Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/08.08.2017г.
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.ЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13003 по описа за 2015 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.И.С., заместен в процеса от наследниците си по
закон М.С.Ц. и С.Д.Н., с която предявява иск срещу З. „Л.И.“ АД, с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 40151,00 лева – зА.хователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП настъпило на 13.01.2011г.
в гр. С., на спирка ул. „Ц.С.“, изразяващи се в разноски за лечение,
професионални грижи, преустройство на жилището на ищеца и пропуснати ползи изразяващи
се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението по общественото
осигуряване, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.01.2011г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба
ищецът извежда качеството си на кредитор по съдебно предявените вземания при
твърдения, че е пострадало от ПТП лице, настъпило на 13.01.2011г. в гр. С., на
спирка ул. „Ц.С.“, виновен за което е водача на лек автомобил „Рено 19“ с рег.
№ *******, чиято гражданска отговорност е зА.хована по задължителна зА.ховка ГО
при ответното дружество. При посоченото ПТП е получил следните увреждания:
открито счуване на лявата подбедрица, счупване на шийката на дясната раменна
кост, счупване на дясната малкопищялна кост в горната част. За лечение на
травматичните увреждания заплаща разходи както следва: за болнично лечение в
различни здравни заведения общо сумата от 9118,00 лева; професионални грижи и
грижи за ежедневните му нужди в размер на 3460,00 лв, транспортни разходи за
контролни прегледи в размер на 700лв; преустройство на банята и кухнята в
жилището му, за да се улесни ползването им с инвалидна количка-7820лв;
медикаментозно лечение и ортопедични материали-2486лв. Твърди, че по причина на
произшествието пропуска възможността да полага труд по трудово правоотношение,
възникнало с работодател във Великобритания и да реализира по него трудово
възнаграждение в размер на 6240 паунда, равняващи се на 16567,00 лв по курса на
БНБ за 8 октомври 2015г. За вредите от забавеното изпълнение на задължението да
получи зА.хователно обезщетение, счита, че го легитимира като кредитор по
вземане за заплащане на законна лихва върху претендираната главница. По
изложените съображения се иска осъждането на ответника да заплати
претендираното зА.хователно обезщетение, законната лихва и разноските.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът депозира отговор. Не оспорва, че е зА.ховател по
задължителната зА.ховка ГО. Оспорва настъпването на вредите, техния размер,
както и причинно-следствената връЗ.а между зА.хователното събитие и тяхното
настъпване. Счита, че ищецът не е доказал необходимостта от извършване на медицИ.ки
процедури, че медицИ.ките процедури са извършени, продължителността на
лечението. Поддържа, че болничният престой на ищеца не съответства на датите на
фактурите за извършените медицински разходи. Посочва, че две от приложените
експертизи от МБАЛ „Света С.“ не се отнасят за ищеца, а за други лица-С.С.и С. С..
Претенцията за разходи за транспорт за контролни прегледи се оспорва като
недоказана. Необходимостта от полагане на професионални грижи за лечение се
посочва, че издателят на фактурите от 31.08.2011г., 30.09.2011г. 31.10.2011г. и
30.11.2011г. е „Н.“ ЕООД, което дружество предоставя масажни услуги и няма
данни да притежава разрешителни за специализирани медицински грижи. Оспорва
авторството и истинността на представеният от ищеца граждански договор и
приложените към него разписки. Оспорва исковата претенция за разходи за закупуване
на лекарствени средства като неоснователна и счита, че липсва
причинно-следствена връЗ.а между извършените разходи и настъпилите увреждания в
следствие от пътно-транспортното произшествие. Посочва, че от фактура №1603 не
може да се определи вида на предоставената медицинска услуга. По искането за
възстановяне на разходи за реконструкция на жилището на ищеца, оспорва
извършването на посочената реконструкция, както и разходите за нея. Счита, че
част от извършените разходи за преустройство не се намират в
причинно-следствена връзка с претърпените увреждания. Счита, че претенцията за
пропуснати ползи по трудово правоотношение във Великобритания е недоказана.
Поддържа, че преводът на трудовия договор не отговаря на съдържанието му и че
се отнася за друго лице-С. С., а не ищецът С.С.. Посочва също така разминаване
в датите на започване на трудовото правоотношение в оригинала на трудовия
договор и приложения превод. Счита, че липсват данни договорът да е продължил
да действа при посочените в него условия, както и че ако ищецът е полагал труд
по приложения трудов договор, той би следвало да придобие право на пенсия
поради заболяване или натрупан трудов стаж. Искът за законната лихва счита, че
е неоснователен, тъй като е погасен по давност.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже: настъпването на зА.хователното събитие, което е
резултат от виновното и противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е зА.хована при ответника със задължителна зА.ховка „ГО”,
настъпилите вреди и причинно-следствена връзка между вредите и поведението на
делинквента. А в тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да
докаже способ за погасяване на задължението, евентуално наличието на
съпричиняване.
Между страните не е
спорно, че на 13.01.2011г. в гр. С., на спирка ул. „Ц.С.“, настъпва ПТП между
водачът на лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ******* и С.И.С.. Виновен за
настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил. Към настъпване на зА.хователното
събитие, водачът на „Рено 19“ с рег. № ******* има валидна задължителна зА.ховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. В резултат на произшествието С.С. получава
следните травматични увреждания: открито счуване на лявата подбедрица, счупване
на шийката на дясната раменна кост, счупване на дясната малкопищялна кост в
горната част. Тези обстоятелства са част и от силата на присъдено нещо по
решението от 15.02.2013г постановено по гр.д. № 10125/2011г по описа на СГС, I_10 състав, която е обвързваща за настоящия състав.
След като
поведението на зА.хования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети
лица са покрит риск по зА.ховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) зА.хователят
дължи плащане на зА.хователно обезщетение за всички преки и непосредствени
вреди причинени от зА.хования при него водач, както неимуществени, така и
имуществени.
Спорът между
страните се концентрира относно настъпването на твърдените имуществени вреди и
причинно-следствената връзка с произшествието.
За доказване на
разходите за болнично лечение в размер на сумата от 9118,00 лева ищецът
представя три броя епикризи (две от МБАЛ „Света С.“ООД и една от УМБАЛ „Ц.Й.“
ЕАД), 6 броя фактури, както следва: фактура № **********/28.01.2011г на УМБАЛ „Ц.Й.“
ЕАД; фактура № **********/13.04.2011г на МБАЛ „Света С.“ ЕООД; фактура №
**********/16.02.2011г на МБАЛ „Света С.“ ЕООД; фактура №
**********/16.03.2011г на МБАЛ „Света С.“ ЕООД; фактура № **********/31.03.2011
на МБАЛ „Света С.“ ЕООД и фактура № 90/02.08.2012г на Хоспис „Д.“ ЕООД и два
броя касови бележки издадени от МБАЛ „Света С.“ ЕООД, на обща стойност от
9118,00 лева. Фактурите се оспорват от ответника с възражението, че не се
отнасят до ищеца, тъй като името му е изписано по различен начин и поради
недоказана причинната връзка. От заключението на изслушаната СМЕ се установява,
че всички разходи без тези по фактура № **********/31.03.2011 на МБАЛ „Света С.“
ЕООД на стойност 2150,00 лева, са относими към лечението на ищеца. А от
показанията свидетеля С. И., се установява, че ищецът използва разговорно името
С. и С.ън. Следователно по делото се установи настъпването на имуществени вреди
за ищеца от във връзка с процесното ПТП. Вредите се съизмеряват с разхода,
който той прави за провеждане на болнично лечение в размер на сумата от 6968,00
лева. За разликата над сумата от 6968,00 лева до пълния предявен размер от
9118,00 лева, не се установява причинна връзка, поради което тази разлика не се
дължи от зА.хователя.
За доказване на
разходите за професионални грижи и грижи за ежедневните нужди в размер на 3460,00
лева, по делото е представен договор от 03.06.2011г. сключен между ищеца и С. В..И..
Съгласно клаузите на договора третото за процеса лице възлага на ищеца
доставката и приготвянето на храна, пазаруване с продукти и лекарства, помощ
при вземане на лекарства, извършване на плащания за ток, вода, местни данъци и
такси, административна помощ и придружаване извън дома. Към договора има
представени 14 броя разписки за платеното по него възнаграждение в общ размер
на 2800,00 лева. Представени са и четири броя фактури №№ 1/31.08.2011г,
2/30.09.2011г, 3/31.10.2011г и 4/30.11.2011г издадени от „Н.“ ЕООД с посочено
основание – гледане на болен, към които има прикрепени и четири броя фискални
бонове, на обща стойност от 660,00 лева. Необходимостта от полагане на
професионални грижи за лечение се оспорва от ответника с възраженията, че „Н.“
ЕООД е дружество, което предоставя масажни услуги и няма данни да притежава
разрешителни за специализирани медицински грижи, а договорът със свидетеля С. И.
е неистински. Необходимостта от полагане на грижи за пострадалия се установява
от заключението на СМЕ. Тези грижи могат да бъдат осигурени както от близките
на пострадалия, така и от трети лица. В случая се твърди и се доказва чрез
фактурите и касовите боновете към тях, че такива грижи ищецът получава срещу
заплащане от служители на „Н.“ ЕООД. Обстоятелството, че дружеството не е
регистрирано по реда на Закона за лечебните заведение не вилия върху
валидността на правоотношението породено с пострадалия от ПТП и платеното от
него възнаграждение, а има отношение евентуално към
административно-наказателната отговорност на третото за процеса лице, което не
е предмет на настоящото производство. Следователно платените на към това лице
суми за положени грижи съставляват вреда, която подлежи на репариране от страна
на делинквента, респ. зА.хователя на гражданската му отговорност. Не така стоят
нещата по отношение на договора от 03.06.2011г. сключен между ищеца и С. В..И..
Първо в договора ищецът е посочен като изпълнител, а не като възложител, т.е.
като лице което следва да получи грижи срещу възнаграждение. Второ, от показанията
на свидетеля И., се установява, че по този договор не са извършвани разходи за
заплащане на възнаграждение. След като по този договор не са правени разходи за
грижите към пострадалия от ПТП, такива не дължи и ответника.
За транспортни
разходи за контролни прегледи пострадалия претендира сумата от 700,00 лева. За
доказването им по делото е представена фактура №90/02.08.2012г с издател
„Хоспис Д.“ ЕООД, с посочено основание транспорт за контролни прегледи на
стойност 700,00 лева за седем курса. Вярно е, че във фактурата не са посочени маршрутите,
пробега и превозното средство, с което са извършени, но това не означава, че
такива разходи не са направени. Фактурата свидетелства за сключения между
пострадалото лице и третото за процеса лице договор за превозна услуга. От
заключението на вещото лице и показанията на свидетеля И. се установява, че
ищецът е бил трудно подвижен, поради претърпените фрактури. Същият се е
предвижвал с инвалиден стол, който от своя страна предполага и използване на
специализиран транспорт до болничните заведения. Следователно сумата от 700,00
лева платена за транспорт за прегледи е доказана вреда, която е в причинна
връзка с процесното ПТП, и за нейната репарация ответника дължи изплащане на зА.хователно
обезщетение.
За медикаментозно
лечение и ортопедични материали пострадалия С.С. претендира общо сумата от 2486,00
лева. За доказване на тези разходи по делото са представени фактури (№№
3/04.01.2011г на „Р.К.“ ООД, 1603/28.03.2012г на СМДЛОД „А.“ АД,
2018/29.01.2011 на ЕТ“Х.– И.М.“, 8824/19.01.2011г. на Х.Б.ЕООД,
**********/29.03.2011г на ВИПФ.ООД, **********/16.02.2011г на ВИПФ.ООД, рецепта
и касова бележка) и е изслушано заключение на СМЕ. Всички описани медикамети
вещото лице приема за относими към лечебние процес, с изключение на тези за по
фактура № 8824/19.01.2011г. на „Х.Б.“ ЕООД на стойност 1500,00 лева, в която не
е посочено, каквиортопедични материали са закупени. Следователно на обезщетение
от ответника подлежат всички разходи по представените и цитирани фактури с
изключение на тези по фактурата от 19.01.2011г, за който разход по делото не е
се установява причинно-следствена връзка.
Претендира се и
заплащане на сумата от 7820,00 лева за преустройство на банята и кухнята в
жилището на пострадалия, за да се улесни ползването им с инвалидна количка. За
доказване на тези разходи са приети фактура №56/03.06.2014г. и е разпитан
свидетеля И.. От съвкупния прочит на двете доказателства се установява, че след
произшествието пострадалият извършва преустройство в дома си, тъй като къщата е
стара, на един етаж с външна тоалетна и външни стълби до етажа. В това
състояние тя не може да бъде използвана от човек в инвалиден стол.
Преустройството е направено през 2012г. и се състои в: ремонт и преустройство
на кухнята, изливане на бетона на пода; изграждане на вътрешна баня със
санитарен възел, подмяна на целия водопровод от около 50 м., полагане на
тоалетно казанче и мивка на височината на пострадалия. Следователно сумата от
7820,0 лева, платена за преустройството, е доказана вреда, която е в причинна
връзка с процесното ПТП, и за нейната репарация ответника дължи изплащане на зА.хователно
обезщетение.
В исковата молба
пострадалият твърди, че по причина на произшествието пропуска възможността да
полага труд по трудово правоотношение, възникнало с работодател във
Великобритания и да реализира по него трудово възнаграждение в размер на 6240
паунда, равняващи се на 16567,00 лв по курса на БНБ за 8 октомври 2015г. за
доказването му по делото е представен трудов договор в превод от английски,
съгласно който ищецът е назначен за портиер на кухнята с почасов възнаграждение
от 6,00 паунда, при 20 часова работна седмица. По делото не е доказано какъв е
размера на месечното възнаграждение след отчисленията по общественото
осигуряване и данъците във Великобритания и какъв е размерът на получаваното
обезщетение по общественото осигуряване в България. При това положение съдът е
в невъзможност да определи дали след получаването на обезщетение по
общественото осигуряване в България и приспадането му от дължимото се възнаграждение
във Великобритания, остава разлика, която съставлява вредата за пострадалия под
формата на пропусната полза, и която ако е на лице подлежи на репариране от
страна на зА.хователя. Поради недоказаността й тази претенция следва да се
отхвърли изцяло.
Ответникът не
твърди и не доказва способ за погасяване на исковите претенции.
Следователно искът
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е доказан по основание до размера
на сумата от 17134,00 лева, до който следва да се уважи. За разликата над
сумата от 17 134,00 лева до пълния предявен размер от 40 151,00 лева искът
следва да се отхвърли.
С исковата молба зА.хователното
обезщетение се претендира ведно със законната лихва, считано от настъпване на
произшествието до окончателното изплащане. Ответникът оспорва тази претенция с
възражение за давност. Изискуемостта на главницата по аргумент от чл. 84, ал.3
от ЗЗД настъпва с осъществяване на непозволеното уреждане, от който момент
започва да тече и погасителната давност – арг. от чл. 114 от ЗЗД. Давността се
прекъсва с предявяване на иска, което става на 13.10.2015г. Следователно всички
вземания за законна лихва върху установения размер на главницата след
13.10.2012г. са погасени по давност. По изложените съображения сумата от
17134,00 лева следва да се присъди ведно със законната лихва считано то
13.10.2012г до окончателното й изплащане.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни по спор.
Ищците доказват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1800,00 лева и 300,0 лева депозит за СМЕ, от които
съразмерно на уважената част от исковете следва да им се присъдят 896,15 лева.
((17134/40151)х2100=896,15).
Ответницът има
право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото от юрк. Тодорова
процесуално представителство в размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37
от Закона за правната помощ в размер на 300,00 лева, от които съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищците му дължат сумата от 171,98 лева.
(((40151-17134)/40151)х300=171,98).
След съдебна
компенсация на разноските ответникът дължи на ищците разноски в размер на 724,17
лева (896,15-171,98=724,17).
Ответникът следва
да се осъди да заплати в полза на бюджета на СГС на ДТ в размер на 685,36 лева
((17134/40151)х1606,04=685,36).
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** да заплати на М.С.Ц. с ЕГН ********** и С.Д.Н. с ЕГН **********, и двата с адрес: ***, офис 230, като
наследници на С.И.С. с ЕГН **********, както
следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 17 134,00 лева –
зА.хователно обезщетение за претърпените имуществени вреди от С.И.С., по
причина на ПТП настъпило на 13.01.2011г. в гр. С., на спирка ул. „Ц.С.“,
изразяващи се в разноски за лечение, професионални грижи, преустройство на
жилището и разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението
по общественото осигуряване, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2012г. до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 724,17 лева – разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за разликата над сумата от 17 134,00
лева до сумата от 40 151,00 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 685,36 лева – държавна такса за производството съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: