Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..…/……………..2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1293 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от 1/ Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ Х.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Комисията за противодействия на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл.
„Св. Неделя“ № 6, обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да
заплати на всеки един от ищците по ½ от сумата от общо 109 082 лв. /сто
и девет хиляди осемдесет и два лева/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, от
които 39 082 лв. – претърпяна загуба, а 70 000 лв. – пропусната
полза, във връзка с изпълнение на
сключен от ищците с трето лице предварителен договор от 20.10.2010 г. за
покупко-продажба на недвижими имоти, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно налагане на обезпечителни мерки на предявените от
КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито имущество, по които е
образувано гр.д. 589 / 2013 г. по описа на ВОС, което впоследствие е прекратено
поради направен отказ от иска, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
- с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да
заплати на всеки един от ищците по ½ от сумата от общо 307 874,10 лв. /триста
и седем хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които 199 974,10 лв.– претърпяна загуба, а 107 900
лв. – пропусната полза, във връзка с
изпълнение на сключен от ищците с Банка „ДСК“ ЕАД договор за кредит от
26.09.2008 г., които са пряка и непосредствена последица от неправомерно
налагане на обезпечителни мерки на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на
незаконно придобито имущество, по които е образувано гр. д. 589 / 2013 г. по
описа на ВОС, което впоследствие е прекратено поради направен отказ от иска,
ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
- с правно основание чл.2а от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на всеки един от ищците сумата от по 75 000
лв. /седемдесет и пет хиляди
лева/ за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
невъзможност да водят нормален във финансово отношение живот, влошен имидж пред
кредитните институции и трайно положение на неизправни длъжници, които са пряка
и непосредствена последица от неправомерно налагане на обезпечителни мерки на
предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито имущество, по
които е образувано гр.д. 589 / 2013 г. по описа на ВОС, което впоследствие е
прекратено поради направен отказ от иска, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЕЦЪТ твърди, че нa
19.09.2012 г. в Службата по вписванията - Варна, а на 24.09.2012 г. в Службата
по вписванията - *****, по искане на Комисията за обезпечаване на неин бъдещ
иск е вписана по партидата на ищеца Х.К. възбрана върху недвижимите имоти,
притежавани от ищците към него момент в СИО: 1/ място - лозе в землището на гр.
Варна, местността „Евксиноград", поземлен имот пл. № 2023 в кв. 126 по КП
„Траката" ведно с построените в имота жилищна сграда и гараж; 2/ два
апартамента с номера 12 и 13, находящи се на 4-ти етаж в жилищна сграда в гр.
Варна, ул. „Княз Борис I" 76-78, ведно със съответните части от общите
части на сградата и от поземления имот; З/ жилище в гр. Варна, кв.
„Възраждане", бл. 28, вх. 1, ет. 5, ап. 9; 4/ поземлен имот - парцел XII с
площ 1485 кв. метра ведно с построената в имота комплексна сграда на два етажа
в с. Млада гвардия, община Ветрино, област Варна. На 09.04.2014 г. е вписана и
възбраната върху последния недвижим имот, притежаван от ищците - сграда с площ
15.00 кв.м., представляваща казан за изваряване на ракия, построена в УПИ I -
156 в кв. 42 по плана на село Млада гвардия, въпреки че обезпечението е било
допуснато със същото определение на съда, с което е допуснато да бъдат наложени
възбрани и върху останалите имоти.
Освен възбраните на
недвижимите имоти, за обезпечение на иска по искане на Комисията е поискан, допуснат
и наложен запор по сметките на ищците във всички банки, в които те са имали
такива, в това число и по сметките им в „Банка ДСК". Запориран е бил и
притежаваният от тях лек автомобил.
Възбраните върху имотите
в гр. Варна са заличени на 31.05.2017 г., а върху тези в с. Млада гвардия,
община Ветрино - на 01.06.2017 г. и 02.06.2017 г., съответно запорите върху
сметките в банките са вдигнати след като всички обезпечения са отменени от
съда, пред който се е развило производството по иска на Комисията за отнемане
на имущество, с определение на ВОС № 170/15.01.2016 г., постановено по гр.д.
589/2013 г. и влязло в сила на 31.01.2017 г.
Посочените по-горе
възбрани и запори са били наложени като обезпечение на бъдещия иск на Комисията
първоначално с Определение № 2600 от 07.09.2012 г., постановено по ч.гр.д.
2822/2012 г. на Варненския окръжен съд. Впоследствие с Определение № 1387/14.05.2013
г., влязло в сила на 20.03.2014 г. след обжалването му и потвърждаването му
първо от Варненския апелативен съд и впоследствие с определение на ВКС, IV гр.
отд. № 218/20.03.2014 г., обезпечението е било отменено поради това, че ищецът
не е представил пред съда доказателства за предявяването на бъдещия иск.
Въпреки това, тъй като
на 18.02.2013 г. искът на ответната Комисия за отнемане на имущество -
недвижими имоти и парични суми на обща стойност 861 300 лв., бил предявен пред
Варненския окръжен съд и по него било образувано гр.д. 589/2013 г. на
Варненския окръжен съд, след отмяната на обезпечението на бъдещия иск, ищецът
веднага отправил искане към съда за обезпечаване на иска по висящото
производство и с Определение № 991/03.04.2014 г. по гр.д. 589/2013 г. всички
обезпечения, допуснати през месец септември 2012 г. и отменени с влязлото в
сила на 20.03.2014 г. определение по частното производство за обезпечение на
бъдещия иск, били допуснати отново, без изключение, за обезпечение на иска на
ответника по висящото производство. В периода между отмяната на обезпечението
на бъдещия иск и допускането на същото обезпечение по висящото производство и
вписване на възбраните на 08.04.2014 г. в Службата по вписванията - Варна и на
09.04.2014 г. в Службата по вписванията в гр. Провадия, възбраните за
обезпечение на бъдещия иск не са били заличавани.
С влязло в сила на
24.11.2014 г. определение на Варненския окръжен съд, постановено в съдебно
заседание на 14.11.2014 г. по гр.д. 589/2013 г. на ВОС, производството по иска
на Комисията за отнемане на имущество било изцяло прекратено поради отказ от
иска.
Междувременно, с Определение
№ 237 от 26.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. 1684/2014 г. на ВКС, IV гр.
отд., било допуснато и друго обезпечение на иска на Комисията срещу ищците, а
именно спиране на изпълнението по изп. дело № 20138080401667 на ЧСИ № 808 З. Д.,
с район на действие Варненския окръжен съд, за което била издадена
обезпечителна заповед от 26.03.2014 г. Взискател по това изпълнително дело била
„Банка ДСК“ ЕАД. Изпълнителното производство било подновено едва през лятото на
2016 г., след като преди това, пак през 2016 г., обезпечението било отменено от
ВКС поради това, че производството по обезпечения иск е било прекратено.
Ищците твърдят, че с
действията си КПКОНПИ /действията на Комисията по обезпечаване на иска,
предявяването на този иск и, в крайна сметка, прекратяването на производството
поради отказ от иска с признанието от страна на Комисията, че не се намира
никаква връзка между придобиването на претендираното с иска имущество и
престъпната дейност/ им е причинила вреди, поради незаконосъобразните си
действия, като тези вреди подлежали на обезщетяване именно по реда на ЗОДОВ –
чл. 2а.
Твърдят, че в резултат
на действията на КПКОНПИ са претърпели имуществени вреди във връзка с
изпълнението на предварителен договор от 20.10.2010 г. и във връзка с
изпълнението на договор за кредит от 26.09.2008 г. и неимуществени вреди,
изразяващи се в невъзможността на ищците да водят нормален във финансово
отношение живот, както и във влошаване на имиджа им пред кредитните институции
и поставянето им в трайно положение на неизправни длъжници.
I. Относно претърпените
имуществени вреди във връзка с изпълнението на предварителен договор от
20.10.2010 г. твърдят следното:
Към момента на вписване
на възбраните върху недвижимите имоти на ищците - 19.09.2012 г. в Службата по
вписванията - Варна и на 24.09.2012 г. в Службата по вписванията - Провадия, е
бил в действие сключен между тях и трето лице - В. Г. Н., предварителен договор
за покупко - продажба, по силата на който ищците са били длъжни на 01.10.2012
г. да прехвърлят срещу договорената покупна цена с окончателен договор за
продажба следните недвижими имоти, притежавани от тях в СИО, а именно:
а/ място - лозе в
землището на гр. Варна, местността „Евксиноград“, съставляващо имот пл. № 2023
в кв. 126 по КП „Траката“, при граници: имоти пл. №№: 2024, 2026, 1983, 1984 и
2022, както и построените в имота жилищна сграда и гараж;
б/ жилище, находящо се в
гр. Варна, бул. „****“ № *, представляващо апартамент № 13 на четвърти
надпартерен етаж с площ 105.35 кв. метра, състоящо се от две стаи, вестибюл,
столова, баня - тоалет и килер, при граници: ап. 12, вътрешен двор, стълбищна
площадка и стълбище за таванския етаж, прилежащото таванско помещение с площ
11.70 кв. метра, избеното помещение № 8 с площ 12.00 кв. метра, както и 6.63 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, в
който е построена, съставляващ поземлен имот № 3 в кв. 275 по плана на 3
микрорайон на гр. Варна.
Договорената покупна
цена за имотите по предварителния договор е била в размер на 250 000 лв., от
които 180 000 лв. за лозето и находящите се в него сгради, а 70 000 лв. за
жилището в гр. Варна, бул. „****“ № *. С предварителния договор е било
уговорено ищците да си запазят вещно право на ползване върху имотите за 15
години, считано от датата на сключване на окончателния договор, поради това и
договорените цени са били много изгодни. Част от покупната цена в размер на 150
000 лв. е била заплатена на ищците още при сключване на предварителния договор
на 20.12.2010 г. чрез прихващане с тяхно задължение, произтичащо от договор за
заем, а 100 000 лв. е следвало да бъдат заплатени в деня на сключване на
окончателния договор. На 01.10.2012 г. ищците не са могли да изпълнят
задължението си да прехвърлят собствеността върху недвижимите имоти - предмет
на предварителния договор, поради наложената възбрана. Забавата за изпълнение
на това им задължение е продължила повече от месец, видно от данните за момента
на вписването и заличаването на възбраните, поради което съгласно с чл. 6 от
предварителния договор е възникнало тяхно задължение за заплащане на неустойка
в размер на 15% от цената на имотите, което се равнява на 37 500 лв. На
02.11.2012 г., един месец след настъпване на падежа на задължението за
сключване на окончателния договор, между ищците и купувача В. Г. Н. била
сключена спогодба, с която чрез взаимни отстъпки са постигнали съгласие за
следното:
Дължимата от продавачите
неустойка да бъде намалена със 7 500 лв. и да се дължи в окончателен размер на
30 000 лв. С оглед на претенциите на държавата и наложената възбрана, както и с
оглед на обстоятелството, че значителна част от покупната цена е била заплатена
още при сключване на предварителния договор на 20.12.2010 г., страните са
постигнали съгласие за намаление на покупната цена на имотите общо с 50 000
лв., като след намалението цената на лозето в землището на гр. Варна,
местността „Евксиноград“, ведно с построената в него сграда е предоговорена на
140 000 лв., а цената на жилището и терасата в гр. Варна, бул. „****“ № *
- на 60 000 лв. Така, вместо 100 000 лв., дължими от страна на
купувача, по силата на спогодбата са останали дължими само 50 000 лв.
Със спогодбата страните
били извършили прихващане на насрещните си задължения по предварителния договор
- това на купувача за заплащане на част от цената в размер на 50 000 лв. с
това на продавачите за заплащане на неустойка в размер на 30 000 лв., до
размера на по-малкото задължение. След извършеното прихващане дължимата от
купувача част от покупната цена е останала в размер на 20 000 лв.
Със спогодбата страните
са се договорили още за следното: Продавачите са поели ангажимент да представят
пред Комисията данни, че имуществото, предмет на предварителния договор, не е
придобито със средства от престъпна дейност. С оглед на Продавачите да бъде
осигурена възможност да извършват действия, насочени към заличаване на
възбраната върху имотите, страните със спогодбата са удължили срока за
сключване на окончателния договор до 22.04.2013 г., като са постигнали и
съгласие при условие, че до 22.04.2013 г. възбраната върху имотите не бъде
заличена, то покупната цена да се счита намалена с още 20 000 лв., а
срокът за правото на ползване на Продавачите да остане същият. Със спогодбата
било постигнато и съгласие в случай, че към 22.04.2013 г. бъде предявен
обезпеченият с възбрана иск на Комисията за отнемане на имущество, с това да се
счита, че за купувача е налице правото да предяви иска си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
за обявяване на предварителния договор за цена 180 000 лв., заплатена изцяло,
като ответниците /ищците/ си запазят правото на ползване за срок от петнадесет
години. Договорено било още в случай, че Купувачът предяви иск по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД и този иск бъде отхвърлен, поради постановено решение, с което имотите
по предварителния договор се отнемат от държавата, то между страните да се
смята, че предварителният договор е прекратил действието си поради това, че
Продавачите не са изпълнили задължението си да прехвърлят собствеността, тъй
като след решението за отнемане не са собственици. При това положение страните
са се договорили, че ищците ще дължат да върнат платената цена в размер на 180 000
лв., както и да заплатят общо неустойка за цялостно неизпълнение на договора в
размер на 50 000 лв. Същевременно със спогодбата купувачът бил поел
задължение при условие, че предявеният от него иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се
развивал успоредно с иска на държавата за отнемане на имуществото, да поиска от
съда спиране на производството до постановяване на влязло в сила решение по
иска на държавата. В зависимост от изпълнението на това задължение на купувача
страните са поставили и евентуалното възникване на задължение на ищците за
заплащане на неустойка, а именно, че такова задължение няма да възникне, ако
искът срещу тях по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бъде отхвърлен, без да се съобрази
решението по преюдициалния спор с държавата по иска за отнемане на имущество.
Тъй като на 15.02.2013
г. Комисията била предявила иска си за отнемане на имущество, игнорирайки
представените пред нея от ищците доказателства за липса на каквато и да било
връзка на придобитото имущество с престъпната дейност, и въз основа на исковата
молба било образувано гр.д. № 589/2013 г. на Варненския окръжен съд, купувачът В.
Н. предявил на 25.07.2013 г. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и по този иск било
образувано гр.д. № 2387/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Исковата
молба е била вписана на 27.08.2013 г., дв. вх. per. 19197, том 9, пор. № 63 на
Службата по вписванията - Варна. Производството по това дело е било спряно до
приключване на производството по иска на Комисията по гр.д. № 589/2013 г. на
Варненския окръжен съд. След като производството по иска на Комисията по гр.д. №
589/2013 г. на Варненския окръжен съд е било прекратено с влязлото в сила на
24.11.2014 г. определение на ВОС, производството по иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД
било възобновено и с влязло в сила на 10.09.2015 г. решение по същото дело,
вписано в имотния регистър на 25.09.2015 г., том 8, акт пор. № 134, дв. вх.
per. 22246 на Службата по вписванията - Варна, предварителният договор бил
обявен за окончателен.
Ищците твърдят, че е
налице пряка причинно - следствена връзка между наложените по молба на
Комисията възбрани върху имотите - предмет на предварителния договор, и
неизпълнението на падежа на задължението на ищците да прехвърлят срещу
договорената покупна цена собствеността върху имотите, необременена от тежести.
Това следвало пряко от естеството на възбраната - ограничаване именно на
правото на собственика да се разпорежда с имотите си.
Ето защо, заплатената на
купувача от ищците чрез прихващане на вземането им към купувача за покупната
цена, неустойка в размер на 30 000 лв., съставлявала първото перо от
нанесените с действията на Комисията вреди - ефективна вреда, тъй като
намалявала имуществото на ищците със същия размер. Пропуснатата полза от страна
на ищците, отново във връзка с този предварителен договор, била в размер на 70 000
лв. - сумата, с която по спогодба с купувача, била намалена дължимата от него
покупна цена в общ размер на 250 000 лв. Във връзка с тази част от нанесената
вреда и това, че тя също била пряка последица на наложената възбрана, следвало
да се съобрази следното:
Спогодбата от 02.11.2012
г., сключена между ищците и купувача по предварителния договор, била изцяло
обусловена от вписаната възбрана за обезпечение на исковете на Комисията.
Включително, именно предявяването на иска през месец февруари 2013 г., без да
била налице каквато и да било връзка между престъпна дейност и придобито
имущество, както и без да се вземат предвид от Комисията представените пред нея
от ищците по реда на чл. 17 от ЗОПДИППД /отм./ доказателства и обяснения,
сочещи именно на липсата на такава връзка с престъпната дейност, която да дава
основания за предявяване на иск, била пряка причина за последващото развитие на
отношенията им с кредитора по предварителния договор. Друга причина за
поставянето на ищците в положението на неизправен длъжник по договора и
обусловените от това положение отстъпки от тяхна страна, нямало. Отстъпките
били направени, както за да се предотврати развалянето на договора и възникване
в тази тежка за ищците житейска ситуация на задължение за връщане на цялата
заплатена до него момент цена в размер на 150 000 лв. наред със задължение
за заплащане на цялата дължима неустойка в размер на 37 500 лв., така и за
да запазят действието на договора, който с оглед на клаузата за запазено право
на ползване за период от 15 години напред към него момент е придобил значението
на спасение за тях от перспективата да останат без дом и едновременно във финансова
невъзможност да се сдобият с друг. От значение било и обстоятелството, че
изискванията на купувача към начина за уреждане на отношенията му с ищците в
създадената от възбраните и предявените искове на Комисията ситуация, са били
изключително твърди и по-тежки от това, което ищците успели да договорят. Както
изискването ищците да заплатят неустойка за забава, така и да се съгласят на
намаление на цената, като условие за запазване на действието на договора, е
било поставено към тях още на 25.10.2012 г. от купувача с предупреждението, че
ако съгласие за намаление на цената не бъде постигнато в кратък срок, то
купувачът ще пристъпи незабавно към разваляне на договора с всички произтичащи
от това последици за ищците.
От съществено значение
било, че освен неизпълнението по предварителния договор, в което са били
поставени от възбраната на имотите, ищците са били поставени от същите тези
обезпечения в момента, в който са сключили договора за спогодба - 02.11.2012
г., изведнъж в изключително тежка и безизходна ситуация във връзка с техен
кредит. Към него момент те са имали кредитно задължение към Банка ДСК в голям
размер - 150 000 евро главница. Жилището, в което живеели - апартамент № 12 в
гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ 76, било ипотекирано като обезпечение на
кредита, използван чрез погасяване на предходни кредити в голямата си част за
неговото закупуване, както и за ремонт и обзавеждане на апартамент № 13,
закупен през 2007 г. Същевременно сметките им са били запорирани и те били
поставени в невъзможност да обслужват кредита редовно, както го правили
неизменно от датата, на която са го усвоили, без да се забавят с изплащането на
нито една вноска до него момент. За последващото обслужване на кредита ищците
разчитали както на това да разполагат с имотите си и свободно да оперират със
сметките си, така и на сумата в размер на 100 000 лв., която е следвало да
постъпи от продажбата на двата имота със запазено право на ползване по
предварителния договор.
Обстоятелството, че в
крайна сметка предварителният договор бил обявен за окончателен с влязло в сила
решение на ВОС било довело до отговорност на ищците за разноските на ищеца за
производството в размер на 9082 лв., които били платени. Ако не била възбраната
върху имота, ищците щели да изпълнят задължението си по предварителния договор
и до провеждане на съдебно производство по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД нямало
да се стигне.
Ищците сочат, че в тази
връзка, нанесените с възбраната върху имотите вреди, са общо 109 082 лв.,
от които 39 082 лв. са ефективните вреди /заплатена неустойка и заплатени
съдебни разноски/, а 70 000 лв. са пропусната полза - нереализирано поради
възбраната вземане за покупна цена, намалена с тази сума.
II. Относно претърпените
имуществени вреди във връзка с неизпълнението на договор за кредит, сключен на
26.09.2008 г. твърдят следното:
Ha 26.09.2008 г. ищцата Х.К.
сключила с „Банка ДСК“ договор за кредит за сума в размер на 150 000 евро.
Солидарно отговорен със съпругата си за изплащане на кредита е бил и ищецът Х.К..
Кредитът бил обезпечен с ипотека върху жилището на ищците - ап. 12 в гр. Варна,
бул. „Княз Борис I“ 76, изцяло ремонтирано и обзаведено, като оценката му в
този завършен вид била около 300 000 лв. Ипотеката била учредена с договор
по нот. акт пор. № 70, том 24, вх. per. № 27966/29.09.2008 г. Общият срок за
изплащането на кредита е бил 360 месеца, от които с банката е бил договорен
гратисен период от 84 месеца за връщане на главницата, което ще рече в
продължение на 7 години да се заплащат само дължимите договорни лихви.
Ищците обслужвали
редовно кредита си до 20.02.2013 г., но след като през месец февруари срещу тях
бил предявен иск на стойност над 800 000 лв., за тях е било вече
невъзможно да продължат с това обслужване, и то по една единствена причина - наложените
от Комисията възбрани и запори върху имотите им, вкл. и върху ипотекирания за
обезпечение на кредита имот - ап. 12 в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ 76, както
и самите вещни претенции за отнемане на имоти, били довели до невъзможност да
оперират с имуществото си, вкл. и поради запор на банковите им сметки,
неизпълнение по предварителния договор и вредите във връзка с това - ефективни
и пропуснати ползи, към него момент в размер на 100 000 лв., невъзможност да
ангажират други заемни средства поради възбраните и претенциите към тях и
следващата еднозначно от тези обстоятелства липса на средства за обслужване на
кредита.
Вследствие на това се
било стигнало до спиране на плащанията по кредита за повече от три месеца и
същият е бил обявен за предсрочно изискуем на 20.06.2013 г. След като кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем, по искане на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10458/2013
г. на BPC-XXXI състав. Впоследствие било образувано изп. дело № 20138080401667
на ЧСИ № 808 З. Д., с район на действие Варненския окръжен съд. Именно това
изпълнително производство било спряно по искане на Комисията в обезпечение на
предявените от нея искове, а причината за това била, че взискателят поискал да
бъде продадено ипотекираното за обезпечение на кредита жилище на ищците, което
е било предмет на претенция за отнемане от страна на държавата чрез ответната
Комисия.
Впоследствие
изпълнителното дело било преместено по искане на взискателя при ЧСИ № 719
Станислава Янкова, район на действие Варненския окръжен съд и по описа на
последната било образувано изп. дело № 20177190400129. В изпълнителното
производство били провеждани общо три търга - първият при ЧСИ З. Д. при
първоначална оценка около 280 000 лв. и третият при ЧСИ Станислава Янкова. При
този последен търг на 04.09.2017 г. жилището на ищците било продадено за сума в
размер на 192 100 лв. след намаление на минималната продажна цена при
приложение на чл. 485, ал. 4 и чл. 494, ал. 2 от ГПК. По същото дело по
възлагане от съдебния изпълнител била изготвена пазарна оценка на жилището и
същата експертът в това производство определил като справедлива пазарна цена за
жилището 320 000 лв.
След продажбата на
ипотекираното жилище дължими по договора за кредит към „Банка ДСК“ към дата
26.03.2019 г. са следните суми: 93 928.44 евро - главница; 75 466.42
евро - законна /мораторна/ лихва; 5 821.66 евро - договорни присъдени
лихви; заемни такси 301.29 евро и съдебни разноски 9 087.46 евро.
По изпълнителното дело
за удовлетворяване на вземането на „Банка ДСК“ по договора за кредит били
заплатени разноски по изпълнението в размер на 5132.13 лв., удържани от
съдебния изпълнител при разпределението на сумата от продажбата на жилището.
В тази връзка и ищците
сочат, че вредите, които са им причинени от действията на КПКОНПИ във връзка с
договора за кредит били следните:
1/ Всички мораторни
лихви върху главницата в размер на 150 000 евро, дължими и/или платени на
банката с оглед на предсрочната изискуемост на целия кредит. Сочат, че това е
левовата равностойност на 76 000 евро, което се равнявало на 148 643 лв.;
2/ Общо 5132.13 лв. –
разноски по изпълнението, платени на ЧСИ Станислава Янкова;
3/ Левовата
равностойност на 9087.46 евро, дължими съдебни разноски за заповедното
производство и заплатени от банката към ЧСИ З. Д. разноски по изпълнението,
която левова равностойност възлизала на 17 773.50 лв.
4/ 127 500 лв.,
съставляващи разликата между пазарната цена при свободно договаряне към момента
на принудителната продан - 04.09.2017 г. /320 000 лв./ и цената, на която
жилището било продадено по изпълнителното дело след намаление на тръжната цена,
съставляваща дефинитивно процент от пазарната цена съобразно с разпоредбата на
чл. 485, ал. 4 и чл. 494, ал. 2 от ГПК.
Твърдят, че е налице
причинно-следствена връзка между действията на КПКОНПИ и настъпилите вреди, тъй
като именно и единствено обезпеченията, наложени по искане на Комисията, били
довели ищците до практическа невъзможност за неизпълнение на задълженията им по
кредита и тези именно обезпечения довели до неговата предсрочна изискуемост, а
с това и до невъзможността на ищците да погасят задълженията си, то и
мораторните лихви, които се начисляват след настъпване на предсрочната
изискуемост, били пряка последица на ограничаването на правната сфера на
ищците, тъй като обезщетението за забава се дължало само в случай на
неизпълнение, което не би изобщо настъпило, видно от това, че кредитът до
налагане на обезпеченията бил редовно обслужван, вкл. и шест месеца след
налагане на предварителните обезпечения до момента, в който исковете на
стойност повече от 800 000 лв. били предявени през месец февруари 2013 г.
Същото важало за сторените разноски в заповедното и изпълнителните
производства.
Пряката причина да се
стигне до публична продан на жилището били именно действията на Комисията по
обезпечаване на неоснователните й искове, а вредата от публичната продан била
винаги налице, когато имотът се продаде за цена, съставляваща процент от
пазарната цена на подобни имоти, а и процент от пазарната цена на самия имот -
чл. 494 от ГПК.
III. Относно
претърпените неимуществени вреди твърдят следното:
Пред ищците всякаква
перспектива за ползване на кредитен ресурс в бъдеще била затворена. От
благонадеждни платци и първокласни клиенти на кредитните институции преди
налагане на обезпечителните мерки от страна на Комисията, ищците били поставени
в положение на неизправни длъжници по непосилно за тях кредитно задължение с
оглед на неговия постоянно растящ с продължаващото неизпълнение размер, както и
с оглед на това, че жилището, ипотекирано за обезпечение на този кредит, било
вече продадено, а в резултат на ограничението на тяхната правна сфера чрез
обезпеченията, задължението все още било в размер на 147 000 евро.
Твърдят, че в резултат
на наложените им обезпечения, ищците били поставени в невъзможност да водят
нормален във финансово отношение живот, както им се влошил имиджа пред
кредитните институции и били поставени в трайно положение на неизправни
длъжници без перспектива за приключване на това положение и възвръщане на
нормален начин на живот в тази насока. Всичко това представлявали за ищците
неимуществени вреди, които оценяват в размер на 150 000 лв.
Вредата била именно
неимуществена, доколкото лишаването от принципни възможности, до което водело
състоянието на свръхзадълженост на ищците, предизвикано единствено от намесата
на Комисията и цялостното неоснователно ограничение на правната им сфера за
дълъг период от време, поначало нямало пряк имуществен израз, а следвало да се
отнесе към обстоятелствата, при които се намалява не размера на актива на
патримониума на лицето, а принципната му възможност да го развива и уголемява.
Това било безусловно неимуществена вреда, тъй като засягала името и
самочувствието на личността в обществото и нейните принципни възможности,
поставяйки я в неравностойно положение.
Претенциите си ищците
отправят в условията на разделност – на всеки от ищците по ½ от
посочените суми.
В срока по чл.131 от от ГПК,
по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява,
че исковете недопустими и/или неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени.
КПКОНПИ твърди, че в
исковата молба не се съдържали конкретни фактически доводи, подкрепени от
съответни доказателства, които да обусловят нейната отговорност. Нямало акт,
действие или бездействие от страна на органите на комисията, които да били в
разрез със законодателната рамка и по специално със ЗОПДИППД /отм./, по реда на
който било образувано производството срещу ищеца Х.К. и във връзка с което били
предприети действията по обезпечаване на негово имущество. Твърди, че не са
налице актове, които да са били отменени по съответния ред. В исковата молба не
били наведени никакви конкретни фактически доводи за причинени вреди като пряка
и непосредствена последица от действията на органите на комисията.
В случая не бил налице
незаконосъобразен акт на комисията, от който да са възникнали вреди за ищците.
Комисията била специален държавен орган, елемент от системата на администрацията,
но нейните актове и действия нямали пряко въздействие върху правната сфера на
лицата.
Твърди, че комисията е
изпълнявала задължения, вменени й със закон. В нито един момент нито комисията,
нито нейни органи били действали извън рамките на закона. Органите на комисията
нямали право да преценяват дали да образуват проверка или не при получаването
на годно уведомление. Комисията нямала право да преценява дали да образува или
не производства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД /отм./ при установяване
на имущество, за което липсват законни доходи, и стойността на което имущество
е оценена като значителна по смисъла на закона.
В конкретния случай
процедурата, довела до налагане на обезпечителните мерки, била спазена при
стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Отправено било мотивирано
искане, до съответния окръжен съд, който бил преценил съобразно представените
доказателства, че са налице необходимите предпоставки за допускане на исканите
обезпечителни мерки. Искането на комисията в никакъв случай не било обвързващо
за съда. Преценката доколко комисията имала правен интерес и доколко искането
за налагане на обезпечителни мерки било основателно се правела от съда. Освен
това Определението на окръжния съд, с което били наложени обезпечителните мерки
подлежало на обжалване пред съответния апелативен съд. В конкретния случай Х. и
Х. К. не се били възползвали от тази процесуална възможност.
По отношение твърдените
вреди, нанесени във връзка с изпълнение на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти от 20.10.2010 г., излага следното:
За сключения на
20.10.2010 г. предварителен договор за покупко-продажба на два имота, предмет
на иска за отнемане, Комисията е нямало как да знае, тъй като същият не бил
вписан в регистрите на Службата по вписвания - гр. Варна. Нито с Декларацията
по чл. 17 от ЗОГТДИПЦД/отм./, подадена в ТД - Варна с вх. №
ТД04-1383/06.02.2013 г., нито с отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците
по иска за отнемане и ищци по настоящото дело били посочили, че процесните два
имота са предмет на предварителен договор за покупко-продажба. За наличието на
такъв договор не се споменавало и в Молба - Уведомление, подадена едновременно
до ТД на КОНПИ - Варна с вх. № ТД04-8370/29.10.2013 г. и до Централно управление
на КОНПИ с вх.№ 2987/05.11.2013 г., в която К. уведомява Комисията и нейните
органи, че било налице образувано изп. производство по изп. дело №
20138080401667 по описа на ЧСИ per. № 808 З. Д., район на действие гр. Варна с
предмет парично вземане на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от договор за
банков кредит. В тази молба ищецът представил доказателства за изнасяне на
публична продан на имота, предмет на иска за отнемане, като едновременно с това
твърди правен интерес, както за себе си така и за Комисията от спиране на
изпълнителното производство. Спиране, което след налагането му като
обезпечетелна мярка от КОНПИ, ищецът използва, като аргумент за настъпили вреди
и пропуснати ползи в иска си по ЗОДОВ.
Сочат, че за да имат
право на обезщетение за настъпили вреди и пропуснати ползи от действия на
комисията, ищците е следвало да са добросъвестни, каквито те не били, съобразно
изложеното по-горе.
По отношение твърдените
вреди, причинени от вписаните възбрани и запори на сметки във връзка с
изпълнение на договор за кредит, сключен на 26.09.2008 г. с Банка ДСК:
Оспорва твърденията в
исковата молба, че запорирането на банковите сметки с титуляри ищците по
настоящото дело ги поставило в невъзможност същите да обслужват кредита си в
„Банка ДСК" редовно, както и да оперират с имуществото си. Твърди, че по
запорираните сметки на ищците е нямало налични парични средства. Запорирането
на дадена сметка само по себе си не може да е причина за невъзможност за
внасяне на дължимите вноски по кредит. Оспорва твърдението в ИМ, че: „спирането
на изпълнението по изп. дело № 20138080401667 на ЧСИ № 808 З. Д., с район на
действие Варненския окръжен съд, по искане на комисията в обезпечение на
предявените от нея искове и невъзможността ипотекираният имот да бъде продаден
по-рано, също води, без друго, до увеличение на дължимото обезщетение за
забавата в размер на законната лихва за периода на неоснователното спиране на
производството".
Твъдри, че са налице
взаимоизключващи се твърдения на ищците - в ИМ по ЗОДОВ, че: „спирането на
изпълнителното производство е неоснователно", а в Молбата - Уведомление до
комисията с вх.№ ТД04-8370/29.10.2013 г., че е налице „правен интерес от
спиране на изпълнителните действия докато спорният въпрос на коя от страните би
принадлежала тази сума, не бъде решен". Това компрометирало изцяло
твърденията в ИМ за настъпили неблагоприятни последици от спирането на изп.
производство, което както станало ясно е било желано в един момент от ищците,
когато може би това е било изгодно за самите тях пред банката.
Оспорва твърдението в
исковата молба, че: „Комисията е предявила иска си за отнемане на имущество,
игнорирайки представените пред нея от ищците доказателства за липса на каквато
и да било връзка на придобитото имущество с престъпната дейност". Преди
внасянето на мотивираното искане за отнемане с правно основание чл. 28, ал. 1
от ЗОПДИППД/отм./, Комисията била преценила и обсъдила всички правнорелевантни
факти и относими доказателства и била направила обосновано предположение, че
имуществото било придобито от престъпна дейност, доколкото не бил установен
достатъчен по размер законен източник за придобиване на процесно имущество.
Нямало норма, която да била нарушена от Комисията към момента на внасянето на
искането за отнемане. Искът за отнемане бил внесен преди постановявяне на TP №
7 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е
необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност на
проверяваното лице, по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиване на
имуществото. След постановяване на посоченото тълкувателно решение и в
съответствие с постановеното в него била направена допълнителна преценка, при
която било установено, че не можело да се направи обосновано предположение за
наличието на пряка или косвена връзка между извършеното престъпление и
придобиването на имуществото предмет на иска, за да може да бъде то отнето по
реда на чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./. Веднага след тази преценка с доклад с изх. №
ТД-04-2228/20.10.2014 г. от Директора на ТД на КОНПИ - Варна било направено
предложение до КОНПИ за вземане на решение за отказ от иск по гр. д. № 589/2013
г. по описа на Варненски окръжен съд, с ищец КОНПИ, образувано въз основа на
решение № 329/12.09.2012 г. на КОНПИ, по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД /отм./.
Ето защо, поради липса на връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност
по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на проверяваното лице и придобитото от него
имущество през проверявания период, съдебното производство по гр. д. № 589/2013
г. на ВОС за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу
ответниците Х.И.К. и Х.Й.К., е било прекратено, чрез отказ от иск по реда на
чл. 233 от ГПК.
Твърди, че в нито един
момент нито Комисията, нито нейни органи били действали извън рамките на
закона.
Претенцията за заплащане
на неимуществени вреди, Комисията твърди, че е изцяло
неоснователна и необоснована. Твърди, че претендираните суми от 150 000
лв. не са съобразени с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във вр. чл. 4 от ЗОДОВ и
ги оспорва.
Посочените от ищците
обстоятелства, на които основават своите претенции, били противоречиви,
неотносими и недоказани, поради което счита, че не рефлектират върху
действителното им положение и състояние. Липсвали данни ищците да се били
възползвали от възможностите по чл. 23 и чл. 24 от ЗОПДИППД /отм./, за да
твърдят, че производството по закона било препятствало възможността да водят
нормален финансов живот.
Оспорва се и наличието
на причинно-следствена връзка между действията на КПКОНПИ и вредите.
Моли за отхвърляне на
предявените искове.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2019 г. е прието за
безспорно, че на 20.12.2010 г. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между Х.И.К. и Х.Й.К., като продавачи, и В.
Г. Н., като купувач, за недвижими имоти: лозе в землището на гр. Варна,
местност „Евксиноград“, цялото с площ от 1000 кв.м., съставляващо имот пл. №
2023 в кв. 126 по КТ „Траката“; жилище, находящо се в гр. Варна, бул. „****“ №
*, представляващо апартамент № 13 на четвърти надпартерен етаж с площ от 105,35
кв.м., прилежащото таванско помещение с площ от 11,70 кв.м., избено помещение №
8 с площ от 12,00 кв.м., ведно с 6,63% ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, в който е построена, представляващ поземлен
имот № 3 в кв. 275 по плана на 3 микрорайон; открита тераса с обща застроена
площ 46,65 кв.м. и таванския коридор, водещ към нея, находяща се в сградата в
етажна собственост в гр. Варна, бул. „****“ № *. За безспорно установено е
прието също, че с Решение № 1537/11.08.2015 г., постановено по гр. дело №
2387/2013 г. по описа на ВОС, влязло в сила на 08.09.2015 г., е обявен за
окончателен предварителен договор от 20.12.2010 г., изменен със спогодба от
02.11.2012 г. и със споразумение за изменение на същия предварителен договор,
но силата на който Х.К. и Х.К. се задължават да прехвърлят на В. Н. правото на
собственост върху описаните в решението имоти: поземлен имот с идентификатор
10135.2520.2032, съгласно скица № 10744/17.04.2013 г., издадена от Началник
СГКК Варна, с номер на имота по предходен план 2023, кв. 126, при съседни имоти
ПИ с идентификатори 10135.2520.2024, 10135.2520.9566, 10135.2520.5047,
10135.2520.2022, 10135.2520.1984, 10135.2520.6753, 10135.2520.2026, ведно с
построената в имота сграда и гараж с идентификатор 10135.2520.2023.1, за цена в
размер на 120 000 лв., платени на продавачите преди предявяване на иска,
чрез прихващане; самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с
идентификатор 10135.1508.121.9.27, съгласно схема № 10620/01.04.2013 г.,
издадена от Началник СГКК Варна, ведно с придаден към него обект, представляващ
открита тераса, за която не се изработва схема, находящи се в гр- Варна, бул.
„****“ № *, при граници самостоятелни обекти с идентификатори
10135.1508.121.9.28, 10135.1508.121.9.26, 10135.1508.121.9.25,
10135.1508.121.9.24, 10135.1508.121. 9.23, а над обекта – няма, за цена в
размер на 60 000 лв., платени на продавачите преди предявяване на иска
чрез прихващане, като продавачите Х.И.К. и Х.Й.К. си запазват правото на
ползване върху горепосочените имоти за срок от 15 години, считано от влизане в
сила на решението, с което договорът е обявен за окончателен, на основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД.
Във връзка със
съществувалите отношения между страните по предварителния договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, по делото е представен договор за
извънсъдебна спогодба от 20.12.2010 г., от който се установява постигнато
съгласие между Х.К. и В. Н. за прихващане на заета сума в размер на
150 000 лв. с покупната цена на имотите, описани в предварителния договор.
Представено е
уведомление от 22.10.2012 г., с което продавачът предлага постигането на
съгласие за намаляване на цената и удължаване на срока за сключване на
окончателния договор, капо посочва, че в случай на непостигане на съгласие до
02.11.2012 г. ще пристъпи към разваляне на договора с всички произтичащи от
това последици.
От приетата извънсъдебна
спогодба от 02.11.2012 г. се установява, че продавачите по предварителния
договор не са изпълнили в договорения срок до 01.10.2012 г. задължението си да
осигурят прехвърлянето на имотите без тежести, тъй като през м. 09.2011 г.
имотите са възбранени в полза на Комисия по отнемане на имущество, придобито о
престъпна дейност, поради което било постигнато споразумение с купувача за:
намаляване на дължимата неустойка със 7 500 лв. до размер от 30 000
лв.; намаляване на цената на имотите с общо 50 000 лв., като цената на
лозето в землището на гр. Варна, местност „Евксиноград“ става в размер на
140 000 лв., а на жилището и терасата в гр. Варна, бул. „****“ № * става
60 000 лв.; извършване на прихващане на задължението на купувача да
заплати оставащата неплатена цена в размер на 50 000 лв. със дължимата от
продавачите неустойката в размер на 30 000 лв.; срокът за сключване на
окончателния договор е договорен до 22.04.2013 г., като при неизпълнение в този
срок, дължимата от купувача цена се намалява с още 20 000 лв.
Видно от споразумение от
22.04.2013 г. за изменение на предварителен договор от 20.12.2010 г., изменен
на 02.11.2012 г., страните при съобразяване на висящото пред ВОС производство
по гр. дело № 589/2013 г. за отнемане на имущество и наложените във връзка с
него възбрани върху имотите, са договорили окончателна цена за имотите в размер
на 180 000 лв., които са изплатени на продавачите на 20.12.2010 г. и
02.11.2012 г. чрез прихващане.
От Протокол №
3326/14.11.2014 г. в открито съдебно заседание, проведено на същата дата по гр.
дело № 589/2013 г., процесуалният представител на Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество е заявил отказ от предявения иск, като
производството по делото е прекратено, на основание чл. 233 от ГПК. Съгласно
удостоверяването върху протокола, прекратителното определение е влязло в сила
на 24.11.2014 г.
Представен е договор за
жилищен ипотечен кредит от 26.09.2008 г., съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД е
отпуснала на Х.Й.К. кредит в размер на 150 000 евро за срок от 360 месеца,
като са приложени и общи условия на банката за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити.
Видно от писмо изх. №
3539/26.06.2013 г., получено на 01.07.2013 г., банката е уведомила
кредитополучателя за настъпила предсрочна изискуемост на банковия кредит, като
е поканила същия в три дневен срок да погаси задължението си, възлизащо в
размер на 154 632,27 евро.
От приложения нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 54, том VII, рег. № 19585, дело №
1132/2008 г. се установява, че за обезпечаване на предоставения кредит в полза
на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е учредена ипотека от ипотекарните гаранти Х.Й.К.
и Х.И.К. върху недвижим имот: апартамент № 12, находящ се на пети етаж на
жилищна сграда в гр. Варна, бул. Княз Борис I“ № 76, с площ от 108,76 кв.м.,
ведно с прилежащото таванско помещение с площ от 16,53 кв.м. и избено помещение
№ 7 с площ от 7,50 кв.м., 6,63% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, 6,63% ид.ч. от мястото, в което е построена същата и 6,63 % ид.ч. от
право на суперфиция.
От издаденото от „Банка
ДСК“ ЕАД удостоверение изх. № 2144/27.03.2019 г. е видно, че отпуснатия на Х.Й.К.
кредит е обслужван редовно до 20.02.2013 г., а предсрочната му изискуемост е
настъпила на 20.06.2013 г., поради забава в плащанията по гланица и лихва над
90 дни, като размерът на дълга към 26.03.2019 г. е в размер на 146 748,39
евро, като не са включени дължимите такси по изп. дело № 129/2017 г. на ЧСИ
Станислава Янкова.
Представени са Заповед
за изпълнение № 6273/18.07.2013 г. по ч. гр. д. № 10458/2013 г. на ВРС и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист за осъждането на Х.Й.К. да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД 150 000 евро главница, дължима по договор за
кредит от 26.09.2008 г., законната лихва върху тази сума от датата на сезиране
на съда 12.07.2013 г. до окончателното й изплащане, 4 904,92 евро
неплатена редовна лихва за времето от 20.02.2013 г. до 12.07.2013 г., 916,74
евро неплатена санкционна лихва за времето от 01.06.2013 г. до 12.07.2013 г.,
30 евро такса и 9 594,58 лв. сторени по делото разноски.
От представените
Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2017 г. и Протокол за
разпределение от 24.10.2017 г., се установява, че по изпълнително дело №
129/2017 г. на ЧСИ № 719 Станислава Янкова е проведена публична продан по
отношение на ипотекирания в полза на „Банка ДСК“ ЕАД недвижим имот, като същият
е възложен на Мартин Кирилов Янчев срещу предложена, респективно внесена от
него цена в размер на 192 100 лв., като за погасяване на вземането на
банката кредитор е разпределена сума в размер на 184 099,75 лв.
Видно от представената
пазарна оценка, назначения по изпълнителното дело експерт-оценител е посочил,
че пазарната стойност на недвижимия имот към м. април 2017 г. е в размер на
320 000 лв.
С определение от
17.09.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 2822/2012 г. по описа на ВОС, по
реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./, вр. чл. 390 от ГПК, е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност срещу Х.И.К. и Х.Й.К., чрез налагане на обезпечителни мерки:
възбрана върху поземлен имот с идентификатор 10135.2520.2023, находящ се в гр.
Варна, СО „Траката“, местност „Евксиноград“ с площ от 1000 кв.м., ведно с
построените в имота жилищна сграда и гараж; възбрана върху дворно място, находящо
се в с. Млада гвардия, общ. Ветрино, обл. Варна с площ от 1485 кв.м.,
съставляващо ПИ XII в кв. 4; възбрана върху апартамент № 12 на четвърти жилищен
етаж, със застроена площ от 108,76 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „****“ №
*; възбрана върху западна тераса с покрив, находяща се на пети етаж в жлищина
сграда в гр. Варна, бул. „****“ № *; възбрана върху открита тераса и таванския
коридор водещ към нея на таванския етаж на сградата в гр. Варна, бул. „****“ №
* с обща застроена площ от 46,65 кв.м.; възбрана върху дворно място с
пространство от 1200 кв.м., находящо се в с. Млада гвардия, общ. Ветрино, обл.
Варна, представляващо УПИ 1-156 в кв. 42; възбрана върху апартамент № 13 на
четвърти надпартерен етаж в гр. Варна, бул. „****“ № *, с площ от 105,35 кв.м.,
ведно с избено помещение № 8 с площ от 12 кв.м., ведно с таванско помещение с
площ от 11,70 кв.м.; възбрана върху апартамент № 9, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“ бл. 28, вх. 1, ет. 5, с площ от 78,40 кв.м., с прилежащото му
избено помещение № 9 с площ от 3,54 кв.м.; запор на лек автомобил марка „Фиат“
модел „Пунто“ с рег. № В 3794 КН; запор на банкова сметка ***; запор на разплащателна
сметка BG43STSA93000014474529; запор на разплащателна сметка BG36STSA 93000019651836;
запор на банкова сметка ***; запор на разплащателна сметка
BG09STSA93000016107554.
С Определение №
1387/14.05.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 2822/2012 г. по описа на ВОС,
по реда на чл. 390, ал. 3, предл. 2 от ГПК, е отменено допуснатото с
Определение № 2600/07.09.2012 г. обезпечение на бъдещ иск на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Х.И.К. и Х.Й.К..
Определението на ВОС е потвърдено с Определение № 424/26.07.2013 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 363/2013 г. по описа на ВАпС, което не е допуснато
до касационно обжалване с Определение № 218/20.03.2014 г. по ч.гр.д. №
5697/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Видно от молба вх. №
6083/28.03.2014 г. Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е
поискала от ЧСИ 808 З. Д. да приведе в изпълнение Обезпечителна заповед от
26.03.2014 г. на ВКС, издадена въз основа на Определение № 237/26.03.2014 г. по
ч.гр.д. 1684/2014 г., които са приложени от молбата и установяват допуснато
обезпечение на иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
против Х.И.К. и Х.Й.К., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по по изп. дело № 20138080401667 по описа на ЧСИ З. Д. върху
апартамент № 12 на четвърти жилищен етаж, находящ се в гр. Варна, бул. „****“ №
*.
С Определение № 170/15.01.2016
г., постановено по гр. дело № 589/2013 г. по описа на ВОС, е отменено обезпечението,
допуснато с Определение № 991/03.04.2014 г., въз основа на което по иск на КОНПИ
против Х.И.К. и Х.Й.К. са наложени следните обезпечителни мерки: възбрана върху
място – лозе, имот пл. № 2023 в кв. 126 по плана на КП „Траката“, в мезлището
на гр. Варна, местност „Евксиноград“ с площ от 1000 кв.м., ведно с построената
в мястото жилищна сграда с площ от 300 кв.м. и гараж от 18 кв.м.; възбрана
върху дворно място, находящо се в с. Млада гвардия, общ. Ветрино, обл. Варна с
площ от 1485 кв.м., съставляващо ПИ XII в кв. 4; възбрана върху апартамент № 12
на четвърти жилищен етаж, със застроена площ от 108,76 кв.м., находящ се в гр.
Варна, бул. „****“ № *; възбрана върху западна тераса с покрив, находяща се на
пети етаж в жилищна сграда в гр. Варна, бул. „****“ № *; възбрана върху открита
тераса и таванския коридор водещ към нея на таванския етаж на сградата в гр.
Варна, бул. „****“ № * с обща застроена площ от 46,65 кв.м.; възбрана върху
дворно място с пространство от 1200 кв.м., находящо се в с. Млада гвардия, общ.
Ветрино, обл. Варна, представляващо УПИ 1-156 в кв. 42; възбрана върху
апартамент № 13 на четвърти надпартерен етаж в гр. Варна, бул. „****“ № *, с
площ от 105,35 кв.м., ведно с избено помещение № 8 с площ от 12 кв.м., ведно с
таванско помещение с площ от 11,70 кв.м.; възбрана върху апартамент № 9,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 28, вх. 1, ет. 5, с площ от 78,40
кв.м., с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 3,54 кв.м.; запор на лек
автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № В 3794 КН; запор на банкова
сметка ***; запор на разплащателна сметка BG43STSA93000014474529; запор на
разплащателна сметка BG36STSA93000019651836; запор на банкова сметка ***; запор
на разплащателна сметка BG09STSA93000016107554. Определението е влязло в сила
на 31.01.2017 г.
Представено е писмо от
„Банка ДСК“ ЕАД /без дата/ до ищеца К., от което е видно ,че същия, в
качеството на първокласен и ценен клиент на банката, е поканен да стане клиент
на частното банкиране на Банка ДСК и да се ползва от предоставени предимства.
По делото е представена
разписка от В. Г. Н., който е посочил, че на 15.02.2016 г. е получил от Х. изцяло
дължимите разноски в размер на 9082 лв., присъдени с решение на ВОС по гр. дело
№ 2387/2013 г.
Приети са справки от
Служба по вписванията Варна за Х.И.К. за периода от 01.01.1992 г. и Х.Й.К. за
периода от 01.01.1992 г. до 20.08.2019 г., от които е видна хронологията на вписванията
по индивидуалните партиди на същите в Имотния Регистър.
Прието е писмо от
27.07.2012 г. с приложено банково извлечение по сметка на Х.И.К. в „ОББ“ АД за
периода 30.09.2003 г. до 31.08.2010 г., от което е видно, че към последната
дата салдото по сметката възлиза в размер на 0,77 лв.
Представено е писмо от
„Банка ДСК“ ЕАД от 17.07.2012 г., заедно с приложени към него банкови
извлечения по сметки на Х.И.К. и Х.Й.К., от които е видно, че към тази дата
салдата по сметките възлизат съответно на 52,67 лв., 35,33 лв. и 4,26 лв.
От приложеното писмо
изх. № 28348/29.06.2012 г. и приложено към него банково извлечение по банкова
сметка *** Х.И.К., се установява, че към 27.06.2012 г. сметката е със салдо
0,33 лв.
Видно от приетите два
броя молби-уведомления съответно от 29.10.2013 г. и 05.11.2013 г. депозирани от
Х.И.К. пред КОНПИ, същият е уведомил за образуваното изпълнително дело пред ЧСИ
З. Д. за вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от договор за кредит,
изпълнението по което е насочено срещу ипотекирания имот, посочил е риска
имотът да бъде продаден на цена по-ниска от размера на дълга, като е помолил за
предприемане на действия за изясняване на отношенията с банката – кредитор.
По делото е приета,
депозираната пред КУИППД декларация вх. № ТД-04-1383/06.02.2013 г. по чл. 17 от
ЗОПДИППД /отм./, подадена от Х.И.К..
Представен е отговор на
искова молба, депозиран от Х.И.К. и Х.Й.К., в качеството на ответници по гр.
дело № 589/2013 г. по описа на ВОС.
Приета е справка за
размера на дълга по изп. дело № 129/2017 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
който към 27.11.2019 г. възлиза в размер на 331 304,68 лв.
Представени са справки
от Службата по вписванията – Провадия за Х.Й.К. и Х.И.К. за периода от
01.01.1992 г. до 15.11.2019 г.
С Определение №
220/03.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1684/2014 г. по описа на ВКС е
отменено допуснатото с Определение № 237/26.03.2014 г. обезпечение чрез
налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20138080401667.
Представените от
ищцовата страна копия от нотариални актове, удостоверяващи извършени сделки с
имоти през 2017 г. и 2018 г., съдът счита, че не следва да бъдат ценени по
същество, тъй като същите са съобразени от вещото лице Т.О. при изготвянето на
заключението по съдебно-оценителната експертиза.
Приети са два броя
искания за разрешаване на кредит по кредитна карта, адресирани до „Търговска
банка Д“ АД, с които Х.И.К. и Х.Й.К., са поискали отпускане на кредит в размер
съответно на 2 000 лв. и 1 000 лв., като върху подписаните от тях
формуляри е налице отбелязване „отказ“.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от ищцовата страна
посредством разпита на свидетелите С. В. Д.и Георги И. Абрашев, които съдът кредитира
като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Показанията
на двамата свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, като от тях се
установява, че на двамата известно за заведените дела от КПКОНПИ, като след
2012 г. финансовото положение на семейството на Х. и Х. К. очевидно се влошило
– изчезнал луксозният автомобил, преустановени били социалните контакти и
честото излизане по заведения, както и пътуванията, видимо се променил към
по-скромен начина на обличане. Двамата свидетели споделят, че семейството се
издържало от бизнес свързан с доставка на храни и хранителни продукти за кораби
и детски учреждения, която не съществува от 7-8 години. Семейството изпитвало
финансови затруднения, за избягването на които търсило съдействие от приятели,
като свидетелите сочат, че са помагали с дребни суми. В последните 5-6 години
за издръжката на семейството се наложило отчуждаването на селски имот. Банките
отказвали кредитиране на К., поради наличието на дела с КПКОНПИ и наложените в
тази връзка запори. Свидетелят А.споделя, че след завеждането на делата, ищците
станали по-затворени и имали притеснения относно бъдещето си. Свидетелят Дачев,
в качеството на кредитен консулнат се опитвал да предоговори ипотечен кредит,
но получавал отказ да бъдат разгледани документите.
По делото е изслушано и
прието заключение по съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Ж.Б., която е
определила пазарна оценка на продадения на публична продан имот апартамент № 12
към м. 09.2017 г. в размер на 232 500 лв. По отношение на имотите по
предварителен договор с В. Н., вещото лице е дало заключение, че пазарната
оценка на същите възлиза в размер на 89 370 лв. за апартамент № 13 и в
размер на 182 600 лв. за имота в м. „Евксиноград“, като при определянето
на тази оценка е съобразено обременяването на имотите с право на ползване за 15
години. Заключението е оспорено от ищцовата страна в частта за определяне на
пазарна стойност на апартамент № 12.
В заключението си по
допуснатата повторна съдебно-оценителна експертиза вещото лице Т.О. е
определило пазарна стойност за апартамент № 12 към м. 09.2017 г. в размер на
300 000 лв., при използване на сравнителен метод.
От заключението на
вещото лице Ж.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
лихвата за забава върху сумата по изпълнителния лист от датата на предсрочната
изискуемост до датата на предявяване на иска възлизат в размер на
185 661,66 лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Нормата на чл. 2а от ЗОДОВ предвижда
отговорност на държавата за вредите, причинени на гражданите от законосъобразни
актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата
им.
Предявяването на иск по
чл. 28 от ЗОДПИППД /отм./ от Комисията е действие при или по повод изпълнение
на правомощия на органа, уредени в чл. 13 на действащия към него момент закон.
В настоящия случай производството е приключило с влязло в сила определение за
прекратяване, на основание чл. 233 от ГПК, което формира сила на присъдено нещо, че
ответникът по иска /лицето, което е осъдено за посочено в закона престъпление/,
не е придобило имуществото, предмет на иска, в резултат на престъпната дейност,
за която е осъдено. Направеното от КПКОНПИ предположение в обратния смисъл,
послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от
ЗОДПИППД /отм./ е неоснователно, поради което по същността си съставлява
незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ. Тази характеристика
обхваща и всички други действия – от внасянето на мотивирано искане за
допускане на обезпечителни мерки, подготвило завеждането на бъдещата претенция,
до приключването на съдебното производство, които също се явяват
незаконосъобразни. Обстоятелството, че горепосочените действия са извършени от
КПКОНПИ при изпълнение на задълженията по закон, не освобождава същата от
отговорност за настъпилите от това вредоносни последици, тъй като нейна е била
преценката, дали да заведе съдебно производство.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2а от ЗОДОВ, освен наличието на постановени
актове за налагане на обезпечителни мерки, които впоследствие са били отменени,
ищецът следва да установи реално претърпени вреди, както и причинна връзка
между претендираните вреди и наложените обезпечения, тъй като на репариране
подлежат само действително настъпилите в патримониума на ищеца вреди.
В този смисъл и за успешното
провеждане на настоящото производство по заявения иск, ищецът трябва да установи
в условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, от които
черпи изгодни за себе си последици, а във връзка с конкретните му твърдения: 1/ че КПКОНПИ е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество;
че по иска е депозирана молба за допускане на обезпечение, като по същата с
определение на съда са допуснати обезпечителни мерки; че същите са били
наложени; че впоследствие производството е прекратено, поради направен отказ от
иска; 2/ по претенцията за заплащане на имуществени вреди – да се установи, че
ищците са били облигационни отношения, като установят всички конкретни факти по
сключване на договорите, допълнителните споразумения, водените производства; че
именно от действията на длъжностни лица на ответника за ищците са произлезли
конкретните вреди – претърпените загуби и пропуснатите ползи, като установи
конкретен размер, както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и
воденото срещу ищците производство по ЗОПДИПДД /отм./; 3/ по претенцията за
заплащане на неимуществени вреди – че
от тези действия на длъжностни лица на ответника за ищците са произлезли
конкретните вреди по вид и размер – невъзможност да водят нормален във
финансово отношение живот, влошен имидж пред кредитните институции и трайно
положение на неизправни длъжници, както и наличието на причинно-следствената
връзка между тях и воденото срещу ищците производство по ЗОПДИПДД /отм./.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че с Определение № 2600/17.09.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 2822/2012 г.
по описа на ВОС, по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./, вр. чл. 390 от ГПК, е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителни мерки
възбрана върху недвижими имоти, запор на лек автомобил и запор на банкови
сметки. Допуснатото обезпечение е отменено с Определение № 1387/14.05.2013 г.,
постановено по ч. гр. дело № 2822/2012 г. по описа на ВОС, влязло в сила на
20.03.2014 г. Същите обезпечителни мерки са допуснати отново с Определение №
991/03.04.2014 г., постановено по гр. дело № 589/2013 г. по описа на ВОС, а
след влизане в сила на прекратителното определение, същите са отмени с
Определение № 170/15.01.2016 г., влязло в сила на 31.01.2017 г.
Обезпечителната мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело е
наложена с Определение № 237/26.03.2014 г. и съответно отменена с
Определение № 220/03.05.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1684/2014 г. по
описа на ВКС.
Предвид събраните по
делото доказателства – гласни и писмени, обсъдени в тяхната съвкупност съдът
приема, за доказани претърпените от ищците неимуществени вреди – негативни изживявания,
свързани с наложените обезпечителни мерки и воденото срещу тях производство за
отнемане на имущество, довели до видима промяна в начина им на живот,
включително и до откази за кредитиране. Налагането на обезпечителните мерки за
един продължителен период от време, са довели до невъзможност на ищците да
разполагат свободно с възбраненото и запорираното имущество и да се разпореждат
с него, което неминуемо е препятствало възможността им да водят спокоен начин
на живот и да обезпечават нуждите си. Без образуването и воденето на
производствата от страна КПКОНПИ, тези последици не биха настъпили, поради
което съдът приема, че е налице и правнорелевантната причинна връзка между
действията на ответната страна и настъпилите неимуществени вреди за ищците, която
се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. При определяне размера на дължимото обезщетение на причинените
неимуществени вреди се препраща към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която
използва като критерий – този на „справедливостта“. С Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, което е постановено при действието
на отменения ЗУС и е определено като задължително за съдилищата, съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, са дадени
надлежни разяснения за критериите, от които следва да се ръководи съда при
определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според мотивите в
посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В този смисъл, при
съблюдаване на принципа за пълна обезвреда на настъпилите неимуществени вреди,
за определянето на размера на обезщетението, съдът съобрази продължителността и
интензитета на проведеното производство /от налагането на обезпечителните
мерки, до тяхната отмяна са изминали повече от четири години/, последиците за
психическото състояние на ищците и отражението на производството върху начина
им на живот, като в този смисъл искът е основателен за сумата от по 20 000
лв. за всеки един от ищците. Този размер съдът приема за справедлив за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, поради което претенцията
следва да бъде уважена до посочения размер и отхвърлена до пълния предявен
размер от по 75 000 лв. за всеки от ищците.
Следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимите
обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.07.2019 г.
По предявените искове за
присъждане на обезщетения за имуществени, включващи претърпени загуби и
пропуснати ползи:
Претърпените загуби,
както и пропуснатите ползи представляват реална вреда, а не хипотетична такава.
Липсва законоустановена презумпция за настъпването загубата или пропусната
полза, поради което същите не се предполат, а следва да бъдат доказани в процеса.
В рамките на настоящото производство ищците не успяха да докажат нито настъпили
в патримониума им имуществени вреди /не доказаха обедняване в размер на
39 082 лв. + 199 974,10 лв. и реална възможност за сигурно
увеличаване на имуществото със суми от 70 000 лв. + 107 900 лв./,
нито същите да са били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
действия на КПКОНПИ.
В настоящия случай се
установява, че предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти е
сключен на 20.12.2010 г., в резултат на постигната между страните извънсъдебна
спогодба от същата дата, уреждаща отношенията им във връзка с договор за заем от
01.02.2010 г. на сума в размер на 150 000 лв. и невъзможността на
заемателя Х.К. да върне заетата сума на падежда. Очевидно за ищеца К. е съществувал
дълг, който същият не е успял да погаси, поради което е предложил имоти вместо
плащане, като е договорено запазване на право на ползване върху имотите за срок
от 15 години. Не са ясни мотивите, поради които страните са отложили сключването
на окончателния договор с дълъг срок – до 01.10.2012 г. /почти двугодишен/. Към
датата на сключване на извънсъдебната спогодба от 02.11.2012 г. върху имотите
вече е била наложена възбрана по искане на КПКОНПИ, като от същата се
установява, че ищците са били учредили и ипотека върху имота за дълг на трето
лице. Не може да бъде направена еднозначна и категорична преценка, че
сключването на окончателния договор не е било осъществено само и единствено
заради наложените обезпечителни мерки. Страните са договорили срок за сключване
на окончателния договор до 22.04.2013 г. /повече от четири месеца/, в рамките
на който няма данни ищците да са предприели действия по уведомяването на
КПКОНПИ за сключения предварителен договор и последиците от неизпълнението му,
както и да са направили постъпки, за да се възползват от правната възможност,
предвидена в чл. 23, ал. 4 от ЗОДПИППД /отм./, да поискат от съда да разреши
извършването на разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени
обезпечителни мерки. По тези съображения, съдът приема, че ищците с
бездействието си са допринесли за настъпването на вредите от неизпълнение на
предварителния договор, като не е налице пряка причинно-следствена връзка с
действията на КПКОНПИ.
Не се доказа също наличието
на пряка причинна връзка между действията на КПКОНПИ и настъпилата
неплатежоспособност за ищците, в качеството на кредитополучатели, в резултат на
което бил изнесен на публична продан ипотекирания в полза на банката недвижим
имот. Видно от представените материали по делото, към датата на налагане на
обезпечителните мерки – 17.09.2012 г., запорираните от КПКОНПИ банкови сметки
са били с обща наличност в размер на 93,36 лв. /по съответните сметки: 0,77
лв., 52,67 лв., 35,33 лв., 4,26 лв. и 0,33 лв./. В договора за жилищен ипотечен
кредит е посочена банкова сметка ***, която не е сред запорираните. Въпреки
наложените запори на банкови сметки, ищците са обслужвали редовно кредита до
20.02.2013 г. не се изясниха причините, наложили преустановяването на плащанията
след тази дата. Не са налице данни да са правени опити за предоговаряне на
кредита – неговото преструктуриране или намаляване на вноските. Ищиците не
доказаха и да са извършвали плащания в рамките на образуваното изпълнителното
дело. По тези съображения, остана недоказано в процеса, че ищците са заплатили
суми в размер на 199 974,10 лв., за да се приеме, че тази сума съставлява
претърпяна за тях загуба, още по-малко същата да е в резултат на действия от
страна на КПКОНПИ. Сред писмените документи по делото се съдържат индиции, че
ищците са имали финансови затруднения далеч преди датата на налагане на
обезпечителните мерки: договорът за извънсъдебна от 20.12.2010 г. е сключен
поради затруднение да бъде върнат, получен от тях заем; от представеното
извлечение от банкова сметка *** Х.К. в „Обединена българска банка“ АД е видно,
че са налице множество просрочия на главници и лихви през периода от 30.09.2003
г. до 07.08.2006 г. Въпреки наложените обезпечителни мерки ищците са могли да
реализират доходи – от личен труд, от плодовете на възбранените имоти и др. От
свидетелските показания се установи, че ищците са имали печеливш бизнес, по
отношение на който няма данни да са били налагани обезпечителни мерки от
КПКОНПИ. Според свидетелските показания ищците не са полагали труд за друг
работодател, поради притеснения от възможността да бъдат извършвани удръжки от
трудовото възнаграждение.
Ищците не успяха да
докажат да са пропуснали да реализират доходи в размер на 107 900 лв.,
претендирани от тях като пропуснати ползи, още по-малко същите да се в пряка
връзка с действията на КПКОНПИ. Неоснователни са твърденията, че това е сумата,
която са пропуснали да получат, поради възлагането на имота по публичната
продан на цена по-ниска от пазарната му такава. Осъществяването на публична
продан в рамките на изпълнителното производство има за цел да удовлетвори
кредитора с цената на осребреното имущество на длъжника. Осребряването на
имуществото се осъществява посредством публична наддавателна процедура с
писмено и устно наддаване, за които законът е предвидил гаранции за откритост.
Постигната при тази наддавателна процедура цена се приема за реалната пазарна
цена на имота, тъй като цената на имота е тази, при която той може реално да се
продаде, т.е. пазарната цена е тази, която е готов да плати даден купувач, за
да придобие имота. В случая изготвената пред ЧСИ оценка на имота не се отличава
от тази, посочена от вещото лице О. в настоящото производство. ЧСИ е определил
първоначалната цена за провеждането на публичната продан по законоустановения
ред и е възложил имота по най-високата предложена цена.
По тези съображения,
претенциите на ищците за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
имуществени вреди, включващи претърпени загуби и пропуснати ползи са неоснователни
и следва се отхвърлят.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 10, ал. 3 от ГПК, ищцовата страна има право на разноски по
уважения иск за неимуществени вреди, които са в размер на 20 лв. – заплатена
държавна такса. Разноските за внасяне на депозити за вещи лица са направени във
връзка с исковете за имуществени вреди, които съдът е приел за неоснователни и
не следва да се присъждат в полза на ищците.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисия за противодействия на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, ЕИК *********, с адрес: гр. ***** да заплати на Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***
и Х.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на по 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ на
всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да водят нормален във финансово отношение
живот, влошен имидж пред кредитните институции и трайно положение на неизправни
длъжници, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно налагане на
обезпечителни мерки на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно
придобито имущество, по които е образувано гр. дело № 589/2013 г. по описа на
ВОС, което впоследствие е прекратено поради направен отказ от иска, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главници за горницата над присъдените по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/
до предявения размер от по 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/, на основание чл. 2а от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Х.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Комисия за
противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК *********, с адрес: гр. ****, с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ за осъджане на
ответника да заплати на всеки един от ищците по 1/2 от сумата от общо 109 082 лв. /сто и девет хиляди осемдесет и два лева/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които 39 082 лв. – претърпяна загуба, а 70 000
лв. – пропусната полза, във връзка с
изпълнение на сключен от ищците с трето лице предварителен договор от
20.10.2010 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерно налагане на обезпечителни мерки на
предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито имущество, по
които е образувано гр. дело № 589/2013 г. по описа на ВОС, което впоследствие е
прекратено поради направен отказ от иска, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Х.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Комисия за
противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК *********, с адрес: гр. ****** с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от ищците по 1/2 от сумата от общо 307 874,10 лв. /триста и седем хиляди осемстотин седемдесет и
четири лева и десет стотинки/, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които
199 974,10 лв.– претърпяна загуба, а 107 900 лв. – пропусната полза, във връзка с изпълнение на сключен от ищците
с Банка „ДСК“ ЕАД договор за кредит от 26.09.2008 г., които са пряка и
непосредствена последица от неправомерно налагане на обезпечителни мерки на
предявените от КПКОНПИ искове за отнемане на незаконно придобито имущество, по
които е образувано гр. дело № 589/2013 г. по описа на ВОС, което впоследствие е
прекратено поради направен отказ от иска, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
10.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Комисия за противодействия на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Св.
Неделя“ № 6 да заплати на Х.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***
и Х.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в разме на по 10 лева /десет/ лева на всеки от ищците,
представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: