Р Е
Ш Е Н
И Е № 128
гр.Пазарджик
11.04.2019г.
в името на народа
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия втори въззивен състав в открито заседание на
четиринадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир
Ненчев ЧЛЕНОВЕ:Борислав Илиев
Димитър Бозаджиев
при
секретаря Г.Младенова, като се запозна с докладваното от окръжния съдия Б.
Илиев в.гр.д.№145 по описа на Пазарджишки окръжен съд за 2019г., и за да се
произнесе взе в предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК. С решение №3 от 14.01.2019г. постановено по гр.д. №678/18г. по описа на РС
Панагюрище е осъден Л.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** на осн.чл.45 от ЗЗД да
заплати на М.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200лв. /двеста лева/
- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
причинената му на 31.05.2017 г. Л.Т.П., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 31.05.2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата му част до първоначално претендирания размер от
2 000 (две хиляди) лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като
неоснователен.Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л.Н.Г. ЕГН ********** да заплати на М.Я.М., ЕГН **********, сумата
от 200 лв. представлява разноски за пред настоящата инстанция.Осъден
е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на М.Я.М., ЕГН **********, да заплати на Л.Н.Г. ЕГН **********, сумата от 270 лева, направени от страната деловодни
разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
иска.Осъден е
Л.Н.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище, сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса.
Така постановеното решение се
обжалва в срок с въззивна жалба от М.М.,чрез процесуалния му пълномощник адв.В.В.
в осъдителната част ,като неправилно и
незаконосъобразно по изложени подробни съображения в жалбата.Моли да се
отмени решението на първоинстнанционния
съд в обжалваните части и се постанови
ново с което се уважат предявените искове с присъждане на сторените разноски.
Не сочи доказателства. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от Л.Г.,чрез процесуалния му пълномощник адв.П.М. с който се оспорва
подадената жалба по съображения изложени в него.Моли да се отхвърли жалбата и
се потвърди обжалваното решение с присъждане на направените разноски.Не сочи
доказателства. Окръжният съд в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК,при проверка на валидността,допустимостта и правилността на
обжалваното решение съобразно изложеното в жалбата намира обжалваното решение за допустимо. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е процесулано допустима,а по
същество неоснователна. В исковата молба
подадена от М.Я.М. срещу Л.Н.Г. се твърди,
че на 31.05.2017 г. в с. О. Л.Н.Г. нанесъл П. на ищецът, за което Г. е признат
за виновен с Решение № 12 от 22.02.2018 г. по АНД № 14/2018 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище. Излага се, че в резултат на нанесения П. ищецът бил
принуден в продължение на няколко дни да лежи, като болките и страданията били
нетърпими. Притеснявал се да излиза, тъй като имало увреждания по Г.. Посочва,
че лечението е продължило около 20 дни. Моли се да се уважи предявената искова
претенция ,като се осъди ответника да му заплати обезщетение от 2 000лв.
неимуществени вреди,законната лихва върху сумата от деня на непозволеното
увреждане -31.05.2017г. до пълното му издължаване и направените по делото разноски. В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Въззивният съд,
като прецени доводите
на страните и събраните писмени доказателства, намери за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили от непозволено
увреждане от 31.05.2017 г., ведно със законната лихва от дата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. С
влязло в сила Решение № 12 от 22.02.2018 г. по АНД № 14/202018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище ответникът Л.Н.Г.
е признат за виновен, за това, че на
31.05.2017 г. в с. О. е причинил Л.Т.П. на М.М. ***, изразяващи се в Д.О. на Г., което му е причинило Б. и
страдание по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК и травми в областта на д к, които
са му причинили Б. по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131,
ал.1, т. 12 от НК, във връзка с чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба.
От
допуснатата и изслушана по делото поред съдебномедицинска експертиза се
установи ,че пострадалият е получил следните увреждания:п овърхностна травма на О.Ч. на Г.,О. в Л.
С.О.т на Г. с размери 0,8 на 0,5 см. Описаните увреждания по Г. са причинени от
допирателно действие на твърд тъп предмет и отговарят да са получени при У. с П.
по Г.. Според вещото лице пострадалият е изпитвал
болки за около 3-5 дни от дата на травмата. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице посочва, чеО.то в С.О. с размерите от 8 на 5 мм. Не
променя основани Л.Ч. и не води до загрозняване, което да бъде обект на
внимание от околните. Вещото лице посочва също така, че коричката образувана
върху повърхностната раничка пада между 7-10 ден.
По делото е разпитан свидетелят И Д. Л от
показанията на който се установява, че свидетелят е близък приятел с ищеца М.,
като същият е присъствал на инцидента на 31.05.2017г. В показанията си свидетелят посочва, че след
инцидента М. изпитвал болки в Г., поради което приемал аналгин в продължение на
около 20 дни. Освен това твърди, че ищецът не е искал да излиза от къщата си,
понеже до е срам да излиза, поради загрозяване на л причинена от раничката.
Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля в частта относно периодът на възстановяване на ищеца М., доколкото
същите противоречат на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, в
останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна
страна:
За
осъществяване фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи , че
ответникът е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди
за ищеца; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да
са пряка и непосредствена последица от деянието. Разпределението на
доказателствената тежест в производството се основава на правилото, установено
в разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В този смисъл, ако
чл.45 ал.2 от ЗЗД презумира вината, то останалите елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД подлежат на доказване и доказателствената тежест за това
носи ищцовата страна. При
наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, доказателствената
тежест за оборване презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД носи ответната страна. В
разпоредбата на чл. 300 ГПК е предвидено, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Със задължителните за
съдилищата разяснения дадени с т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 11.2013 г.
по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда.Ето защо в процеса на доказване
в настоящото установена се явява първата материалноправна предпоставка. При така установеното съдът
приема, че предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД са доказани по
своето основание. В конкретния
случай са налице посочените
по-горе елементи на състава на непозволеното увреждане ,поради което съществуват
всички предпоставки за реализиране правото на обезщетяване по чл.45-52 от ЗЗД. По
делото е безспорно,че с влязло в сила решение № 12 от 22.02.2018 г. по АНД № 14/2018
г. по описа на Районен съд - Панагюрище
ответникът Л.Н.Г. е признат за виновен, за това, че на 31.05.2017 г. в с. О. е причинил Л.Т.П. на М.М.
***, изразяващи
се в Д.О. на Г., което му е причинило Б. и страдание по смисъла на чл. 130,
ал.2 от НК и травми в областта на Д.К., които са му причинили Б. по смисъла на
чл. 130, ал.2 от НК, по хулигански подбуди
– престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, във връзка с чл. 130, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба. В настоящия процес се установи наличието на пряка причинна връзка между деянието
на ответника и причинения вредоносен резултат, а именно претърпените от ищеца болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни повреди. В резултат на
нанесеният У. от ответника,ищецът е претърпял травматичните увреждания,
изпитвал е болки и страдания, които са се проявили по време на деликта и продължили в период от около
3-5 дни, обстоятелства установени от допуснатата и
приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Горното се потвърждава и
от представените и приети от съда писмени доказателства и свидетелските
показания на св. Л, които установяват, че в резултат на това противоправно
поведение, ответникът Г. е причинил на ищеца посочените телесни увреждания, от
което М. е претърпял неимуществени вреди
(болки и страдания). Налице е вреда, която накърнява непосредствено телесната
цялост и душевен мир на ищеца. Чрез анализа на събрания по делото
доказателствен материал-ищецът доказа, че е претърпял описаните в исковата
молба болки и страдания, които съставляват неимуществени вреди в резултат от
деянието на ответника, извършено на 31.05.2017г. и които вреди подлежат на
репариране от страна на ответника. Неимуществените
вреди не са поправени до настоящия момент. Такива данни няма по НАХД №14/2018
год. по описа на Районен съд-Панагюрище, липсват представени доказателства в настоящото производство, не
са изложени възражения в такава насока. Като
основателни съдът намира възраженията на жалбоподателя,че размера на така определеното
обезщетение е несправедлив,респ.
несъответстващ нито на доказателствата,нито на практиката на същия съд и
съдилищата в страната. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания ,
безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.
52 ЗЗД. Спрямо
този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото
обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Справедливостта,
като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по конкретното дело,
и като се ръководи от общоприетите принципи за морал и общоприет начин на
поведение в обществото, държи сметка за личните чувства на увредения и за
начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична Б. и страдание.В
случая първоинстанционния съд определяйки размера на справедливото обезщетение
на неимуществените вреди, причинени на ищеца, е сладвало да има в предвид
следните критерии: характер и тежест на увреждането, интензивност и
продължителност на претърпените болки и страдания и затрудненията, до които
последните са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца,
продължителност и вид на проведеното лечение, обстоятелства, при които е
настъпило увреждането, болки и страдания от психическо естество във връзка с
преживения от ищеца при нападението шок и уплаха, както и възрастта и
възможността за по-лесно физическо възстановяване, доброто общо здравословно
състояние при извършените медицински прегледи, дадените отговори на вещото лице
д-р Митев в съдебно заседание. В този смисъл неправилно първоинстанционния съд
е приел е ,че за причинените болки и
страдания на ищеца, основателна и доказана е претенцията му в размер на 200 лева ,каквото обезщетение в случая не е и справедливо, с
оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,което не би могло да бъде съпоставяно с
уврежданията и постановените обезщетения по други съдебни решения, тъй като
всеки конкретен случай има своите индивидуални и специфични особености. С оглед на изложеното настоящата инстанция
приема, че са основателни доводите на жалбоподателя за заниженост на
определения размер обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените
телесни увреждания отчитайки и безспорно установените обстоятелства ,че същите
са причинени по хулигански подбуди и
следва да покрият съответващата част от
изискванията на закона за неговата адекватност и справедливост. Ето
защо въззивният съд счита, че са налице данни за завишаване на размера на обезщетението
на това основание. От една страна съдът взема в предвид обстоятелството,
че ищеца е човек на средна възраст,
чийто начин на живот е бил повлиян от предизвиканата травма,което е било свързано
и с описаните от свидетеля здравословни неразположения/болки от самото
нараняване ,психически и морални страдания и др. /, от друга страна съдът отчита обстоятелствата
свързани с периода на отшумяване на увреждането
който не е бил сравнително продължителен и подбудите и начина на
извършване . При съпоставката на тези групи конкретни обстоятелства, имащи отношение
към размера на обезщетението за неимуществени вреди от една страна, а от друга
- съобразявайки размерите на обезщетенията, определяни съобразно установената
практика на ВКС и на осн.чл.52 от ЗЗД
въззивният съд намира,че за репариране на причинените от процесното противоправно
деяние неимуществени вреди в случая сумата от 500 лв,се явява справедливо
обезщетение ,като до пълния претендиран
размер от 2 000 лв исковата претенция следва да се отхвърли.
Императивната разпоредба на чл.84 ,ал.3 от ЗЗД,предвижда законна лихва върху обезщетението да бъде
начислена от датата на увреждане а
именно ,считано от 31.05.2017 г. до окончателното изплащане.В предвид на това
първоинстанционното решение ,в частта в която е отхвърлен иска за разликата над
200лв. до 500лв. следва да бъде отменено,вместо което следва да се постанови
ново с което се уважи иска за сумата от 300лв. или с първоначално присъдената
сума общо в р-р на сумата от 500лв.,ведно
със законната лихва от датата на извършване на увреждането 31.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата. В
останалата обжалвана част за разликата до
размера на претендираната сума от 2000лв. решението следва да бъде
потвърдено. При
този изход на делото, с оглед частичното уважаване на претенцията
,наличието на формулирано искане и
доказателства за направени съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция съдът намира,че такива следва
да бъдат присъдени в тежест на ответника в р-р на 200лв. Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
следва ответника да бъде осъден да
заплати и ДТ в размер на още 12 лева,вносими в полза на ОС Пазарджик , по
сметка на бюджета на съдебната власт. Водим
от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №3 от 14.01.2019г. по
гр.д.№678/2018г. по описа на РС Панагюрище в частта с която е отхвърлен
предявения от М.Я.М., ЕГН **********, с
адрес: ***,против Л.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** , с правно осн.чл.45 от ЗЗД за разликата над 200лв- до 500лв. ,която сума
представлява обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на причинената му на 31.05.2017 г. Л.Т.П.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
31.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата,вместо което постановява ОСЪЖДА Л.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на М.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на още 300лв. /триста лева/, или с
първоначално присъдената сумата общо сумата в р-р на 500лв./петстотинлева/,
която сума представлява обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на причинената му на 31.05.2017 г. Л.Т.П.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
31.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата ОСЪЖДА, Л.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
в полза на М.Я.М., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в р-р на 200лв. представляваща адв.възнаграждение на адв.В В.
от ПАК съгласно списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от
16.12.2018г. , а в
полза на Държавата
по бюджета на Съдебната власт - по сметка на Окръжен съд гр.Пазарджик държавна
такса в размер на 12лв./дванадесет лева/ .
В останалата обжалвана част потвърждава
решението.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
изготвянето му пред ВКС гр.София..
Председател:
Членове: 1.
2.