Решение по дело №147/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260002
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20202130200147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260002 / 8.9.2020г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На дванадесети август  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н  дело номер...147...............по описа за...............2020................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от В.П. *** против наказателно постановление №   11-01-895 от 08.06.2020 година  на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ / гр. София  с което на горепосочения жалбоподател  за извършено   от него административно нарушение по чл. 62 от Наредба  за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превози и  на основание на чл. 32 ал.1 т.1 във връзка с чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция му е наложено административно наказание – глоба  в размер на 200 лв.  .

          Жалбоподателят посочен по- горе      е останал недоволен от така наложеното му административно наказание  посочено по- горе   , като същият   в жалбата си оспорва  , че е извършил съответното административно нарушение  за което   му е наложено и съответното горепосочено  административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като освен това  твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон- горепосочената наредба и ЗДФИ  , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност  и моли съда да го отмени  изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован за него  се явява лично неговият процесуален представител , който  заявява  ,   че  поддържа жалбата  за цялостна  отмяна на наказателното постановление и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .

          За административнонаказващия орган редовно призован не  се явява негов законен или  процесуален представител в съдебно заседание , като същият изпраща чрез процесуалният си представител становище по така подадената горепосочена жалба , като по този начин  взема становище по   същата , като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като такава изцяло .   

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя В.П.  наказателно постановление № 11-01- 895 от 08.06.2020    година  на Директора на Агенцията  за държавна финансова инспекция  е издадено въз основа на АУАН сер. № 11-01-895  от 11.12.2019  година срещу  него   който констатира за  извършено административно нарушение от него адм. нарушение изразяващо се в това , че към 01.04.2019 г. в Община Сунгурларе  , обл. Бургаска жалбоподателят В.П.  в качеството му на кмет на Община Сунгурларе , не е предоставил  на Национална агенция за приходите / НАП /  в електронен вид обобщена справка по образец – приложение № 9  за предоставените на всеки от превозвачите , осъществяващи превози на територията на Общината средства по  Наредбата  за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превози за 2018 година  , в законоустановения срок  до 31.03.2019 г. / включително / ,  с което е била нарушена от негова страна  разпоредбата на чл. 62 от същата наредба и за което на основание чл. 32 ал.1 т.1 във връзка с чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция му е наложено административно наказание – глоба  в размер на 200 лв.

Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива –Заповед № ФК – 10 – 1214 от 20.11.2019 г.  на Дирекция  на Агенция за държавна финансова инспекция , констативен протокол от 26.11.2019 г.,справка от Община Сунгурларе за отговорните длъжностни лица при Община Сунгурларе за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. , обект на финансова инспекция, справка на Община Сунгурларе относно предоставени  от РБ  целеви средства на Община Сунгурларе  за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.  за компенсиране  стойността на безплатните  и по намалени цени  пътувания  в страната на определени  категории граждани , справка изготвена от Община Сунгурларе  относно изплатените чрез Община Сунгурларе  средства на транспортни фирми през периода  от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за компенсиране  стойността на безплатните и по намалени цени пътувания в страната на категории пътници , справка изготвена от Община Сунгурларе  относно извършени от Община Сунгурларе  разходи за обществен  превоз по автобусни  линии на общинската и  областна  транспортна схема за 2018 г. , писмо от Министерство на финансите  изх. № ДПРС – 1 от 07.02.2018 г. до Община Сунгурларе , писмо на Министерство  на финансите изх. № ДПРС – 2 от 25.04.2018 г. до Община Сунгурларе , писмо на Министерство на финансите изх. № ДПРС- 3 от 10.07.2018 г. до Община Сунгурларе , писмо на Министерство на финансите  изх. № ДПРС – 4 от 17.12.2018 г. до Община Сунгурларе , длъжностна характеристика  на длъжността старши инспектор  Търговия , транспорт и стопански дейности при Община Сунгурларе , 2 броя бюджетни платежни  нареждания  и 2 броя фактури издадени от Община Сунгурларе , писмо на Главния финансов инспектор  от 02.12.2019 г. до системния администратор при Община Сунгурларе   и писмо- отговор от системния администратор при Община Сунгурларе     , както и от гласните доказателства - показанията на разпитаните  в съдебно заседание свидетели  Д.М. и Д.К. ,  които се явяват очевидци  на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва  със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не  се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и от приложените в съдебно заседание писмени доказателства – заповеди на Кмета на Община Сунгурларе  и приемо - предавателни протоколи към тях , включително и заповедта на Директора на СОУ Христо Ботев гр. Сунгурларе. Това е така тъй като последните писмени доказателства не освобождават Кмета на Община Сунгурларе  да представи в срок до 31.03.2019 г. справката  по образец  съгласно приложение № 9 към наредбата  в Националната агенция по приходите . Следователно въз основа на събраните по делото доказателства ,  може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение по горепосочената  Наредба  за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превози и ЗДФИ , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , поради което обстоятелство му е  наложено и горепосоченото административно наказание.

Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема  , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и  то в случая се явява наказуемо, като и затова адм. наказващия орган  правилно е процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и горепосочената Наредба и ЗДФИ   като му е наложил наказание по чл.32 ал.1 т.1 във връзка с чл. 35 ал.1 от ЗДФИ и то в най- минималния му размер от 200 лв.  

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези му горепосочени части  е съставен в срока по чл. 32 ал.2 от ЗАНН  / тъй като  адм. нарушение е открито на дата 26.11.2019 г.  , а АУАН е съставен на дата 11.12.2019 г. – в 6- месечния срок от откриването на жалбоподателя като извършил процесното адм. нарушение /  и в изпълнение  на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – горепосочената наредба и ЗДФИ , като тук липсва твърдяните от жалбоподателя нарушения в каквито и да са процесуални срокове по осъществяването на адм. наказателното производство срещу жалбоподателя и въобще и липсва нарушение на този адм. орган по осъществяването на правомощията и задълженията му по цялото производство по налагане на адм. наказание спрямо жалбоподателя   и затова  той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото  въз основа на него наказателно постановление . Тава е така тъй като съдът намира , че  АУАН и наказателното постановление са съставени от съответните компетентни за това лица и органи съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.1 от ЗДФИ, наложеното адм. наказание  - глоба в размер на 200 лв. е минималното такова по смисъла на чл. 32 ал.1 т.1 от ЗДФИ което показва, че адм. наказващия орган при налагане на наказанието на жалбоподателя се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН тъй като го е наложил в най- минималния му размер като е приел, че в случая са налице само преобладаващи смегчаващи вината обстоятелства спрямо жалбоподателя за извършването на процесното адм. нарушение.

Затова така посочените   основания и искането за отмяна на процесното наказателно постановление се явяват незаконосъобразни и затова процесното наказателно постановление не следва да бъде отменяно .

Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява маловажно  по смисъла на чл. 28  от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка  за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като  адм. наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя  с оглед на това  дали  случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са  налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени  наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността са приложими и към  административнонаказателния  процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като  случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  понеже адм. нарушение   е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани с финансовата дисциплина свързана с фиска на Държавата  . В случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок  е достатъчно само неговото наличие респ. извършване – в случая бездействие ,  за да възникне съответната административнонаказателна отговорност  на жалбоподателя , тъй като в случая  са увредени важни държавни и обществени  права свързани със спазване на данъчната политика на Държавата   и съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.

Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни  , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства , както и че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.          

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                           

 

 

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

         

         

ПОТВЪРЖДАВА изцяло   наказателно постановление  № 11-01-895 от 08.05.2020   година  издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция  гр. София   против В.П.П. с ЕГН ********** ***, същият със съдебен адрес ***  адв. Т.Т.  с която  за извършено от него адм. нарушение на чл. 62 от Наредба  за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превози   на основание на чл. 32 ал.1 т.1 във връзка с чл. 35 ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция му е наложено административно наказание – глоба  в размер на 200 лв. , като  напълно законосъобразно .

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: