№ 6111
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110171199 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Производството е образувано по заявление по чл.410 ГПК с вх. №
306905/31.10.2023 г., подадено от „П К Б ЕООД, ЕИК ...., гр. София, бул. ........
срещу длъжника Й. Ц. Ч., ЕГН **********, гр. София, ...... за сумите:
830.18 лева – главница, въз основа на Договор за потребителски кредит с
заявителя № 40005428897/17.08.2021 г.
290.69 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.07.2022 г. до
06.07.2023 г.
173.66 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет Фаст
0.00 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет Флекси
0.00 лева – мораторна лихва за периода от 04.06.2020 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 03.04.2021 г. (дата на предсрочна
изискуемост)
34.05 лева –законна лихва за периода от 06.07.2023 г. (дата на
предсрочна изискуемост) до 21.12.2023 г.
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
22.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит 40005428897/17.08.2021 г. – за 1000 лева,. Посочено е и
1
в договора, че е бил закупен два пакета Фаст и Флекси в размери съответно
250.00 лева и 0.00 лева. Заемателят се бил задължил да върне заемната сума за
срок от 36 месеца с месечна вноска от 55.64 лева. Срещу предоставения заем,
заемополучателят се задължил да плати договорна лихва, представляващо
възнаграждение на кредитодателя.
Посочено е, че заемополучателят не е изпълнил задължението си да
върне кредита, като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Заявителят счита,че поради навръщане на процесните суми за заявителя
е интерес да потърси неплатените и падежирали вноски по договор №
40005428897.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №
40005428897/17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението и материалите по делото, установи следното от фактически
и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 1328.58 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е платена с
платежно нареждане до съда на 08.12.2023 г. (л.5 от делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
2
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Заявлението индивидуализира всички белези па договора и вземанията,
но същото е неоснователно.
На първо място, съдът приема, че клаузите Фаст и Флекси са
неравноправни прави. С тях се заобикаля закона и по – точно чл.19 ЗПК, като
по този начин индиректно се увеличава главницата, върху която се начислява
договорната лихва. По този начин ГПР се увеличава над допустимия размер.
Двете такси представляват типични услуги по престацията на договора.
Същите са в нарушение на чл.10а ЗПК, тъй като включват услуги по новация,
подновяване, разсрочване, спиране, плащане, които са същински услуги по
договора. Ето защо същите не следват да се включват. Така претендираните
от заявителя суми включват неравноправни клаузи и съдът не може да
приложи чл.7, ал.3 ГПК и да присъди сумите без неравноправните клаузи, тъй
като от така представените договори, не е ясно колко се включва главницата
върху неравноправните клаузи. Освен това договорната лихва е начислена
именно върху главницата, която включва чистата сума по кредита и
неравноправната клауза Фаст. На това основание вземането се основава на
неравноправна клауза и не е индивидуализирано.
Второ, сумите се претендират въз основа на предсрочна изискуемост.
Съгласно даденото в т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС заявителят следва да представи документ за настъпване на
предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и
3
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По
делото заявителят представил доказателства, че е изпратил съобщение до
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Но липсват
доказателства, че длъжникът е уведомен. Липсват доказателства, че е получил
уведомлението. Ето защо предсрочната изискуемост не е настъпила.
Представено е само доказателство, че изявлението е изпратено на длъжника,
но не и връчено (л.10 от делото). На това основание претендираната сума не
следва да се присъжда, тъй като не е изискуемо.
Същевременно, съдът не може да присъди вноските с настъпил падеж,
тъй като сме в хипотезата на заповедно производство, а не исковото по чл.422
ГПК (ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.). Съдът не може служебно
без назначаване на експертиза да изчисли кои вноски са с настъпил падеж. На
това основание вземането не е изискуемо.
На следващо място, настъпването на предсрочната изискуемост, на
която се позовава заявителят е от съществено значение за определяне на
договорната лихва, тъй като изявлението по чл.60 ЗКИ дава право на
кредитора да търси остатъка от непогасената главница веднага, преди
настъпилия падеж, но да начисли договорна лихва само за периода от
усвояване на кредита до датата на предсрочна изискуемост. След като не е
настъпила предсрочната изискуемост, то посочените суми за договорна лихва
са различни.
Различни са и сумите за мораторна лихва – лихва за забава, тъй като се
определена за друг период, върху друга основа – главница и договорна лихва
с неравноправни клаузи.
И на последно място, оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той не събира депозит -
влогонабиране. И на това основание липсва материална легитимация
кредитора, който дава заем и го търси.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че в заявлението
е посочена сума в размер на 1728.58 лева, а когато се съберат претендираните
суми, разбити по пера се получава 1328.58 лева. Още в началото заявителят
не знае как се сформира вземането му, не е индивидуализирал искането си.
4
При тези съображения, заявление по чл.410 ГПК с вх. №
370559/22.12.2023 г., подадено от „П К Б ЕООД, ЕИК ...., гр. София, бул. ........
срещу длъжника срещу длъжника Й. Ц. Ч., ЕГН **********, гр. София, ......,
следва да бъде отхвърлено изцяло, поради това, че искането не отговаря на
чл.410 ГПК (изискуемост), противоречие със закона и добрите нрави,
искането се основана на неравноправна клауза, на основание чл.411, ал.2,
т.2,3 ГПК.
Следва да се отбележи, че заявителят може да подаде заявление на
ново, тъй като не се преклудира това право.
По разноските
При този изход на делото, заявителят няма право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водeн от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
370559/22.12.2023 г., подадено от „П К Б ЕООД, ЕИК ...., гр. София, бул.
........, поради това, че искането не отговаря на чл.410 ГПК (изискуемост),
противоречие със закона и добрите нрави, искането се основана на
неравноправна клауза, на основание чл.411, ал.2, т.2,3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5