№ 516
гр. Сливен, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230105082 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Вторични суровини -
Сливен“ ООД срещу Д. Х. Б. от гр. Сливен, с която е предявен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 191, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 188 ЗЗД.
Ищецът твърди, че закупил от ответника 89 броя релси и 194 листа LT
поцинкована ламарина с няколко договора за покупко-продажба /предаване
на метали за вторични суровини/. Вещите били предмет на престъпление, за
което ответникът бил признат за виновен по НОХД № 1417/2021 г. по описа
на СлРС, като договорите били представени по НОХД. Вещите били
предадени на ищеца на няколко пъти лично от ответника, както следва: на
03.02.2021 г. - 1260 кг., за което ищецът му заплатил сумата 504,07 лв., на
05.02.2021 г. - 3300 кг. за сумата 1254,24 лв., на 12.02.2021 г. - 1560 кг. за
сумата 577,19 лв., на 15.02.2021 г. - 680 кг. за сумата 251,66 лв., на 17.02.2021
г. - 1520 кг. за сумата 562,52 лв., на 18.02.2021 г. - 1520 кг. за сумата 562,52
лв., на 19.02.2021 г. - 1140 кг. за сумата 421,90 лв. и на 24.02.2021 г. - 1760 кг.
за сумата 651,34 лв. Всички суми били изплатени на ответника на съответните
дати в брой от касиера Я.Ж.К., в присъствието на служителите К. Х. и С.П..
Допълнително бил внесен данък по ЗДДФЛ в полза на ТД на НАП. Ищецът
излага, че с влязло в сила Решение № 819/03.11.2023 г. по гр. д . № 2812/2023
г. по описа на СлРС бил осъден да заплати на собственика на вещите -
1
Община Сливен общо сумата в размер на 6993,28 лева, от които 5657,00 лева,
представляващи стойността на вещите и 1368,00 лева разноски по делото,
като по същото дело било заплатено и адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева за процесуално представителство. Решението било постановено
при участието на Д. Х. Б. като трето лице - помагач на страната на ответника.
Ищецът заплатил на Община Сливен сумата в размер на 6993,20 лева по
банков път на 14.11.2023 г. С оглед разпоредбите на чл. 188 и чл. 189 ЗЗД
ищецът заявява разваляне на договорите с ответника и претендира същият да
бъде осъден да му заплати продажната цена по тях и направените разноски.
Ищецът претендира и направените в настоящото производство съдебни
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не
оспорва, че в периода от м. март 2021 г. до м. април 2021 г. е предоставил на
ищеца процесните движими вещи, но излага, че не е сключвал договори с
ищеца за продажба, нито за предаване на вещите, както и че ищецът не му е
заплатил каквито и да е суми за предоставянето на вещите. Твърди, че ищецът
е отчуждил предоставените му вещи чрез продажба на трети лица. На
изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани и също претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, моли за
отхвърлянето му и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 191, ал. 1, вр.
чл. 189, ал. 1, вр. чл. 188 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5657,00 лв., представляваща подлежаща на връщане продажна
цена, заплатена от ищеца за закупуване на 89 броя релси и 194 листа LT
2
поцинкована ламарина по силата на договори за покупко-продажба, сключени
между страните, както и сумата от 1936,28 лв., представляваща направените
разноски по гр. д. № 2812/2023 г. по описа на СлРС, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба
- 28.12.2023 г. до окончателното им изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и
доказан.
Видно от приложеното НОХД № 1417/2021 г. по описа на СлРС, с
одобрено от съда споразумение от 29.11.2021 г. по делото обвиняемият Д. Х.
Б. се е признал за виновен в това, че в периода от 11.03.2021 г. до 05.04.2021
год., в м. Абланово, бивш военен химически батальон, землище на Община
Сливен, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство - оксижен и МПС товарен автомобил Мерцедес, с рег. №
..................., собственост на Г.Д.Г. от гр. Нова Загора, извършил кражба на
чужди движими вещи, на обща стойност 10 712,66 лева, собственост на
Община Сливен, за което му е наложено наказание.
С Решение № 819 от 03.11.2023 г. по гр. д. 2812/2023 г. по описа на
СлРС, приложено за послужване по настоящото дело, съдът е признал за
установено че Община Сливен е собственик на движими вещи: 89 броя релси
и 194 листа LT поцинкована ламарина, предмет на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4 НК по ДП № 393/2021 г. по описа на РУ МВР Сливен, вх. №
1662/2021 г. по описа на РП - Сливен, предадени за отговорно пазене на
ответника „Вторични суровини - Сливен“ ООД с протокол за отговорно
пазене от 06.04.2021 г., като поради установена в хода на процеса липса на
вещите у ответника съдът е осъдил „Вторични суровини - Сливен“ ООД да
заплати на Община Сливен сумата в размер на 5657,00 лв., представляваща
паричната равностойност на движимите вещи, както и сумата от 1336,28 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е било постановено при участието на третото лице - помагач
на страната на ответника - Д. Х. Б., ответник в настоящото производство.
В мотивите на решението е прието, че „от събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства се установява, че
ответникът е закупил отпадъчни метали от Д. Х. Б.“ и че „в случая е
3
безспорно установено, че процесните движими вещи - 89 броя релси и 194
листа LT поцинкована ламарина са откраднати от техния собственик -
Община Сливен и са продадени с договори за покупко-продажба на ответника
„Вторични суровини - Сливен“ ООД от лицето Д. Х. Б. като отпадъчни
метали.“
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла. Третото лице не може да
го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната
умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни
на третото лице обстоятелства или доказателства.
В случая ответникът е бил привлечен от ищеца като трето лице -
помагач в производството по гр. д. 2812/2023 г. по описа на СлРС. Същият не
е обжалвал постановеното решение.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
че не е сключвал договори за продажба на движимите вещи с ищеца и не е
получавал продажната цена за тях, а ги е предоставил на ищеца безвъзмездно.
Наред с това, в протокола за разпита му като свидетел от 05.04.2021 г.,
намиращ се на л. 67 от досъдебното производство по НОХД № 1417/2021 г.
по описа на СлРС, ответникът сам е заявил, че решили да натоварят
намерените в двора на бившето поделение приготвени ламарини и да ги
продадат. Ето защо, нелогично звучи защитната му теза в настоящото
производство, че е предоставил вещите на ищеца безвъзмездно.
На следващо място, от събраните в настоящото производство показания
на свид. Я.К. и С.П., които съдът прецени като обективни, последователни и
съответстващи на останалите доказателства по делото, се установява, че
ответникът е носил няколко пъти на ищеца отпадъчна покривна ламарина и
релси, за което му било платено съответно на измереното от свид. П. тегло,
като общата сума, според свид. К., била около 5000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на свидетелските показания за погасяване на установени с
писмен акт парични задължения по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
Действително на л. 58 - 65 от досъдебното производство по НОХД №
4
1417/2021 г. по описа на СлРС са представени копия на договори за покупко -
продажба, но същите не носят подписи на посочените страни - продавача Д. Б.
и купувач Я.К., служител на „Вторични суровини - Сливен“ ООД, поради
което не може да се приеме, че са налице сключени писмени договори между
страните. Представените в досъдебното производство копия на неподписани
документи, съгласно показанията на свид. К., са издадени от ищцовото
дружество въз основа на кантарна бележка, като на продавачите - физически
лица се плащало в брой и не всеки продавач се разписвал на документа.
Изложеното води до извода, че в случая договорите за покупко-продажба
между страните са неформални, консенсуални, сключени с постигането на
съгласие за предаването на вещите от продавача и заплащането на цената от
купувача.
Съгласно разпоредбите на чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети
лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта,
които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел
това. Съответно, ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на
третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на
цената (чл. 192 ЗЗД). В случая липсват твърдения и събрани по делото
доказателства ищецът да е знаел за правата на трети лица върху вещите преди
закупуването им от ответника.
Разпоредбата на чл. 189 ЗЗД постановява, че ако продадената вещ
принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по
реда на чл. 87, в който случай продавачът е длъжен да върне на купувача
платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите
и полезни разноски за вещта. Съдебната практика е категорична, че
продажбата на чужда вещ е действителен договор, който валидно обвързва
страните. Ето защо, при продажба на чужда вещ, развалянето на договора е
предвидено като правна възможност за купувача, която той чрез
волеизявление има право да избере. Материята на осъществената евикция се
урежда с разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, която не съдържа и от нея не
може да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване /влизане в
сила на съдебното решение за уважаване на иска, с който третото лице е
предявило правата си срещу купувача/ настъпва разваляне на договора за
продажба. В посочената норма е предвидено единствено, че при вече
осъществена пълна евикция на добросъвестния купувач се признават освен
5
правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД и допълнителни права, произтичащи от водения
процес по съдебно отстраняване, а именно: да иска от продавача заплащане на
разноските по делото и стойността на плодовете, които е осъден да върне на
третото лице. Правото да се развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД е част от
очертаните в чл. 189, ал. 1 ЗЗД права на купувача, поради което при липса на
изрична разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно
отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето,
добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си право на
разваляне на договора за продажба.
В случая с исковата молба ищецът изрично е заявил, че разваля
сключените договори за покупко-продажба с ответника и претендира
продажната цена по тях и разноските.
Развалянето на договор, с който се прехвърлят вещни права върху
движима или недвижима вещ, поради евикция, е институт, който има своя
специфика, поради което е уреден различно от общата уредба на развалянето
на договора в чл. 87 ЗЗД. Различни са предпоставките за разваляне на
договора на това основание - кредиторът /купувач по договора/ няма
задължение да дава подходящ срок за изпълнение на длъжника /продавача/ и
да му отправя предупреждение за разваляне на договора след изтичане на
срока, неприложима е разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, не е предвидена
процесуална възможност за длъжника да предложи изпълнение в течение на
съдебния процес по иска за разваляне на договора. Различни са и последиците
- при развалянето на договора на това основание, наред с отговорността на
продавача, която той носи съгласно общите правила за неизпълнение на
своето договорно задължение, съгласно чл. 189, ал. 1, изр. второ и ал. 2 ЗЗД,
той дължи на купувача връщане на всичко, дадено от купувача при
сключването на договора, включително връщане на цялата цена, дори когато
вещта е била обезценена или повредена, както и да заплати на купувача
разноските по договора и направените необходимите и полезни разноски за
вещта. От своя страна обаче, купувачът не дължи връщане на продавача на
дадената от него насрещна престация, тъй като вещта - предмет на договора,
вече е отнета от купувача по съдебен ред. Част от последиците, уредени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД, почиват на принципа на
неоснователното обогатяване и за тях е изпълнен фактическият състав на чл.
6
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - такава последица е връщането на продажната цена. Но
отговорността на продавача по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД надхвърля границите
на отговорността при иска за неоснователно обогатяване, тъй като освен това,
с което продавачът неоснователно се е обогатил /като е получил продажната
цена/, той дължи да възстанови на купувача всичко, с което купувачът е
обеднял във връзка със сключването на сделката, а именно заплащане на
разноските за сключване на сделката, както и направените от купувача след
сключването на сделката и до евикцията необходими и полезни разноски за
вещта.
Ето защо, макар и ищецът сам да твърди в исковата молба, че е
заплатил на ответника по договорите за покупко-продажба суми в общ размер
на 4785,44 лв., предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер за
сумите от 5657,00 лв., представляваща цената на вещите и по-точно тяхната
парична равностойност, съгласно влязлото в сила Решение № 819 от
03.11.2023 г. по гр. д. 2812/2023 г. по описа на СлРС и 1936,28 лв.,
представляващи съдебни разноски по гр. д. 2812/2023 г. по описа на СлРС, от
които 1336,28 лв. ищецът е осъден да заплати с решението и 600,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение в брой по Договор за правна защита и
съдействие, намиращ се на л. 35 от приложеното гр. д. 2812/2023 г. по описа
на СлРС.
Съгласно Решение № 31 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г. по
описа на ВКС на РБ, IV г. о. поначало при евикция неизпълнението от страна
на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта
евинцираният купувач да плати цена, определена според условията на
свободния пазар към момента на съдебното отстранение, за да си купи
равностойна вещ. Този разход е обусловен от неизпълнението на договора от
страна на продавача, което се явява необходимо и достатъчно условие за
настъпването му. Отнесено към нормата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД това означава, че
компенсаторното обезщетение за подлежащата на връщане на собственика й,
но липсваща недвижима вещ, трябва да е съизмеримо с тази оценка, която в
разумна степен да отговаря на характеристиките на заместваща реалното
изпълнение /в натура/ престация. В противен случай, би се стигнало до
резултат, несъответстващ на принципите за справедливост и за правна
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка.
7
Ето защо, в случая в полза на ищеца следва да се присъди не по-ниската
цена, която сам признава да е платил на продавача на вещите по договорите
за покупко-продажба, а сумата, която ищецът е осъден да плати на
собственика на вещите, съгласно Решение № 819 от 03.11.2023 г. по гр. д.
2812/2023 г. по описа на СлРС, както и на основание чл. 191, ал. 1 ЗЗД
направените по гр. д. 2812/2023 г. по описа на СлРС съдебни разноски.
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде
изцяло уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в общ
размер на 1103,71 лв., от които 303,71 лв. заплатена държавна такса и 800,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. Средна
гора № 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ - СЛИВЕН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 38Б, на основание чл. 191, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 188
ЗЗД, сумата в размер на 5657,00 лв. /пет хиляди шестстотин петдесет и седем
лева/, представляваща подлежаща на връщане продажна цена, заплатена от
купувача за закупуване на 89 броя релси и 194 листа LT поцинкована
ламарина по силата на договори за покупко-продажба, сключени между
страните, във връзка с разваляне на договорите поради осъществена евикция
на купувача с влязло в сила Решение № 819 от 03.11.2023 г. по гр. д.
2812/2023 г. по описа на СлРС, както и сумата от 1936,28 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направените разноски по гр. д. № 2812/2023 г. по описа на
СлРС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 28.12.2023 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Д. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. Средна
8
гора № 4 ДА ЗАПЛАТИ на „ВТОРИЧНИ СУРОВИНИ - СЛИВЕН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 38Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1103,71 лв.
/хиляда сто и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9