№ 22159
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Частно
гражданско дело № 20221110160061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Г.
Т. Г. за сумата от 636,12 лв., представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 21.04.2022 г., сключен между „Файненшъл
България“ ЕООД и Г. Т. Г., за обезпечаване на вземанията на кредитодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД срещу кредитополучателя – длъжник в настоящото производство,
както и за сумата от 60 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните
разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната
хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
1
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая по убеждение на настоящия докладчик са налице и двете посочени
отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираното вземане.
За да стигне до този извод, съдът взе предвид на първо място обстоятелството,
че процесният договорът е сключен с потребител. С оглед гореизложените
съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги (както в случая с претендираното
възнаграждение за предоставяне на поръчителство и такса за извънсъдебно събиране
на вземането) или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по
същия. В конкретния случай съдът съобрази служебно известното му обстоятелство, че
кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“
ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, предвид обстоятелството,
че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е
кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Връзката между дружествата насочва
към предположението, че претендираното вземане е уговорено с цел обогатяване на
кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи императивните разпоредби на
чл.10а, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Вероятната основателност на неравноправния
характер на сочената клауза в случая следва пряко от твърденията в заявлението, като
при това се подкрепя от представените към него доказателства – договор за кредит,
общи условия към него, договор за предоставяне на поръчителство.
Наред с това се констатира и общото основание за отхвърляне на заявлението
по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК поради констатирано противоречие с добрите нрави и
императивни правила на закона, каквито са посочените норми в приложимия към
процесните правоотношения ЗПК – чл. 10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България), чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК (при забава на потребителя
2
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва). Предвиждането на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство и начисляването на такса за
извънсъдебно събиране на вземането цели обогатяване на кредитора над допустимите
от закона рамки и представлява договаряне във вреда на потребителите. Въз основа на
горното претендираното вземане не може да получи потвърждение в съдебно
производство по установяване дължимостта на същото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 22,21 лв. за държавна такса и над
30,73 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Г. Т. Г. в
частта, с която се претендира сумата от 636,12 лв., представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство от 21.04.2022 г., сключен между
„Файненшъл България“ ЕООД и Г. Т. Г., за обезпечаване на вземанията на
кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу кредитополучателя – длъжник в
настоящото производство, както и за сумата от 60 лв. такси за извънсъдебно събиране
на вземането, както и в частта за разноските над сумата от 22,21 лв. за държавна
такса и над 30,73 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3