Р Е Ш
Е Н И Е
№ 275
гр. Русе, 19.06.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска
колегия в
открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Тонка Филипова като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 177 описа за 2017 г., за се произнесе, съобрази:
Предявен е
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът И.С.И. твърди, че на 31.03.2011 г. с постановление на разследващ
полицай от ГД „БОП“ бил привлечен като обвиняем за участие в организирана
престъпна група на територията на Р България за периода от неустановена дата до
30.03.2011 г. – структурно трайно сдружение на три лица, създадена с цел да
върши престъпления по чл. 277а, чл. 278 и чл. 278а от НК – престъпление по чл. 321,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, както и за това, че на
30.03.2011 г. в туристически комплекс „О.“, находящ
се в землището на с. А., общ. С., държал археологически обекти, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред – престъпление по чл. 278, ал.
6 от НК. Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за 72 часа. Мярката била отменена с постановление на
прокурор при СГП от 03.04.2011 г., като била определена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 15 000 лв., изменена с определение от
08.06.2011 г. по ЧНД № 342/2011 г. на СГС, на 3 000 лв. С постановление от
04.04.2011 г. на прокурор от СГП на ищеца била
наложена и мярка по чл. 68 от НПК – „забрана да напуска пределите на Р.
България“. Така наложените мерки били отменени с постановление на прокурор от
СГП на 12.04.2013 г. След връщане на досъдебното производство от страна на СпНС с определение от 13.02.2014 г., с постановление от
07.04.2014 г. на следовател в СО-СГП ищецът повторно бил привлечен в качеството
на обвиняем за горните престъпления. В СпНС бил
внесен обвинителен акт срещу ищеца и още три лица, съдебното производство по
който било прекратено и делото върнато на Специализираната прокуратура, за
изпълнение на дадените указания, след което на 20.08.2014 г. бил внесен нов
обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1125/2014 г. по описа на СпНС. На 21.03.2016 г. била постановена присъда, влязла в
сила след обжалване пред АпСпНС на 24.10.2016 г., с
която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Като
следствие от наказателното преследване, приключило с влязлата в сила
оправдателна присъда, претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
множество негативни преживявания като стрес, притеснения, безпокойство,
неудобства поради изнесеното в медиите и предизвикания голям обществен интерес,
които довели до развод със съпругата му и накърнили неговия доходоносен преди
това бизнес, които вреди оценява на 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата – 24.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, с която сума ищецът счита, че ще бъдат
репарирани причинените му неимуществени вреди, тъй като са в причинно
следствена връзка с наказателното производство. Претендира разноските по
делото.
Ответникът – Прокуратурата на РБ в писмения отговор счита предявения иск за допустим, но
недоказан по основание и размер, тъй като не се установяват действително претърпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението, за което ищецът е оправдан, както и
поради недоказаност на негативните последици в личен, професионален и семеен
план по причина на обвинението. Оспорва наличието на пряка причинна връзка
между обвинението и прекратяване на брака на ищеца със съпругата му, което било
по взаимно съгласие на страните. Недоказани били и твърденията за отлив на
клиенти и затрудненията в дейността на фирмата по същата причина. За
претърпените вреди по повод наложената на ищеца мярка „забрана да пътува извън
пределите на България“, както и за продължителността на разследването, ищецът
бил обезщетен с влязло в сила решение по гр. д. № 430/2013 г. на РОС по чл. 2б
от ЗОДОВ, със сумата от 7 000 лв., поради което претендира тези вреди да
бъдат изключени от обема на вредите, които подлежат на обезщетяване в
настоящото производство. Счита, че размерът на претенцията е прекалено завишен.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните по
делото, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 31.03.2011 г., И.С.И. е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 170/2010 г. по описа на ГД „БОП“ за това, че за
периода от неустановена дата до 30.03.2011 г. на територията на Р. България
участвал в организирана престъпна група, структурно трайно сдружение на три
лица, създадена с цел да върши престъпления по чл. 277а, чл. 278 и чл. 278а от НК – престъпление по чл. 321, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК и за това, че на 30.03.2011 г. в туристически комплекс „О.“ с прилежащи
стопански и търговски помещения, находящ се в землището на с. А., общ. С.,
държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред – престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. С постановление от същата
дата на прокурор при СГП по преписка № 4-5085/2009 г. по описа на СГП, ищецът е
задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред съд с оглед определяне мярка
за неотклонение „задържане под стража“, която принудителна мярка е отменена и
му е определена такава „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. с
постановление на прокурор при СГП от 03.04.2011 г. Същата е изменена на
3 000 лв. с определение № 39/08.06.2011 г. по ЧНД № 342/2011 г. та СГС. Не
е спорно по делото и обстоятелството, че с постановление от 04.04.2011 г. на ищеца е наложена и принудителна мярка
„забрана за напускане пределите на Р. България“, която е отменена две години
по-късно.
Няма спор, че с постановление от
07.04.2014 г. на следовател при СО-СГП, И. повторно е привлечен като обвиняем
за посочените престъпления по чл. 321, ал. 2 от НК и чл. 278, ал. 6 от НК.
Специализираната прокуратура внесла
обвинителен акт в съда, въз основа на който е образувано НОХД № 1125/2014 г. по
описа на СпНС. С Присъда от 21.03.2016 г. по същото
дело ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения за
това, че от неустановена дата в началото на 2006 г. до 30.03.2011 г. на
територията на Р. България участвал в организирана престъпна група, структурно
трайно сдружение на повече от три лица, създадена с цел да върши в страната и
чужбина престъпления по чл. 277а, чл. 278 и чл. 278а от НК – престъпление по
чл. 321, ал. 2 от НК и за това, че на 30.03.2011 г. в туристически комплекс „О.“
с прилежащи стопански и търговски помещения, находящ се в землището на с. А.,
общ. С., държал археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по
съответния ред – престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК. Присъдата, в оправдателната част, касаеща ищеца, е потвърдена
с Присъда от 07.10.2016 г. по образуваното ВНОХД № 166/2016 г. по описа на АСпНС и е влязла в сила на 24.10.2016 г.
Изложените факти са установени
въз основа на приложеното НОХД № 1125/2014 г. по описа на СпНС.
По делото е
установено още, че по гр. д. № 1102/2011 г. по описа на РОС с определение от
16.11.2011 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск от Комисията за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност срещу И.С.И. и срещу Ц. М. И., с
правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) с цена 1 811 474 лева, чрез налагане
на обезпечителни мерки върху притежаваното от тях имущество. Обезпечението е
отменено с определение № 1573/29.12.2016 г. по същото гражданско дело.
Видно от представеното по делото
Решение № 1751/12.10.2011 г. по гр. д. № 8211/2011 г. по описа на РРС,
гражданският брак между ищеца и съпругата му Ц. М. И.
е прекратен с развод по взаимно съгласие.
С Решение № 788/26.11.2013 г. по
гр. д. № 430/2013 г. по описа на РОС е уважен предявеният от настоящия ищец срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ до размера
от 7 000 лв., като е отхвърлен до пълния претендиран размер от 30 000
лв.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св. Ц. И., св. В. В. и св. М. М., се установяват
претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие незаконното обвинение. От
показанията на св. И. – бивша съпруга на ищеца, чиито показания съдът, съгласно
чл. 172 от ГПК, преценява с оглед на всички други данни по делото, се
установява, че след образуване на наказателното производство и привличане на
съпруга й като обвиняем, между тях възникнали лични проблеми, които се отразили
на психичното му състояние, ищецът бил съсипан, сринал се, прибягнал до
хапчета, срамувал се, познатите го отбягвали, вече не бил същия човек. Бизнесът
му бил извън страната и затова като му забранили да пътува това повлияло на
финансовото им положение, били наложени запори на банковите сметки и на
имуществото им, семейството останало без средства, нито ядял, нито спял,
започнал да прибягва до алкохол, карали се. За да предпазят дъщеря си от всички
тези разправии между тях, решили да се разделят. Унижението било пълно и заради
изнесеното в медиите, от което и дъщеря им, тийнейджърка по това време, се
затворила в себе си. Свидетелката изнася данни за това, че сред бизнес партньорите
си ищецът се ползвал с голямо уважение, защото бил много честен човек, а след
образуване на делото, започнали да го отбягват, защото не знаели дали да му
вярват или не.
Според св. В., който е бил в бизнес
отношения с ищеца в Южна Африка и го познавал от 1991 г. - 1992 г., ищецът е
развивал дейността си в бижутерийния бизнес, имал агенция за модели и бизнес с
недвижими имоти. Дейността му била основно в Южна Африка, където живее и
свидетелят. Познавал партньора му в бижутерийния бизнес и знаел, че в тези
среди се говорело за ищеца с респект и уважение, ползвал се с добро име, както
сред българите, така и сред местните хора. За делото срещу ищеца разбрал от
бизнес партньора му, след като дълго време нямал никакъв контакт с него, като
мислел, че това се дължи на здравословни причини. Свидетелят изнася данни за
отражението, което е дало наказателното производство върху бизнеса на ищеца –
поради забраната да напуска държавата, изгубил някакви пари, тъй като не можел
да участва лично в бизнеса. От партньора му в бизнеса с имоти разбрал, че предстои
ликвидация, тъй като не могат да поддържат офиса и разходите по самия бизнес,
което било свързано с отсъствието на ищеца. Свидетелят се видял с ищеца едва
през 2015 г., а преди това се чули по телефона. Звучал много притеснено, бил
обезверен, не можел да ползва средствата си, тъй като били блокирани, а
телефоните и компютрите му – иззети. Свидетелят го познавал като много деен и
ентусиазиран човек, а сега загубил желанието си да прави каквото и да било,
говорел сякаш животът е свършил, не се чувствал добре и здравословно. Разбрал
от ищеца, че всичко това се отразило и на семейството му и с жена му се
разделили. Преди делото ищецът бил вегетарианец, живеел много здравословно, не
употребявал алкохол, а когато се видели това се било променило, поръчал си
питие, защото трябвало да има някакъв отдушник.
Св. М., съпруг на сестрата на
ищеца, познава същия като честен, уравновесен, почтен и лоялен. Изнася данни за
психическото и емоционално състояние на ищеца след повдигане на обвинението
срещу него. В следствие на забраната да пътува извън страната, загубил
партньорите си в чужбина. Станал раздразнителен, обикалял по цели нощи, имал
стомашни болки. Ищецът придобил имот в близост до гр. С. и направил ваканционен
комплекс, който се посещавал от много хора, а след образуване на делото
започнали да гледат с недоверие на него, подронен бил авторитета на целия
бизнес, стигнало се до там свидетелят да продаде личното си стопанство, за да
се издържат, тъй като И. нямал доходи, не можел да осъществи контакт и с
чуждестранните партньори, страхувал се, че ще влезе в затвора. Преди делото,
семейството му било задружно, а след това, заради липсата на финанси, започнали
караници и за да не рефлектира всичко това върху детето, ищецът и жена му се
развели.
Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, тъй като същите са логични и последователни, сочат
непосредствено възприети от тях факти и показанията се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Безспорно в настоящия случай е
налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ.
Неимуществените
вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права или правнозащитими
интереси (нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото). При
доказването на вредите съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за
подобни случаи. Следва да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство ищецът – незаконно обвинен в извършване на престъпление, безспорно
изпитва неудобства, чувства се унизен, притеснен и несигурен, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Установи се по
делото, че е налице оправдателна присъда постановена по воденото срещу ищеца
наказателното производство, при наличие на която, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост, като се
вземе в предвид и обстоятелството, че наказателното производство е водено и е приключило
в един продължителен период от около пет години и половина от момента на
привличането на ищеца като обвиняем на 31.03.2011 г. до влизане на
оправдателната присъда в сила на 24.10.2016 г. Неоснователно е възражението на
ответника, че за претърпените вреди по повод наложената на ищеца мярка „забрана
да пътува извън пределите на Р. България“, същият е обезщетен с влязло в сила
решение по гр. д. № 430/2013 г. на РОС по иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, със сумата от 7 000 лв., поради което тези вреди следва да се
изключат от обема на вредите, които подлежат на обезщетяване в настоящото
производство. Видно от приетото като доказателство по делото решение №
788/26.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. по описа на РОС, предявеният иск по чл. 2б от ЗОДОВ има за предмет нарушаване правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т. е. продължителността на наказателното
производство, а не наложените принудителни мерки. При всички случаи, при определяне
размера на дължимото обезщетение в настоящото производство, съдът следва да съобрази всички относими
по делото факти, в това число и продължителността на наказателното
производство,
продължило повече от 5 години като се съобрази обстоятелството,
че част от този период попада в обхвата на присъдената обезвреда
по горното гражданско дело.
Безспорно
Държавата в лицето на прокуратурата отговаря за вредите от незаконното
обвинение, ако лицето бъде оправдано. Специализираната прокуратура е повдигнала
обвинения срещу ищеца по чл. 321, ал. 2 от НК и по чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК,
по които в СпНС е образувано НОХД № 1125/2014 г. и е
постановена Присъда от 21.03.2016 г., с която ищецът е признат за невинен и е
оправдан по така повдигнатите му обвинения. Присъдата е обжалвана от друг
подсъдим пред АСпНС и по отношение на ищеца е
потвърдена с влязла в сила на 24.10.2016 г. присъда по образуваното ВНОХД № 166/2016
г. Цялото предприето срещу ищеца
наказателно преследване е неправомерно и затова на същия се дължи обезщетение
за неимуществените вреди, причинени му от това неправомерно наказателно
преследване. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се вземе предвид и тежестта на деянията, за които ищецът е оправдан – за
престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК (тежко умишлено) наказанието е от една
до шест години лишаване от свобода, а по чл. 278, ал. 6 от НК – до четири
години лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв. С
постановяване на оправдателна присъда по повдигнатите две обвинения, безспорно
се засяга неимуществената сфера на лицето, което е било обвинено. Въпрос на
конкретно доказване е в каква насока и до каква степен е това засягане. В този
смисъл, съдът намира твърденията в исковата молба за доказани по своето
основание. Незаконното обвинение неминуемо е дало отражение на социалното и
емоционалното състояние на И.. Чрез събраните гласни доказателства по несъмнен
начин е установено, че същият е бил изключително притеснен за изхода на делото,
което се отразило и на психическото му състояние – бил съсипан, сринал се,
прибягнал до хапчета, срамувал се, познатите го отбягвали, вече не бил същия
човек. Бизнесът му бил извън страната и затова забраната да пътува повлияла
негативно на финансовото му положение, тъй като не е могъл лично да ръководи
делата си, семейството останало без средства, ищецът нито ядял, нито спял,
започнал да прибягва до алкохол, чувствал се унижен. Карали се със съпругата му
и за да предпазят дъщеря си от всички тези разправии между тях, взели решение
за развод по взаимно съгласие. В тази връзка, не се споделя възражението на
ответника, че разводът не е в причинна връзка с воденото наказателно
преследване, тъй като е по взаимно съгласие. Съдът намира, че и двамата съпрузи
са проявили здрав разум и са взели най-доброто решение с оглед интересите на
непълнолетната им дъщеря и съхраняване на нейния душевен мир и спокойствие,
предвид създалото се напрежение в семейството. Наред с това, ищецът загубил и бизнеса
си, тъй като безспорно се доказа, че цялата дейност, която е развивал и от
която се е издържал е била извън страната, а наложената като принудителна
административна мярка забрана да напуска пределите на Р. България е
препятствала възможностите му да участва в управлението на бизнеса.
Съгласно
трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, спрямо който вредата се
съизмерява, определен дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта като
критерий за обезщетяване на неимуществените вреди, включва конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта,
по смисъла на закона, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики като степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено увреждането, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. От гледна точка на спецификата на фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди, като критерий за преценка е въведена и продължителността на периода,
през който е водено наказателното производство, характерът на престъплението по
повдигнатото обвинение и последиците от него, като в случая съдът взема предвид
и присъденото обезщетение с влязлото в сила решение по гр. д. № 430/2013 г. по
описа на РОС. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на ищеца от вредоносното действие.
От гледна
точка на психическите преживявания на ищеца, ограничаването на социалните
контакти и затваряне в себе си, причинените неудобства, накърнено достойнство,
страхът от възможното осъждане, разпадането на семейството, включително и
заради обстоятелството, че воденото наказателно производство е лишило ищеца от
възможностите му да развива бизнеса си, съдът намира, че справедливото
обезщетение, което би репарирало адекватно тези вреди, е в размер на 35 000 лева. Неоснователно е
възражението на прокуратурата, че ищецът не е доказал действително претърпени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатите му и
поддържани от нея обвинения по воденото наказателно производство, по които е
постановена оправдателната присъда. Показанията на разпитаните по делото
свидетели установяват именно влошаване на емоционалното и психичното му
състояние като пряка последица от воденото срещу него наказателно производство.
Установи се безспорно и обстоятелството, че ищецът е загубил семейството си, не
е могъл да издържа същото поради обстоятелството, че бизнесът му е бил в
чужбина и е имал забрана да напуска страната, така се е стигнало до развод
седем месеца след привличането му като обвиняем по воденото наказателно
производство. При определяне размера на справедливото обезщетение съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът отчита, както обстоятелството, че ищецът е
оправдан по повдигнатите му обвинения, така и продължителния срок от пет години
и половина, в който е приключило с влязла в сила присъда наказателното
производство.
По тези
съображения съдът намира предявеният иск за основателен и доказан до размер на 35 000 лева, а над тази сума до пълния
предявен размер от 200 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху тази сума се дължи и законната лихва от 24.10.2016 г. – влизане в сила на
присъдата от 21.03.2016 г., постановена по НОХД № 1125/2014 г. на СпНС, съгласно приетото разрешение в т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г.
На основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
за адвокат съразмерно с уважената част на иска. В случая ищецът е направил
разноски в размер на 20 лева държавна такса, а адвокатското възнаграждение следва
да се определи съгласно чл. 38 от ЗАдв. и чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 580
лева.
По
изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И.С.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, в
следствие незаконно обвинение, за което лицето е
оправдано, относно престъпления по досъдебно производство № 170/2010 г. по
описа на ГД „БОП“ и преписка № 4-5085/2009 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 24.10.2016 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 20 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
Й.Ц.Й. ***, офис 18, сумата от 1 580
лева - адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди над сумата от 35 000 лева до 200 000 лева, като
неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: