РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Кюстендил, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101483 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от И. Д. СТ., ЕГН: **********,
адрес: обл. Кюстендил, общ. Н., с. В., ул. „Л.“ №48, против Потребителна кооперация
„Напредък“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. Кюстендил,
общ. Невестино, с. Ваксево, представлявана от председателя Летка Борисова.
В молбата /и допълнителна молба–уточнение с вх. №1980/20.07.2021 г./ ищцата
сочи, че 11.11.2019 г. влязло в сила решение по гр. д. №395/2019 г. по описа на КРС, с
което било признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със Заповед
№3 от 28.11.2018 г. на председателя на Потребителна кооперация „Напредък“. С
мотивите на решение от 12.11.2020 г. по гр. д. №377/2020 г. по описа на КРС било
прието, че ищцата не се явила в двуседмичен срок, считано от 25.11.2019 г. за заемане
на длъжността и по този начин трудовото правоотношение било прекратено. Твърди,
че както към 09.12.2019 г., така и към 28.11.2018 г. била придобила право на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – брутното й трудово възнаграждение за срок от
шест месеца, поради прекратяване на трудовото правоотношение, след като била
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 10 години трудов стаж
през последните двайсет години. В тази връзка подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 4206, 72 лв. –
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и лихва от 05.05.2021 г. до изплащане
на вземането. По заявлението било образувано ч.гр.д. №863/2021 г. по описа на КРС,
срещу което постъпило възражение.
С оглед горното моли да бъде постановено съдебно решение, с което бъде
установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 4206, 72 лв. –
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 6 месеца, базирано на месечно трудово
възнаграждение в размер на 701, 12 лв. и лихва от 05.05.2021г., която е датата на
1
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноските по настоящото
дело и по ч.гр.д. №863/2021 г. по описа на КРС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна сочи, че искът е недопустим
и неоснователен. Изтъква, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед №3/28.11.2018 г. Ищцата била
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 30.12.2018 г., което било
повече от месец след като й било прекратено трудовото правоотношение с
представляваната от ответницата кооперация. Към 30.12.2018 г. ищцата не била в
трудово правоотношение с кооперацията, т.е. трудовото правоотношение било
прекратено на 28.11.2018 г., което било преди придобиването на право на пенсия за
стаж и възраст. Коментира се в отговора, че на 11.11.2019 г. влязло в сила решение по
гр. д. №395/2019 г. по описа на КРС, с което уволнението на ищцата е признато за
незаконно, отменена е заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение и
същата е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението. С. не се
явила в двуседмичния, законоустановен, срок за заемане на длъжността, което било
посочено в мотивите на решение №260147/12.11.2020 г. по гр. д. №377/2020 г. по описа
на КРС.
В съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №224/30.09.1981 г. на председателя на Потребителна
кооперация „Напредък“, с. Ваксево, / приложена в трудовото досие, прието и
приложено по настоящото дело/, И.С. е била назначена в същата кооперация на
длъжност „производственичка плетачка“. С. е продължила да работи в кооперацията до
28.11.2018 г., когато е издадена Заповед №3/28.11.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между С. и ПК „Напредък“, с. Ваксево“. Последната заемана
длъжност от С. е „продавач-консултант“. Срещу Заповед №3/28.11.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между С. и ПК „Напредък“, с. Ваксево“, е
била депозирана искова молба, въз основа на което е образувано гр.д. №395/2019 г. по
описа на КРС, по което с Решение №640 от 17.07.2019г., влязло в сила на 11.11.2019 г.
е признато за незаконно нейното уволнение, С. е възстановена на работа. С решение
№260147 от 12.11.2020 г., влязло в сила на 16.03.2021г., постановено по гр.д.
№377/2020 г. по описа на КРС, ПК „Напредък“ е била осъдена да плати на С. сума в
размер на 3831,12 лв., представляващи обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ
за периода 28.12.2018 г. – 28.06.2019 г. Съгласно разпореждане от ТП НОИ, гр.
Кюстендил, / л.11/ на С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от
30.12.2018 г., въз основа на заявление, подадено на 08.02.2019г. От приложените по
делото доказателства се установява, че последното изплатено на С. брутно трудово
възнаграждение е в размер на 638, 52 лв.
2
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира иска за процесуално допустим - предявен е от легитимирана
страна при наличието на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки за осъществяване правото му на иск, срещу надлежен ответник.
По основателността:Исковата претенция е с правно основание чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда. За да е основателен искът ищецът следва да докаже, че е прекратено
трудовото му правоотношение с ответното дружество; че към момента на прекратяване
на правоотношението служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; че е работил при същия работодател поне 10 години през последните 20
години и размерът на дължимите обезщетения. Законът борави с термина
"обезщетение", но всъщност се касае за плащане, имащо гратификационен,
благодарствен характер, а основанието за извършването му произтича от
обстоятелството, че за определен период от време съответният работник е полагал труд
за работодателя.
Видно от доказателствата по делото, а и няма спор между страните, че
трудовото правоотношение по отношение на С. е прекратено. Следва съдът да прецени
дали и към кой момент на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните С. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно
условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Последната норма обуславя,
че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на
възраст 60 години и 10 месеца от жените, а от 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година. Наред с изискването за възраст
кумулативно трябва да е осъществено изискването жените към 2016г. да имат 35 г.
осигурителен стаж, а от следващата година осигурителния стаж се увеличава с по 2
месеца на година до достигането му от 37 г. осигурителен стаж. Видно от приложеното
по делото разпореждане от НОИ / л.11/ С. към 30.12.2018г. е имала осигурителен стаж
41 г. 7 месеца и 4 дни.
Към прекратяването на трудовото й правоотношение със Заповед
№3/28.11.2018г. С. не е била придобила право на пенсия за възраст и стаж, тъй като,
макар да е имала изискуемия минимум осигурителен стаж, не е осъществила
изискването за навършена възраст. Към този момент тя /родена на 30.10.1957г./ е била
на 61 г. и 29 дни, а законът към календарната 2018 г. е изисквал минимална възраст от
61 г. и 2 м. /изчислено по аргумент от нормата на чл. 68, ал.1, т.1 от КСО/. Настоящият
съдебен състав намира, обаче, че доколкото се съдържа искане от страна на ищеца за
преценка от страна на съда дали С. е имала основание да получи обезщетение към
декември 2019 г., следва да се установи това обстоятелство.
3
Съдът е обвързан със сила на присъдено нещо, на основание чл. 298 от ГПК,
от Решение №640 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. №395/2019 г. по описа на
КРС, с което е признато уволнението на С. със Заповед №3/28.11.2018 г., за
незаконосъобразно. Следва да се държи сметка за това, че искът по чл. 344, ал. 1 от КТ
е конститутивен и при евентуалното му уважаване, което се е случило, е отменен
неправомерния юридически факт – прекратяването на трудовото правоотношение, и е
възстановено предишното положение – С. да продължи да заема трудовата позиция,
която и преди е осъществявала при същия работодател.
От събраните по делото доказателства – Решение №260147/12.11.2020г.,
постановено по гр.д. №377/2020г. по описа на КРС /влязло в сила на 16.03.2021 г./ се
констатира, че макар и С. веднъж да е била възстановена на работа в ПК „Напредък“, с.
Ваксево, трудовото и правоотношение е било отново прекратено през декември 2019 г.,
тъй като не се явила на работното си място в 14-дневен срок. При това положение
съдът следва да прецени дали към декември 2019 г. С. е отговаряла на условията на
чл.68, ал.1 от КСО във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ. Няма спор между страните, а и видно
от приложеното трудово досие на С., същата има трудов стаж считано от 1981 г. до
декември 2019 г. при един и същ работодател - ПК „Напредък“, с. Ваксево, т.е.
реализирала е най-малко десет години трудов стаж през последните двадесет години
при този работодател. Това обстоятелство не се оспорва и от процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание. На следващо място следва да се
прецени дали С. отговаря на условието за възраст към декември 2019 г. тогава тя е
била на 62 г. и 1 м. при изискуеми 61г. и 4 м. Положителния отговор на въпроса дали
С. изпълнява и двете предпоставки – за навършена възраст и наличие на осигурителен
стаж в изискуемия минимум, води на основателност на исковата претенция.
По размера – от събраните по делото данни се установява, че последната
изплатена заплата на С. е в размер на 638, 52 лв., а с оглед допълнителната молба с вх.
№1980/29.07.2021г. / л.14 от делото/ претенцията й е за 701,12 лв. месечно в порядък от
шест месеца или общо 4 206, 72 лв. Тежестта за доказване размера на вземането е
върху ищеца, а той не представи по делото никакви доказателства, че брутното й
възнаграждение е в този размер. Същевременно следва да се държи сметка за
императивната норма на чл. 228, ал. 2 от КТ, която сочи, че размерите на
обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския
съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-
големи размери. Съгласно ПМС №320/20.12.2018 г. минималната работна заплата за
страната през цялата 2019 г. е в била в размер на 560 лв., поради което липсва
основание съдът да определи обезщетение, базирано над наличните доказателства за
месечно брутно възнаграждение в размер на 638, 52 лв.
По доводите на ответника: в случая без правно значение за правото на С. да
4
получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е обстоятелството, че на същата с
разпореждане от НОИ, считано от 30.12.2018 г. й е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Това е така, тъй като това е моментът към който тя е отговаряла на
условията, за да се възползва от материалното си право. Възползването му, обаче, не
отменя задължението на работодателя по чл. 222, ал. 3 от КТ, още повече, че към
момента на отпускането на пенсия, същата е била незаконосъобразно освободена от
заеманата й длъжност, констатирано с влязло в сила съдебно решение, което
настоящият състав ползва със сила на пресъдено нещо. На следващо място – заповедта
на работодателя, с която през 2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на С.,
съставлява неправомерен юридически факт /доколкото имплицитно с горецитираното
решение е постулирано нейната незаконосъобразност/ и не може да влече до дерогация
на задължението на работодателя, при наличие на всички положителни представки, да
не плати гратификационното, по характера си, плащане по чл. 222, ал. 3 от КТ.
При тези доказателства искът е основателен за сумата от 3 831, 12 лв. и за
разликата над тази сума до пълната претенция от 4 206, 72 лв. ще бъде отхвърлен като
неоснователен. Искането за присъждане на законна лихва, считано от 05.05.2021 г.,
когато е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
задължението, е основателно и като такова ще бъде уважено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК на страните се дължат
разноски, при тяхното доказване да са сторени, съобразно уважената, респективно
отхвърлената част от иска. В случая от страна на ищеца се претендира доказано
платено адвокатско възнаграждение в размер на 525 лв. за исковото производство и
още 525 лв. за заповедното производство /ч. гр. д. №863/2021 г. по описа на КРС/. От
страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Съдът, като съпостави
материалния интерес по делото с определените минимални стандарти по Наредба №1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал. 2,
т. 2 от същата, намира за неоснователно възражението за прекомерност. С оглед
частичното уважаване на исковата претенция ответникът ще бъде осъден да плати на
ищецата адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство в общ
размер от 956, 25 лв. Съответно, с оглед отхвърлителната част от иска, ищецът ще
бъде осъдена да плати на ответника сума в размер на 53, 57 лв., представляващо
адвокатско възнаграждение, за което е представено надлежно пълномощно с отразена
платена сума.
По обжалването:
На основание чл. 258 и чл. 259 от ГПК решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд-Кюстендил в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Воден от горното, КРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Напредък“, с. Ваксево, ЕИК: *********,
представлявана от председателя Л. Д. Б., да заплати на И. Д. СТ., ЕГН: **********,
адрес: общ. Н., с. В., сума в размер на 3 831, 12 лв. / три хиляди осемстотин тридесет и
един лева и 12 ст./, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на
продължилото повече от 10 години трудово правоотношение между страните, считано
от 09.12.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, към момент, в който С. е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, равняващо се на шест
брутни работни заплати, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
05.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над 3 831, 12 лв. до пълната претенция от 4 206, 72 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Напредък“, с. Ваксево, ЕИК: *********,
представлявана от председателя Л. Д. Б., да плати на И. Д. СТ., ЕГН: **********,
адрес: общ. Н., с. В., сума в размер на 956, 25 лв. /деветстотин петдесет и шест лева и
25 ст./.
ОСЪЖДА И. Д. СТ., ЕГН:**********, адрес: общ. Н., с. В., да плати на
Потребителна кооперация „Напредък“, с. Ваксево, ЕИК: *********, представлявана от
председателя Л. Д. Б., сума в размер на 53, 57 лв. /петдесет и три лева и 57 ст./.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6