№ 255
гр. Русе, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200597 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. К., ЕГН: ***, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 38-0004122/08.02.2023 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с
което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500
лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Лицето, съставило АУАН, не притежавало
компетентност да съставя актове за нарушения по ЗДвП. При издаването на
наказателното постановление били допуснати съществени нарушения от
материалноправен и процесуалноправен характер, без да бъдат сочени
конкретни такива, което довело до неправилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Направените в
АУАН констатации не отговаряли на действителната фактическа обстановка.
1
Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП
нарушени законови разпоредби следвало от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал.
1, т. 6 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Нарушено било изискването за посочване на
нарушените законови разпоредби, което би било изпълнено когато се посочи
точното и пълно наименование на нормативния акт. Липсвало положителен
отговор от административнонаказващия орган на въпроса имало ли
извършено деяние от нарушителя, какво било то по вид и било ли извършено
виновно. В АУАН и НП не били посочени датата, часа и мястото на
извършване на нарушението. Моли за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 15.03.2023
г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено
на нарушителя на 02.03.2023 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 38-0004122/08.02.2023 г. на директора на
РД „АА“ – Русе е издадено за това, че на 28.11.2022 г., около 14,50 ч, в гр.
Русе, на ГКПП „Приста“ – входа на гр. Русе, водачът Д. К. управлявал
товарен автомобил марка „МАН ТГА“ – МПС от категория N3, с рег. № СТ
9520 РР, с прикачено полуремарке от категория О4 с рег. № СТ 2635 ЕН, като
извършвал обществен превоз на товар – въглища, видно от пътен лист №
115841/28.11.2022 г. и товарителница № 000302/28.11.2022 г. В мотивите на
наказателното постановление е посочено, че водачът, разполагайки си
кантарна бележка, подписана лично от него, бил наясно с претоварването на
превозното средство и не възразил срещу това, като водачът, приемайки
транспортните документи без възражение, се съгласил, че управляваното от
него ППС било с маса, надвишаваща нормите. Нямало данни за издадено за
този превоз разрешително от администрацията, управляваща пътя.
2
От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото
доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 28.11.2022 г. водачът жалбоподател Д. К. потеглил с управлявания
от него състав от ППС – товарен автомобил марка „МАН ТГА“ с рег. № СТ
9520 РР, с прикачено полуремарке рег. № СТ 2635 ЕН, от с. Медникарово,
обл. Стара Загора, от „Рудник № 3“, натоварен с 27 300 кг въглища. На същия
ден, около 14,50 ч, на КПП „Приста“, на входа на гр. Русе, жалбоподателят К.
бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ – Русе, в състав св. К. Ц. и Г.
Г.ев. При проверката К. представил намиращите се у него документи –
Кантарна бележка от 28.11.2022 г., Пътен лист № ********** и
Товарителница № 0000302/28.11.2022 г. Била е извлечена и информация от
дигиталния тахограф, с който бил оборудван управлявания от водача К.
влекач, от който е приложена разпечатка към делото относно режима на
работа, почивка и движение на товарния автомобил. Преглеждайки данните
от кантарната бележка служителите на РД „АА“ – Русе установили, че
общото тегло на композицията било 42 620 кг и тя превишавала с 2 620 кг
максимално допустимата такава съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че са допуснати нарушения
във връзка със съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление. Наказателното постановление съдържа всички реквизити по
чл. 57 ЗАНН и е издадено в съответствие, а не в противоречие на същите,
3
както твърди жалбоподателят. Не се подкрепят от отразените обстоятелства в
АУАН и НП доводите в жалбата, че не са посочени датата и мястото на
извършеното нарушение. Съвсем ясно и конкретно за дата е посочен
28.11.2022 г., включително и часа на установяване на нарушението – 14,50 ч.
Мястото е също ясно и конкретно посочено – КПП „Приста“ – вход на гр.
Русе, което позволява в достатъчна степен неговата конкретна
индивидуализация. Поради това са неоснователни развитите в тази насока
възражения на жалбоподателя за липса на място и дата на извършване на
нарушението. В наказателното постановление са отразени всички елементи от
обективна и субективна страна на нарушението, следователно и тези доводи,
развити в жалбата, се явяват неоснователни.
Видно от представеното писмено доказателство – Длъжностна
харкатеристика на инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“ в Раздел V –
„Преки задължения“, т. 7 е посочено, че служителят Ц. е компетентен да
съставя АУАН при констатирани административни нарушения. Същият
принадлежи към звено, осъществяващо пътен контрол, а на основание чл. 189,
ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Безспорно актосъставителят Ц. като служител на РД „АА“ – Русе
притежава качеството на длъжностно лице, следователно твърденията за
некомпетентност на актосъставителя се явяват неоснователни и неподкрепени
от доказателствата по делото.
Неоснователни са развитите твърдения на жалбоподателя, че е налице
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на наказателното
постановление, защото не било изписано пълното наименование на
цитираните в АУАН и НП нормативни актове. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗНА
законите се обнародват в Държавен вестник, като след тяхната промулгация,
чийто последен заключителен етап е изтичането на съответния срок за
съобщаването му след обнародването му в Държавен вестник, се предполага,
че законът е станал достояние на всички граждани на Република България.
Жалбоподателят е бил длъжен да знае какви нормативни актове действат на
територията на страната, още повече че същият е правоспособен шофьор и
трябва да бъде наясно със Закона за движението по пътищата. Видно от
текста на самата жалба посочването на нормативни актове с абревиатури по
никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
4
Съставът на санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП
предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с
маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. В настоящия случай тези норми са определени
в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, като в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ е въведено
ограничение на максималната маса от 40 т или 40 000 кг. За движение на
ППС, превишаващо тази маса , е необходимо разрешение от
администрацията, управляваща пътя – по аргумент от чл. 8, ал. 2 от
Наредбата. Когато едно превозно средство или състав от пътни превозни
средства надвишава допустимата максимална маса, то по смисъла на § 6, т. 23
ЗДвП превозното средство се явява извънгабаритно.
От обективна страна се установява, че водачът Д. К. е управлявал състав
от ППС (съчленно ППС), състоящ се от товарен автомобил с две оси МАН
ТГА“ с рег. № СТ 9520 РР, с прикачено полуремарке с три оси рег. № СТ
2635 ЕН, като масата на композицията била 42 620 кг при допустима такава,
без издадено разрешение за ползване на пътищата от извънгабаритно/тежко
превозно средство, от 40 000 кг съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. От субективна страна водачът е извършил
нарушението с пряк умисъл, защото е съзнавал, на базата на носените в него
документи, че превозното средство е тежко и за него няма издадено
разрешение за ползване на пътя. Въпреки това е привел в движение състава
от ППС и го е управлявал по маршрута с. Медникарово, обл. Стара Загора –
гр. Русе, като в рамките на последното населено място е бил спрян за
проверка и е било констатирано извършеното нарушение.
Нарушението в случая е било установено въз основа на документ,
издаден при натоварването на автомобила, а именно кантарна бележка. В този
документ, очевидно издаден от автоматизирано устройство, се съдържат
данни за товародателя, за получателя, за превозното средство, за брутното,
нетното и теглото на превозното средство, Кантарната бележка съдържа и
подпис на оператора. Съдържат се данни за датата и часа на претеглянето,
които съчетани с останалата посочена информация, еднозначно обвързват
тази кантарна бележка с процесния обеществен превоз на товари. Не се
оспорва, че кантарната бележка е била у жалбоподателя, в качеството му на
5
водача на ППС, при което той очевидно бил наясно с данните от измерването
и ги приел без възражения. Истинността на представения документ за товара
не била оспорена от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито
в хода на съдебното производство.
Съдът единствено не е съгласен с изводите на
административнонаказващия орган да определи максималния размер на
административното наказание „глоба“. В настоящия случай няма данни
жалбоподателят К. да е извършил друго нарушение, което обстоятелство се
явява смекчаващо вината такова. Единствено като отегчаващо вината
обстоятелство може да се вземе предвид степента на превишаване на
допустимата максимална маса, като в конкретния казус тя е превишена с
близо 6,55%, поради което административното наказание следва да бъде
индивидуализирано около минималния размер.
При това положение наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната част и наложеното наказание „глоба“ да бъде
редуцирано до 750 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004122/08.02.2023 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на Д. К. К., ЕГН: ***, с адрес ***, му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА
наложеното наказание „глоба“ на 750 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6