Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.06.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна
Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 4076 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.04.2017 г. по гр.дело № 29394/12г.,
СРС, ГО, 30 с-в е признал за установено
по предявения иск от С.Д.П.-М.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адвокат С.Ц. срещу „К.” ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
офис 12 с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, че С.Д.П. - М., ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: нива от 10 дка, четвърта категория, местност
****, представляваща имот №186020 /парцел 20 от масив 184/ по плана на
земеразделяне на землището на Волуяк, при съседи:
нива №186022 - нива на М.Р.М., нива №186018 - нива на П.Г.Й., нива №186016 -
нива на П.К., нива №186019 - нива на О.С.Я., №528 - полски път използван от
общината, нива №186023 - нива на В.М.К., нива №186025 - нива на Г.И.И.и нива
№186024 - нива на Х.И.И., на основание
наследство от наследодатели Д.П.П. и К.Д.П., който имот е възстановен на
наследниците на Д.П.П. с решение №1 от 10.11.1994г. на ПК - община Връбница,
като този имот не е заснет като
самостоятелен в кадастралната карта и записан
в кадастралните регистри, одобрени със заповед № РС-18-40/20.07.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, а неправилно е отразен като част от имот с
идентификатор 12084.2753.30 и записан като собственост на „К.” ООД,
ЕИК - ****. Признал за установено по предявения иск от Ю.Д.П. - С.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адвокат С.Ц. срещу „К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
офис 12 с правно основание чл. 124, ал. 1от ГПК във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, че Ю.Д.П. - С., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална
част от следния недвижим имот: нива от
10 дка, четвърта категория, местност Кил каза, представляваща имот №186020
/парцел 20 от масив 184/ по плана на земеразделяне на землището на Волуяк, при
съседи: нива №186022 - нива на М.Р.М., нива №186018 - нива на П.Г.Й., нива
№186016 - нива на П.К., нива №186019 - нива на О.С.Я., №528 - полски път
използван от общината, нива №186023 - нива на В.М.К., нива №186025 - нива на Г.И.И.и
нива №186024 - нива на Х.И.И., на основание наследство от наследодатели Д.П.П.
и К.Д.П., който е имот е възстановен с решение №1 от 10.11.1994г. на ПК -
община Връбница, като този имот не е заснет като самостоятелен в
кадастралната карта и записан в кадастралните регистри, одобрени със заповед № РС-18-40/20.07.2011г.
на изпълнителния директор на АГКК, а неправилно е отразен като част от имот с
идентификатор 12084.2753.30 и записан като собственост на „К.” ООД, ЕИК - ****.
Посочил е, че неразделна
част от настоящото решение е страница 156 от делото, на която е представена
изготвена от вещото лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза Стоянка
Савова - комбинирана скица между частите от кадастралната карта и кадастрален
регистър за поземлен имот с идентификатор 12084.2753.30 и поземлен имот 185028
по картата за възстановена собственост, с попадащия в него поземлен имот
№186020, като последният е защрихован. Отменил
е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
нотариален акт № 44, том XXII, per. №27962, дело № 2026/20007г. по описа на нотариус с per. № 274 на НК, вписан в Службата
по вписванията с вх. per. №92935 от 30.11.2007г., акт № 103, дело №6402/2007г., имотна партида №1 1535. Осъдил е „К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис 12 да заплати на С.Д.П.-М., ЕГН **********
и Ю.Д.П. - С., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***,
чрез адвокат С.Ц. на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 11 081, 50 лв.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответника „К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис 12,
представлявано от управителя Т.А., чрез пълномощниците по делото адвокат Т.И.
от САК и адвокат М.И. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че исковата молба на ищците не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1,
т.5 от ГПК, тъй като не съдържа яснота относно търсената правна защита и в
какво точно се състои искането. Така предявеният петитум не съответства на вида
търсена защита, както и на фактическите обстоятелства изложени в исковата молба.
Ищците не се явяват активно легитимирани да предявят исковете, тъй като
представените от ищците документи-удостоверение за наследници на Д.П.П. №
005302/09.04.2012 г. и препис-извлечение от Акт за смърт № 509/28.05.1982 г. не
представляват удостоверение по смисъла на ЗГР и Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г. за функционирането на единната система за гражданска регистрация.
Сочи се още, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустими искове,
а именно недопустимо е иска по чл.537, ал.2 от ГПК да се води в производството по
иска на основание чл.53, ал.2 ЗКИР, в последствие квалифициран като иск на
основание чл.124 ГПК във вр. с чл.53, ал.2 ЗКИР. Не са налице основания за
предявяване на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, доколкото не е налице нито грешка, нито неточност в
кадастралната карта/КК/ и кадастралния регистър/КР/.
По същество претенцията на
ищците кореспондира с хипотезата на чл.108 от ЗС, но не и с иска по чл.53, ал.2
от ЗКИР. Следвайки правото на собственост, посочено в н.а. № 45, дело №
2027/2007 г., създателите на КК и КР на село Волуяк, са спазили закона, като са
следвали правото на собственост отразено в данните по смисъла на чл.41 ЗКИР,
следователно поземлен имот № 186020 към момента на изготвяне на КК и КП на село
Волуяк, район Връбница, одобрена със заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, както и към настоящия момент, е собственост на
„К.“ ООД, респ. дружеството е собственик на имот, с идентификатор
12084.2753.30. Счита се, че съдът не е изготвил надлежен доклад по делото, като
в изготвения доклад е дал правна квалификация на чл.124 ГПК, а в последното
съдебно заседнаие е изменил правната квалификация на чл.124 ГПК във вр. с
чл.53, ал.2 ЗКИР. Съдът неправилно е приложил материалния закон и това съчетано
с неправилната правна квалификация съставлява основание за отмяна на
първоинстанционнто решение. Съдебното решение е и необосновано. Според въззивника,
правото на собственост е придобито от „Кадмос“ ЕООД по силата на договор за
покупко-подажба от 30.11.2007 г. и по силата на изтекла в полза на дружеството
13 годишна давност, считано от 1999 г. до датата на предявяване на исковата молба,
чрез присъединяване на владението на неговия праводател.
Моли съда да постанови решение,
с което да отмени процесното и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемите
С.Д.П.-М., ЕГН ********** и Ю.Д.П.
- С., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***, чрез адвокат С.Ц. оспорват
въззивната жалба. Не претендират
разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна, поради
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
въвв връзка с чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/сега
чл. 54, ал.2 ЗКИР /
Ищците С.Д.П.-М., Ю.Д.П.-С. и К.Д.П.,
починал в хода на производството и оставил като наследници първите две ищци
твърдят, че са наследници на Д.П.П.. С решение №1/10.11.1994г. на ПК-община
Връбница е било възстановено правото на собственост на наследниците на това
лице относно следния имот: нива от 10
дка, четвърта категория, местност ****, представляваща имот №186020 /парцел
20 от масив 184/ по плана на земеразделяне на землището на Волуяк, ЕКНМ 12084,
при съседи: парцел №22 - нива на наследниците на М.Р.М., парцел №18 — нива на
наследниците на П.Г.Й., парцел №16 - нива на наследниците на Р.П.К., парцел №19
- нива на наследниците на О.С.Я., ОКЕ № 528 полски път използван от общината,
парцел №23 - нива на наследниците на В.М.К., парцел №25 - нива на Г.И.И.и
парцел №24 - нива на Х.И.И.. Въз основа на това решение ищците са се снабдили с
констативен нотариален акт № 142, дело № 6701/1998 г. При изготвяне на
кадастралната карта този имот обаче не е заснет като самостоятелен обект, а е
записан като част от въведения в кадастъра имот с идентификатор 12084.2753.30,
начин на трайно ползване - нива и като собственик-ответника „К.” ООД. При направена справка установили, че лицето И.Т.П.се е снабдила с
нотариален акт за собственост относно техния имот през 2007г., като се е
легитимирала като наследник на техния баща с ЕГН, което не съответства на
неговото действително. В същия ден това лице е продало имота на ответника „К.”
ООД. Моли съда да постанови решение, с което да се
установи по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик
на 1/3 идеална част от описания по-горе имот към датата на изготвяне на
кадастралния план и кадастралната карта и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да
се отмени издадения констативен нотариален акт на лицето И.Т.П.и последващия
акт за покупко- продажба между нея и ответника.
Ответникът К.” ООД в депозирания писмен отговор е
оспорил обстоятелството, че ищците се легитимират като наследници на Д.П.П.,
както и твърденията им относно ЕГН - то на Д.П.. Заявяват, че ЕГН - то на Д.П.П.
не е посочено в нито един от документите, представени по делото. Прави се възражение за изтекла петгодишна придобивна
давност в полза на ответника, считано от 30.11.2007г., респективно 12 годишна
давност, считано от 1999г. до датата на подаване на исковата молба, в който
период се включва и периода на владение на техния праводател. Твърди се, че
владението на техния праводател и на ответника е добросъвестно, тъй като за
периодите липсва вписване на партидата на имота, които да са противопоставими
на трети лица. Моли се да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът констатира следното:
По делото е отделено
като безспорно закупуването на имота от ответника
„К.” ООД от посоченото в
исковата молба лице-И.Т.П., включването на този имот в един общ имот в КК, за
който е вписано в КР, че е собственост на ответника К.” ООД. На 24.06.1939 г. е бил сключен договор за покупко-продажба между М.Г.Т./продавач/ и Д.П.П.
/купувач/ на следния имот: нива от 10 дка, м. Софийски път, при съседи:
Ломско шосе, К.Н., Бр. Г.и наследниците на К.М.. С протокол
№ В486 от 07.05.1993г. издаден от ПК - община Връбница е признато и определено
за възстановяване правото върху земелски земи с план за земеразделяне на
наследниците на Д.П.П. на нива от 10 дка, 4-та категория, местност Софийски
път. С решение № 1 от 10.11.1994г.
на ПК-община Връбница е било възстановено
правото на собственост на
наследниците на Д.П.П. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
Волуяк: нива от 10, 001 дка,
четвърта категория, местност К., имот №186020 по плана за земеразделяне с
граници: нива №186022 - нива на М.Р.М., нива №186018 - нива на П.Г.Й., нива
№186016 - нива на Р.П.К., нива №186019 - нива на О.С.Я., №528 - полски път
използван от общината, нива №186023 - нива на В.М.К., нива №186025 - нива на Г.И.И.и
нива №186024 - нива на Х.И.И. то/. Представена е и скица към него. На
13.12.1995г. наследниците на Д.П.П. са били въведени във владение на имота, за
което е съставен протокол № В486. С нот. акт
№ 142, дело № 6701/1998г. от 16.06.1998
г., Соня И.П., С.Д.П.-М., Ю.Д.П.-С. и К.Д.П.
са били признати за собственици по ¼ ид.ч. на недвижим имот, находящ се
в землището на с. Волуяк, община Връбница, представляващ нива от 10 дка, с
посочено описание, на основание качеството им на наследници на лицето Д.П.П.,
на решение № 1 от 10.11.1994г., издадено от ПК Връбница и скица от 25.08.1995
г. Представено е удостоверение за наследници на лицето Д.П.П., издадено на
09.04.2012г. с изх. №5302 от Столична община - район Средец, въз основа на
извършена проверка в
регистрите на
населението и гражданското състояние. В него е посочено, че тримата ищци са
негови деца, а Соня И.П.- негова съпруга, която е починала на 23.09.2001 г. и
оставила за свои наследници по закон - отново ищците. В този документ е вписано
ЕГН - то на наследодателя - **********.
Депозирано е и решение № 01 от 02.07.1999г. издадено
от ОСЗГ - Нови Искър, което е идентично по съдържание на описаното по-горе
решение от 10.11.1994г. Представено
е писмо изх. № ПО-04- 398/19.10.2012г. издадено от началника на ОСЗ „Нови Искър“,
в което е посочено, че описаното по-горе решение № 1/02.07.1999г. не е подписано и подпечатано, тъй като
идентично решение е издадено по-рано на 10.11.1994г. По отношение на това решение, съдът
на основание чл. 183 от ГПК е задължил ответника да го представи в оригинал.
Ответникът не е изпълнил това си процесуално задължение и изрично в съдебно
заседание е заявил, че не разполага с оригинала на документа, поради което
съдът е изключил този документ от
доказателствата по делото. Представено е удостоверение
за наследници на Д.П.П. изх. №75 от 22.04.2003г.
от кметството на с. Волуяк, в което е вписано неговото ЕГН - **********,
посочено е, че е починал на 13.04.1982г. и е оставил за свои наследници по
закон Т.Д. П.-син, починал 05.05.1974г.
и оставил за своя наследница по закон - дъщеря И.Т.П.. По отношение на това удостоверение за наследници е
представено писмо с изх. №27/20.02.2014г. издадено от кмета на кметство Волуяк,
в което е посочено, че на 22.04.2003г.
няма издавано удостоверение за наследници от кметството, а под № 75 от дата
27.06.2003г. има издавано удостоверение за наследници от кметството за наследниците на С.Т.. Представено е и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на И.Т.П.,
изх. № 10/10.07.2014 г., издадена от гр.Своге, в който като баща на И.Т.П.е посочено лицето Т.С.П..
На 30.11.2007 г. е бил съставен нотариален акт № 44, том 12, per. №27962, дело №2026/20007г. по описа на нотариус с per. №274 на НК, с който е признат за собственик
на описания по-горе имот И.Т.П.на
основание качеството й на наследник на Д.П.П. и решение №1 от 02.07.1999г. на
ОСЗГ - Нови Искър. Този документ въпреки дадените указания на съда не е бил заверен
в определения срок, поради който същият не
е бил приет като доказателство по делото. На същата дата, а именно 30.11.2007 г. И.Т.П.е продала на ответника К.” ООД процесния
имот, за което е бил съставен нотариален
акт № 45, том 12, per. №27963, дело №2027/2007г. по описа на нотариус с per. № 274 на НК.
Съгласно
представената пълна история на имот №186020 към 17.04.2012г. издадена от ОСЗ - Нови Искър, този имот е
включен в имот № 185028 с обща площ от 887.725 дка. От приетата по делото СТЕ се установява, че процесният имот е включен в поземлен имот с
идентификатор 12084.2753.30 по кадастралната карта и регистър на село Волуяк.
Към заключението е приложена и скица, извадка от картата на възстановена
собственост, в която процесния имот е
ограден с жълти линии. Представен е и заверен препис от преписка с вх. № В486/1992г.
на наследниците на Д.П.П., землище Волуяк от ОСЗ Нови Искър.
От свидетелските
показания на свидетелят С.П.А.се
установява, че през 2006г. е посетила имота, който бил в трънаци и не е имало
никакви следи от обработване, като съседните имоти са били в същото състояние.
През есента на 2008г. посетила имота, заедно с г-жа Д., бивша техничка в
кметството на с. Волуяк и той е бил в същото състояние. Заявява, че мястото се
вижда от пътя и когато е пътувала по дела до 2012г., тъй като е юрист, в
Костинбродския път е виждала, че имотът е в същото описано по-горе състояние. Вторият свидетел Т.Г.Д.твърди, че е била наета от ответника при изкупуване на
имотите в землището на с. Волуяк. През 2008г. е приключило изкупуване на земите
и след това, тъй като те не са били обработвани от разпускане на ТКЗС-то до
тогава, е била ангажирана за окосяването им и след това ответникът ги е дал
безвъзмездно за пасище на жителите на с. Волуяк. От разпускането на ТКЗС- то до
закупуването от ответника никой там не е ползвал имотите си, местата не са се
обработвали и са буренясали, тъй като има високи подпочвени води. Твърди, че в
момента има нает пазач за имотите в 191 и 186, който следва да ги предпазва от
изхвърляне на отпадъци в тях, преди това след закупуването им от ответника,
това е правила тя. В момента масивите се обработват и се намират след жътва.
Във въззивната фаза
на производството е прието като доказателство решение от 12.02.2015 г., влязло
в сила на 28.02.2015 г. на СРС, НО, 101
състав по НАХД № 17551/2014 г., с което съдът е признал подсъдимата И.Т.П.за
виновна, в това, че на 30.11.2007 г. в гр.София в кантората на нотариус Р.В..Д.
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ-удостоверение за
наследници на Д.П.П., на което е
придаден вид, че е издадено от кметството на село Волуяк, като за самото му
съставяне от нея не може да се търси
наказателна отговоност…“
По изложените във въззивната жалба възражения,
настоящата инстанция приема следното:
Относно
допустимостта на съединяването и разглеждането на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР/първоначална редакция/ и
по чл.124, ал.1 ГПК, в съответствие с по-новата практика на ВКС, изразена например в Решение № 407/11 от
25.06.2012 г., по гр.д. № 1192/2010
г., І г.о. е прието, че
обективното съединяване на двата иска е допустимо и обусловено поради
обстоятелството, че не се иска установяване на грешка, която да има за
последствие заснемането на спорната част към друг УПИ.
Неоснователно се явява възражението, че ищците не се явяват активно
легитимирани да предявят исковете, тъй като представените от тях
документи-удостоверение за наследници на Д.П.П. № 005302/09.04.2012 г. и
препис-извлечение от Акт за смърт № 509/28.05.1982 г. не представляват
удостоверение по смисъла на ЗГР и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за
функционирането на единната система за гражданска регистрация. Обстоятелството,
че ищците се явяват наследници на починалия Д.П.П., р. на 19.02.1909 г. в с.
Тенча по никакъв начин не е оборено в настоящето производство, както и представените
от тях удостоверение за наследници на Д.П.П. № 005302/09.04.2012 г. и
препис-извлечение от Акт за смърт № 509/28.05.1982 г
Искът е предявен на 15.06.2012
г. и правилно е квалифициран от районният съд по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 53, ал. 2 ЗКИР/първоначална редакия/, която
разпоредба предвижда, че непълнотите или грешките в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото
лице, а когато са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаването му по съдебен ред. Предмет на този иск е установяване на грешка или
непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри и принадлежността на
правото на собственост към минал момент, към момента на влизане в сила на
кадастралната карта. Към настоящия момент посочената разпоредба е инкорпорирана
в разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, съгласно изменение
обнародвано в ДВ от бр. 49/13.06.2014 г., което предвижда, че непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти като, когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право тя се отразява върху
комбинирана скица и се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри
на недвижимите имоти, въз основа на скица проект след решаване на спора по
съдебен ред. С иска с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/първоначална редакция/
се цели установяването на правото на собственост върху имот с определена площ
към минал момент- момента на влизане в сила на кадастралния план и основанието
на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки
в кадастралния план към момента, когато е одобрен. Този иск е установителен и с
него се разрешават спорове между заинтересовани страни относно това дали
съществува или не грешка или непълнота на кадастралната основа на регулационния
план. Съгласно тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г.
ОСГК на ВКС, искът с правна квалификация чл.53, ал.2 от ЗКИР е положителен
установителен иск за собственост. Съобразно характеристиката му на
установителен иск за собственост, искът по чл.53, ал.2 ЗКИР/първоначална редакция/ е допустим при
наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл.2, ал.5 ЗКИР за вярност на
основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от
собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му
като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като
създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника. Ето защо предмет на делото по този иск
може да бъде установяване правото на собственост върху реална част от имот,
който грешно е заснет в границите на записания на името на ответника поземлен
имот, какъвто е настоящия казус. Одобрените по реда на ЗКИР КК и КР имат декларативно
действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Искът
е допустим тогава, когато има спор за собственост, какъвто е настоящия казус
между ищците и ответника, като ищците твърдят, че са собственици на
самостоятелния описан в исковата молба имот, който неправилно е записан на
имото на ответника, който от своя страна също претендира правото на
собственост. Първопричина и основание
на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР/ първоначална редакция / е
наличието на спор за материално право т.е. спор за собственост, породен от
наличие на конкуренция на права между претендирани от ищците и ответниците
вещни права върху един и същ имот, който е отразен в КК
несъответно на действителното правно положение.
В този смисъл напълно
неоснователни се явяват твърденията на въззивника/ответник/, че исковата молба на ищците не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като не съдържа
яснота относно търсената правна защита и в какво точно се състои искането.
При иска по чл.53, ал.2 ЗКИР/ първоначална
редакция/ ищците следва да проведат пълно и главно доказване на
следните кумулативни предпоставки-че са собственици на процесния имот, както и включването на този имот в имота на
ответника съгласно изготвените КК и КР. Ако се докаже правото на
собственост се изследва дали в кадастралната карта тази площ не е заснета /при
непълнота/ или е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците /при грешка/.
Настоящата инстанция също приема, че ищците са
установили по реда на пълното и главно доказване кумулативните предпоставки на
предявения иск. Титулярството в правото на собственост върху процесния имот е
било установено въз основа на приетите по делото писмени доказателства-решение № 1 от
10.11.1994 г. на ПК-община Връбница, с което е било възстановено правото на собственост на
наследниците на Д.П.П. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
Волуяк: нива от 10, 001 дка, четвърта категория, местност К., имот №186020 по
плана за земеразделяне с граници: нива №186022 - нива на М.Р.М., нива №186018 -
нива на П.Г.Й., нива №186016 - нива на Р.П.К., нива №186019 - нива на О.С.Я.,
№528 - полски път използван от общината, нива №186023 - нива на В.М.К., нива
№186025 - нива на Г.И.И.и нива №186024 - нива на Х.И.И., с представена скица към него. Депозирано е и удостоверение
за наследници, от което е видно, че наследници по закон на Д.П.П. са тримата
ищци, като всеки получава по 1/3 ид.ч. от имота, а след смъртта на единия от
тях-К.П., то всеки от останалите два ищци се явява собственик на ½ ид.ч.
от процесния имот.
Налице е и втората
предпоставка за уважаване на предявения иск. Видно от приетата по делото и
неоспорена СТЕ, за село Волуяк, район
Връбница са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № РД-18-
40/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК. Към заключението на страница
156 от делото е представена комбинирана скица между частите от кадастралната
карта и кадастрален регистър за поземлен имот с идентификатор 12084.2753.30 и
поземлен имот 185028 по картата за възстановена собственост, с попадащия в него
поземлен имот №186020, като последният е защрихован. От заключението на вещото
лице и приложената скица се установява, че имотът, собственост на ищците, е включен
в поземлен имот с идентификатор 12084.2753.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри /бивш поземлен
имот 185028 по картата за възстановената собственост/. Изводът е, че предявеният иск е основателен и
законосъобразно районният съд е признал по отношение на ответника, че всеки от
ищците е собственик на ½ идеална част от процесния имот, който съгласно
влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри е включен в поземлен
имот с идентификатор 12084.2753.30 и записан като собственост на ответника.
Неоснователни се
явяват претенциите на ответника, че е придобил собствеността върху процесния
имот на две основания. Въз основа на описания по- горе договор за покупко -
продажба от 2007г. и евентуално основание -осъществено давностно владение за
периода от датата на продажбата 30.11.2007г. до датата на подаване на исковата
молба - 15.06.2012г. или евентуално за период от датата на възстановяване на
собственост на неговия продавач 1999г.
Относно договора за
покупко-продажба с н.а. № 45 от 30.11.2007г., видно от същия, продавачът И.Т.П.на
ответника „К.“ ООД се е легитимирал за собственик на процесния имот с решение № 01 от 02.07.1999г. издадено
от ОСЗ- Нови Искър и удостоверение за наследници на Д.П.П.. По отношение на това
решение и както бе посочено по-горе, с представеното писмо изх. № ПО-04-
398/19.10.2012г. издадено от началника на ОСЗ „Нови Искър“ е посочено, че
описаното по-горе решение № 1/02.07.1999г. не
е подписано и подпечатано, тъй като идентично решение е издадено по-рано на
10.11.1994г. Що се отнася до удостоверение
за наследници на Д.П.П. изх. №75 от 22.04.2003г.
от кметството на с. Волуяк, в което е вписано неговото ЕГН - **********, в него
е посочено, че е починал на 13.04.1982г. и е оставил за свои наследници по
закон Т.Д. П.-син, починал 05.05.1974г.
и оставил за своя наследница по закон- дъщеря И.Т.П.. По отношение на това удостоверение за наследници е
представено писмо с изх.
№27/20.02.2014г. издадено от кмета на кметство Волуяк, в което е посочено, че
на 22.04.2003г. няма издавано
удостоверение за наследници от
кметството, а под № 75 от дата 27.06.2003г. има издавано удостоверение за
наследници от кметството за наследниците
на С.Т.. По
отношение на това удостовеление за наследници, във въззивната фаза на производството е
прието като доказателство решение от 12.02.2015 г., влязло в сила на 28.02.2015
г. на СРС, НО, 101 състав по НАХД №
17551/2014 г., с което съдът е признал подсъдимата И.Т.П.за виновна, в това, че
на 30.11.2007 г. в гр.София в кантората на нотариус Р.В..Д. съзнателно се е ползвала от неистински
официален документ-удостоверение за наследници
на Д.П.П., на което е придаден вид, че е издадено от кметството на
село Волуяк, като за самото му съставяне
от нея не може да се търси наказателна отговоност…“ Представено
е и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на И.Т.П., изх. №
10/10.07.2014 г., издадена от гр.Своге, в който като баща на И.Т.П.е посочено лицето Т.С.П., а не Т.Д. П.. Изводът е, че
продавачът И.Т.П.не е наследник на Д.П.П., като нейните родители са лица с други имена и ЕГН - та.
Ето защо продавачът на ответника не е бил собственик на процесния имот към датата
на сключване на договора за покупко-продажба, поради което и не е настъпил
вещно-транслативния ефект на тази сделка и въз основа на нея ответникът не е
придобил правото на собственост върху спорния имот.
Относно твърдяното второ придобивно основание, а именно давностно владение,
то същото и предвид гореизложеното следва да бъде разглеждано за периода от
сключване на сделката на 30.11.2007 г. до датата на подаване на исковата
молба-15.06.2012 г. От събраните по делото доказателства не се установява неговият
продавач да е установил и упражнявал владение върху процесния имот, а в
посочения период не е изтекъл 5 годишния такъв. Изводът е, че ответникът не е
доказал да е осъществявал давностно владение върху процесния имот пет и повече
години, поради което твърдението му, че е придобил собствеността върху имота на
това основание е неоснователно
Най-накрая,
неоснователен се явява и доводът, че е недопустимо иска
по чл.537, ал.2 от ГПК да се води в производството по иска на основание чл.53,
ал.2 ЗКИР, в последствие квалифициран като иск на основание чл.124 ГПК във вр.
с чл.53, ал.2 ЗКИР. При уважаване
на предявения иск за собственост, какъвто е чл.124 ГПК във вр. с чл.53, ал.2 ЗКИР като законна
последица от положителното съдебното
решение, констативният нотариален
акт се отменя на основание чл.537,
ал.2 от ГПК. В случая говорим за искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния
нотариален акт за собственост съгласно нормативното тълкуване в Тълкувателно
решение № 178/1986 г. ОСГК и Тълкувателно решение № 3/2012 г. ОСГК, съгласно
което собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си
на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка
нотариален акт за собственост
на същия имот, а при уважаване на предявения иск за собственост като законна
последица от съдебното решение констативният нотариален акт се отменя на
основание чл.537, ал.2 от ГПК. Относно разрешението дадено с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти, при оспорване на признатото с акта право на
собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 ГПК и обосновавайки мотивите съгласно които НА притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота е прието легитимиращото
действие на НА за принадлежността на правото на собственост, поради което и
правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Приема се, че
съгласно чл.537, ал.2, пр.3 ГПК, нотариалният акт се отменя, когато
бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е., когато по
исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост, какъвто е
настоящия казус.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.04.2017 г. по
гр.дело № 29394/12г. на СРС, ГО, 30 състав.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.