Решение по дело №53/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 април 2019 г.
Съдия: Кремена Николаева Големанова
Дело: 20194200500053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 60

                                               гр.Габрово, 03.04.2019г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

                                                                                      Ива Димова

 

         при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №53 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото против Решение № 369/12.12.2018 г. по гр.д. №1146/2018 г. на РС Габрово, с което е признато за установено, че И.А.Р. не дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, сумата 3138,38лв. начислена във фактура №**********/18.05.2018г., издадена от „Енерго Про Продажби" АД гр. Варна, вследствие извършена на осн. чл.50 и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, изд. от ДКЕВР, корекция за неточно измерена електроенергия на обект на снабдяване, находящ се в гр.**, ул.***, с кл. № 160002**** и абонатен № 010510****, като жалбоподателя е осъден да заплати на ищата сумата от 725,54 лв. - разноски по делото.

         В жалбата се твърди, че по делото било установено, че в обекта на ищеца е доставена ел. енергия в размер на 18192 квч, отразена в тарифен регистър 15.8.3 и 15.8.4, които са били потребени, но нефактурирани и незаплатени. Причина за това било, че при редовния месечен отчет се снемали показания по тарифни регистри 1581 и 1582, които били активирани за отчет. Несъответствието било установено едва при извършена от жалбоподателя техническа проверка, поради което неостойностеното количество енергия било начислено допълнително на абоната. Това количество енергия не представлявало служебно начисление в резултат на извършена корекция, а реално потребено количество, което е отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано. "Електроразпределение Север" АД съставил становище за начисляване на ел.енергия за периода 15.02.2017 г. - 15.02.2018 г., което било натрупаното количество енергия в регистър 15.8.3 и 15.8.4. Остойностено било действително потребеното, но неотчетено при редовния месечен отчет количество ел.енергия, което било в размер на 18192 квч и на стойност 3 138,38 лв. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗЗД купувачът на стоката бил длъжен да плати цената на вещта, която в настоящия случай вече бил получил. Потребяването на ел.енергия било извършено от абоната не без основание, а в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да присъди направените по делото разноски.

         Ответникът в указания му срок не е подал отговор на жалбата. В съдебно заседание процесуалният му представител оспорва подадената жалба. Представя списък на разноските.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         С процесната искова молба е предявен иск против ответника да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество-жалбоподател сумата от 3 138,38 лв. за извършена корекция на ел.енергия за периода от 05.02.2017 г. до 05.02.2018 г. за обект, находящ се в гр.***, ул.****.

         За да постанови решението си районният съд е приел, че ищцата е потребител на ел. енергия за обект с адрес гр.Габрово, ул.***, с кл. №160002**** и абонатен номер 010510****. На 14.02.2018 г. служители на Енерго – про Мрежи АД извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги съоръжения на горепосочения обект. В съставения констативен протокол №1601286/14.02.2018 г. служителите са посочили, че средството за търговско измерване - електромер с фабричен №1114 0215 6611 1103 има тарифен превключвател вграден/точен, с наличие на поставени върху СТИ държавна и ведомствени пломби, вписани по номера в констативния протокол. В протокола са отразени и показанията на електромера. Същият е подменен с нов, като е поставен в безшевна найлонова торба и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели. От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 452/11.05.2018г. на БИМ – Регионален отдел Русе първоинстанционният съд установил, че електромер с фабричен №1114 0215 6611 1103 е без пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Установено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Същият обаче не отговаря на техническите характеристики, като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, а именно: наличие на преминала енергия на тарифи Т3 – 0013567,627 квч и Т4 – 0004625,698 квч, които не се визуализират на дисплея. В изготвеното по делото заключение на техническата експертиза е установено, че по тарифи Т3 и Т4 на процесния електромер е записана електроенергия в размер на 18912 кВТч, като показанията в регистри Т3 и Т4 не се визуализират на дисплея на СТИ, защото същият е настроен да се визуализират само показанията на тарифи Т1 и Т2. Наличието на данни, записани в регистри Т3 и Т4, се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема. Отчетеното сумарно количество електроенергия по всички тарифи /Т1, Т2, Т3 и Т4/ възлиза на 21078,6кВТч, което отговаря на средна консумация 2,41кВт ежечасно. Средната стойност на преминаващия ток е 10,46А, което е значително по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения /45А/, следователно  начислената електроенергия за периода 15.02.2017 г. - 14.02.2018 г. е възможно да бъде консумирана. Размерът на незаплатената електроенергия за посочения период – 18192кВТч е определен на база показанията на СТИ, попаднали в тарифи Т3 и Т4, като изчисленията на стойността на електроенергията в размер на 3138,38лв. са извършени съгласно ПИКЕЕ на ДКЕВР от 2013 г. за битови клиенти съгласно чл.50 и са използвани одобрените от ДКЕВР цени на процесните подпериоди. В съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да се установи кога е променен тарифния план на процесния електромер.

         Първоинстанционнияг съд е приел, че отношенията между страните по делото се регламентират от нормите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), действали към момента на извършване на проверката. Според чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на чл.1-47 и чл.5256 ПИКЕЕ са отменени с Решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. №2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017 г.) На основание чл.195, ал. 1 във вр. чл.194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 14.02.2018 г., тоест след тяхната отмяна. След отмяната на чл.41-44 от ПИКЕЕ липсват и ред, и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. При това положение, районният съд приел, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83, ал.2 от ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за извършване на проверка на СТИ и установяване на предпоставките за извършване на корекция на сметката на потребителя на ел. енергия.

         Първоинстанционният съд приема и че освен поради липса на нормативен ред за извършване на проверка на процесното СТИ, правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, не е възникнало за ответното дружество, доколкото не са осъществени предпоставките за прилагане на нормите, въз основа които ответникът е начислил процесната сума. Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Тези разпоредби са неприложими към конкретния случай, тъй като не се касае за хипотеза на неизмерване, непълно или неточно измерване, а за хипотезата, визирана в чл.49, ал.1 от ПИКЕЕ, а именно: неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от клиента. В тези случаи  отчетената електрическа енергия се разпределя на база на аналогичен предходен период, а при липсата на такъв количествата се коригират по следния начин: 1. при измерване на 2 тарифни зони - в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна; 2. при измерване на 3 тарифни зони - в съотношение 20 на сто за върхова зона, 55 на сто за дневна зона и 25 на сто за нощна зона. Съгласно чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ корекциите по ал.1 се извършват за период от датата на установяване на повреда или неточна работа на тарифния превключвател до датата на отчетен период с коректно измерване, но за не повече от 90 дни. Поради изложеното първоинстанционният съд приел, че ответното дружество ненадлежно е упражнило корекционната процедура в случая, поради което ищцата не дължи сумата на корекцията.

         Въззивният съд намира следното:

         Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г., както и върху обстоятелството дали отчетената в тарифи 1.8.3 и 1.8.4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да проведе пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.

         Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, а именно:

         - при липса на СТИ (чл.48, ал.1, прел. първо ПИКЕЕ);

         - когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл.48, ал.1, прел. второ ПИКЕЕ);

         - при установена промяна в схемата на свързване (чл.48, ал.2 ПИКЕЕ),

         - при повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл.49 ПИКЕЕ) или

         - при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия (чл.50 ПИКЕЕ).

         От установените по делото обстоятелства следва извода, че не е налице нито една от горепосочените хипотези на чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ, тъй като в процесния обект е било монтирано СТИ, същото е отговаряло на изискванията за точност при измерването на електроенергията и не са установени механични дефекти и неизправности на самия електромер, неговите схеми на свързване или тарифния му превключвател.

         Разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ предвижда корекционна процедура, приложима при неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, дължащо се на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Процедурата не е приложима в настоящия случай, доколкото по делото не е установено реалното потребление на отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия. Въпреки че от експертното заключение се установява, че процесното количество ел.енергия може да премине през измервателната система на електромера, не може да бъде обоснован категоричен извод, че отчетените в скритите регистри 18192 кВтч са действително потребени от абоната в процесния период, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за показателите на тези регистри 1.8.3 и 1.8.4 към момента на първоначалния монтаж на електромера, както и доколкото не може да бъде уточнен точният период, в който е осъществено натрупването на потребяваната енергия в неактивирания за търговски отчет регистър. Подобен извод не може да бъде изведен и от показателите в сумарния регистър 1.8.0, тъй като по делото липсват данни за тях, към момента на поставянето на измервателния уред в обекта на потребление. Следователно ответното дружество не е провело пълно доказване на разпределените в негова тежест факти, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

         Следва да се отбележи и че невъзможността без специален софтуер, какъвто притежават единствено производителя на СТИ и електроснабдителното дружество, да се установи, че по тарифни регистри 1.8.3 и 1.8.4 е отчетена консумация е нарушение на чл.32, ал.2 от НАРЕДБА No6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, приета от ДКЕВР, съгласно който съответният мрежови оператор осигурява на клиента възможност за проверка на показанията на средствата за търговско измерване и на управляващите тарифите устройства, като по този начин потребителя се поставя в неравноправно положение.

         Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата-ищец сумата от 600лв.-разноски пред настоящата инстанция.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №369/12.12.2018 г. по гр.д. №1146/2018 г. на РС Габрово.

         ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9009, бул.Владислав Варненчик №258, Варна Тауърс-Г да заплати на И.А.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 600лв.(шестстотин лева) - разноски пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :