РЕШЕНИЕ
Номер
623 от 10.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: С.А.
и прокурора: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 591 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.К.Н.
с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник, против Решение № 54/14.01.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 4458/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е изменено Наказателно постановление № 6435/24.09.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата), на основание
чл.53, ал.1 от ЗП във вр.чл.26, ал.2 от Закона за пътищата на касатора е
наложена глоба в размер на 2 500 лв, като съдът е намали размера на глобата на
1000 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, редовно призована, в с.з. не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея
оплаквания, становището на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление
отговорността на Н.К.Н. е ангажирана за това, че на 02.09.2019 г. в 16:08 часа,
на път III-6008, км.5+500, в посока гр.Камено – гр.Бургас, е управлявал и
осъществил движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „МАН”, модел
„37.403 ВФ с рег.№ СТ8255АХ. В хода на проверката е направено измерване, при
което е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено
разстояние между осите 1.40м, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 26.320 т., при
максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1 т.5, буква В
на Наредбата. При проверката водачът не е представил валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респ. на тежко ППС
по чл.3, т.2 на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – ел.везна
DFW-KR № 118829 и ролетка 1301/18 (5м.). ППС е превозвало фракция.
С НП е наложена на касатора глоба в размер
на 2 500 лв., като при определянето ѝ над минималния размер административнонаказващият
орган се е мотивирал с наличието на утежняващи вината обстоятелства – след
съставянето на акта не са били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредбата
и водачът е продължил движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, съгласно които норми при
установеното по-горе нарушение, движението на ППС може да продължи само след
получаване на разрешително по реда на раздел ІV от Наредбата.
За така констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0007041/02.09.2019 г., въз
основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление. АУАН е подписан от Н. без възражения.
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд - Бургас е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно-наказателното производство. По същество съдът е приел за
доказано, че Н. е извършил вмененото му във вина нарушение като е управлявал
тежко ППС без необходимото разрешение. Обосновал е извод, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените
случаи на нарушение от същия вид. Относно размера на наложената глоба,
първоинстанционният съд е приел, че от страна на административнонаказващия
орган не са изложени мотиви, обуславящи налагане на наказание глоба на Н. в
размер на 2500 лева, вместо в размер на минимално установения в закона – 1000
лв. Поради това и при липса на възможност за преценка кои обстоятелства
наказващият орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията,
съдът е изменил НП в санкционната част.
Решението е правилно.
Районният съд е установил правилно
фактическата обстановка, по отношение на която не е налице спор между страните
и която изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. След като е изяснил
относимите за спора факти, съдът е формирал правните си изводи в съответствие с
материалния закон.
Според чл. 53, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и
чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изчерпателно
изброени в т. 1-6 на същата алинея, сред които и дейности по т.2 : движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Съответно, чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП, за което нарушение е наказан касаторът, въвежда забрана движението
на извънгабаритни и тежки ППС за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение.
В случая наказващият орган е
установил, че ППС, управлявано от Н., има характеристиките на тежко такова по
смисъла на чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7 от Наредба № 11, като е констатирал
превишение на натоварването (при измерено разстояние между осите 1.40м,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.320 т.,
при максимално допустимо натоварване 19
т., съгласно чл.7, ал.1 т.5, буква В на Наредбата), при което за
осъществяване на движение по пътищата е необходимо наличието на специално
разрешение, каквото в случая не е било издадено. По тези факти липсва спор по
делото. Установено е също от органа, че освен че управляваното ППС е тежко,
същото е и извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което и движението му по пътищата се
осъществява само след издадено разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/. Безспорно е, че касаторът, като физическо лице, водач на ППС,
е нарушил забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за движение на това ППС без
специално разрешение, след като е било надвишено максимално допустимото
натоварване по чл.7, ал.1, т.5,
б. „В“ от Наредба №11.
Съгласно чл.3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1.
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6; 2. натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Според чл.2 от същата наредба,
извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите
със или без товар е по-голям от стойностите по чл.5. Последната разпоредба, от
своя страна, определя допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата за обществено ползване. Според §1, т.1 от ДР на наредбата, по смисъла
на същата „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или
тежките ППС по чл.3, а според чл.8 от наредбата, движението на извънгабаритните
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата.
С
оглед на горното и при анализа на цитираните правни норми, неоснователно се
явява възражението на касатора, че в случая извършеното от него деяние е
несъставомерно и не следва да се квалифицира като нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, а като нарушение по чл. 177, ал.3 от ЗДвП. Нормата на чл.
177, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба от 500 до 3 000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Настоящата
инстанция намира, че деянието на касатора
правилно е било подведено под нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП - в случая безспорно е налице тежко
ППС, което едновременно с това е и извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР
на наредбата, което означава, че за движението му по пътищата винаги се изисква
специален разрешителен режим, произтичащ от разпоредбата на чл.8 от наредбата,
съгласно която движението на извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата. От друга страна, цитираният от касатора текст
на чл.177, ал.3 от ЗДвП касае нарушение, отговорността за което е напълно
съвместима и може да се кумулира /а не изключва/ отговорността на водача за
нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Двата закона уреждат различни обществени отношения – ЗП защитава
пътищата като обект на инфраструктурата, докато ЗДвП защитава живота и
сигурността на участниците в движението. Според чл. 1, ал.1
от ЗП, с този закон се уреждат
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в
Република България, а според чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по
тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението
и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които
се прилагат, и наказанията за нарушаване
на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства – чл.1, ал.2 от ЗДВП.
Неоснователни са възраженията на касатора
за неправомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание и поради
това, че същият не е субект на нарушението, доколкото задължението за
снабдяване с разрешително за движение на тежкото и извънгабаритното ППСе за
регистрирания превозвач. Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП
не държи сметка за субекта, чието задължение е да се снабди с разрешение за
специалното ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно
поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2,т.1, б "а" от ЗП е
и лицето, което фактически е управлявало извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение. Последното се потвърждава и от санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено
наказанието да се налага на три отделни категории физически лица – нарушители
на разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 от ЗП; извършващите движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Ето защо, касаторът е от кръга на субектите на нарушението,
още повече че в мотивите на НП е посочено, че същият осъществява движение на
извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с оглед коментираната
по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду административнонаказателно
отговорните лица в това си качество.
Неоснователно е възражението
относно измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС – ел.везна DFW-KR № 118829 и ролетка 1301/18 (5м.).
Те попадат в обхвата на „средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на
Закона за измерванията (техническо средство, което има метрологични
характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или
свързано с едно или повече технически средства) и за тях са представени сертификат
за съответствие, заявление за последваща периодична проверка на средствата за
измерване от 27.03.2008 г. и регистър на извършените последващи проверки (л.24 и л.26, 27 от анд 4458/2019 г. на БРС).
Неоснователно е възражението на касатора, че в случая не е конкретизирано
от АНО и не става ясно хипотезата на коя точка от чл.53, ал.1 от ЗАНН е налице.
Както бе посочено по-горе, отговорността му е ангажирана в качеството му на
физическо лице - водач на МПС, извършил нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.
"а" от ЗП, а не в качеството му на лице, наредило да бъде извършени
действия по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд – Бургас,
ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/14.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 4458/2019 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.