Р Е Ш Е Н И Е
№..... 21.01.2021 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в присъствието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от член-съдията Семкова
ВНЧХД №2347 по описа на ПдОС за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Присъда №260035/08.10.2020 г. по
НЧХД №3699/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XХ н.с.
подс. В.А.Д. е призната за НЕВИННА в това да е извършила престъпление по
чл.182, ал.2 вр. чл.26 НК, поради което и на осн. чл.304 НПК е ОПРАВДАНА по
повдигнатото й обвинение. В тежест на частния тъжител С.Д.С. на осн. чл.190,
ал.1 НПК са възложени направените разноски по делото в размер на 260 лева,
платими в полза на Районен съд-Пловдив.
Недоволен от съдебния акт е останал
частният тъжител, чийто повереник е депозирал въззивна жалба срещу същия с искане за отмяната му и
признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.
В
съдебно заседание тъжителят С. се явява лично и с повереника си адв.Т..
Претендират отмяна на
присъдата и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата
В. Д.и защитникът й адв.М. молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд като въззивна
инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във
въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в
пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.А. Д.е родена на *** ***, българка, българска гражданка, неосъждана,
с висше образование, разведена, ЕГН **********.
Гражданският брак между подс. Д. и
частният тъжител С.С. бил прекратен с Решение №3369/10.10.2011 г. на
РС-Пловдив. По време на същия - на *** г. била родена дъщеря им Е. С. С.. С
бракоразводното решение упражняването на родителските права по отношение на
последната било предоставено на майката – подс.Д., както и определен режим на
лични отношения между бащата и детето. В течение на времето същият бил изменян
многократно. Последно постигнатата спогодба, одобрена с определение по гр.д.№
14202/2016 г. на РС-Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 15.06.2017 г., предвиждала
бащата да взема детето всеки втори и четвърти уикенд от 18.30 часа в петък до
14 часа в неделя през учебната година, а през ваканциите, ако те не съвпадат с
времето, когато е при бащата, от 18.30 часа в петък до 18.00 часа в неделя,
както и един месец в годината от 10.00 часа на *** до 18.00 часа на **** детето
следвало да прекара с бащата, като в
периода от *** до *** бащата нямал право да ползва режима на лични контакти, тъй като майката
щяла да ползва годишния си отпуск. Със
същата спогодба двамата родители се договорили, че всеки от тях ще може да
извежда детето на екскурзии в чужбина - в страните на ЕС и други държави,
подробно посочени в спогодбата. Съдържало се и условие, че задълженията на
всяка от страните и постигнатите уговорки между тях имали действие,
считано от *** г., тъй като и двамата
родители вече били планирали задгранични пътувания.
По време на обсъждане на въпросите по
повод горепосочената спогодба, частният тъжител уведомил подсъдимата, че
възнамерява да пътува с дъщеря им до гр.Х., остров К., Р. Г..
На *** г. свид. Е. С. и баща й напуснали
страната през ГКПП „К.А.”, а на *** г. се завърнали през същия граничен пункт.
На следващия ден частният тъжител предал дъщеря си на подс.Д.в дома й в гр.П.,
ул. У. № ***. Съобщил й, че поради невнимание е изпрал задграничния паспорт на
дъщеря им, но вече бил предприел
действия по издаването на нов такъв.
Малко след завръщането от пътуването с
баща си, детето споделило на майка си, че двамата са били в Е., преминавайки
през Р.Т. и връщайки се отново през тази държава. Във връзка с така наученото
относно прекараната ваканция и изпрания задграничен паспорт, подс. Д. се
обърнала за съдействие към РП-Пловдив, в резултат на което било образувано
наказателно производство по сл.д. № 5/2018 г. по описа на ОСО Пловдив за
престъпления по чл.182, ал. 2 НК и по чл.144, ал.3 НК. Без по същото да има привлечено
обвиняемо лице, наказателното производство приключило с Постановление за
прекратяването му от 14.11.2018 г., което не било обжалвано. Съгласно
последното, във връзка с повреждане на задграничния паспорт на Е. С., на
частния тъжител била наложена глоба, като не били предприемани действия за
реализиране на наказателна отговорност за престъпление по чл.319 НК на осн. чл.24,
ал.1 т.8А НПК.
