Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр.Плевен, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на седми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №894 по описа на
Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.15, ал.9
от Закон за закрила и развитие на културата..
Делото е образувано по жалба от „4 Медия“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, жк „Сторгозия“, бл.72, вх.А, ет.6,
ап.16, представлявано от Т.И.Г.-управител, против Заповед №РД-ИРКО-5/20.08.2020
год. на заместник-министър на културата, с която на жалбоподателя е отказано
вписване в Информационния регистър на културните организации по чл.14, ал.4 от
Закона за закрила и развитие на културата, като е прието, че предметът на
дейност, който фигурира в данните по партидата на дружеството в ТР към АВ не
съвпада с предвидените в чл.3, ал.1 от ЗЗРК по създаването, разпространяването
и опазването на културните ценности.
В жалбата дружеството сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Твърди, че дружеството е вписано в ТР, което е предпоставка
да бъде регистрирано като частна културна организация. Сочи, че освен вписаният
в удостоверението за актуално състояние на дружеството предмет на дейност, в
подаденото до Министерство на културата заявление е записана и дейност
„звукозаписване и издаване на музика. Код по КИД – 2008- 59.20“. Сочи, че
дружеството има и собствена интернет страница, от която е видно каква дейност
развива, като изброява подробно какви дейности са включени в този код и счита,
че тези дейности попадат в предметния обхват на §1, т.3 от ДР на ЗЗРК във
връзка с чл.10, ал.1, т.1 от с.з. В заключение моли съда да отмени оспорения
отказ и да задължи Министерство на културата да приключи процедурата,
инициирана със заявление
№94-00-1290/10.08.2020 год., като впише жалбоподателя в Информационния
регистър на културните организации.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя
си Т.Г., който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че
ответникът е следвало да поиска от дружеството доказателства каква дейност
извършва и дали тя попада сред изискуемите от закона, а не механично, само въз
основа на вписания предмет на дейност на дружеството в ТР, да постановява
отказ. В заключение моли съда да отмени отказа и да постанови
вписване на дружеството в регистъра. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата-Заместник-министъра на културата,
в придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда,
е взел становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че тълкуването на
разпоредбите на §1, т.3 от ДР на ЗЗРК, чл.3, ал.1 от ЗЗРК и чл.14, ал.4 от ЗЗРК
обосновава извод, че за да се признае на правния субект, че е културна
организация, следва задължително да е осъществено вписване в регистър на МК и
то преди започване на дейността. Вписаният в ТР предмет на дейност на
дружеството, който включва „дейност по разработване и имплементация на
информационни технологии, медийни системи, компютърни мрежи, както и всяка
друга незабранена от закона дейност“ не съдържа посочените в закона дейности,
за да се приеме, че дружеството е „културна организация“ по смисъла на ЗЗРК. Твърди, че достоверността на предмета на дейност на
организация, регистрира като ЮЛ в ТР, подала заявление за вписване в ИРКО, се
установява чрез проверка в ТР към АВ, а в подаденото от дружеството заявление
за вписване е посочен предмет на
дейност, различен от вписания по партидата на дружеството в ТР. Затова и
компетентният орган е преценил, че предметът на дейност на дружеството не
отговаря на чл.3, ал.1 и §1, т.3 от ДР
на ЗЗРК, като е извършена проверка на тези обстоятелства и това е мотивирало
органа да постанови оспорения отказ. В заключение моли съда да отмени оспорения
отказ. Допълнително е депозирано писмено становище с вх.№6111/23.11.2020 год., в което също се излагат подробни
съображения за неоснователност на жалбата, претендира се нейното отхвърляне, прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за един
адвокат.
Административен съд-Плевен, пети състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбоподателят е депозирал до Министерство на културата
приложеното на л.9-10 Заявление с вх.№94-00-1290/10.08.2020 год., с което е
поискал на основание чл. 14, ал.4 от ЗЗРК представляваното от него дружество „4
Медия“ ЕООД да бъде вписано в Информационния регистър на културните
организации. Като предмет на дейност в подаденото заявление е вписан „Дейност
по разработване и имплементация на информационни технологии, медиийни системи,
компютърни мрежи, както и всяка друга незабранена от закона дейност.
Звукозаписване и издаване на музика. Код по КИД-2008-59.20. Към заявлението е
приложено удостоверение за актуално състояние на дружеството, в което като
предмет на дейност е вписан „Дейност по разработване и имплементация на
информационни технологии, медиийни системи, компютърни мрежи, както и всяка
друга незабранена от закона дейност.“
Въз основа на заявлението е
постановено оспорената в настоящото производство Заповед №РД-ИРКО-5/20.08.2020 год. на Заместник-министъра на културата, с която на
заявителя е отказано вписване в Информационния регистър на културните
организации по чл.14, ал.4 от ЗЗРК, тъй като предметът на дейност, който
фигурира в данните по партидата на дружеството в ТР към АВп. : „дейност по
разработване и имплементация на информационни технологии, медиийни системи,
компютърни мрежи, както и всяка друга незабранена от закона дейност“, не
съвпада с предвидените в чл.3, ал.1 от ЗЗРК по създаването, разпространението и
опазването на културните ценности“. Посочено е в заповедта, че в §1,т.3 от ДР
на ЗЗРК е посочено, че „културна организация“ е структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1 или учредена съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на
културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията,
литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства,
архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на
културно-историческото наследство. Административният орган е направил извод, че
предвид горното дружеството няма предмет на дейност, който отговаря на
дефиницията за културна организация и не може да бъде вписано в Информационния
регистър по чл.14, ал.4 от ЗЗРК, като
частна културна организация.
Заповедта е връчена на
дружеството на 24.08.2020 год., видно от датата на пощенското клеймо на
получаване на пратката, находящо се на приложеното на л.36-37 от делото копие
на пощенски плик, с който е изпратена по пощата оспорената заповед на жалбоподателя.
Жалбата е подадена до съда чрез Министерство на културата и е заведена с
вх.№94-00-1290/8.09.2020 год., видно от датата върху щемпела на жалбата на л.38 от делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.15, ал.9 от ЗЗРК заповедта, с
която се отказва вписване в регистъра на културните организации или се извършва
заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбата е
подадена в регламентирания в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок – 14 дневния
срок изтича на 7.09.2020 год., но предвид, че официалният празник 6.09. е в
неделя, първият работен ден 7.09. на основание чл.154, ал.2 т Кодекса на труда,
е неприсъствен, поради което срокът за оспорване изтича на 8.09, когато е
подадена и жалбата.
Жалбата е подадена и от активно легитимирано лице, по отношение на което е
постановен отказ за вписване и в този смисъл актът се явява неблагоприятен за
жалбоподателя и засяга неговите права и законни интереси, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.15, ал.5, т.2 от ЗЗРК, в 14-дневен срок от подаване на
заявление за вписване в публичния информационен регистър на културните
организации или от отстраняването на нередовностите на подаденото
заявление, министърът на културата или
оправомощено от него длъжностно лице
извършва вписване и издава удостоверение за това или отказва вписване с
мотивирана заповед. Оспорената заповед е издадена от
заместник-винистър на културата Румен Димитров, на когото с приложената на л.15
от делото Заповед №РД-09-378/25.06.2020 год. са делегирани правомощия да издава
заповеди за извършване на вписвания в регистъра по чл.14, ал.4 от ЗЗРК, респ.
да отказва с мотивирана заповед вписване в регистъра. Следователно, оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен с нарочна писмена заповед,
при условията на делегиране на правомощия, каквато делегация е предвидена в
закона да може да бъде извършвана.
Заповедта е
издадена в писмена форма, като съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч.
фактически и правни основания за постановени отказ. Постановена е при спазване
на административнопроизводствените правила-по подаденото заявление е налице
произнасяне в 14-дневен срок от постъпването му при ответника. Заповедта
съответства на целта на закона- в регистъра по чл.14, ал.4 от ЗЗРК да бъде вписана като "културна организация" само тази структура, която е създадена
съгласно чл. 4, ал. 1 или учредена съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на дейност е създаването,
разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра,
музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца,
цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително
опазването на културно-историческото наследство.
Оспорената заповед е съобразена и с материалноправните разпоредби на
закона.
С оспорения административен акт заместник-министъра на културата е отказал на
„4 Медия“ ЕООД вписване в Информационния регистър на културните организации по
чл.14, ал.4 от Закона за закрила и развитие на културата, като е прието, че
предметът на дейност, който фигурира в данните по партидата на дружеството в ТР
към АВ не съвпада с предвидените в чл.3, ал.1 от ЗЗРК по създаването,
разпространяването и опазването на културните ценности. Понятието за „културна
организация“ е разписано в §1, т.3 от ДР на ЗЗРК и съгласно този текст, това е
структура, създадена съгласно чл. 4, ал. 1
или учредена съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 и 2, чийто предмет на
дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в
областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата,
художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата,
дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.
Не се спори и се
установява от приложеното по делото УАС на жалбоподателя, че той е структура,
регистрирана по реда на чл.10, ал.1, т.1, предложение първо от ЗЗРК, а именно,
лице, регистрирано по реда на Търговския закон и отговаря на първата изискуема
предпоставка.
Спорен по делото е въпросът дали предметът на дейност на
жалбоподателя попада в предметния обхват на някоя от изброените в този текст
дейности- създаването, разпространението и опазването на културни ценности в
областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата,
художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата,
дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство.
„Културна ценност“ според §1, т.2 от ДР на ЗЗРК е тази по смисъла на Закона за
културното наследство. Понятието за „културна ценност“ е дефинирано в чл.7 от
ЗКН - културна ценност е нематериално или
материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или
феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна
или културна стойност. Културна ценност може да бъде и нематериално или
материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или
културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите
регистрирани вероизповедания. Културни ценности са и фрагменти от
археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка
част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не
притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат
определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват
в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост. От предметния обхват
на закона като културни ценности са изключени : машинно сечени монети и
монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и
експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри,
идентифицирани по реда на този закон като културни ценности; машинно произведени предмети, които не носят
подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не
притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са
свързани с историческа личност или събитие; произведения на изкуството, собственост на
техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години; антикварни
предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от
100 години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по
реда на този закон като културни ценности;
остатъчен материал - отпадъчна субстанция, получена вследствие от
човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение.
За да може да бъде законосъобразно регистриран в ИРКО
следователно, жалбоподателят следва да има вписан в Търговския регистър предмет
на дейност по създаване, разпространение и/или опазване на някое от изброените
в чл.7 от ЗКН материални или нематириални блага, квалифицирани като „културна ценност“.
Вписаният в ТР предмет на дейност на дружеството е
„дейност по разработване и имплементация на информационни технологии, медийни
системи, компютърни мрежи, както и всяка друга незабранена от закона дейност.“
Разработване на информационни технологии, медийни системи и компютърни мрежи,
означава, че се започва работа върху нещо, задълбочено и в детайли то се
проучва, изследва, подготвя, в случая на посочените информационни технологии,
медийни системи и компютърни мрежи. Имплементация на същите означава процеса
след закупуване на софтуера, при който закупилият се обучава как да използва
софтуера или хардуера, които са били закупени. Това включва анализ на
изискванията, анализ на обхвата, персонални настройки, интеграция на системата,
политики на потребителя, обучение на потребителите и доставка. В по-общ
смисъл имплементацията може да се разбира като изпълнение, осъществяване,
превръщане в реалност, живо дело или внедряване на информационни технологии,
медийни системи, компютърни мрежи.
Информационните технологии от своя страна са група технологии,
предназначени за събиране, обработка, съхранение и разпространение на звукова,
графична, текстова и числена информация,
и използващи за тази цел базирано съчетание от компютърна и телекомуникационна техника. Но в случая според съда се има предвид
чисто техническите възможности след събиране на съответната готова информация
тя да бъде съхранена с цел да може да бъде възпроизведена. Компютърната
мрежа пък е съвкупност от хардуерни компоненти и компютри, свързани помежду си чрез преносна среда, която позволява обмен на информация помежду им. В този случай пък устройствата,
участващи в мрежата, именно защото са в мрежа, за да обменят данни трябва да
бъдат свързани помежду си чрез технология на свързване. Най-разпространените
връзки са кабелната и безжичната. Медийните системи са средствата
за масова информация - традиционните
печатни издания – книги,, вестниците , списанията; радиото и телевизията ;
интернет и др.
Налага се извод, че вписаният в ТР предмет на дейност на
дружеството по-скоро има чисто технически параметри –създаване и разработване
и/или внедряване на информационни технологии, медийни системи и компютърни
мрежи.
Според съда, за да попадне в предметния обхват на изискването
за създаване, разпространение и опазване на културни ценности, предметът на
дейност на дружеството следва да е конкретен – да е посочено и вписано в
ТР именно създаване, разпространение
и/или опазване на културни ценности в областта, в този конкретен случай, на
музиката. А това не е сторено и не може да се изведе по тълкувателен път от
вписания в ТР понастоящем предмет на дейност.
Вярно е, че в заявление с вх.№94-00-1290/10.08.2020 год.,
което е поставило началото на административното производство и с което е
поискано вписване в ИРКО, е посочено като предмет на дейност освен предметът на
дейност на дружеството, вписан в ТР, още и : Звукозаписване и издаване на
музика. Код по КИД-2008-59.20“, но тази дейност не е вписана в ТР, а за пръв
път се заявява едва с подаването на заявлението. Съдът намира, че
жалбоподателят неправилно тълкува разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗЗРК.
Изразът в тази разпоредба „чийто предмет на дейност е..“ означава, че
заявителят :1. Следва да има вписан предмет на дейност в ТР съобразно §1,т.3 и
2. На това основание да бъде вписан в ИРКО и 3. Едва на последно място
фактически, физически да има право да започне и да извършва такава дейност. А
не , както смята жалбоподателят и действително е представил доказателства, че
фактически извършва звукозапис и разпространение на музикални продукти, и това
да е предпоставка за вписване в регистъра. Т.е. първичното е вписване в ТР,
след това в ИРКО, и на база на това вписване, което всъщност представлява
своего рода разрешение за извършване на този вид дейности, реално, физическо,
фактическо извършване на дейността.
Ето защо оспорената заповед, с която органът е отказал вписване в регистъра
на културните организации, е законосъобразна и подадената против нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и с оглед направеното искане в писмената защита с вх.№6111/23.11.2020
год., депозирана от упълномощен с надлежно пълномощно на л.50 от делото юрисконсулт, на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на
основание чл.
144 АПК, във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Това е минималният предвиден в Наредбата размер и именно той следва да
бъде присъден.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „4 Медия“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, жк „Сторгозия“, бл.72, вх.А, ет.6, ап.16, представлявано от Т.И.Г.-управител,
против Заповед №РД-ИРКО-5/20.08.2020 год. на заместник-министър на културата, с
която на жалбоподателя е отказано вписване в Информационния регистър на
културните организации по чл.14, ал.4 от Закона за закрила и развитие на
културата.
ОСЪЖДА „4 Медия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, жк „Сторгозия“,
бл.72, вх.А, ет.6, ап.16, представлявано от Т.И.Г.-управител да заплати в полза на
Министерство на културата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер ан
100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: