Р Е Ш Е Н И Е
Номер 69 02.03.2020г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и осми февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№73 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
ал.1-ал.4 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалвано е решение на В.ски районен съд
№378 от 12.11.2019г. постановено по гр.д.№35/2009г. по описа на същия съд, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка /ОФГ/ в постановеното решение №330 от 14.12.2009г. по гр.д.№35/2009г. на
РС В., като в диспозитива на същото на ред 9 от горе надолу вместо изписаното
„първи етаж“ да се чете „първи жилищен етаж“.
Във въззивната жалба, с вх.№6194 от
28.11.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответниците в производството
пред първата инстанция П.Г.М., с ЕГН- ********** и Г.И.М., ЕГН-**********,***, който
адрес е посочен и съдебен адресат за връчване на призовки и съобщения, се
поддържа, че обжалваното решение за поправка на ОФГ е недопустимо, предвид
липсата на компетентност на РС-В. да се произнесе по искането на молителя и на
това основание се иска въззивният съд да обезсили обжалваното решение и да
прекрати производството като
изпрати делото на компетентния за това
съд, който в случая бил Върховния касационен съд, доколкото исковото производство
не е приключило с процесното решение №330 от 14.12.2009г. чиято поправка се
иска, като окончателния съдебен акт е постановен от ВКС на РБ, който след като
отменя въззивно решение №409 от 28.09.2020г. по гр.д.№266/2010г. на Пазарджишки
окръжен съд в частта с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, е осъдил П.М. и Г.М.
да предадат на основание чл.108 от ЗС на И.Д.Ц. и Д.С.Ц. апартамент със
застроена площ от 51.65кв.м., състоящ се от коридор, баня и тоалетна, килер, кухня,
дневна със спалня в общо помещение, заедно с правото на строеж в този
апартамент, който по архитектурен представлява източната част на апартамент №2,
целият със светла площ от 89.95кв.м.,находящ се на първия етаж от жилищна
сграда, построена в УПИ ХV-3718, в
кв.130 по плана на населеното място, която реална източна част от ап.№2 е със
самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва следните помещения по
архитектурен проект: коридор №3 с площ от 5.4кв.м.; санитарен възел №6 с площ
от 2.7кв.м./до коридор №3/;спалня №4 с площ от 11.5кв.м. /преустроена в кухня/;
спалня №5 с площ от 31.2кв.м. /преустроена в дневна със спалня/ и килер №8 с
площ от 0.85кв.м. при съседи на дворното място, в което е построена
сградата:-от две страни улици, ПИ 3720; ПИ 3719 и ПИ 3717. Считат жалбоподателите,
че е налице хипотезата на чл.270 ал.3 от ГПК като неправилно молбата за
поправка на ОФГ е адресирана до първоинстанционния съд вместо до ВКС на РБ.
Като неправилност на обжалваното решение
в жалбата се изтъква на първо място, че чрез исканата поправка се иска да се
коригира решаващата воля на съда и да се санират допуснати пропуски при
воденето на делото, свързани с недобре прецизирано описание на имота, предмет
на ревандикация; че решението на ВКС е влязло в законна сила на датата на
постановяването му и е изпълнено към момента по начина, поискан от ищците и
взискателите по изпълнително дело при ЧСИ Г. с., като същите са влезли във
владение на част от апартамента от жилищната сграда, който според ЧСИ
съответства на описания в диспозитива на решението, въпреки възраженията на
жалбоподателите; че въпросната част от
апартамент №2, в която ЧСИ е извършил въвода, се намира на втори етаж на
сградата, на кота +3.10м. от „жилищна сграда за отдих с ателиета“, с одобрени
архитектурни проекти от 2005г. и поетапно въведена в експлоатация, съгласно
издаваните разрешения за строеж и че няма тъждество между понятията “първи
жилищен етаж“ и „етаж“ на процесната сграда с оглед и на разпоредбата на т.47,
пар.1 от ДР на ЗУТ. Поддържа се още, че разпоредбата на чл.247 ал.1 от ГПК дава
възможност на съда, който е постановил решението да поправи допуснатите
очевидни фактически грешки, което не се състоят в погрешно формирана воля на
съда, а в нейното външно изразяване в диспозитива на решението и че е
недопустимо волята на съдебния състав,
както и мотивите в решението да се изменят по реда на поправяне на фактически грешки и че по посочения ред
–чл.247 от ГПК, се отстраняват и
несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, размер на присъдена сума, като
е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага
тълкуване на волята на съда; че е недопустимо по реда на поправката да се
замества неправилно формираната или липсващата воля на съдебния състав. Считат
жалбоподателите, че решението на съда да допусне поправка в описанието на
имота, чрез заменяне на нормативно уредено с използвано в практиката житейско,
е незаконосъобразно и противоречи на материалния закон; че ищците са пропуснали
процесуалните възможности и срокове да обжалват правилността на решението,
доколкото твърдяната от тях грешка, допусната от съда при описанието на имота е
въпрос, който е следвало да бъде допуснат и разрешен по съществото на спора.Считат,
че местоположението на имота, чиято ревандикация се иска, не може по никакъв
начин да се разглежда формално и
буквалистично, и че в същност съдът в обжалваното си решение е подходил
повърхностно към правомощията си и
процедурата по чл.247 от ГПК. Считат жалбоподателите, че в случая не се касае
за допусната от съда фактическа грешка във външно изразяване на волята му или
на формално несъответствие между мотиви и
диспозитив на съдебното решение, което може да бъде отстранено по реда
на чл.247 от ГПК, като мотивите на съда по чл.247 от ГПК повече изразяват
дейност по тълкуване на волята на ищците
отколкото отстраняване на очевидно несъответствие между мотиви и диспозитив и
че при тълкуване на волята съдът не може да подхожда едностранчиво и без да
вземе в предвид евентуалните възражения
на другата страна по спора. Счита, че правилната индивидуализация на имота,
предмет на спора като местоположение, етаж, площ, съседи е в тежест на ищците, които
следва да извършат това придържайки се към нормативната уредба, която недопуска
произволно описание. Считат, че съдът не е подходил критично към искането на
ищците по чл.247 от ГПК и доколкото понятие „жилищен етаж“ при построена сграда
състояща се от определени етажи, по ЗУТ
не съществува, поради което е следвало да се отхвърли искането на ищците за
поправка на ОФГ. Според жалбоподателите, променяйки описанието на имота в
момент, в който решението е изпълнено, съдът е създал реални предпоставки за
нови спорове между страните и разколебаване на законността на вече направения
въвод.Предвид изложено се иска да се обезсили решението, респективно да се
отмени и се отхвърли искането, с присъждане
на разноските във въззивното производство.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д.С.Ц.
конституиран в процеса като наследник на
С.М.Ц., чрез пълномощника си адв.
А.М., вх.№283 от 20.01.2020г. в който се излагат доводи за правилност на обжалваното решение и
неоснователност на подадената срещу него жалба. Коментира се, че предмет на
спора въведен в производството през първата инстанция е апартамент, находящ се на първи жилищен етаж
от построената в УПИ-ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В., като в постановеното
решение на В.ски районен съд изрично било отбелязано, че спора е за първи
жилищен етаж на сградата, но че в диспозитива
на решението било отразено, че апартамента се намира на първи етаж, вместо на първи жилищен етаж, като по
този начин е допусната ОФГ, като компетентен да отстрани грешката е съдът,
който я е допуснал и че това отстраняване не е ограничено във времето,както и
дали е преди или след влизане в сила на съдебното решение.Счита, че ОФГ е налице тогава когато съдът е обсъдил
правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към
решението, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или пък го
е отразил погрешно.Навежда извод, че при
ОФГ спорният въпрос по делото който е бил предмет на мисловна дейност на съда и
в тази връзка е направил съответен правен извод, отразен в диспозитива на
решението, но при изписване на диспозитива
е допусната техническа грешка, като или нищо не е отразено от тези правни
изводи на съда или отразеното е погрешно. Моли да се остави без уважение
жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е на 15.10.2019г. писмена молба вх.№5102, подадена
от Д.С.Ц. чрез пълномощника си адв. М., адресирана до В.ски районен съд по
гр.д.№35/2009г. по описа на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка.Твърди
се, че с поставеното от този съд решение Д.С.Ц., наследник на И.Д.Ц., починала
на 23.01.2012г. и С.М.Ц.-***, починал на
18.05.2010г., е признат за собственик на отношение на П.Г.М. и Г.И.М., на
апартамент с площ /светла площ/ от 51.65кв.м. със самостоятелен достъп
откъм стълбищната клетка и състоящ се от
коридор,баня, кухня, дневна със спалня в общо помещение в югоизточната му част,
находящ се в източната част на първи
етаж от жилищната сграда, цялата със застроена площ от 274кв.м., застроена в
УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В., при граници и съседи-от двете страни
улици, ПИ №3720, ПИ №3719 и ПИ 3717, с адрес гр.В., ул.“К.И.М..“, ведно с
общите части на сградата и правото на стоеж, като П.Г.М. и Г.И.М. са осъдени да
предадат владението върху така описания
недвижим имот. Твърди се, че по реда на въззивното обжалване по подадена
въззивна жалба от М.., решението е отметено от Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ и исковата
претенция била отхвърлена. По реда на касационното обжалване, инициирано
от Д.Ц.,
ВКС на РБ отменил решението на ПОС и оставено в сила решението на В.ски
районен съд.Твърди се, че във възизвната жалба на М.. и в отговора им на
касационата жалба, не са били посочени доказателства за площообразуване и
етажност, нито за неправилност на решението на РС-В., наличието на таблица за
площообразуване, която да е в противоречие с първоинстанционния съд. Твърди се,
че решението на ВКС е влязло в сила на 22.07.2013г. По повод образувано изпълнително дело за въвод във владение,
такъв бил извършен от ЧСИ Г.С. на 27.09.2019г., като при въвода било направено
от ответниците -длъжниците възражение, че въвода е направен в друг апартамент,
различен от този, който е посочен в изпълнителния лист. Твърди се, че анализът
на мотивите на решението постановено по гр.д.№35/2009г. установявал, че процесният недвижим имот се намира на първи
жилищен етаж от 51.65кв.м. със самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка и
състоящ се от коридор, баня, кухня, дневна със спалня в общо помещение в
югоизточната му част на първи етаж от жилищна сграда. В молбата се коментира
характера и значението на представена таблица за разпределение на площите в
жилищната сграда, изготвена на 20.09.2010г., и несъответствието й с площообразуването при одобрените проекти във
всичките им части и не представляваща неразделна част от приложените
удостоверения за въвеждане в експлоатация.Независимо от това се поддържа,
че мотивите на решението по
гр.д.№35/2009г. несъответстват на диспозитива, доколкото в мотивите си В.ският
районен съд изрично упоменал, че
процесният недвижим имот се намира на първи жилищен етаж.Моли да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка,като в дипозитива бъде отбелязано вместо
първи етаж от жилищната сграда, да се чете, че процесният недвижим имот се
намира на първи жилищен етаж.
В писмения си отговор /становище/вх.№5525
от 31.10.2019г. /л.134/ ответниците по иска М.. поддържат недопустимост на
молбата по чл.247 от ГПК,предвид окончателно постановеното и влязло в сила
решение на Върховния касационен съд на Р България №202 от 13.07.2012г. относно постановената от касационната
инстанция индивидуализацията на апартамента, предмет на заявената искова
претенция по чл.108 от ЗС, което решение е и изпълнено по реда на съдебното
изпълнение чрез извършен въвод във владение от ЧСИ с.; че ищците по реда на
чл.247 от ГПК искат да коригират по недопустим начин процесуалните си пропуски
и да изменят волята на съдебния състав и мотивите на решението след изтичането
на процесуалните срокове които са преклузивни. Поддържа се, че ищците срещат
трудности с изпълнението на решението, които произтичат от тяхното собствено процесуално
поведение, като са поискали изпълнение и са влезли във владение на апартамент
от жилищната сграда който според ЧСИ съответства на описания в диспозитива на
решенето. Считат, че в случая не е налице допусната от съда фактическа грешка
във външно изразяване на волята му, или на формално несъответствие между мотиви
и диспозитив на съдебното решение, което да може да бъде отстранено по ред на
чл.247 от ГПК и че не съставляват ОФГ и не могат да бъдат поправени грешки,
които съдът е допуснал при формиране на волята си.Молят да се остави без
уважение искането по чл.247 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Исковото
производство, образувано по гр.д.№35/2009г. по описа на В.ски районен съд, е
било инициирано от ищците И.Д.Ц., с ЕГН-********** и С.М.Ц., ЕГН- **********,
двамата от гр.София чрез пълномощника си
Д.С.Ц., с ЕГН-********** чрез адв. А.М. против ответниците П.Г.М. с ЕГН-**********
и Г.И.М., с ЕГН-**********,*** по предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по
отношение на недвижим имот, описан в исковата молба по следния начин-апартамент,
находящ се на първи жилищен етаж,
югоизточно изложение, на лицевата страна на сградата, както и мазе в жилищната
сграда със застроена площ от 20кв.м. заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, построен въз основа на запазено
право на строеж, в който ищците са били първоначално въведени от ответниците,
като същият се е състоял от две преходни стаи, кухня и сервизни помещения и без
да им е предоставено мазе, като жилищната сграда в която се намира апартамента
попада в дворно място от 346кв.м., съставляващо
имот пл.№3718 в кв.130 по плана на гр.В..
Установява
се, че със съдебно решение №330 от 14.12.2009г. постановено по гр.д.№35/2009г. В.ският
районен съд е приел за установено по отношение на П. и на Г. М.., че ищците И.Д.Ц.
и С.М.Ц., са собственици на недвижим
имот: апартамент с площ/светла площ/ от 51.65кв.м., със самостоятелен достъп
откъм стълбищна клетка и състоящ се от коридор, баня, кухня,дневна със спалня и
общо помещение в югоизточната му част, находящ се в източната част на първи етаж от жилищната сграда, цялата
със застроена площ от 274кв.м., застроена в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на
гр.В., при граници и съседи на УПИ: от две страни-улици, ПИ №3720; ПИ №3719 и
ПИ №3717, с адрес гр.В., ул. “Св.св.К.И.М..“ ведно със съответните общи части
върху сградата и правото на строеж, като ответниците са осъдени да предадат на
ищците владението върху същия и да им заплатят разноски от 650лв като е отхвърлен иска по отношение на
мазе с площ от 20кв.м., находящо се в същата сграда.
С въззивно решение №409 от
28.09.2010г. и с решение за поправка на
очевидна фактическа грешка №59 от 22.02.2011г. постановени по
в.гр.д.№266/2010г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението на РС-В. в частта, с която е прието за установено по отношение на П. и Г. М..,
че И.Ц. и Д.С.Ц. са собственици на апартамент с площ/светла площ/ от
51.65кв.м., със самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка и състоящ се от
коридор, баня, кухня, дневна със спалня и общо помещение в югоизточната му
част, находящ се в източната част на първи
етаж от жилищната сграда, цялата със застроена площ от 274кв.м., застроена
в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В., при граници и съседи на УПИ: от две
страни-улици, ПИ №3720; ПИ №3719 и ПИ №3717, с адрес гр.В., ул.“Св.св.К.И.М..“
ведно със съответните общи части върху сградата и правото на строеж, и
ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху същия и да
заплатят разноски от 650лв, вместо което
е постановено отхвърляне на
предявения иск на ищците срещу ответниците за приемане на установено, че
ищците са собственици на следния недвижим имот: апартамент с площ/светла площ/
от 51.65кв.м., със самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка и състоящ се от
коридор, баня, кухня,дневна със спалня и общо помещение в югоизточната му част,
находящ се в източната част на първи
етаж от жилищната сграда, цялата със застроена площ от 274кв.м., застроена
в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В., при граници и съседи на УПИ: от две
страни-улици, ПИ №3720; ПИ №3719 и ПИ №3717, с адрес гр.В., ул.“Св.св.К.И.М..“
ведно със съответните общи части на сградата и правото на строеж, както и
осъждането на ответниците да предадат на
ищците владението върху същия.
По реда
на касационното производство, с окончателно решение №202 от 13.07.2012г. по
гр.д.№680/2011г. ВКС на РБ, І-во го.,
след като е отменил решение №409 от 28.09.2010г. по гр.д.№266/2010г. на
Пазарджишки окръжен съд, поправено с решение №59 от 22.02.2011г. по същото
дело, в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.108 от ЗС за процесния
имот, ВКС е осъдил П.Г.М. и Г.И.М., да предадат на основание
чл.108 от ЗС на И.Д.Ц. и Д.С.Ц. следния
недвижим имот: апартамент със застроена площ от 51.65кв.м., състоящ се от
коридор, баня и тоалетна, килер, кухня, дневна със спалня в общо помещение,
заедно с правото на строеж за този апартамент, който по архитектурен проект
представлява източната част на апартамент №2, целия със светла площ от
89.95кв.м., находящ се на първи етаж от жилищната сграда, построена в УПИ
ХV-3718, в кв.130 по плана на гр.В.,която реална източна част от апартамент №2
е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва следните помещения по
архитектурен проект: коридор №3 с площ от 5.4кв.м.; санитарен възел №6 с площ
от 2.7кв.м./до коридор №3/; спалня №4 с площ от 11.5кв.м./преустроена в кухня/,
спалня №5 с площ от 31.2кв.м. /преустроена в дневна със спалня/ и килер №8 с
площ от 0.85кв.м., при съдени на дворното място, в което е построена
сградата-от две страни улици, ПИ №3720; ПИ 3719 и ПИ №3717. С определение на
ВКС на РБ по чл.247 от ГПК №332 от 08.10.2012г. е допусната поправка на ОФГ в диспозитива
на решение №202 от 13.07.2012г. по гр.д.№680/2011г. като е заличен израза „ и
килер №8 с площ от 0.85кв.м.“.
Установява се ,че на 27.09.2019г. е
извършен въвод във владение по отношение на описания в диспозитива на решението
на ВКС на РБ недвижим имот-апартамент като същият е индивидуализиран по
местонахождение и по характеристиките съгласно първоначалния диспозитив на отмененото съдебно решение №330 от 14.12.2009г. на Пазарджишки районен
съд, като конкретизацията на имота е допълнена от касационната инстанция и с
индивидуализация на апартамента и по архитектурен проект, за което от ЧСИ Г.С. е съставен протокол за въвод във
владение, в който е отразено, че процесният апартамент се намира на първи
жилищен етаж, съответно втори надземен етаж на сградата и че въвода е извършен
на втория етаж на сградата, а не както е записано в изпълнителния лист на
първия етаж от жилищната сграда“. Отразени са в протокола възраженията на
длъжниците, че в същност е извършен въвод в друг апартамент от този, посочен в
изпълнителния лист“ на първи етаж от жилищната сграда“. Въпреки възраженията
ЧСИ е вписал в протокола, че отстранява длъжника по изпълнението, който
доброволно е опразнил имота и му предал ключа на апартамента, който бил
предаден на взискателя. Никоя от страните не твърди, а й липсват данни въводът
във владение да е бил обжалван по реда на чл.435 и следващите от ГПК и да е бил
отменен по предвидения за това процесуален ред.
За да
уважи искането по чл.247 от ГПК, В.ският районен съд е приел, че районният съд
е формирал воля, че предмет на спора е апартамент, находящ се в първи
жилищен етаж от сграда, построена в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В.,
че съдът е приел, че ще следва да се ревандикира апартамент и че е категорично
установено от съда, че ищците са собственици на апартамент на първия жилищен
етаж от сградата, който апартамент се владее от ответниците без основание
поради което следва да се ревандикира, но че в диспозитива вместо вярното
местоположение на апартамента , а именно първи
жилищен етаж, което е и в съответствие, както с мотивите на решението
така и с формулираното от ищците искане, което представлява допусната очевидна
фактическа грешка и е допуснал поправката й.
При
тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав,
в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес за ищците да искат такава поправка.
ІІ.
По същество искането по чл.247 от ГПК е неоснователно.
Принципно очевидна фактическа грешка е
всяко несъответствие между формираната
от решаващия съд воля и изразяването й в диспозитива на постановеното
съдебно решение. Процесуалният закон не предвижда срок в който да се направи
такова искане от страната в процеса. Нещо повече, съдът е задължен служебно да
следи за наличието й и ако констатира такава служебно да инициира производство
по чл.247 от ГПК и да постанови отстраняването й.
По същество искането на ищците за
отстраняването на твърдяната ОФГ е
неоснователно.
Без значение за наличието на ОФГ е как е
било формулирано искането на ищците в исковата молба относно индивидуализацията
на процесния апартамент, като е важно за каква точно индивидуализация на апартамента
е формирана волята на съда и дали същата е изразена в диспозитива на решението
в съответствие с формираната воля.
Видно от мотивите на В.ски районен съд,
в същите последователно се посочва, че предмет на спора е ревандикация на
недвижим имот, индивидуализиран от съда като апартамент, находящ се в жилищната
сграда ведно с общите части и правото на строеж. За този апартамент и така
индивидуализиран по местонахождение, районният съд е приел ,че исковата претенция е основателна.
Същевременно с това съдът препраща по отношение на индивидуализацията на
апартамента и към отстъпеното право на строеж съгласно нотариален акт
№84/1993г., където апартаментът е описан като апартамент на първия жилищен етаж
в сградата с югоизточно изложение, тоест исковият съд приема и формира воля по
индивидуализацията на апартамента по
площ /светла площ/ от 51.65кв.м., със самостоятелен достъп откъм стълбищна клетка
и състоящ се от коридор, баня,кухня,дневна със спалня в общо помещение в
югоизточната му част, находящ се в източната част на първия етаж от жилищна
сграда, застроена на 274 кв.м., застроена в УПИ ХV-3718 в кв.130 по плана на
гр.В. при съответните съседи, подробно посочени, тоест изразената воля съответства на формираната по отношение
на апартамент, намиращ се в конкретно определена жилищна сграда. Явно за
исковия съд значението дали апартамента се намира на първи жилищен етаж или на
първи етаж от жилищната сграда е несъществено предвид другите посочени
индивидуализиращи характеристики на апартамента и липсата на друг, идентичен
със същите характеристики апартамент в процесната сграда. Акцентът във
формираната воля на исковия съд попада върху индивидуализацията на апартамента като структура, помещения и местонахождение,
представляващ част от по-голям апартамент №2, като съдът е приел за достатъчно да го
индивидуализира само като първи етаж, без необходимост от посочването като “първи
жилищен етаж“. Във фактическите си и правни доводи първоинстанционният съд се
позовава, че предмет на спора е апартамент, със застроена площ от
65-70кв.м. и избено помещение от жилищна
сграда построен въз основа на отстъпено право на строеж, като се акцентира на
останалите конкретни характеристики на апартамента, а за етажността се сочи
единствено, че се намира на първи етаж на жилищната сграда. Само еднократно и
то в контекста на посоченото ревандикиране на апартамента, находящ се в
жилищната сграда, е посочено, че той се намира на първи жилищен етаж, върху
което след това изобщо не е акцентирано
от съда, тоест исковият съд е формирал воля, че този елемент от
индивидуализацията не е съществен до степен за да бъде доразвит детайлно в
последствие, вместо което е посочено, че се касае за апартамент от жилищна
сграда. Като краен резултат съдът е приел и е формирал извод, че се касае за апартамент, разположен на
първи етаж от жилищна сграда, в каквато определена посока са неговите правни и
фактически разсъждения и окончателно формираната му воля. По начина, по който е формирана волята му,
същата е и изразена в диспозитива на съдебното решение, поради което следва да
се приеме, че не е налице твърдяната от ищците ОФГ относно етажността на
апартамента, предмет на ревандикация.
Нещо повече, последващите въззивна и
касационна инстанции не са приели изрично, че в същност се касае за апартамент
на първи жилищен етаж от жилищната
сграда като предмет на спора, а не за апартамент на първи етаж от жилищна
сграда, нито в тази част са коригирали първоинстанционното решение, което е
отменено от въззивния съд, но на друго основание.
Освен това в посоченото окончателно
касационнно решение, с което се ревандикира процесния апартамент в полза на
ищците, освен индивидуализацията на апартамента така както първоначално е
направена от В.ския районен съд и в последствие възприета от въззивната инстанция,
а след това и от самия касационен съд, последният съд е индивидуализирал
апартамента и по съществуващ архитектурен проект, тоест, с окончателното си
съдебно решение ВКС на РБ след като е
възприел изцяло първоначално определената индивидуализация на апартамента по
етажност, всъщност е и доразширил и доконкретизирал наличните индивидуализиращи
признаци на процесния апартамент, според които същите са относими към
апартамент, находящ се на първия етаж на жилищна сграда, построена в УПИ
ХV-3718 в кв.130 по плана на гр.В.. Нещо повече, въвод във владение е извършен
от ЧСИ С. като процесният апартамент е описан съгласно окончателното съдебно
решение на ВКС на РБ №202 от 13.07.2012г. по гр.д.№680/2011г. и така е
предоставен на взискатели-ищци в исковия процес, като липсват данни въводът да
е бил отменен като осъществен по отношение на друг обект на правото на собственост
с подобни характеристики или по отношение на друг напълно идентичен с процесния
имот намиращ се в същата сграда и етаж.
Предвид изложеното искането по чл.247 от ГПК е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно по изложените
съображения поред което ще следва да се отмени обжалваното решение и се
постанови ново с което да се остави без
уважение молбата за отстраняване на ОФГ в решението на В.ски районен съд, което
освен това не може да бъде предмет на принудително изпълнение тъй като е
отменено, като решението което е изпълнено е това постановено от ВКС на РБ
което е и окончателно.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р
Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на В.ски районен съд №378
от 12.11.2019г. постановено по гр.д.№35/2009г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.С.Ц., със съдебен адрес ***,
представляван от адв. А.М., с вх.№5102 от 15.10.2019г. по чл.247 ал.1 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в решение №330 от 14.12.2009г. на В.ски районен
съд постановено по гр.д.№35/2009г. по
описа на същия съд, като в диспозитива на същото вместо изписаното „първи етаж
от жилищната сграда“ да се чете, че „процесният недвижим имот се намира на
„първи жилищен етаж““.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.