№ 2862
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110110407 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, във връзка с чл. 240 ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД и по чл.422,
ал.2 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „..........“ ЕАД твърди, че е сключен Договор за банков кредит № 000LD-
R004130/19.07.2010 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и Н. Е. М., по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 15 900 евро.
Заявява, че кредитополучателя се задължил да погаси задължението си на 120 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 20.07.2020 г., като бил договорен годишен
лихвен процент в размер на 18 %. Поддържа, че след усвояване на кредита
кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски
съгласно договора. Твърди, че крайния срок на договора е настъпил на 20.07.2020 г., поради
което към датата-09.10.2020 г. на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК вземането за
главница и лихва е било изискуемо. Заявява, че на 08.06.2021 г. е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Първа инвестиционна банка“ АД и
„..........“ ЕАД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за
банков кредит № 000LD-R-004130/19.07.2010 г. е прехвърлено от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Поддържа, че длъжника е бил уведомен, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично
вземане е „..........“ ЕАД. Твърди, че ответника следва да се счита уведомен за
прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба. Претендира сумата
от 10840.67 евро, представляваща част от дължима главница в размер от 15900 евро по
договор за банков кредит № 000LD-R004130 от 19.07.2010 г., сключен между „Първа
1
инвестиционна банка“ АД и Н. Е. М., за периода от 20.10.2015 г. до 20.07.2020 г., вземанията
по който са прехвърлени от „Първа инвестиционна банка“ АД с договор за цесия от
08.06.2021 г. на „..........“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК-09.10.2020 г. в съда до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 2273.33 евро, представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2017 г.
до 19.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. в производството по частно гражданско
дело № 48866/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.
Ответникът Н. Е. М. е получила препис на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди
недействителност на договора за цесия поради липса на дата и предмет. Оспорва Договор за
банков кредит № 000LD-R-004130/19.07.2010 г., като навежда, че подписите положени в
него не изхождат от ответника Н. Е. М.. В условие на евентуалност релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Въз основа на Заявление (вх.№23057194/09.10.2020 г.), подадено от „Първа
инвестиционна банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. по частно гражданско дело №
48866/2020 г., по описа на СРС, 52 състав, с която е разпоредено на Н. Е. М. да заплати
сумата от сумата от 15 900 евро, представляваща дължима главница по Договор за банков
кредит № 000LD-R004130/19.07.2010 г., както и сумата от 2 273.33 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения акт било надлежно връчено
на заявителя, като настоящия иск е предявен в указания срок.
С Определение №25015/17.07.2023 г., съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. в частта за
разликата над 10840.67 евро до 15 900 евро (т.е за сумата от 5 059.33 евро), тъй като в
исковата молба ищецът изрично е посочил, че се предявява исковете само за част от
вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение от 01.12.2020 г., а именно за
сумата от 10 840.67 евро, представляваща дължима главница по Договор за банков кредит №
000LD-R-004130/19.07.2010 г. и сумата от 2 273.33 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно отношение между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника по договор
за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума, както и какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за
2
цесия, по силата на който „..........“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна
на цедента, както и да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Ищецът се легитимира като кредитор по Договор за банков кредит № 000LD-
R004130/19.07.2010 г. въз основа на извършена цесия от първоначалния кредитор „Първа
инвестиционна банка“ АД в полза на „..........“ ЕАД. Видно от договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 08.06.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърля на „..........“
ЕАД всички свои вземания по Приложение № 1. По делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник (решение № 156/30.11.2015 г., по
търговдско дело № 2639/2014 г. на II ТО при ВКС; Решение № 137/02.06.2015 г. по
гражданско дело № 5759/2014 г. на III ГО при ВКС). Действително не са ангажирани
доказателства от ищеца за наличие на валидно уведомяване за извършената цесия на
ответника, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД преди иницииране на заповедното производство. В
изпълнение на задължението си да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането си спрямо него цедентът („..........“ ЕАД) е приложил по делото единствено
известие за доставяне на уведомлението за цесия на „Български пощи“, но пратката не е
била получена и е върната като „непотърсена“. Съгласно утвърдената практика на ВКС
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3, пр. I ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. С оглед
доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на
ответника, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба е
изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията. Следователно цесията на осн.
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има
качеството кредитор спрямо ответника.
От предметното съдържание на представения по делото договор за банков кредит №
000LD-R004130/19.07.2010 г. се установява, че на 19.07.2010 г. между „Първа инвестиционна
банка“ АД, от една страна, и от друга - Н. Е. М., като кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала такъв в размер на сумата
15 900 евро, със срок на издължаване до 20.07.2020 г, при уговорен Годишен процент на
разходите(ГПР) в размер на 20.58 %. Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се олихвява с
Годишен лихвен процент, формиран като сбор от Базовия лихвен процент(БЛП) на банката
3
за евро и надбавка в размер на 10.01 %, като към момента на сключване на съглашението
БЛП е възлизал на 7.99 %. Уточнен е и конкретният размер на общата дължима сума от
кредитополучателя- 35 019.92 евро. Като санкция за неусвояване на пълния размер на
отпуснатия кредит в предвидения срок - до 17.08.2010 г., между страните е уговорено и
начисляването от страна на банката на комисиона за ангажимент в размер на 2% върху
неусвоената част. Предвидено е и че дължимите, но непогасени в срок задължения по
кредита вследствие недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателите се
олихвяват с уговорения в договора лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. За кредитора е уговорено и правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на приложимия лихвен
процент в случай на изпадане в забава от ответника за погасяване на задълженията им за
плащане, произтичащи от договора. Съгласно чл. 13 от договора, страните са постигнали
съгласие за прехвърлимост на вземанията по договора на банката в полза на трето лице, в
т.ч. и на финансови и нефинансови институции. Установява се и че договорът е сключен при
общи условия.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се
установява, че кредита по посочения договор в размер на 15 900.00 евро е изцяло усвоен на
22.07.2010 г. по банкова сметка в „ПИБ“ АД на името на Н. Е. М., разкрита за целите на
кредита и посочена в договора, както и че същата е извършила плащания в размер на 954.74
евро, с които са погасени задължения по лихви за периода от 20.08.2010 г. до 20.11.2010 г. и
от последната вноска с падеж 20.11.2010 г. има остатъчно задължение от лихвата в размер на
2.38 евро. Вещото лице посочва, че непогасената главница по договора е в размер на
15 900.00 евро, а непогасената договорна лихва за периода от 20.11.2010 г. до датата на
падежа - 20.07.2020 г. е в размер на 17 826.72 евро, като за процесния период непогасената
главница по договора за периода от 20.10.2015 г. до 20.07.2020 г. е в размер на е 10 840.67
евро, а непогасената договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г. е в размер
на 2 273.33 евро.
Предвид служебното начало, следва да бъде извършена проверка за нищожност на
клаузите от сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД и Н. Е. М. договор. Според
императивната разпоредба на чл. 22 закона за потребителския кредит ЗПК), в приложимата
редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1; чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбите на чл.11, т.11 и т.12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
4
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания
и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Безспорно, текстът на договора следва да е смислово разбираем, но и обективно,
физически да бъде прочетен без затруднение, за да се гарантира, че потребителя ще вземе
информирано решение преди да бъде сключи договора. Обективното несъответствие на
текста на договора с конкретна техническа характеристика при изписването му не е
достатъчно да правоизключи основния критерий за защита на потребителя, а именно –
взимане на информирано решение към момента на сключване на договора, като се съобразят
и обстоятелствата, при които е направен избора. Ето защо, изискването за разбираемост на
договора не може да се свежда само от формална и граматическа гледна точка. Трябва да се
отчита и степента на информираност на един нормално информиран и в разумни граници
съобразителен среден потребител. По делото е представен препис от Договор за банков
кредит, чийто текст е четлив и разбираем и няма основание да се приеме, че при
договарянето са спазени изискванията за добросъвестност, които гарантират взимането на
информирано решение. Към договора обаче не е представен погасителен план, подписан от
ответника, в който да е посочен размерът на отпуснатия кредит, ГПР, крайният срок за
погасяване, както и общата дължима сума, които кореспондират със стойностите, посочени
за същите в процесния договор. Констатира се и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В
процесния договор са посочени ГПР и общата сума, дължима от кредитополучателя.
Същите обаче са изразени единствено като абсолютни стойности, като липсва посочването
на взетите предвид допускания при формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочената в договора величина. В посочения процент
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият
случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства.
Макар приложимият по договора ГЛП, който е фиксиран, поради което и липсата на
методика за изчисляването на референтен лихвен процент не следва да бъде санкционирана,
5
да е посочен точно, не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР. Предвид
изложеното, съдът намира, че съставните елементи на ГПР са останали неизвестни за
потребителя, поради което по този начин е създадена предпоставка за злоупотреба от страна
на кредитора. При това положение, съдът намира, че вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Констатира се, че липсва и
информация за размера на лихвения процент на ден, съгласно изискването на чл.11, ал.1,
т.20 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй
като целта на уредбата на годишния процент на разходите(ГПР) по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил взетите
предвид допускания при изчисляването на ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят трябва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва, и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. За пълнота следва да се
отбележи, че доколкото тази недействителност се установява в производството по чл. 422 от
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено именно
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита- Решение №
50174/26.10.2022 г. по гражданско дело № 3855/2021 г., на ІV ГО при ВКС.
Съдът, като взе предвид действително възникналите и претендирани парични
вземания по договора, непогасената част от дълга по заемното правоотношение се формира
само от непогасена главница за процесния период, съгласно допуснатата съдебна счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и ценена по реда на чл. 202 от ГПК - сумата 10 840.67
евро, от която сума трябва да се приспадне платеното за лихви – 954.74 евро или спорното
материално право за главница е възникнало за сумата 9 885.27 евро. Следва да се отбележи,
че страните са договорили престацията по договора в чуждестранна валута и съобразно
разясненията по Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г.
на ОСГТК при ВКС, съдът служебно присъжда вземането в уговорената валута, с което не
се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на
делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.
Спорно по делото и релевантно за основателността на исковата претенция е дали
вземането за главница по договора е погасено по давност. В тази връзка в практиката на
ВКС е прието за приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“
ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, тъй като уговорката
6
между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не
превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. По отношение на момента, от който започва да тече
давността настоящият състав споделя изложеното в Решение № 50173/13.10.2022 г. по
гражданско дело № 4674/2021 г., на III ГО при ВКС, а именно- началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си
не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Същият подход е възприет и в Решение № 38/26.03.2019
г. по търговско дело № 1157/2018 г., на II TO при ВКС.
С оглед уговорения в чл. 3 от процесния договор краен срок за издължаване на
кредита - 20.07.2020 г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.10.2020 г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
Следователно вземането на „..........“ ЕАД за невърнатата главница по договора за кредит не е
погасено по давност.
Предвид гореизложеното предявения иск за главница се явява основателен за сумата
9 885.27 евро, като за разликата до пълния размер от 10 840.67 евро следва да бъде
отхвърлен. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.10.2020 г. до окончателното й
изплащане. В тази връзка и по аргумент от чл.23 ЗПК искът за договорна лихва следва да
бъде отхърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, всяка страна има
право на съдебни разноски.
С оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца следва да бъде заплатена сумата от 1 112.56 лева, представляваща разноски в
заповедното и исковото производства за държавна такса от 773.36 лева, за възнаграждение
на вещо лице от 226.14 лева и юрисконсултско възнаграждение от 113.07 лева, съразмерно
на уважената част от исковете. В полза на ответника и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва
да бъде присъдена сумата от 73.86 лева, представляваща разноски за възнаграждение на
вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
7
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6,
срещу Н. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 143, ет. 7, ап. 148, иск
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК,
във връзка с чл. 240 ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата 9
885.27 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-
004130/19.07.2010 г., дължима и начислена за периода 20.10.2015 г. до 20.07.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. по частно гражданско
дело № 48866/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, срещу Н. Е. М., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 143, ет. 7, ап. 148, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, във връзка с чл. 240 ЗЗД, във
връзка с чл. 99 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 9 885.27 евро до пълния предявен
размер от 10 840.67 евро, както и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата от 2 273.33 евро, представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до
19.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 0112.2020 г. по частна гражданско дело № 48866/2020
г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 143, ет. 7,
ап. 148, да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
1 112.56 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, да заплати на Н. Е. М., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 143, ет. 7, ап. 148, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 73.86 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9