Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.
1.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в публично заседание проведено на седемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Марияна
Димова …………………………………………
и в присъствието на
прокурора ………………………
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №00188 по описа за 2019г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от от Н.С.К. *** и П.А.Г. *** срещу И.Д.А. ***, с която се твърди следното :
С договор за покупко-
продажба, извършена с нотариален акт от 2012 год., първият ищец е продал на
втората ищца поземлен имот с жилищно предназначение в гр. Г.Т., ул. „ Н. В. „ №
14, представляващ дворно място с площ 735 кв.м., УПИ V-43,
квартал 67 по ПУП на града, при съседи : УПИ IV-42, улица Н.В., УПИ VI- 44 и
улица „ П.Я.“, ведно с построените в
това място масивна жилищна сграда от 65 кв.м., стопанска постройка, склад от 54
кв.м. По силата на същия договор първият ищец си е запазил правото на пожизнено
ползване върху имота.
Ответницата била
собственик на имот в гр. Г.Т., ул. „ Н.В. „ № 12- дворно място с площ от 700
кв.м., УПИ IV- 42, кв. 67 ведно с построените в него жилищна сграда от 63 кв.м., гараж и
стопанска постройка.
По искане на ответницата на 03. 09. 2018 год.
Община Г.Т. й издала разрешение за строеж № 056 от същата дата, като й било
разрешено изграждане на плътна ограда с височина 2 метра и дължина 25 метра,
която обаче ответницата изградила и разположила в имота на втората ищца без
нейно съгласие. Оградата била плътна и висока над 2 метра. Вследствие на това
за втората ищца настъпили значителни пречки и неудобства за ползване на имота
й, изрично посочени в исковата молба.
Ищците възразили пред ответницата, че строи
по незаконен начин и място оградата, но срещнали само обиди от страна на ответницата,
която дори си позволила да засипе с циментов разтвор автомобила на първия ищец,
при което и отправила закани и нови обиди към ищците. При изграждането на
оградата ответницата разрушила и бетонна пътека, собственост на втората ищца и
премахнала старата ограда,изградена от първия ищец, с което причинила на
втората ищца имуществени вреди в размер на повече от 500 лева. По гореописания
начин ответницата ограничила правната сфера на двамата ищци и им пречела
пълноценно да ползват имота по предназначението му.
Вследствие на
упражнявания върху него психически тормоз от страна на ответницата, първият
ответник, който страдал от захарен диабет, здравословното му състояние силно се
влошило, с което му били причинени неимуществени вреди, оценявани от него на
2000 лева.
Предвид горното се иска
втората ищца да бъде призната за собственик на имота по ул. Н.В. № 14 със
жилищната сграда и постройките в него, че ответницата е изградила незаконно в
този имот ограда, която препятства двамата ищци да ползват имота си съобразно
предназначението му в пълния обем, да бъде осъдена ответницата да премахне със
собствени средства и за собствена сметка
изградената в имота на ищците ограда, да бъде осъдена ответницата да предаде на
втората ищца частта от имота й, заета от незаконно изградената ограда, да бъде
осъдена ответницата да заплати на втората ищца парично обезщетение от 500 лева
за причинени имуществени вреди, и ответницата да бъде осъдена да заплати на
първия ищец сумата от 2000 лева за причинени му неимуществени вреди- болки и
страдания.
Претендират се и
разноските по делото.
С исковата молба са предявени съединени искове са по чл. 108 и чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД.
С отговора си на
исковата молба ответницата оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като претендира
разноските си по делото.
С допълнителна искова
молба втората ответница твърди, че придобила спорната част от има по
давност.
От приложените по делото
доказателства съдът намира са установено следното: Първият от ищците е
ползовател, а втората ищца е собственик на процесния поземлен имот, подробно
описан в исковата молба. Ответницата е собственик на съседния поземлен имот в гр. Г.Т., ул. „ Н.В. „ № 12- дворно място с
площ от 700 кв.м., УПИ IV- 42, кв. 67 ведно с построените в него жилищна сграда от
63 кв.м., гараж и стопанска постройка.
Било
е извършвано трасиране, означаване и координиране на УПИ IV-42 в квартал 67 по ПУП на гр.Г.Т.
от лицензиран геодезист, като трасирането
и означаването на граничните точки е извършено в присъствието на заинтересувани
лица. Трасирането е извършено с посочване границите на място, на база сканирано
и обработено копие на извадка от плана на гр. Г.Т.. Данните от координирането
за представени в регистър на координатните точки.
С
разрешение за строеж № 056/03.09.2018 г., издадено от главния архитект на
Община Г.Т., е разрешено на ответницата да изгради в собственото си дворно
място, съставляващо УПИ IV-42 в
квартал 67 по ПУП на гр.Г.Т., плътна ограда с височина до 2.00 м и дължина до
25 м. Като основание за издаването на строителното разрешение се сочат
разпоредбата на чл. 148, ал.2, чл. 152, ал.1, чл. 153, ал.1 във вр. с чл. 48,
ал.4 и чл. 147, ал.1, т.7 от ЗУТ, както и заявление на възложителя с вх.№
ТР-05-01- 10325/27.08.2018 г., придружено със ситуационна скица и документи по
чл. 147, ал.2 от ЗУТ.
Предвид
липсата на съгласие на собственика на граничещия имот - в случая УПИ V- 43,
строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част
над 0,6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на
сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината
на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на
възложителя.
В
разрешението за строеж е посочено
условието оградата да бъде разположена изцяло в имота на възложителя.
Представен
е в цялост инвестиционния проект за изграждане на плътна ограда в УПИ IV - 42,
кв. 67 по ПУП на гр. Г.Т..
В
периода от издаването на строителното разрешение, до 13.11.2019 г. ищците са
инициирали административно производство по ад. № 745/2018 г. по описа на АС Д.
по обжалване на заповед на началника на РДНСК Североизточен район за
прекратяване на производството по оспорване на издаденото строително
разрешение. С определение № 43/31.01.2019 г. по ад № 745/2018 г. по описа на АС
Д., производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес у
жалбоподателите. Определението е влязло в законна сила. Съответно разрешението за строеж е влязло в
сила на 13.11.2018 г.
След
приключване на административното производство, на основание издаденото строително
разрешение, ответницата е изградила
изцяло в своя имот плътна ограда с височина от между 1.46 м и 1.48 м и дължина
от 25 м откъм югозападната граница на двора. Оградата е изградена съобразно
условията, поставени в издаденото строително разрешение и съобразно одобрения
инвестиционен проект/ в тази насока е преписката по издаването на строителното
разрешение./
Съгласно първата съдебно-техническа експертиза, съставена
от в.л.изготвена Анна К., изпълнената на
място ограда като местоположение съответства на даденото на ответницата
разрешение за строеж № 056/03.09.2018 г. Спазено е разстоянието от 2.00 м между
бъдещия строеж и едноетажната жилищна сграда на ищците - разстоянието, измерено
от в.л. е 2.45 м. В същото заключение е
посочено, че височината на оградата е еднаква над стоманено-бетонната основа по
цялата й дължина - 126 см или 6 реда зидария и хоризонтална фуга между редовете
1 см и недовършена по предвидената в проекта височина до 150 см. Дължината на
изпълнената ограда към 11.10.2019 г. е 24.45 м.
По
делото е ангажирана втора съдебно - техническа
и допълнителна експертиза. Според
заключението на в.л. Г.Н. регулационната линия между двата имота по
границата е съществувала и не е претърпявала изменение след нейното прилагане.
Единственото обективно обстоятелство, съществуващо в момента на терена, е
оградния кол, който продължава старата ограда, намиращ се в края на новата
част. Разликата между северната страна на този кол и южната страна на новата
ограда е 0,26 м.
Получените разлики, съгласно
заключението, между векторизирания модел на кадастралния и регулационен план,
действащ в настоящия момент, са в допустимите норми за съответните видове
дейности, като съгласно чл. 18, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016
г. Получените при измерването разлики, сравнени с данните от КРП, не могат да
покажат дали разликата се дължи на неправилно изграждане на оградата или на
нормалните разлики, получавани при съответните геодезически измервания.
Към
заключението е представена комбинирана скица - между измерването и КРП
(Приложение № 5), като в скиците, със син и червен цвят е отразена регулацията,
а със зелен - резултатът от преките геодезически измервания, като заключението,
описано по- горе е извършено на база измерванията, обективирани в тази
комбинирана скица.
По
делото е приета и съдебно - техническа и
оценъчна експертиза, която при оглед на място констатира, че при изграждането
на оградата не е разрушавана настилка. Едната част от настилката била застъпена
в основата на оградата, а останалата е цяла, с изключение на около 3 м от входа
на улицата или около 6 кв.м. Вещото лице сочи, че такова разрушаване не би могло
да бъде вследствие работата по основата на оградата, тъй като е далеч от
мястото, което е разкопано. Освен това налице са слягвания в земната маса и
настилката, включително и на тротоара
при ищците, което води до извода, че са вследствие тежестта на автомобил.
Вещото лице е изчислило стойност на пазарна оценка за 3.8 кв.м бетонна пътека -
подход към гараж, в размер на сумата
от 120.00 лв.
По
делото са разпитани свидетели, две групи
свидетели, ангажирани от двете страни.
Свид.
К. - сестра на първия от ищците заявява, че синът на ответницата разрушил
бетонната пътека - подход за техния гараж. Заявява, че синът на ответницата
извършвал активните действия по изграждане на оградата, а ответницата била само
свидетел. Твърди, че към настоящия момент гаражът бил неизползваем.
Свид.
П.Й. - зет на първия от ищците заявява, че преди около година
оградата между двата имота била преместена. Синът на ответницата
извършвал основните действия по изграждането на оградата, като ищецът се
противопоставял на това с мотива, че ищецът обжалвал издаденото на ответницата
строително разрешение за оградата. Свидетелят твърди, че едната от бетонните
пътеки - подход към гаража, била разрушена, като заявява, че изградената ограда
според него навлизала с 30-40 см в имота на ищците. Твърди, че оттогава до сега
ищецът все бил болен. Заявява, че диабетът на първия от ищците датирал от преди
повече от две-три години. Свидетелят
присъствал при геодезическото замерване на имота на ответницата и поставянето
на трайните знаци, обективиращи координатните точки на имота на ответницата.
Свид.
Д.С., ангажирана от ищеца сочи, че имало дело между страните, с което се
обжалвало замерването на имота на ответниците, а първият от ищците бил
разтревожен и боледувал.
Свид.
П. М., ангажиран от ответната страна заявява, че е участвал в изграждането на
процесната ограда между двата имота. В момента на изграждане на кофража,
първият от ищците се появил и отправил към ответницата обидни думи. Сестрата на
първия от ищците избутала свидетеля и го възпрепятствала да си свърши работата.
Временно прекъснали изграждането на оградата. Заявява, че е имало замерване на
двора, имало забити колчета и бил уведомен да спазва границите, обозначени със
самите колчета. В друг ден, пак по време на работата по оградата, свидетелят
сочи, че Н. - първият от ищците, запалил колата си и избутал кофража, изграден
от него. Свидетелят сочи, че в тези два дни, за които разказва, не е чул
ответницата да си служи с обидни думи към ищеца Н.К..
Свид.М.
И., ангажиран от ответната страна заявява, че е ангажиран от семейството на
ответницата да извърши трасиране на двора им, което той извършил през месец
август 2018 г. За подготовка за извършеното трасиране е изискал копие от действащия
към момента кадастрален регулационен план за гр.Г.Т. от Община Г.Т., служба
„ТСУ". Изискал извадка с по-голям мащаб. Предварително извършил контролно
замерване с цел постигане на по-голяма точност при последващо трасиране, тъй
като плановете в годините са правени по начин, по който точността е много
малка. Съобразявайки тези обективни данни, свидетелят положил трайни знаци на
терен - 2 бр., материализиращи двете координатни точки по оградата между ищците
и ответницата обхващащи дължината на бъдещата бетонна ограда, която следвало да
бъде изградена. Заявява, че не е положил траен знак до дъното на оградата, тъй
като координатната точка би се намирала на ламаринения покрив на постройката на
в имота на ищците - под стряхата на сградата. Свидетелят заявява, че
трасирането е извършено заедно с инж.Н. Р. - негов служител. Свидетелят твърди,
че трасировъчната линия се застъпвала със старата ограда, но целта не е
застъпването със съществуващата ограда, а трасиране според действащия кадастрален
регулационен план от 1990 г., предоставен му от общината. Свидетелят заявява,
че при извършване на трасирането не е имало лица, които да възразяват срещу
действията, като ищецът К. бил свидетел на трасирането.
От
ответната страна е ангажиран и свид. Г. - син на ответницата. Той заявява, че
през 2013 г. ищецът К., без да попита никого, премахнал бетонните колове на
мрежата между двата имота, тъй като автомобилът му не можел да стигне до гаража
му. Вързал оградата към дългогодишна асма в двора на ответницата. През 2018 г.
свидетелят и ответницата отишли при К. за да поискат съгласието му за строеж на
пристройка към съществуваща сграда. К. отказал на два пъти, после ги препратил
към сестра си -свид.К.. Така семейството на ответницата взело решение да
изгради плътна ограда изцяло в своя имот, като депозирали молба до гл. архитект
на общината за издаване на строително разрешение. Ангажирали геодезист, който
да замери границата на имота между ищците и ответницата- свид. М. И.. Ограда
почти нямало - налице била неопъната мрежа. Трасирането било възпрепятствано и
от строителни материали - цигли, които К. бил положил около границата на
имотите. Бил помолен да ги махне, за да бъде извършено замерването, на което
той се отзовал. След издаването на строителното разрешение за оградата, ищците
пуснали жалба до РДНСК. Семейството на ответницата получило писмо, с което
искали от тях представянето на допълнителни документи. РДНСК издало на ищците
заповед по чл. 215 от ЗУТ, че не са заинтересовани лица спрямо строителното
разрешение и че нямали право да пречат на собственика да изгради оградата. Към
периода на изграждане на оградата свидетелят заявява, че сестрата на К. - свид.
К. го нападала и била враждебна. Семейството на ответницата депозирало жалба до
Районна прокуратура гр.Г.Т. срещу ищците, тъй като К. ударил майка му -
ответницата, и отправял обидни думи към нея. Заявява, че към настоящия момент
оградата е висока не-повече от метър и петдесет и с дължина 25 м. Свидетелят
заявява, че в имота на ищците има гараж. Ищецът К. си закупил голям автомобил,
който не можел да влезе в гаража, поради което К. не го ползвал до 2013 г.,
когато премахнал бетонните колове на оградата, именно с цел да разшири подхода
за влизане към гаража.
От така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 108 от
Закона за собствеността и чл. 109 от Закона за собствеността се претендира установяване правото на собственост на ищцата
върху УПИ V-43 в квартал 76 по ПУП
на гр.Г.Т., ведно с изградените в него жилищна сграда, гараж и склад, и се иска
осъждане на ответницата да възстанови
владението върху спорната част от
поземления имот, попадаща отвъд плътната ограда, изградена от ответницата.
Предмет на негаторния иск е
установяване правото на собственост или ограничено вещно право на ищеца и
осъждането на ответника да преустанови определено действие, което пряко или
косвено му пречи и смущава правото му на собственост, или има вредно
въздействие върху вещта му, ако то е довело до промяна - да се възстанови
състоянието, което е съществувало преди въздействието. За да бъдат основание за
уважаване на негаторен иск, тези фактически действия следва да надхвърлят
ограниченията на правото на собственост, установени в разпоредбите на чл. 50 - 54 от ЗС и благоустройствените закони или
да противоречат на установения правен ред или на уговорения начин на ползване
на имота между страните. (Решение № 1019/21.01.2010 г. по
грд № 235/2008 г. на ВКС, I г.о.) Конкретното искане към съда може да бъде различно според действието
или бездействието, които нарушават правото на собственост. Нарушението следва
да съществува към момента на предявяване на иска. Ако е имало вредно
въздействие и то е преустановено, чрез иска по чл. 109 от ЗС собственикът не
може да се защити. (Решение № 87 от 23.03.2012 г.по
грд. № 610/2011 Г., г.к., Iг.о на ВКС)
Негаторният
иск е средство за правна защита на собственик на имот срещу действие което му
пречи да упражнява своето право на собственост. Такъв иск може да се води
успешно само ако действията на ответника са противоправни и е налице конкретно
нарушаване на правата на ищеца. Нарушенията се състоят в различни неоснователни
действия. Ищецът трябва да докаже че към момента на предявяване на иска е
извършено конкретно неоснователно действие от всеки един от ответниците, което
му пречи да упражнява своето право на собственост.
От приетите по делото
заключения по назначените съдебно-технически експертизи следва, че процесната
ограда е изградена съгласно издаденото разрешение за строеж изцяло в имота на
възложителя - ответник. При лицето на парцелите IV-42 и V-43 е
налице разлика от 0,21 м в южна посока, т.е. към парцел V-43, а в края на новата ограда,
вътрешна точка - 0,10 м в южна посока, към парцел V-43. При така получените разлики,
площта, с която процесната ограда навлизала в парцел V-43 е от порядъка на 3.8 кв.м Такова отклонение нормите за
застрояване допускат, съгласно приетото в чл. 18, ал.4, т.16 (до 0,30 м за трайно
материализирани и до 0,60 м за нетрайно материализирани граници) от наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (в сила от 13.01.2017 г.), и то не
може да се квалифицира като действие, с което се пречи на
"пълноценното" упражняване правото на собственост/правото на ползване
на ищците. След като има нормативна уредба, която сочи допустимите отклонения
от техническите изисквания, свързани с нанасянето на границите на имотите в
кадастралната карта и след като в случая нарушаването на техническите правила и
норми при изграждането на ограда е в
рамките на допустимото отклонение, то минималното навлизане в имота на ищцата
не представлява пречка, по-голяма от обикновеното по смисъла на чл. 50 от ЗС. Разпоредбата на чл. 18 Наредба №РД-02-20-
5/15.12.2016 г. е приложима и при разглеждане на спорове по чл. 108 и 109 ЗС - така
Решение № 793/26.10.2009 г. по
гр. д. № 1627/2008 г. на ВКС, IV ГО, определение № 233/12.05.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3512/2019 г., I ГО.
Трасирането
представлява точно определяне на границите на даден имот или УПИ на терен. Тази
дейност се налага при определени ситуации, например при поставяне на ограда,
при възникнал спор със съседи за местоположението на ограда, при прокарване на
улици и други. В случая геодезическите измервания на границата и отчетените
координати на точки по трасировъчен карнет са свързани с координатите, дадени с
протокола за строителна линия, но не сочат за грешка, различна от установената
от експерта чрез сравняване на дигитализирания регулационен план и извършеното
геодезическо заснемане. В карнета се съдържат данни за границите на имотите, но
не и за отклонението, установено от експерта чрез нанасяне на данните от
геодезическото заснемане върху регулационния план. На комбинираната скица към
заключението посоченото отклонение е ясно очертано, поради това
материализираната кадастрална граница между процесиите имоти е трасираната
регулационна граница и поставената ограда отговаря на изискванията на чл. 48 от ЗУТ, а данни, че в този му вид пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост, не бяха ангажирани.
Така, макар и доказали
правото на собственост върху имота си, за ищците липсва втората предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск - вещта да се намира във владение на ответницата,
поради което иска по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен изцяло. След като
разликата при замерването на имота, съответно изградената ограда е в рамките на допустимото отклонение, няма навлизане в имота на ищците.
Относно твърдението на втората ищца за придобиване на основание давностно владение на реална част от
урегулиран поземлен имот, следва да бъде отбелязано следното: От твърдението не се установява размера на претендираната за
собствена реална част от УПИ. Това твърдение по същество представлява
признание, че реалната част, която се владеела от ищцата, принадлежи към УПИ IV-42 в кв. 67 по ПУП на
града, на ответницата, в противен случай
възражението за придобивна давност на реална част от УПИ губи смисъла си.
Независимо от
обстоятелството, че липсва конкретна площ - реално обособена част от УПИ, както
и посочен период на придобивната давност за претендираната като собствена
реално обособена част от УПИ, твърдението е неоснователно и поради следното: Реална част от УПИ IV-42 в кв. 67 по ПУП на града не
би могла да се придобие от ищцата на основание давностно владение, предвид
ограниченията, предвидени с императивните норми на чл. 59 от ЗТСУ /отм./, чл.
181, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл. 200 от ЗУТ. Дори ищцата да се опита да ангажира
доказателства за всички елементи на придобивната давност, тя не би могла да се
легитимира като собственик на претендираната реална част от УПИ, тъй като се
касае именно за урегулиран поземлен имот - и дворът на ищцата, и дворът на
ответницата са урегулирани поземлени имоти, образувани още с приемането на
първия план на града. Реална част от УПИ би могла да се придобие по давност
само при условията на чл. 200 от ЗУТ, които в случая не са налице. Няма данни
претендираната реална част от имот да отговаря на изискванията за самостоятелен
УПИ според правилата на чл. 19 от ЗУТ /лице и площ/, което е достатъчно и
самостоятелно основание за отхвърляне на възражението. Разпоредбата на чл. 200,
ал.2 от ЗУТ не е в състояние да обоснове твърдението за придобивна давност, тъй
като реална част от УПИ, която не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ
може да бъде присъединена към съседния, на ищците , УПИ V-43, само ако и двата имота са неурегулирани.
В случая обаче - за целия претендиран давностен период /при
действието и на ЗТСУ, и на ЗУТ/, същите са урегулирани. За присъединяване към
съседния имот /когато реалната част не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ/ остава единствено възможността по чл. 15, ал.З от ЗУТ - по писмено
нотариално заверено съгласие между собствениците на двата парцела, каквото съгласие
в случая не е налице.
Предвид изложеното, не се
установява ответницата да е извършвала
неоснователни действия спрямо ищците - нито към датата на депозиране на
исковата молба, които да продължават и при висящността на спора пред настоящата
инстанция, с които да нарушават или възпрепятстват правото им на собственост и ползване
на недвижимия им имот.
С оглед на това предявените искове с правно основание чл. 108
от ЗС и чл. 109 от ЗС като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 45 от ЗЗД:
Предвид изложеното относно неоснователността
на главните искови претенции по чл.108 и чл. 109 от ЗС, неоснователни се явяват
и акцесорните искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Според заключението на в.л. П.М. по съдебно-техническата и оценъчна
експертиза, при изграждането на оградата не е била нарушена бетоновата пътека.
Вредите по настилката са вследствие тежестта на автомобила, а според
обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание , бетонната пътека -
подход към гаража, се ползва и към настоящия момент. Претенцията за имуществени
вреди, предявена от ползвателя - ищец К., следва да бъде отхвърлена и предвид
обстоятелството, че тя не може да бъде уважена спрямо трето лице - несобственик
на имота. Ползвателят може сам, вместо собственика да брани имота с всички
собственически и владелчески искове, но не разполага с правомощието да получава
вреди за погиване или повреждане на имущество, стоящо в чужда правна сфера.
По отношение претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди : Тази претенция е неоснователна и поради обстоятелството, че наличието на заболяване от диабет и хипертония за първия
от ищците, видно от представените писмени доказателства, предхожда, а не следва
извършения градеж, а и липсват доказателства, които да сочат, че към настоящия
момент причината за здравословното състояние на първия от ищците е единствено и
само изграждането на оградата от ответницата или нейното отношение/или липса на
такова към ищеца във връзка със строежа. Липсва причинно-следствена връзка
между твърдяния вредоносен резултат и действията на ответницата, което сочи на
неоснователност и на тази претенция. Към отговора на исковата молба са
представени и приети писмени доказателства Постановление на Районна прокуратура
гр. Г.Т. от 10.01.2019 г.по преписка № 328/2018 г. на Районна прокуратура гр.Г.Т.
по жалба на ответницата срещу първия от ищците за отказ за образуване на
досъдебно производство поради наличие на събрани данни за престъпление по чл.
130 от НК - лека телесна повреда, и чл. 146 от НК - обида, преследвани по тъжба
на пострадалия.
Тези доказателства сочат
по-скоро на агресивно поведение на ищеца К. срещу ответницата и изключват понесени от него вреди
вследствие противоправно поведение на
ответницата.
С оглед изхода на спора
и съобразено с разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК, основателно е искането на
ответницата за заплащане на сторените от нея разноски в общ размер на сумата от
2 100 лв., от които сумата от 1 800, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300, 00 лв. депозит за вещо лице. Процесуалния представител на ищеца е предявил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Срещу ответницата са
предявени обективно и субективно съединени искове по чл.108 и и чл.109 от ЗС и
два обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД с цена 2 000 лв. и 500 лв.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата е над
минималните размери установени в разпоредбите на чл.7,ал.2,т.1,т.2 и ал.4 във
вр. с ал.2,т.2 от наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да се има предвид обаче, че делото е се отличава с
правна и фактическа сложност. Проведени са седем съдебни заседания. Извършени
са множество процесуални действия: спиране на съдебното производство, разпит на шестима свидетели, поставяне на
задачи и изслушване на пет експертизи с допълнителни задачи. Тези обстоятелства
са обусловили адвокатско възнаграждение
съразмерно относимо на извършените процесуални действия от процесуалния
представител на ответницата.
Поради това съдът намира
предявеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
С оглед на всичко изложено съдът :
Р Е Ш И :
Отхвърля изцяло предявените искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС от П.А.Г. ЕГН ********** *** срещу И.Д.А. ЕГН ********** *** с искане да се постанови решение за признаване правото на
собственост на П.А.Г. ЕГН ********** върху част от поземлен имот, представляващ дворно място с площ 735 кв.м.,
УПИ V-43, квартал 67 по ПУП на града, при съседи : УПИ IV-42,
улица Н.В., УПИ VI- 44 и улица „ П.Я.“, ведно с
построените в това място масивна жилищна сграда от 65 кв.м., стопанска
постройка, склад от 54 кв.м., заета от изградената от И.Д.А. ЕГН ********** ограда в тази част от имота, както и искането И.Д.А. да бъде осъдена да премахне със собствени
средства и за собствена сметка изградената от нея ограда в тази част на имота и
да предаде на П.А.Г. владението върху тази част от имота.
Отхвърля предявения иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД от П.А.Г. ЕГН **********
*** срещу И.Д.А. ЕГН ********** с
искане ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от 500 лв., представляваща паричната равностойност на
разрушена бетонна пътека, намираща се в процесния поземлен имот и служеща за
подход към гаража в имота.
Отхвърля предявения иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД от Н.С.К. ЕГН ********** срещу И.Д.А. ЕГН ********** с
искане ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на неправомерно навлизане в процесния поземлен имот, за който ищецът
има учредено право на доживотно ползване върху имота.
Осъжда Н.С.К. ЕГН ********** и П.А.Г. ЕГН **********
солидарно да заплатят на И.Д.А.
ЕГН ********** сумата в общ размер от 2 100, 00 лв./две
хиляди и сто лева/, представляващи
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д.
в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :