Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 17.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на шестнадесети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1325 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление
№ 97364-0118545/07.03.2014 год. на Виктор Василев Стойчев – Директор на офис на
НАП Ловеч при ТД на НАП гр.Велико Търново, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-28/06.01.2010
год. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на М.Ш.
Д. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 9 779.15 лв. за извършено нарушение
по чл.50 ал.1 т.5 б.“в“ от ЗДДФЛ.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят М.Ш. Д., който чрез адвокат В.К. го
обжалва и моли съда да го отмени. Заявява, че след съставяне на АУАН, не му е
било връчвано НП, а е разбрал за него след връчване на покана за доброволно
изпълнение по образувано срещу него изпълнително дело. Счита, че НП е
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Изтъква, че в АУАН не е посочена дата и място на извършеното нарушение , с което е нарушена разпоредбата на чл.42
т.3 от ЗАНН, а същото нарушение е пренесено и в НП в нарушение на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Излага и съображения за липса на единство в квалификацията на
деянието в АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от мл.адвокат И.К., преупълномощена от адвокат В.К., която моли съда да отмени
обжалваното НП. В представените писмени бележки развива съображенията, изложени
в жалбата.
Ответникът - Териториална
дирекция на НАП Велико Търново, се
представлява от юрисконсулт Д.И., която изтъква, че НП е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено. В представената писмена защита излага, че
административнонаказателното производство е
образувано със съставяне на АУАН в хода на ревизия за установяване на
неотчетени приходи от продажба на дърва за огрев. Счита възраженията на
жалбоподателя за липсващи реквизити в АУАН и НП за неоснователни, тъй като
нарушението може да бъде извършено след края на срока за подаване на ГДД по
чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 година, а именно на 01.05.2013 година, като крайния
срок е недвусмислено и императивно определен в нормативния акт, следователно не
е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Изтъква, че е посочена датата на
установяване на нарушението, с който се релевира
началото на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН от откриване на нарушителя.
Обръща внимание, че мястото на извършване на нарушението е офисът на ТД на НАП
по местоживеене на физическото лице, където то следва да подаде декларацията
си. Счита, че правото на защита на санкционираното лице е било гарантирано в
хода на целия процес.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите К.Х. и С.Г., както и от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.12.2013
година свидетелката К.Т.Х., в присъствието на свидетелката С.Г.Г., съставила АУАН сер.АА №0118545
срещу М.Ш. Д. с ЕГН ********** *** това, че не е подадена Годишна данъчна
декларация за 2012 година и не е деклариран получен заем от Д.Ш. Д. в размер на
50 000 евро, равностойност на 97 791.50 лева на 01.05.2012 год. Заемът е
получен за закупуване на апартамент в гр.Ловеч. Нарушението е установено на
01.11.2013 год. и на лицето е връчено Уведомление по чл.122 от ДОПК с
изх.№8678/01.11.2013г., с което е нарушил разпоредбите на чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ. Нарушителят не е написал обяснения или възражения по акта. Въз основа на
така съставения акт, е издадено атакуваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,
че описаните в АУАН фактически констатации съответстват на действителното
положение, тъй като М. Д. не е подал годишна данъчна декларация, в която да
декларира непогасената част от получения през 2012 година паричен заем в размер
на 97 791.50
лева от Д.Д.,
но са непълни и недоказани. Законът изисква деклариране на непогасената част от
паричния заем. Нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е била непогасената част
от заема към 31.12.2012 година, което води до непълнота на фактическата
обстановка, а и липсват доказателства в тази насока. Всичко това води до
необоснованост на НП.
С
оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок, съгласно Определение №2/14.02.2017 година
на Административен съд – Ловеч, постановено по КАД №28/2017 година, което е
задължително за настоящия състав и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган – Директор на офис на НАП Ловеч при ТД на НАП гр.Велико Търново, тъй като видно от т.1.2. от приложената Заповед №ЦЗУ-28/06.01.2010 година на Изпълнителния директор на НАП „Директорите /ръководителите/ на офиси при ТД на НАП“ са упълномощени „да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, посочени в: …г/ чл.80 и чл.83 от ЗДДФЛ“, но не и за нарушения по чл.80а от ЗДДФЛ, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира и други нарушения на
процесуалните правила по налагане на административното наказание.
На първо място е налице
несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП и текста на закона.
Нарушението е описано като недеклариране „на получен паричен заем“, а закона
изисква да се декларира остатъка от получен паричен заем. Освен това в АУАН
нарушението е квалифицирано по чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ, а точка 5 на посочената
разпоредба визира четири различни деяния, като по този начин съществено е
ограничена възможността на нарушителя да разбере какво точно нарушение му се
вменява.
Индивидуализирането на
нарушените законови разпоредби е една от
най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в
началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е
юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да
организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно
констатираното административно нарушение. Константна е съдебната практика, че
не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни
норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител
лице. Действително в НП нарушението вече е квалифицирано по чл.50 ал.1 т.5
б.“в“ от ЗДДФЛ, но квалификацията на нарушението не е сред нередовностите,
които могат да бъдат изправени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за основателно и
възражението на жалбоподателя за не посочване на дата и място на извършване на
нарушението. Разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са императивни, а
липсата на реквизит като „дата на извършване на нарушението“ винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, доколкото се лишава и съда от възможност да
извърши проверка на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по
установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е
равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с
неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно
да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН
реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това
актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение.
Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта.
Посочването на датата, мястото и виновно нарушената разпоредба от нормативния
акт, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за
предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда
налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно кога,
къде и какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да
организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения
АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание.
С оглед изложеното, съдът
приема, че при издаване на наказателното постановление, административно
наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което същото е и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 97364-0118545/07.03.2014 год. на Виктор Василев
Стойчев – Директор на офис на НАП Ловеч при ТД на НАП гр.Велико Търново,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-28/06.01.2010 год. на Изпълнителния директор на
НАП, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на М.Ш. Д. с ЕГН ********** ***
е наложена глоба в размер на 9 779.15 лв. за извършено нарушение по чл.50 ал.1 т.5
б.“в“ от ЗДДФЛ като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :