№ 756
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104764 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Многопрофилна
болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД, представлявано от
изпълнителния директор Славчо Близнаков, срещу Д.А.Х., с която се иска да се
признае за установено, че Д.А.Х. дължи сума в размер на 297,50 лева, представляваща
дължима стойност на медицинските услуги, във връзка с оказана на ответника
болнична помощ за периода от ***** г. – 04.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е постъпил в ****** при УМБАЛ
„Света Анна" - София АД на ***** година и напуснал по собствено желание на
04.05.2018г. Същият към този момент била здравнонеосигурен. Твърди се, че
ответникът е бил лекуван по клинична пътека № 50, МКБ I 63.3 –
****************************** ***** г. -04.05.2018 г. на обща стойност 297, 50 лв.,
която отказал да заплати. Ответникът подписал фактура със стойността на лечението, с
което признал задължението си.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с
която признава предявения иск. Представя платежно нареждане, с което твърди, че е
заплатил всички дължими суми по ч.гр.д. № 4866/20 г. по описа на ПРС, в това число и
сторените разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Установява се, че „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“
София“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 04866 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, като
настоящият иск е предявен в срока по чл. 422 ГПК, поради което е допустим.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗО.
В тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил твърдяната болнична помощ на
претендирата стойност.
Ответната страна следва да докаже, че е извършила плащане на претендираните
от дружеството суми.
Не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото
медицинска документация – направление за хоспитализация, лист за преглед, картон
на пациента, фиш за информирано съгласие, декларация за информираност и съгласие
на пациента по отношение на болничния престой, анамнеза, клинични изследвания и
епикриза, че ответникът е постъпил в ****** при УМБАЛ „Света Анна" - София АД на
***** година и напуснал по собствено желание на 04.05.2018г., като е бил лекуван по
клинична пътека № 50, МКБ I 63.3 – ***************.
Установява се от представените справки за здравноосигурителен статус, че към
***** г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Стойността на
предоставената услуга е определена в утвърден със заповед № 323/02.04.2018 г. от изп.
директор на лечебното заведение ценоразпис на клиничните пътеки и конкретизирана в
представен доклад от 03.05.2018 г.
Ответникът е подписал фактура със стойността на лечението, с което признал
задължението си.
С представения отговор на исковата молба ответникът признава иска, но ищецът
не е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 ГПК.
Представено е платежно нареждане от 03.05.2022г., с което ответникът е
наредил по сметка на лечебното заведение сумата от 367, 92 лв., с посочен основание
главница, лихви и разноски. Ищецът не е оспорил постъпването на сумата.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по
основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било
защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното
право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
2
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не в
деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 ГПК. Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а
именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не
налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за
уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на
съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично
предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението
/така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017
г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството
по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението
на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното на 03.05.22 г.
плащане е платено дори повече от претендираната от ищеца сума. Т.е. към момента на
приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане
след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по
делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за
главница, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска. Извършеното в хода на процеса
доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по
смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът
намира за неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на главницата,
3
поради погасяването й, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне
на изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна
последица от основателността на предявената претенция. Когато основателно
претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на
процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца, в случай че
ответникът е изпаднал в забава независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй като
претенцията му поначало е основателна, но в случая законна лихва е претендирана
единствено в петитума на исковата молба по установителния иск, но не и в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, именно и поради което не е
предмет на заповедта за изпълнение и съдът няма да се произнася по нейната
дължимост.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило
на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на
противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или
защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди,
когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай
ответникът е дал повод за образуване на производство – по делото се установи, че в
негова тежест са възникнали претендираните парични задължения, като погасяването
им, довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК- Ето защо следва на общо
основание да понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното и
исковото производство разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 50, 00 лв., които, обаче, са погасени чрез извършеното
от ответника плащане, видно и от посоченото основание- освен главница и разноски.
Не се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Многопрофилна болница за активно
4
лечение „Света Анна“ София“ АД, ЕИК130367715, представлявано от
изпълнителния директор Славчо Близнаков, срещу Д.А.Х., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с*****, иск да се признае за установено на осн. чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗО , че Д.А.Х. дължи на
ищеца сума в размер на 297,50 лева, представляваща дължима стойност на
медицинските услуги, във връзка с оказана на ответника болнична помощ за
периода от ***** г. – 04.05.2018 г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3018/18.09.2020 г. по ч.
гр. д. № 4866/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд, като погасен
поради плащане в хода на съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04866
по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5