Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. Попово, 29.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
33 по описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В.-Д.”
ЕООД – гр. Р., представлявано от управителя инж. С.Р.И., действащ чрез
пълномощник, твърди в исковата молба, че ответницата Н.С.Т. е потребител на ВиК услуги, предоставяни от „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД – Р.
за имот, находящ се в гр. П ***, с абонатни номера 266224 и 266225 от
16.10.2002 г.
Твърди, че за
предоставените ВиК услуги ищцовата
страна ежемесечно е издавала фактури съобразно чл. 33, ал. 1 от ОУ, а от своя
страна, ответницата е следвало да ги заплаща в едномесечен срок, считано от
датата на издаване на фактурата.
Твърди, че
ответницата не изпълнила задължението си за заплащане на предоставените ВиК услуги по издадените 14 бр. фактури, издадени за
отчетния период 01.12.2016 г. – 12.07.2018 г., подробно описани в исковата
молба.
Общата
стойност на неплатените суми по фактурите била в размер 152.06 лв., в т.ч.
142.96 лв. – главница и 9.10 лв. – лихва за забава.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.д. № 928/2018 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като производството по връчване на издадената заповед за изпълнение било
приключило при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът бил указал на ищцовото дружество да предяви иск относно вземането си,
което обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 142.96 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги по фактури за
абонатен № 266224 и 266225, за обект с адрес: гр. П ***, както и сумата 9.10
лв. – лихва за забава за периода 30.06.2017 г. – 05.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за
което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на ПпРС.
Претендира и
разноски.
В
съдебно заседание поддържа предявения иск чрез пълномощник: адв.
Д. Г. от АК – Р..
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Н.С.Т.,
действаща чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител: адв. Д.Д. ***,
в който същият изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Счита, че
издаваните от ищеца фактури, като частни документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгоден за нея факт, не съставляват годно доказателствено
средство за факта на извършената доставка на услугата, посочена в тях.
Моли за
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание, след събиране на относимите и
допустими доказателства по делото, особеният представител на ответницата счита
предявения иск за основателен.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа
на подадено от „В. - Д.“ ЕООД – гр. Р. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към настоящото дело).
По него е издадена Заповед № 846/17.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Н.С.Т. *** да заплати на кредитора сумата 142.96 лв. – главница за
консумирана и незаплатена вода по 14 бр.
фактури, издадени в периода 31.05.2017 г. – 31.07.2018 г. за абонатен № 266224,
находящ се в гр. П ***, сумата 9.10 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2017
г. – 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 25.00 лв. – разноски по
делото за заплатена държавна такса.
Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Настоящият иск е предявен в законния
срок в изпълнение указанията на съда.
Не се спори по
делото, че между „В. - Д.“ ЕООД – гр. Р. и Н.С.Т. *** съществуват облигационни
отношения по повод снабдяване и ползване на питейна вода, водоснабдителни и
канализационни системи (аргумент и от приложеното заверено копие на молба от
16.10.2002 г., подадена от ответницата, с която моли партидата на адрес: гр. Попово, ул. „Бенковска“ № 13, от
името на Димитър Петков да бъде презаписана на Н.С.).
Няма спор, че за
посочения в исковата молба обект на потребление има два абонатни номера: 266224
и 266225, тъй като в жилището са поставени два водомера.
От приложените
по делото заверени копия на извлечения от карнетни
листи и справка от електронен карнет по партидата за абонатен № 266224 и
266225 е видно, че за процесния период са отчетени реално изразходвани количества
вода, подробно описани в карнетите.
В
периода 31.05.2017 г. – 31.07.2018 г. са издадени 14 бр. фактури за
предоставените на горепосочените абонатни номера ВиК
услуги, както следва: № **********/31.05.2017 г. за отчетния период 01.12.2016
г. – 02.05.2017 г. на стойност 3.31 лв.; № **********/31.07.2017 г. за отчетния
период 02.05.2017 г. – 04.07.2017 г. на стойност 3.31 лв.; №
**********/31.08.2017 г. за отчетния период 04.07.2017 г. – 03.08.2017 г. на
стойност 12.74 лв., № **********/30.09.2017 г. за отчетния период 03.08.2017 г.
– 04.09.2017 г. на стойност 15.94 лв.; № **********/31.10.2017 г. за отчетния
период 04.09.2017 г. – 02.10.2017 г. на стойност 10.58 лв.; №
**********/30.11.2017 г. за отчетния период 02.10.2017 г. – 02.11.2017 г. на
стойност 12.79 лв.; № **********/28.12.2017 г. за отчетния период 02.11.2017 г.
– 01.12.2017 г. на стойност 5.64 лв.; № **********/30.01.2018 г. за отчетния
период 01.12.2017 г. – 10.01.2018 г. на стойност 12.22 лв.; №
**********/28.02.2018 г. за отчетния период 10.01.2018 г. – 09.02.2018 г. на
стойност 13.32 лв.; № **********/30.03.2018 г. за отчетния период 09.02.2018 г.
03.03.2018 г.
на стойност 15.94 лв.; № **********/30.04.2018 г. за отчетния период
13.03.2018 г. – 11.04.2018 г. на стойност 15.13 лв.; № **********/31.05.2018 г.
за отчетния период 11.04.2018 г. – 09.05.2018 г. на стойност 15.60 лв.; №
**********/29.06.2018 г. за отчетния период 09.05.2018 г. – 12.06.2018 г. на
стойност 3.22 лв.; № **********/31.07.2018 г. за отчетния период 12.06.2018 г.
– 12.07.2018 г. на стойност 3.22 лв. (посочените фактури са приложени по делото
на л. 10-14).
Няма данни по делото сумите по
горепосочените фактури да са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са подадени от легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес от предявяването им и в законния срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже вземането си, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника и източника,
от който произтича; че ищецът е доставил реално ВиК
услуга на ответника – питейна вода и ВиК услуги за
отвеждане и пречистване на отпадните води за претендирания
период от време по абонатните номера за обект, находящ се в гр. П ***; че ответникът е
потребител на питейна вода и че ответникът е изразходвал претендираното количество вода и има съществуващи и
действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за процесния
период и в претендирания размер.
Към настоящия
спор са относими разпоредбите на Наредба № 4/2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 2 на която получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или
съответен регулаторен орган. С Общите условия се определят правата,
задълженията и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените
отпадъчни води.
В случая няма
спор, че отношенията по предоставяне, отчитане и заплащане на ВиК услуги се регулират от одобрени от КЕВР Общи условия на
дружеството, при което съдът приема, че тези ОУ са правно важимите
в отношенията с всеки потребител на ВиК услуги.
В чл. 2, ал. 1
от Общите условия е посочено, че потребители на ВиК
услуги са следните лица:
1. юридически
или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на
строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги;
2. юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост;
3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи и на други потребителислед
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейни води.
Според чл. 2,
ал. 2 от ОУ, в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.
Според ал. 3
на същия член, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при
положение, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му,
това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услугите, предоставени от В и
К оператора.
Няма спор в настоящия случай, че на името на ответницата има открита
партида по
абонатен номер 266224 и 266225 за обект, находящ се в гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Бенковска“ №
13, ет.1, ап. 1, поради което и при липса на оспорване на този факт от
ответницата, следва да се приеме, че същата е потребител на В и К услуги за
посочения обект.
Съдът приема,
че приложените по делото извлечения от карнетни листи
по партидата на ответницата за горепосочените абонатни номера в гр. П ***, доказват,
че за периода 01.12.2016 г. – 12.07.2018 г. в посочения обект на потребление е
доставено, съответно потребено посоченото във
фактурите количество питейна вода.
От друга
страна ответницата, чиято е доказателствената тежест
за установяване на този факт, не е доказала, че сумите по фактурите са
заплатени от нея.
При това
положение ищцовата страна доказа, че е изправен
кредитор в настоящия процес, докато ответницата не доказа да е изпълнила
задължението си да заплати потребеното количество
питейна вода и ВиК услуги за процесния
период по абонатен № 266224 и 266225. Изложеното обуславя основателност на иска
за главница в пълния предявен размер от 142.96 лв.
Предвид
основателността на главния иск, съдът приема, че е основателен и доказан в
пълния му размер и искът за лихва за забава върху главницата за периода
30.06.2017 г. – 05.10.2018 г. – в размер 9.10 лв.
Предвид
гореизложеното следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи
на ищцовата страна сумата 142.96 лв. – главница за
консумирана и незаплатена вода по 14 бр.
фактури, издадени в периода 31.05.2017 г. – 31.07.2018 г. за абонатен № 266224
и 266225 за обект, находящ се в гр. П ***, сумата 9.10 лв. – лихва за забава за
периода 30.06.2017 г. – 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед №
846/17.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на Районен съд – Попово.
При този изход на спора и като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР №
4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК ВКС, съдът счита, че съразмерно с уважената част на исковете ответникът
следва да заплати на ищцовата страна сумата 25.00 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на ПпРС
и сумата 225.00 лв. – разноски в исковото производство по настоящото гр.д. №
33/2019 г. описа на ПпРС за заплатена държавна такса и възнаграждение на особен
представител.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.С.Т., ЕГН
**********,*** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Р ***, представлявано от управителя
С.Р.И., ЧЕ Н.С.Т. ДЪЛЖИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД, СУМАТА 142.96 лв. (сто четиридесет и два лева и 96 ст.) – главница
за консумирана и незаплатена вода по 14 бр. фактури, издадени в периода
31.05.2017 г. – 31.07.2018 г. за абонатен № 266224 и 266225 за обект, находящ
се в гр. П ***, сумата 9.10 лв.
(девет лева и 10 ст.) – лихва за забава за периода 30.06.2017 г. – 05.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 846/17.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на Районен съд –
Попово.
ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р ***,
представлявано от управителя С.Р.И., СУМАТА
25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на Районен съд – Попово, както и сумата 225.00 лв. (двеста двадесет и пет лева 00 ст.) –
разноски в исковото производство по гр.д. № 33/2019 г. описа на Районен
съд–Попово.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: