№ 8269
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110165382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 65382/18.11.2021 г. на К. ИЛ. ДЖ., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Дружба, бл. 3, вх. 1, ап. 4, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.
Свобода №3В, ет. 1, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Рачо Петков-Казанджията“ № 6, ет. 6, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за
установяване недължимост на сума в размер на 5354,79 евро, в това число главница от
4519.95 евро и лихви в размер на 834.84 евро, за които суми имало образувано
изпълнително дело № 20217900402038 по описа на ЧСИ ., рег. № 790 на КЧСИ.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20217900402038
по описа на ЧСИ ., рег. № 790 на КЧСИ, претендирани по изпълнителен лист от 27.01.2016
г., издаден по Заповед за изпълнение от 27.01.2016 г. по гр.д. № 1758/2016 г. на СРС, 62
състав. Твърди, че ответникът се явява взискател по посоченото изпълнително производство.
Сочи, че по посоченото изпълнително производство не са извършвани действия повече от
пет години от влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК от 27.01.2016 г. като е изтекла
и петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че изпълнителното
производство е образувано след изтичане на погасителната давност. Моли съда да уважи
молбата, поради погасяването на вземането по давност, както и да му присъди разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че първоначалният
кредитор на ищцата е образувал изп.д. № 260/2016 г. на ЧСИ ., по което били извършвани
изпълнителни действия през 2017 и 2019 години. Преди изтичане на давностните срокове
1
било образувано и изп.д. № 2038/2021 г. по описа на ЧСИ ., по което също са извършвани
изпълнителни действия. Твърди, че в случая е налице процесуална активност на кредитора,
с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същия не следва да бъде
санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочен изпълнителен способ.
Счита, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. Моли
исковата молба да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представено заверено копие на съобщение за образуване на
изпълнително дело № 2038/2021 г. с изх. № 34819/14.10.2021 г., изпратено от ЧСИ . до К.Д.,
с която последната е уведомена, че за принудителното събиране на дължимите по
изпълнителното дело вземания е наложен запор на МПС, запор на банкови сметки, както и
възбрана на недвижим имот. Представено е по делото и заверено копие на изпълнителен
лист от 27.01.2016 г., издаден по Заповед за изпълнение от 27.01.2016 г. по гр.д. №
1758/2016 г. на СРС, 62 състав, с който К.Д. е осъдена да заплати на „Уникредит Булбанк“
АД сумата от 4 519,95 евро, ведно със законна лихва за периода от 14.1.2016 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 834,84 евро за периода от 30.12.2014 г. до 13.1.2016 г., такса
в размер на 7,70 евро и 920,40 лева, разноски по делото.
Изискан е и е приложен заверен препис от изпълнително дело № 201679000400260 по
описа на ЧСИ . с рег. №790. Същото е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД на
24.02.2016 г. въз основа на процесния изпълнителен лист, като са посочени конкретни
способи за събиране на вземането. Със запорни съобщения от 24.02.2016 г. е наложен запор
на трудовото възнаграждение на длъжника К.Д., както и запор на банковите сметки на
ищеца в различни банки – „Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД и др.
На 30.03.2016 г. ищцата е извършила плащане по изпълнителното дело за погасяване
на част от задължението в размер на 110 лева. Суми по делото са постъпили и на 28.04.2016
г. – в размер на 110 лева и на 26.09.2016 г. – 110 лева.
На 22.06.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на
длъжника, като на 01.03.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на ищцата в „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД.
На 18.08.2021 г. е депозирана молба от конституирания като взискател, в качеството
на цедент, „.“ ЕООД, с която е поискано изпълнителното делото да бъде прекратено и
изпълнителния лист в оригинал да бъде върнат на взискателя.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца в размер на 5354,79 евро, в
2
това число главница от 4519.95 евро и лихви в размер на 834.84 евро, присъдени по ч. гр. д.
№ 1758/2016 г. по описа на СРС, 62 състав и обективирани в изпълнителен лист от 27.1.2016
г., въз основа на който образувано изпълнително дело № 20217900402038 по описа на ЧСИ .,
рег. № 790 на КЧСИ, поради погасяване на сумите по давност.
При отрицателен установителен иск и съгласно правилата на чл. 154 от ГПК за
разпределяне тежестта на доказване, ищецът не носи такава да доказва пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е
титуляр на оспореното право. Ответникът дължи установяване наличието на спиране или
прекъсване на срока на погасителната давност, наличието на предходно образувано
изпълнително производство за събиране на вземането, както и всички свои възражения, на
които основава отговора на исковата си молба, доколкото проведеното от него доказване е
неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищците.
Съответно, ищецът следва да докаже наведените от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ищецът има интерес от провеждане на настоящото производство (право на иск), тъй
като по делото е установено, че спрямо него е образувано и висящо изпълнително
производство въз основа на годно изпълнително основание.
Съгласно съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав,
влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410-
417 от ГПК, се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което давността е всякога
петгодишна /чл.117, ал. 2 от ГПК/. Тъй като по делото липсват каквито и да било данни за
датата, на която заповедта е влязла в сила, съдът приема, че това се е случило на датата, на
която е издаден изпълнителния лист – 27.1.2016 г.
За да се приеме, че петгодишната погасителна давност е изтекла, следва да се
установи, че до 27.1.2021 г. същата не е била прекъсвана или спирана.
От събраните по делото доказателства се установи, че погасителната давност па
процесното вземане е прекъсвана многократно по предходно образувано изпълнително
производство, а именно изпл. Д. №260/2016 г. по описа на ЧСИ . с рег. № 790 в КЧСИ чрез
налагане на множество запори, вкл. с извършеното частично погасяване от страна на
длъжника, последното от които на 26.9.2016 г. Съдът приема, че последното валидно
изпълнително действие, прекъсващо давността по изп. д. №260/2016 г. е извършено на
1.3.2018 г., като давността отново е прекъсната с налагането на изпълнителни способи на
14.10.2021 г. по новообразуваното изп. д. № 2038/2021 г. по описа на ЧСИ .. Считано от
14.10.2021 г. до приключване на устните прении е изтекъл период по-малко от година, който
не е достатъчен за погасяване на вземане, установено с влязъл в сила съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата молба е неоснователна и следва да
3
отхвърлена като такава.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски, но последният не е
представил доказателства за извършването им, предвид което такива не следва да бъдат
присъждани.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. ИЛ. ДЖ., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба,
бл. 3, вх. 1, ап. 4, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул. Свобода №3В, ет. 1, срещу „.“ ЕООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията“ № 6,
ет. 6 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от
ГПК за установяване недължимост на сума в размер на 5354,79 евро, в това число главница
от 4519.95 евро и лихви в размер на 834.84 евро, за които суми е образувано изпълнително
дело № 20217900402038 по описа на ЧСИ ., рег. № 790 на КЧСИ, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4