Определение по дело №266/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 624
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20207130700266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Ловеч, 02.07.2020 г.

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти административен състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

като разгледа докладваното от съдия Кръстева частно адм.дело № 266 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 88, ал. 3  от АПК.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 2052/08.06.2020 г. подадена от С.И.И., ЕГН**********,***,  против Акт на НЕЛК гр.София с изх.№ І-2239/03.06.2020 г. за прекратяване на административно производство.

С обжалвания акт НЕЛК – София е прекратил административното производство, поради отпадане на правния интерес на жалбоподателя.

Жалбоподателят е сезирал НЕЛК – София с искане да се обявят за нищожни два броя ЕР на ТЕЛК в частта, с която е определен срок на трайната неработоспособност, вместо да бъде определен пожизнен такъв.

Административният орган е представил по делото ЕР на ТЕЛК към СБАЛББ – Троян ЕООД №0407/06.02.2020 г., с което на жалбоподателя е определена 100% трайно намалена работоспособност с пожизнен срок и дата на инвалидизиране 20.04.2017 г.

Установява се, че с оспорените две ЕР на ТЕЛК са определени срок на тр.н.р. от 1 г. до 01.03.2018 г. /по ЕР на ТЕЛК №0825/23.03.2017 г./, и, още в периода на действие на предходното решение, срок на тр.н.р. от 2 години до 01.02.2020 г. /по ЕР на ТЕЛК №0542/26.02.2018 г./.

ЕР на ТЕЛК  №0407/06.02.2020 г. е издадено на 06.02.2020 г., като изрично в него е посочено, че забавянето на преосвидетелстването не е по вина на лицето, т.е. няма прекъсване на срока на определена трайно намалена работоспособност от издаването на първото ЕР на ТЕЛК на 23.03.2017 г. до момента.

Следователно към 06.02.2020 г. за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорване на двете ЕР на ТЕЛК, тъй като е получил положителния правен резултат, който е целял с оспорването им в частта относно определения срок.

За да е налице правен интерес от оспорване на административен акт като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, оспорващият трябва да докаже, че целта на подаването на жалбата е премахване на неблагоприятни за него правни последици, респективно - предотвратяването им или постигане на положителни правни резултати. Само тогава правният му интерес ще е личен, пряк и непосредствен - т. е. административният акт трябва пряко да засяга правната сфера на оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава негови права или противозаконно създава задължения за него към момента на подаване на жалбата, но и във всеки един момент от производството по оспорването. Това означава, че издаването на последващ акт, който по същество удовлетворява интереса на оспорващия, води до отпадане на правния интерес от оспорването и съответно на правото на оспорване.

Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. При липсата на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита. В случая няма значение по силата на какъв акт и от кой орган - издател жалбоподателят получава удовлетворяване на интереса си, важното е, че ефектът в правната сфера на жалбоподателя, търсен с жалбата пред административния орган и със съдебната защита, е вече налице по силата на последващо ЕР на ТЕЛК, не е имало прекъсване на периода в трайно намалена трудоспособност и правният интерес е отпаднал към момента, в който се е произнесъл административният орган.

Издаденият нов акт на медицинска експертиза на работоспособността изцяло удовлетворява претенциите на жалбоподателя.

Правният интерес като процесуална предпоставка следва да съществува не само при предявяване на жалбата, но и през цялото производство по оспорване на административния акт, т.е. да не е отпаднал във всеки един момент на производството.

С оглед изложеното съдът намира, че постановеният на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК от НЕЛК – София Акт за прекратяване на производството по жалбата против ЕР на ТЕЛК №0825/23.03.2017 г. и ЕР на ТЕЛК №0542/26.02.2018 г., с който жалбата е оставена без разглеждане, е издаден от компетентен административен орган, мотивиран е, при издаването му са спазени процесуалните правила, съответства на материалния закон и не противоречи на целта на закона.

Следва да се остави без уважение жалбата, подаден против административния акт.

Воден от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 2052/08.06.2020 г. подадена от С.И.И., ЕГН**********,***,  против Акт на НЕЛК гр.София с изх.№ І-2239/03.06.2020 г. за прекратяване на административно производство.

На основание чл.88, ал.3 от АПК определението е окончателно.

Да се връчи препис от определението.

 

                                                        Административен съдия: