Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260079 20.08.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16144 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 е
предявил против Г.А.Р. с
ЕГН **********,*** , иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 10802/ 2019 г. на ПРС, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми по договор за потребителски кредит с номер ***** от 05,04,2017 г.,
както следва:3158,94 лева – главница, представляваща неплатено задължение
по договор за потребителски кредит с номер *****
от 05,04,2017 г., сумата от 702,96
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20,11,2017 г. до
20,04,2019 г., сумата от
469,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20,12,2017 г. до
06,06,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27,06,2019
г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***** от 05.04.2017 г., по който на ответника е отпуснат
заем за сумата от 3921,68 лева, който е следвало да бъде погасен на 24 месечни
вноски. Длъжникът обаче е погасил само шест месечни вноски по кредита. Поради
неплащане на повече от две месечни вноски, считано от падежа на втората
пропусната месечна вноска – 20.12.2017 г., кредитът е изискуем в пълния му
размер на основание общите условия към договора за кредит, поради което от тази
дата длъжникът дължи и обезщетение за забава.
Поради това било подавано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като по образуваното по случая частно гр. дело № 10802/ 2019 г. на
ПРС, но заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендират се и
разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не били спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10,
т.11,т.12 и ал. 2 ЗПК. Поради това договорът за потребителски кредит бил
недействителен.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10802/2019 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за слените суми: 3158,94 лева –
главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски кредит с номер *****
от 05,04,2017 г., сумата от 702,96
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20,11,2017 г. до
20,04,2019 г., сумата от
469,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20,12,2017 г. до
06,06,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27,06,2019
г. до окончателното плащане на вземането. Заповедта за изпълнение е била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Видно от приложения по делото договор
за потребителски кредит с номер ***** от
05,04,2017 г. ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 3921,68 лева, с месечна
вноска от 214,55 лева, с брой на
вноските – 24 месечни. ГПР- 29,94% и лихвен процент – 26,47 %.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит с номер ***** от 05,04,2017 г. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема. По силата на така възниквалото договорно правоотношение
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 3921,68 лева, като за
последният е възникнало синалагматично му задължение да върне така
предоставената сума в определения в договора срок и вноски.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 05,04,2017 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК
освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото
процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/.
Съдът е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на
"потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали
договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.
19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките
на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в
потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на ЕП и Съвета за
исковете за защита на потребителите.
Клаузите на общите
условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране
на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена
индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки,
клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън
основанията по чл. 143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо
наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е
уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е
предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният
характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя;
2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са
посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните
клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като
поставя изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия,
чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на
потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите задължения /т. 14/.
Процесният договор е
сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите,
годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са
отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната
практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид
възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Инвокираното от
ответника възражение, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК е неоснователно по следните
съображения.
В договора за кредит
е посочен лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, договорът трябва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който
съдържа информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Няма спор, че всяка една анюитетна месечна вноска
представлява сбор от главница и лихви, като за всеки един месец тези компоненти
са различни. Липсата обаче на подробна разбивка по никакъв начин не нарушава
правата на ответника – потребител. Съдът намира, че инкорпорирания в договора
за кредит погасителен план има
изискуемото от законодателя съдържание.
В т. 8 от Общите условия по кредита е
посочена информация за правото на потребителя по
всяко време да получи при поискване и безвъзмездно, извлечение за състоянието
на договора под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
предстоящите плащания.
По отношение на
претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на
главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 3158,94 лева, дължима по Договор за
потребителски кредит с
номер ***** от 05,04,2017 г., която е останала
незаплатена. В тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по
договора за заем в размер на 3158,94
лева.
Падежът на последната вноска за главница е настъпил на 20,04,2019 г.
По делото ответникът не е възразил срещу размерна на това вземане. Поради
това искът се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение –27,06,2019 г. до
окончателното плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 29,94%, а ГЛП е в размер на 26,47 %.
Към
датата на сключване на процесния договор са били приети разпоредбите на ал. 4
и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения ГПР между
страните в размер на 29,94%, не надхвърля петкратно размера на законния такъв
за времето на сключване на договора от 10,00%, при определения от БНБ основен
лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка.
Ето
защо предявения иск за заплащане на сумата от сумата
от 702,96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20,11,2017
г. до 20,04,2019 г. следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.
По отношение на
лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е
погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 3 от общите
условия на договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на сумата от 469,57 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20,12,2017 г. до 06,06,2019 г. Ответникът
не оспорва размера на акцесорното вземане. Поради това така предявения иск е
доказан по основание и размер.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 139,73 лв., депозит за особен представител – 266 лв. Съдът намира, че
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 505,73 лева. За заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 136,63 лева.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.А.Р. с ЕГН **********,***,
че дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”,
клон България, ЕИК ********* следните суми: 3158,94 лева – главница,
представляваща неплатено задължение по договор за
потребителски кредит с номер ***** от 05,04,2017 г., сумата от 702,96 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20,11,2017 г. до 20,04,2019 г., сумата от 469,57 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20,12,2017 г. до 06,06,2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 27,06,2019 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА Г.А.Р.
с ЕГН **********,***, да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК ********* сумата от
505,73
лева, представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство
и сумата от 136,63 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