РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляд***адесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200809 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 379А от 07.01.2021г. на
*** Второ РУ – Плевен към ОДМВР – Плевен, с което на ***, с ЕГН:
********** на основание чл.53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР; чл.
264, ал. 1 от ЗМВР е наложил глоба в размер на 100 лв. и глоба в размерна 500
лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
С жалбата се прави искане за отмяна на ***деното НП.
Жалбоподателят редовно призован, се явява лично в съдебно заседание
и с процесуален представител адв. ***. Последните молят съда да отмени
изцяло ***деното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган ОД на МВР – гр. Плевен, редовно
призовани, не изпращат представител. В съпроводително писмо молят съда да
остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана *** се
1
потвърди ***деното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Атакуваното наказателно постановление № 379А от 07.01.2021 г. е
***дено от *** Второ РУ - Плевен, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 379А от 11.12.2020 г., от който е видно, че:
На 11.12.2020 г. около 11:15 часа в гр. Плевен в сградата на
кооперативен пазар „***“, горепосоченото лице неизпълнява полицейско
разпореждане на предаде личната си карта за съставяне на АУАН по заповед
на Министъра на здравеопазването. Разпореждането е ***дено ясно и
възприето от лицето. С действията си осуетява полицейска проверка.
-нарушение на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е ***дено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора:
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН-а и НП-то.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано.
Това означава, че в тежест на административно - наказващия
2
орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всичк***пустим***казателства, че има административно нарушение и
че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и ***ването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или НП не са ***дени от надлежен орган или не са
***дени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и ***ването на НП, то последното ще следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне *** друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която
*** е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила
и срокове, то НП-то е законосъобразно ***дено и именно тогава съдът следва
да провер***ли то е правилно, т. е. дали има извършено административно
нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение /
такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано пред съда, то НП-то следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението.
3
Едва когато НП-то е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието
на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и
гласн***казателства, съдът намира, че обжалваното НП е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО по следните съображения:
При извършената служебна проверка от страна на съдът се установи, че
при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които са съществени по своята правна същност и определят
заключение за незаконосъобразно проведено административно-
наказателното производство по налагане на административното
наказание на жалбоподателя.
Производството по ***ване на наказателното постановление е
двуфазно - започва със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и ако той е законосъобразен и
обоснован, наказващият орган ***ва наказателно постановление/НП/.
Това е правораздавателна дейност - тук административният орган има
правомощие вместо съда да прецени извършено ли е едно административно
нарушение, кой го е извършил, виновно ли е поведението му и какво
наказание да се наложи.
Вече ***деното наказателно постановление подлежи на оспорване пред
съответния районен съд, в района на който е извършено ил***вършено
административното нарушение.
Районният съд действа не като контролна инстанция, а като инстанция
по същество - той е длъжен да извърши същата проверка, която е
извършил административно-наказващият орган при ***ването на
наказателното постановление, а именно: извършено ли е деяние,
осъществяващо състава на конкретно административно нарушение, кой го е
извършил, виновно ли е поведението му и правилно ли е ***видуализирана
4
санкцията или това е т.нар. „втора първа инстанция“.
По този начин съставеният АУАН се явява първичния обвинителен
акт чрез който се повдига обвинение на дадено лице, но не за извършено от
него престъпление, а за по-леко наказуемо деяние, съставляващо нарушение и
следователно той трябва да отговаря по същество изцяло на основните
принципи в наказателното правораздаване.
На първо място, от разпитания в хода на съдебното следствие свидетели
*** и *** се установява, че същите не са свидетели очевидци при
констатиране на нарушението, а са свидетели единствено и само при
съставянето и връчването на АУАН-а на жалбоподателя !?!?
От показанията на свидетелите става ясно, че същите са изпратени от
ОДЧ за съдействие на колегата им ***.
Последният им е обяснил, че лицето не е пожелало да си предостави
личната карта.
В тази насока са и показанията на актосъставителя *** който в съдебно
заседание устно и непосредствено пред съда, заявява, че е извикал колегите
си за съдействие, както и че същите не са присъствали по време на
извършване на проверката от негова страна .
Колегите му *** и *** са му указали съдействие относно задържането
на лицето и отвеждането му във Второ РУ – Плевен.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1-4 от ЗАНН последната
предв*** в присъстването на кои точно лица се съставя всеки акт от
АНО !!!
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
-свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предв*** присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
5
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на друг***ама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официалн***кументи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/, какъвто не е настоящият
случай.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3
от ЗАНН, тъй като в случая свидетелите по АУАН-а не са очевидци на
нарушението !
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е
сторил.
На следващо място, неизпълнението на разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, и противозаконното пречене на
орган на МВР да изпълнява функциите си са уредени в ЗМВР като
изпълнителн***яния на две отделни административни нарушения – по чл.
257, ал. 1, на което основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя
и по чл.264, ал.1 („Който противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление“).
Възможно е същевременно с едно деяние да бъдат осъществени
съставите и на двете административни нарушения – например, когато с
неизпълнението на отправеното му полицейско разпореждане нарушителят
6
пречи на полицейския орган да изпълнява функциите си.
Именно такъв е и разглежданият случай според фактическото описание
на нарушението в НП-то.
В този случай обаче нарушителят следва да носи отговорност за по-
тежко наказуемото нарушение – чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, тъй като именно
неговият състав сублимира изпълнителното деяние на по-леко наказуемото
нарушение (чл.257, ал.1 от ЗМВР) и квалифициращият признак, обуславящ
хипотезата на чл. 264, ал. 1 от НПК – противозаконното пречене на орган на
МВР да изпълнява функциите си.
При тез***нни съдът намира, че е налице несъответствие между
фактическото и юридическото формулиране на административно-
наказателното обвинение, поради което обжалваното НП се явява
незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 379А от 07.01.2021 г.
на *** Второ РУ – Плевен към ОДМВР – Плевен, с което на ***, с ЕГН:
********** на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР; чл.
264, ал. 1 от ЗМВР е наложил глоба в размер на 100 лв. и глоба в размерна 500
лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7