В изпълнение на определението по гр.д.№ 14202/ 2016 г. на
РС-Пловдив, III бр. състав, на ***г. частният тъжител следвало да осъществи
отново лични отношения с дъщеря си,
считано от *** г. до *** г. През
този период Е. С. била във ваканция и според спогодбата трябвало да прекара
свободното време първо с баща си, след което на *** г. да бъде
върната от последния отново в дома на майка си, за да продължи ваканцията със
същата, която през този период ползвала годишния си отпуск. Поради тази причина,
съгласно съдебния акт, за времето от *** август до *** септември частният
тъжител нямал право да се ползва от
режима на лични контакти.
На *** г. С.С. отишъл до дома на подсъдимата
в гр.П., ул.У.№***, за да вземе дъщеря
си, придружаван от баща си свид. Д. С. и сестра си свид. Л.С.. Определеният
режим на лични отношения между частния тъжител и дъщеря му не се осъществил на
посочената дата, тъй като детето не пожелало да отиде в дома на баща си. По
това време на посочения адрес се намирали детето, подсъдимата и свид.Г. Л., с когото Д. съжителствала.
За да реализира режима на лични
отношения, одобрен от съда, на *** г. частният тъжител отново отишъл до дома на
подсъдимата в гр.П., ул.У. № ***, за да дъщеря си. На посочената дата детето не
се появило, за да отиде в дома на баща
си. По-рано през деня частният тъжител
не потърсил съдействие от страна на подсъдимата, а решил да разговаря направо с
дъщеря си по телефона, но тя не пожелала
да се среща с него, поради което и самата среща не се осъществила и той не
успял да реализира лични контакти с дъщеря си въпросния ден.
Във връзка с гореописаното по сигнал
на тъжителя, подаден срещу подсъдимата В. Д., с Постановление от 16.11.2017 г.
било образувано досъдебно производство за това, че в периода от ***г. до *** г.
като родител в гр.П. при условията на
продължавано престъпление по какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на
съдебно решение - определение по гр.д.№ 14202 на РС-Пловдив за 2016 г., III
бр.с., в сила от 15.06.2017 г. - престъпление по чл.182, ал.2 вр.чл.26 НК. С
Постановление от 05.04.2019 г. наказателното производство по сл.д.№ 254/2017 г.
по описа на ОСО Пловдив било спряно с оглед разпоредбата на чл.193а НК /нова,
ДВ бр. 16/2019 г./, съгласно която престъплението по чл.182, ал.2 НК е от
частноправен характер и наказателното производство се възбужда по тъжба на
пострадалия. По тази причина и на осн. чл.81, ал.3 НПК на частния тъжител било
изпратено съобщение, в което му било указано да подаде тъжба в 6-месечен срок
от получаването на съобщението за спиране. Постановлението за спиране било
обжалвано от частния тъжител пред РС-Пловдив, като с определение от 08.05.2019
г. по ЧНД №2773/2019 г. на РС-Пловдив същото било потвърдено.
Освен от Прокуратурата, частният
тъжител потърсил съдействие и от частен съдебен изпълнител, за да бъде
приведено и изпълнено по принудителен ред определението по гр.д. № 14202 на РС-Пловдив
за 2016 г., III бр.с. Било образувано първоначално изпълнително дело № 49/2018
г. по описа на ЧСИ С. Т., а впоследствие делото било продължено от ЧСИ Б. А.,
при която било заведено под нов номер 484/2018г.
Въпреки предприетите от страна на частния
тъжител действия да реализира лични контакти и срещи с детето си Е. С.,
последната по всякакъв начин отказвала
срещи с баща си, съобщавайки на живущите вкъщи, включително, че е обидена от
поведението му след пътуването с него през лятото на *** г.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд доказателствен материал:
I гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите Л. С., Д. С., Г. Л., М. К., Е. С. и обясненията на подсъдимата;
ІІ
заключението по
назначената комплексна
съдебно-психиатрична и психологична
експертиза;
IІІ писмени
доказателства и доказателствени средства: материали по сл. д. № 254/2017 г.
по описа на ОСО Пловдив, по описа на ОСО Пловдив пр. пр. № 5794/2017 г. по
описа на РП-Пловдив, материали по сл.д. № 5/2018 г. по описа на ОСО Пловдив,
пр.пр.№ 5482 по описа на РП-Пловдив, копие на решение № 4797 / 12.12.2014г., на
РС-Пловдив, копие на определение по
гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на РС-Пловдив, III бр.състав, справка за
задгранични пътувания на името на Е. С. за периода от *** г. до *** г., справка
за задгранични пътувания на С.С. от *** г. до *** г., справка от ЧСИ С.Т.,
рег.№ *** по изпълнително дело № 49/2018 г. г.,
справка по изпълнително дело от ЧСИ Б.А., рег.№ ***, ведно с копие на
изпълнителоното дело, образувано по молба на С.С., № 484/2018 г., справка от ОД
на МВР-Пловдив, сектор „Български документи за самоличност” относно издавани
български лични документи на името на Е. С., справка от ОД на МВР-Пловдив 01
РУ-Пловдив, доклад, постъпил от Агенция за социално подпомагане изх.№
ДП/Д-РВ/2271-001,09.01.2020 г.
След
реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на събраните
доказателствени източници, напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че
след прекратяване на брака между частния тъжител и подсъдимата, упражняването
на родителските права спрямо детето им Е. С. е било предоставено на подс.Д.. Режимът
на лични отношения и контакти между бащата и детето първоначално е намерил
уредба в бракоразводното решение, а впоследствие в определение по
гр.д.№14202/2016 г. по описа на ПдРС, като макар същото да е влязло в сила на
15.06.2017 г., то страните са се
споразумели то да се прилага от 10.07.2017 г.
До тази дата режимът бил прецизно спазван, като липсват данни за каквото
и да било неизпълнение, респ. осуетяване изпълнението му от страна на
подсъдимата. В тази насока съвсем коректно са кредитирани като хармониращи
помежду си както обясненията на подс.Д., така и показанията, дадени от
свидетелите, явяващи се най-близки роднини на тъжителя /баща, сестра и дъщеря/
- свидетели Д. С. и Л. С., включително и тези на детето свид.Е.С.. Всъщност, че
това е така се потвърждава и от факта, че в рамките на периода *** г. - *** г. тъжителят е успял да реализира и плануваната
с дъщеря му почивка извън пределите на страната, в каквато насока са
приложените справки за задгранични пътувания и на двамата, доколкото на първата
дата са напуснали РБ пред ГКПП „К. А.“, а на втората са влезли в страната през
същия граничен пункт. Именно планираната от по-рано почивка от страна на С.С. е
и причината, поради която той и Д. постигнали съгласие новият режим на лични
контакти между него и дъщеря му да се прилага не от датата на одобрената от
съда спогодба – *** г., а от *** г.
Непосредствено
след реализираното в чужбина пътуване били влошени отношенията между
подсъдимата и детето Е. С., от една страна, и тъжителя от друга, като повод
затова се явило споделеното от дъщерята на майка й, че заедно с баща й не са
били в Г. по време на ваканцията, както на майката било изначално известно, а в
Е., както и че международният паспорт на детето бил повреден от баща й и
изпран, за да бъде прикрита така реализираната почивка. Това била и причината Д.
да се обърне за съдействие към Социалните служби и към РП-Пловдив. Действително
единствено показанията на свид.Е. С. са първични доказателствени източници
касателно мястото на реализираната почивка с баща й в горецитирания период, но
те не само че не остават изолирани, а напротив, намират опора в заявеното от
подс.Д. и свид.Л., чиито обяснения, респ.показания са производен източник на
доказателства касателно споделеното им от детето Е.С., позволяващ
проконтролиране на последното. Същевременно, съвсем правилно показанията й са
били обект на задълбочено изследване от първостепенния съд доколко вяра може да
им се даде. Съобщеното от нея при
проведения й разпит в „Синя стая“ се оказва обаче изключително последователно и
вътрешно непротиворечиво. Явно е, че негативното й отношение към баща й е
провокирано единствено от настояването на последния реализираното пътуване до
държава, различна от известната като такава на майката Д., да остане в тайна. В
подкрепа на заявеното от детето е и приложената по делото справка,
установяваща, че международният му паспорт, издаден на *** г., е бил унищожен и
на негово място бил издаден нов такъв на *** г., тоест три дни след завръщане в
страната.
Инкриминираният
период, за който на подсъдимата Д. е повдигнато обвинение за посегателство по
чл.182, ал.2 вр. чл. 26, НК е от *** г. до *** г., включващо две деяния – на ***
г. и на *** г. Въпреки извършеното в хода на производството конкретизиране на
обвинението, не става ясно защо за крайната дата на периода е приета *** г.,
при положение че не са включени деяния след *** г. Доколкото това не е
накърнило правата на страните, то същото не съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените такива.
Несъмнен
се явява изводът, че на *** г., придружен от баща си и сестра си, частният
тъжител е отишъл да вземе дъщеря си Е. С. от дома, в който последната е живяла
с майка си в гр.П., ул.“У.“ №***. Излизайки навън заедно с подсъдимата и свид.Л.,
свид.Е. С. казала на баща си, че не иска да ходи с него, поради което и не била
предадена на баща й.
Касателно
другата процесна дата *** г. отново е следвало да бъде реализиран режимът на
личен контакт на тъжителя с дъщеря му Е.. За осъществяването му С.С. не се
свързал с бившата си съпруга, а директно с детето, което обаче отново отказало
да се срещне с него. Въпреки че в установения час отишъл да вземе дъщеря си от
дома му в гр.П., ул.“У.“ №***, тя не излязла дори да го види предвид заявеното
му по-рано по телефона. Доколкото тази фактология се подкрепя от показанията на
свид.Е. С., свид.Л.С., свид.Л.и обясненията на подсъдимата, то законосъобразно
на същите вяра е дадена.
Съвсем резоннно
първостепенният съд е назначал комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с оглед преценка
обективността и достоверността на заявеното от детето Е.С. по време на разпита
му в „Синя стая“. Експертното становище, поддържано от вещите лица при
проведения им разпит, напълно обосновано е възприето като обективно и
компетентно изготвено, при липса на данни за неговата правилност. Отчитайки
възрастта на свид.Е. С. - непълнолетна към датата на проведения й разпит,
изключителната последователност и непротиворечивост на заявеното от нея,
хармониращо с останалите доказателствени източници, както и заключението по
експертизата, изцяло коректен се явява изводът на първостепенния съд за
кредитиране на показанията й.
Установената по делото
фактология сочи, че действително на *** г. и *** г. не е реализиран режимът на
лични отношения и контакт между баща и дъщеря С.. Спорният, интересуващ
настоящия процес въпрос, е причината, поради която същият не е осъществен.
Изяснено бе вече, че и на двете инкриминирани дати детето Е. С. и майката
подс.Д. са били в дома им в гр.П., ул.“У.“ №***. На *** г. заедно с тях е бил и
свид.Л., като в присъствието на последния и на майка си, излизайки пред
къщата Е. е отказала да тръгне с баща
си. Този отказ е възприет не само от посочените лица, но и от съпровождащите
тъжителя неговите баща и сестра. Причината за отказа обаче не се явява
неправомерно поведение на майката, с което да е създала пречка за реализиране режима на лични контакти между баща и дъщеря,
а нежеланието на последната да тръгне с
тъжителя. Именно това нежелание е поводът, поради който и на *** г. още в
проведения по-рано през деня телефонен
разговор с бащата детето Е. е заявило, че не иска да се среща с него, а при
пристигането му пред дома й, не е излязло
навън дори да се види с него. Липсват каквито и да било доказателствени
източници, сочещи детето и майка му да не са били в дома си.
Причина за това поведение на
свид.Е.С. и на двете инкриминирани дати се явява предходно такова на тъжителя по
повод съвместната им ваканция през месец *** *** г., след което детето е започнало
да отказва срещи с баща си. В този смисъл не са налични доказателства подс.Д.
да е извършила действия, с които да не допусне тъжителя да реализира лични
контакти с дъщеря му или да е отказала да му я предаде, както и такива тя
умишлено да е въздействала върху психиката и поведението на детето, с което да е
формирала у същото негативни представи и отношение спрямо тъжителя и като краен
резултат то да е отказало да се вижда с него. Ето защо неоснователна се явява
изтъкнатата в тази насока претенция във въззивната жалба. Този й отказ е изцяло
лично мотивиран и то единствено поради
гореизложената причина. В този смисъл липсва обективно съставомерно поведение от страна на подсъдимата, което да
бъде подведено под нормата на чл.182, ал.2 вр. чл.26 НК, което от своя страна прави безпредметно
изследване на субективната му страна. В случая безспорно накърнени са
обществените отношения, осигуряващи нормалното развитие на детето, доколкото това
развитие е обусловено от нуждата от реализиране на редовни контакти с всеки от
родителите му, но интересът на самото дете в настоящата хипотеза не е накърнен,
защото, както правилно е изтъкнал първостепенният съд, волята на детето същото следва да бъде
съобразено предвид възрастта му. След като то по собствено желание не желае да
се среща с баща си и липсват доказателства за повлияването му в това отношение
от страна на неговата майка, то изцяло законосъобразен и обоснован се явява
изводът за липса на реализирано от подс.Д.престъпно посегателство с
претендираната от тъжителя квалификация, поради което и напълно резонно първостепенният
съд я е признал за невинна и оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение.
Всъщност основното
възражение пред въззива касае експертното становище по назначената по сл.д.
№254/2017 г. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което
не било отченото от долустепенния съд. То обаче няма характера на заключение по
настоящото дело, доколкото се явява експертен извод по друго такова, поради
което и недопустимо се явява позоваването на същото от страна на тъжителя.
Всъщност и в пренията пред настоящата инстанция повереникът му продължава
незаконосъбразно да се позовава на доказателствени източници по следственото
дело. Действително самото следствено дело е приложено по настоящото дело, но
събраната по него доказателствена маса не може да бъде ползвана тук, тъй като това
би противоречало на основни принципи на наказателния процес. Единствено
крайният акт на прокуратурата по това следствено дело касателно изхода му следва
да бъде взет предвид. Всъщност наличието му е дало началото на 6-месечният
срок, в рамките на който е депозираната тъжба, въз основа на която е образувано
първоинстанционното производство. Поради изложените съображения така
изтъкнатото възражение се явява несъстоятелно.
Оневиняването на
подсъдимата е намерило отражение и относно претенциите на страните за разноски,
като законосъобразно на осн. чл.190, ал.1
НПК те са възложени в тежест на тъжителя.
Доколкото
не бяха констатирани допуснати в хода на съдебното производство съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна на присъдата й връщане на
делото за ново разглеждане на първостепенния съд, както и липсват основания за
изменението или отмяната й, то същата следва да бъде потвърдена, поради което и
на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№260035/08.10.2020 г. по НЧХД №3699/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XХ н.с.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: