Р Е Ш Е Н И Е
№………./06.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2204 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от 1/ К.Ц.Ц., ЕГН **********,***, 2/
П.Т.П., ЕГН **********,***; 3/ Ж.Г.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** No 1A; 4/Е.Н.Л.,
ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** 5 В; 5/ Д.Й.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; 6/ И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***; 7/ Ц.И.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***; 8/
Р.Б.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; и 9/ К.Й.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, срещу И.К.И., ЕГН **********,***,
с която субективно
и обективно са съединени искове с правно основание чл. 99,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане за осъждане на ответника
да заплати на ищците в
условията на активна солидарност, сумата
от 25 425.79 лева, представляваща остатък от продажна цена, дължима на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 180
от 23.06.2010г., сключен с продавача „РИКОМ” АД, гр. Бяла, което вземане е
прехвърлено на К.Ц.Ц., в качеството му на пълномощник на съсобствениците на
сградата, находяща се на административен адрес в гр. Варна, кв. „***”, ул. „*****”
№ 36, от кредитора – продавач с договор за цесия от 22.08.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.09.2014г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1 847.34
лева, представляваща лихва за забава върху описаната главница за периода от
падежа на задължението – 19.12.2013г. до 04.09.2014г.
В условията на евентуалност,
ако се установи, че не е възникнала активна солидарност в полза на ищците,
претенцията е за осъждане на И.К.И. с ЕГН: ********** да заплати на:
1/ К.Ц.Ц. с
ЕГН: ********** сумата в общ размер на 3030,35 лева, представляваща сбор от 2
825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва
върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата от
25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.;
2/ П.Т.П. с
ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от
2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане 205,26 лева - представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014;
3/ Ж.Г.Д.
ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от
825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва
върху от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата
от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.;
4/ Е.Н.Л. с
ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева,
представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата
от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014г.;
5/ Д.Й.И. с
ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от
2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законната лихва
върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и 205,26 лева - представляваща
законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до
04.09.2014 г.;
6/ И.Д.И. с
ЕГН: ********** сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща сбор от
2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва
върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и 205,26 лева -
представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за
периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.;
7/ Ц.И.К.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес:***,
сумата в общ размер
на 3030,35 лева, представляваща
сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна
лихва върху от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението и 205,26 лева -
представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за
периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.;
8/ Р.Б.К. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, сумата в общ размер на по 3030,35 лева,
представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението и 205,26 лева - представляваща законна лихва върху главницата
от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.;
9/ К.Й.К. с
ЕГН: ********** ***, сумата в общ размер на по 3030,35 лева, представляваща
сбор от 2 825,09 лева - незаплатен остатък по нотариален акт, ведно със законна
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението и 205,26 лева -
представляваща законна лихва върху главницата от 25 425,79 лева за
периода от 19.12.2013 г. до 04.09.2014 г.
Направено от ответника е
и възражение за прихващане общо за
сумата от 24 180,78 лв. /двадесет и
четири хиляди сто и осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/, която се
състои от сумите, посочени по-долу и дължими по
твърдения на ответника от ищците на също така изложените подробно по-долу
основания. Възражението за прихващане е в условията на евентуалност – в случай,
че съдът не намери за основателни оспорването и другите възражения на ответника
В исковата молба се излагат твърдения, че
на 23.06.2010г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС с идентификатор
10135.2575.1123.4.16, изградена на етап „завършен груб строеж” и находяща се в
гр. Варна на ул. „*****” № 36, с който „РИКОМ” АД, гр. Бяла, в качеството си
на продавач прехвърлил на ответника,
като купувач, правото на собственост върху описания имот, срещу задължението на
последния да заплати продажна цена в размер на 45 821.19 лв., от която
20 395.40 лв. платени преди подписване на договора, а остатъка от
25 425.79 лева платим в деня на подписване на Акт обр. 15 по отношение на
сградата. На 20.08.2010г., за управител на етажната й собственост е избран К.Ц.Ц.,
в полза на когото ищците твърдят, че са учредили представителна власт да извърши от тяхно име
за тяхна сметка договор за цесия с „РИКОМ” АД, по силата на упълномощителна сделка,
обективирана в пълномощно от 20.08.2010 г. С договор за цесия от 22.08.2010г.
цедентът прехвърлил възмездно на ищците вземането, което има срещу И.И.,
произтичащо от договора за покупко- продажба по НА № 180/2010г. за сумата от 25
425.79 лв. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия от кредитора
„РИКОМ” АД с уведомление, получено на 14.07.2014 г. Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа по Обр. 15 е приет и подписан от
всички етажни собственици на 18.12.2013г., когато е настъпила изискуемостта на
вземането. От този момент до предявяване на исковата молба ищците твърдят, че е
налице забава на ответника, за която същият дължи обезщетение в размер на
законната лихва. На заседание от 22.04.2014г. ОС на етажните собственици е
приело решение за предявяване на иск за събиране на вземането от ответника.
Предвид изложеното, ищците считат, че за тях се е породил правен интерес, в
качеството им на цесионери - солидарни кредитори, да искат осъждане на И.К.И.
да им заплати сумата от 25 425.79 лева,
представляваща остатък от продажна цена, дължима въз основа на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 180 от 23.06.2010г.,
сключен между цедента „Риком” АД и И.К.И., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1
847.34 лева, представляваща лихва за забава върху описаната главница за периода
от неговия падеж – 19.12.2013г. до 04.09.2014г. В условията на евентуалност
всеки един от тях претендира разделно присъждане на сумата от 3030, 35 лева,
представляваща сбор от 2 825,09 лева - незаплатен
остатък по нотариален акт, ведно със законна лихва върху от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и
205,26 лева - представляваща законна
лихва върху главницата от 25 425,79 лева за периода от 19.12.2013 г. до
04.09.2014 г. Иска се присъждане сторените в производството по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът И.К.И. депозира
писмен отговор на исковата молба, в който излага становище, че исковете са недопустими,
като ги оспорва и като неоснователни. Възразява се срещу твърдението за наличие
на възникнала активна солидарност, като се излага, че не съществува основание,
въз основа на което всеки един от заявените кредитори може да иска изпълнение
на една и съща престация. Твърди се, че не са наведени доводи за уговорена
солидарност между страните. Отвеникът излага още, че не е изяснено кои точно
съсобственици са упълнощили К.Ц. на 20.08.2010 г. и каква представителна власт
черпи последния от пълномощното, тъй като същото не е представено по делото, а
един от упълномощителите - К.Й.К. дори не е имал качеството на съсобственик в
сградата. В допълнение излага, че по отношение на предявените в условията на
евентуалност искове за разделно осъждане на ответника не е ясно основанието да
се претендира съответната част. Твърди, че
цедентът не е притежавал вземане срещу него, съответно не е могъл да го
прехвърли, тъй като между него и „Риком“ АД било сключено споразумение на
25.08.2010г., с което договорили прекратяване на
облигационните правоотношения помежду си, като дружеството се е отказало от
всичките си претенции спрямо ответника. Със същото съглашение, ответникът
твърди, че „Риком“ АД е поело задължение и е прехвърлило собствеността върху
два самостоятелни обекта в сградата – магазини на партерния етаж, ведно с
притежание на 5 кв.м. идеална част от общите части на недвижимия имот, като се
е отказало от вземането, произтичащо от процесния НА, предмет на последващият
договор за цесия.
Тъй като „Риком“ АД
не е довършило сградата, между съсобствениците се провели неофициални срещи за
избор на строител, който да я изгради в завършен вид. Ответникът твърди, че
въпреки, че не било постигнато съгласие по поставения въпрос, част от
съсобствениците ангажирали лицето Боян Мартинов Безус, представящ се за управител
на „МБМ Корпорейъшън“ ЕООД, да довърши строежа. За осъществяване на уговореното
И.И. му заплатил сумата от 6000 лева на три отделни вноски на датите 10.11.2010
г., 17.12.2010 г. и 20.12.2010 г. Освен посочената сума ответникът заплатил на Б.
Б. 1428 лева за закупуване на три броя покривни прозорци, 270 лева за тяхното
монтиране, както и 1272.78 лева за материали за направата на коминни тела и
лепила за плочки. Тъй като за довършване на всеки един от индивидуалните обекти
било необходимо извършването на множество довършителни работи за приемане на
сградата в експлоатация, И.И. твърди, че осъществил следните СМР-та по
индивидуалния си обекти, които е следвало да бъдат извършени от „Риком“ АД:
мазилка на стени и тавани, поставяне на ел. табло, замазка на под, ремонт и
изолация на течове, вътрешно изграждане на коминни тела, ВИК, поставяне на 6бр.
врати, изолации и замазки на прилежаща тераса, за които е заплатил сума в
размер на 8000 лева. Предвид извършените плащания в общ размер на 16 970
лева, излага че процесната сума от 13 000 евро би била дължима на „Риком“
АД единствено при условие, че сградата е била довършена от дружеството и
въведена в експлоатация, което не се е случило. С оглед горните твърдения
оспорва изцяло исковата претенция, като в условията на евентуалност релевира
възражение за прихващане със заплатената от него сума от 16 970, 78 лева ,
ведно с необходимите разходи за довършване на обекта му на индивидуална
собственост в размер на 16000 лева, или общо за 32 970,78 лева.
Допълнително
уточнява, че възражението за прихващане
е насочено спрямо ищците в настоящото производство, като твърдението на
ответника е, че същият има вземане от тях за общата сума
от 24 180,78 лв., която представлява сбора на извършените разходи за
довършване на общи части в сградата и индивидуалния обект на ответника за
периода 25.08.2010 г. – 08.12.2014 г./датата на подаване на отговора на
първоначалната искова молба/ и която включва следните суми:
-сумата от 16 970.78 лв. , която от своя страна включва следните
суми:
- 6 000лв., платени на 3 пъти по 2000лв. на дати
10.11.2010г.,
17.12.2010г. и на 20.12.2010г. на лицето Боян Мартинов Безус извършвало СМР-дейности
по общите части на сградата;
- 2 970.78лв. за
закупени материали и вложени в общите
части на сградата/покрив на сградата/, представляваща сбора от следните
суми: за закупени 3 бр. покривни прозорци Велукс и алуминиева
обшивка към тях на 10.10.2011г. - сумата от 1428лв.; заплатен монтаж на 3 бр.покривни прозорци в
размер на 270лв. извършен на 14.10.2011г. и за закупени 468бр.
двойни коминни тела, 32 бр. преходни коминни тела и 20торби по 25кг. лепило
за керамични плочки на 13.10.2011г. - 1272.78лв.
Материалите били вложени в сградата в периода от закупуването 13.10.2011г. до
края на календарната 2011г.;
- 8000лв. -
заплатени за материали и труд вложени в самостоятелния обект индивидуална
собственост на ответника в периода от 25.08.2010г. до 08.12.2014г., включваща:
изпълнена мазилка по стени и таван с площ 230кв.м на обща стойност 3284лв.
вкл. труд и материали изпълнена в периода 18.01.2011г. до 22.03.2011г. и заплатена
в същия период, закупуване и поставяне на 1 бр. апартаментно ел табло на
стойност 450лв. изпълнено и заплатено на 14.10.2011г. , замазка на под с площ 81.6кв.м.
на обща стойност 816лв. включващо труд и материали изпълнена в периода
18.01.2011г. до 22.03.2011г. и заплатена в същия период, термо и хидро
изолация, замазка на прилежаща покривна тераса -20кв.м. на стойност 1400лв. вкл. труд и
материали изпълнено в периода 28.02.2014г. до 10.04.2014г. и заплатена в същия
период, закупуване и поставяне на 6 бр. врати на обща стойност 1800лв., изпълнено
и заплатено на 24.04.2014г., вътрешно играждане на коминни тела и изграждане
на вътрешно ВиК на стойност 250лв. включващо труд и материали изпълнено
в периода 03.04.2014 до 10.04.2014г. и заплатено в същия период.;
-сумата
от 7210 лв., представляваща извършените разходи от 08.12.2014 г. –
19.05.2016 г. за довършване на самостоятелен обект в процесната сграда с
идентификатор 10135.2575.1123.4.16, собственост на ответника. Тази сума
включва: 1 / Шпакловка две ръце с площ
230кв.м на стойност 3680лв. труд и материали изпълнени и заплатени през 2015г., 2/
вътрешно боядисване две ръце - 220кв. м. на стойност 880лв. вкл. труд и материали,
изпълнени и заплатени през 2015г., 3/ Ремонт на борд на прилежаща покривна
тераса, полагане на гранитогрес 20 кв.м. на стойност 2000лв. вкл. труд и материали
изпълнено и заплатено 2015г. 4/ поставяне и доработване на накичен парапет
на тераса на стойност 650 лв. вкл. труд и материали, изпълнено и заплатено
юли 2015г.
Ответникът основава
възражението си за прихващане на твърдението, че е налице неизпълнение на
предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от
13.01.2009г. сключен между И.К.И. ЕГН ********** и дружеството цедент „Риком“
АД, съгласно който обектът е следвало да бъде изпълнен в съответната
степен на завършеност съгласно чл.4 от договора и в срока по чл.10 ал.1 от договора
-30.04.2010г., което не е сторено от дружеството. Посочените по-горе разходи са
били извършени от ответника след отказ на дружеството строител „Риком" АД
и са били необходими за довършване на сградата и съставяне на акт обр.15 на
19.05.2016г. Твърденията на ответника
спрямо ищците са, че след ако се приеме, че дружеството надлежно е прехвърлило
вземанията, то ищците следва да отговарят и за задълженията на дружеството към
ответника, т. к. произтичат от договора, от нотариалния акт. Искането за
прихващане е срещу ищците, доколкото те твърдели, че са правоприемници на
„Риком“ АД. Ответната страна прави уточнения, че
възраженията за прихващане по заявения в условията на активна солидарност иск
от ищците се правят в условията на солидарност, а по евентуалните искове
възражението за прихващане е при условията на разделност до 1/9 от сумата,
претендирана от всеки един от ищците, или от всеки един от ищците в размер на
2686,75 лв. Моли иска
да бъде отхвърлен и да се присъдят направените по делото разноски, като
поддържа становището си и исканията в съдебно заседание.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия по
делото протокол
за проведено общо събрание на собствениците на етажна собственост, находящ се в
град Варна, кв. „***“, ул. „*****“ № 36 от 20.08.2010 г., находящ се на л. 7 до л. 11 от папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на
ВОС, за управител на етажната собственост в сградата, находяща се в град
Варна, кв. „***“, ул. „*****“ № 36, е избран К.Ц.Ц., като
същият е избран да сключи договор за цесия от името и за сметка на Етажната
собственост на сградата. Под т.2 от протокoла етажната собственост изрично гласува решение, като дава изрично съгласие
избраният управител и представител на етажната собственост в лицето на К.Ц.Ц.
да сключи Договор за цесия с търговското дружество Риком АД, като последното да
прехвърли на етажната собственост своите вземания срещу посочените лица, между които е и ответникът И.К.И., чието вземане е придобито на основание:
нотариален акт за покупко-продажба с посочените в протокола номера за сумата от
25 425, 79 лв. На общото събрание се явяват съсобствениците „Риком“ АД, Р.
Б. К., Н. Б. Б., Ж.Г.Д., К.Ц.Ц., Н. Б. Б., М. М. М., които общо представляват
55, 4452 на сто идеални части от общите части на сградата.
Видно от приетия по
делото протокол
за проведено общо събрание на собствениците на етажна собственост, находящ се в
град Варна, кв. „***“, ул. „*****“ № 36 от 22.04.2014
г., находящ се на л. 12 до л. 16 от папката по гр.д. 2170 /
2014г. по описа на ВОС, за управител на етажната собственост в сградата,
находяща се в
град Варна, кв. „***“, ул. „*****“ № 36, е избран К.Ц.Ц., като
същият е избран да представлява етажната собственост пред съда, съгласно
разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС във вр. с чл. 23 ал.3 и 4 от ЗУЕС. Общото събрание изрично решава да се
предприемат съдебни действия от името и за сметка на етажната собственост на
сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. „*****“ 36 чрез своя
управител и избран представител в лицето на К.Ц.Ц. срещу задълженото лице И.К.И.
за събиране по съдебен ред дължимата и незаплатена към настоящия момент към
етажната собственост продажна цена по нотариални актове, равняващи са на
22 425,79 лв. по посочения в протокола НА за покупко-продажба, ведно със
законната лихва върху вземането от момента на настъпилаъа изискуемост на
вземането на дата : 19.12.2013г. до предявяване на искането в съда до
окончателното изплащане на дължимото. На общото събрание се явяват
съсобствениците К.Ц.Ц., Н. А. Л., Р. Б. К., Г. Т. Т., П.Т.П., Н. Б. Б., Ж.Г.Д., И.Д.И., М. М. М., Т. П.И., които
общо представляват 68,5885 на сто идеални части от общите части на сградата.
На л. 19 от папката по
гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС е приет договор за цесия от 22.08.2010г.,
от който е видно, че „Риком“ АД, в
качеството си на цедент прехвърля веднага и възмездно на Етажната собственост
на сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. ***** 36, действаща
чрез управителя си К.Ц.Ц., в качеството им на цесионер, вземането си към И.К.И.,
придобито на основание НА за покупко-продажба No 180, том I,
рег. No 3599, дело No 147 /
2010г. по описа на Петър Петров – нотариус с район на
действие Варненски районен съд, вписан под рег. No 224 Нотариалната камара – гр. София, за сумата от 25425,79 лв. Страните
уговарят, че цената ще бъде уговорена и платена по начин, договорен в анекс No 1 към настоящия договор,а цедентът се задължава да уведоми длъжника за
прехвърленото вземане в срокот един месец от подписване на настоящия договор по
следния начин: писмено и устно.
На л. 18 от папката по
гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС е приет приемо-предавателен протокол по
договор за цесия от 22.08.2010г. – неотменна част от договор за цесия от
22.08.2010г., подписан между Риком АД – предаваща страна и Етажната собственост
на сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. ***** 36, действаща
чрез управителя си К.Ц.Ц. – приемаща страна, с който предаващата страна предава
на приемащата, която приема НА за покупко-продажба No 180, том I,
рег. No 3599, дело No 147 /
2010г. по описа на Петър Петров – нотариус с район на
действие Варненски районен съд, вписан под рег. No 224 Нотариалната камара – гр. София, за сумата от 25425,79 лв.
На л.17, л. 21 и л.22 от
папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС са приложени уведомление за
цесия, ведно с известие за доставяне и справка за приети пратки. От
уведомлението за цесия е видно, че същото е изходящо от И.Й. Чолаков – изп.
директор и законен представител на „Риком“
АД – цедент и е адресирано до И.К.И., който се уведомява, че на
22.08.2010г. задължението му към „Риком“ АД възлизащо на сумата от 25425,79 лв.
е прехвърлено с договор за цесия към цесионера Етажната собственост на сграда,
находяща се на адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. ***** 36, действаща чрез управителя
си К.Ц.Ц.. Датата поставена на уведомлението е 25.08.2010г. Приетото известие
за доставяне е адресиарано до И.К.И. с подател Риком АД, чрез адв. Т., а
датата, на която е получена пратката е14.07.2014г. и от лицето Донка Великова.
Видно от справката за приети пратки на 03.07.2014г. е приета пратка с услуга
„препоръчана коресп. – пратка за страната“ с подател Риком-уведомл. цесия и
получател И.К..
На л.23 до л. 41 от
папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС е приет Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа /образец 15/, който е с посочена
дата на подписване: 18.12.2013г. и от който се установява, че същият не е подписан от всички лица, посочени
като възложители и проектанти.
Видно е от Нотариален
акт покупко-продажба No 180, том I, рег. No
3599, дело No 147 / 2010г. по описа на
Петър Петров – нотариус с район на действие Варненски районен съд, вписан под
рег. No
224 Нотариалната камара – гр. София, приет на л. 43 и л.44 от
папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС, че И.К.И. е закупил от Риком АД
самостоятелен обект с идентификатор No 10135.2575.1123.4.16 – друг вид самостоятелен обект в сграда, находяща се на ул. „*****“ 36 в кв.***,
за сумата от 45 821,19 лв., от които 20 395,40 лв. са изплатени преди
подписване на нотариалния акт, а остатъка в размер на 25 425,79 лв.,
купувачът И.К.И. се е задължил да заплати в деня на подписване на Акт обр.15
относно жилищната сграда.
На л. 60 и л.61 от
папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС е прието споразумeние от 25.08.2010г. между Риком АД и Й. В. Й., А. К. Б., Ж.Г.Д., К.Ц.Ц., И.К.И.,
М. М. М. и Р.Б.К. – всички заедно наречени „собственици“, с което Риком АД се
задължава да прехвърли в собственост в полза на всички Собственици посочените в
споразумението недвижими имоти за обезпечаване довършване на строителството и
за осигуряване на необходимото финансиране. В споразумението „Риком“ АД сочи,
че няма да получава остатъка от продажната цена по договорите за
покупко-продажба на отделните самостоятелни обекти в сградата, а сумите ще се
изплащат от приобретателите на последващия строител. Споразумението се простира
върху всички собственици на обекти в
жилищната сграда, включително и върху тези собственици на обекти в сградата,
които не са подписали споразумението, съобразно клауза в него.
На л. 62 до л.68 от
папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС са приети Нотариален акт за
покупко-продажба /идентично представен и приет на л. 176 до л. 178 от делото/ и
Нотариален акт за дарение, сключени в изпълнение на споразумението от
25.08.2010г., с които „Риком“ АД продава
на Й. В. Й., А. К. Б., Ж.Г.Д., К.Ц.Ц., И.К.И.,
М. М. М. и Р.Б.К. съответните описани недвижими имоти при посочени за всеки
квоти, както и Риком АД дарява на К.Ц.Ц., И.К.И. и М. М. М. при равни квоти 5
кв.м. ид. части от дворното място, в което е изградена сградата.
На л. 36 до л. 51 от
делото са приети 7 броя нотариални актове, от които се установява, че ищците са
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се на ул. „*****“ No 36 в кв. ***.
На л. 69 до л. 74 от
папката по гр.д. 2170 / 2014г. по описа на ВОС са приети разходоправдателни
документи, от които се установяват следните разходи, които ответникът твърди да
е извършил и с които иска съдът да извърши прихващане. От квитанция към ПКО No 11/
20.12.2010г. се установява, че И.К.И. е заплатил на МБМ Корпорейшън
ЕООД сумата от 2000 лв. на основание СМР по договор. А, от ПКО No 4/
10.11.2010г. се установява, че И.К.И. е заплатил на МБМ Корпорейшън ЕООД сумата от
2000 лв. на основание „аванс конструкция + аванс доплащане“. Видно от разписка
от 17.12.2010г. Б. М. Б. е получил от И.К.И. сумата от 2000 лв. като аванс по
договор за смр на жилищна сграда в кв. ***. На л. 71 и л. 72 от делото са
приети Фактура No ********** / 10.10.2011г. и касов бон с
издател „Господинови строймаркет“ ООД, гр. Добрич, от които се установява, че И.К.И.
е заплатил сумата от 1428,01 лв. за 3 бр. покривни прозорци и 3 бр. ал. обшивка единична. На л. 73 от делото са приети Фактура No 2000134136
/ 13.10.2011г. и касов бон с издател
„Господинови строймаркет“ ООД, гр. Добрич, от които се установява, че С. М. е
заплатила сумата от 700 лв., като авансово плащане. На л. 74 от делото е приета
Фактура No
2000003256 / 13.10.2011г. с издател „Господинови строймаркет“ ООД, гр. Добрич, от които се
установява, че Стоянка Стефанова е заплатила сумата от 1272,78 лв. за коминско
тяло двойно, праход – коминно тяло и лепило за керамични плочки.
Видно от приетия по
делото протокол
за проведено общо събрание на собствениците на етажна собственост, находящ се в
град Варна, кв. „***“, ул. „*****“ № 36 от 21.05.2014
г., находящ се на л. 67 до л. 70 от делото, потвърден е
извършен избор на управител на етажната собственост в лицето на К.Ц.Ц., като
същият е избран да представлява етажната собственост пред съда съгласно
разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС във връзка с чл. 23 ал.3 и 4 от ЗУЕС. Под т.2 от протокoла етажната собственост изрично гласува решение да бъде събрана сума в
размер на 315 182,71 лева от етажните собственици, с цел довършване и
въвеждане в експлоатация на сградата, съобразно притежаваните от всеки съсобственик
идеални части от общите части на сградата. Общото събрание дава съгласие и при
неиздължаване на сумата от 25 425,79 лв., дължима от И.К.И., в едномесечен
срок, К.Ц., в качеството си на управител на етажната собственост съобразно чл.
41 от ЗУЕС да предприеме необходимите съдебни действия по събирането й, като
необходимите за делото и ангажирането на процесуален представител разноски да
се поемат от бюджета на етажната собственост. На общото събрание се явяват съсобствениците К.Ц.Ц.,
Н. А. Л., Р. Б. К., Г. Т. Т., П.Т.П., Н.
Б. Б., Ж.Г.Д., И.Д.И., Т. П.И., които общо представляват 85, 539 на сто идеални
части от общите части на сградата.
Видно от протокол
за проведено учредително общо събрание на етажната собственост на сграда с адрес: град Варна, кв. „***“,
ул. „*****“ № 36 от 21.12.2015
г., находящ се на л. 94 до л. 100 от делото, идентично
представено на л. 195 до л. 201, е прието решение да бъде учредено Сдружение на
собствениците и е одобрен текста на споразумението за създаване на сдружение на
собствениците с наименование: Етажна собственост на сграда, находяща се на
адрес: град
Варна, кв. „***“, ул. „*****“ № 36. За управител на
сдружението на собствениците е избран К.Ц.Ц..
Взети са решения, с които се потвърждават всички действия, извършени от
процесуалните представители адв. Кремена Николаева Танева и адв. П.Т.Т.,
извършени по гр.д. 2170 / 2014г. на ВОС и по гр.д. 2204 / 2014г. на ВОС, както
и всички действия извършени от К.Ц.Ц., в качеството му на управител на етажната
собственост във връзка със сключения между него и „Риком“ Ад договор за цесия
от 22.08.2010г., като изрично решение е гласувано и за самия договор за цесия.
Решено е да бъдат потвърдени и взетите решения на Общото събрание на етажните
собственици, обективирани в протоколи от 20.08.2010г., 25.08.2010г., 22.04.2014г.
и 21.05.2014г. На л. 202 и л. 203 е приет като приложение към протокола –
пристствен лист-списък на собствениците, участващи в учредителното общо
събрание на сдружение на собствениците – етажната собственост на сграда,
находяща се на адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. ***** 36, проведено на
21.12.2015г.
От предварителен договор
за продажба и строителство на недвижим имот от 15.01.2009г., находящ се на л.
136 до л. 139 от делото се установява, че същият е сключен между „Риком“ АД,
като продавач/изпълнител и И.К.И., като купувач, като продавачът се задължава
да построи и продаде с разрешение за ползване, а купувачът да купи описаният в
договора недвижим имот, като самостоятелен обект в сграда в процес на
строителство на ул. ***** 36 в квартал *** срещу посочената в договора цена.
На л. 141 до л. 143 от
делото е прието Удостоверение No 143 / 31.05.2016г. за регистриране и въвеждане в
експлоатация на строеж Жилищна сграда в УПИ III-854, кв. 41 по плана на кв. ***, ул. ***** 36.
На л.144 до л. 151 от
делото е приет Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа
/образец 15/, който е с посочена дата на подписване: 19.05.2016г. с положени
подписи на всички посочен ив акта лица.
На л. 191 от делото е
приет Договор за встъпване в правата на кредитор с дата: 08.12.2014г., сключен
между Д. Б. Б.и Н. Б. Б., като прехвърлители и К.Й.К., като поемател, с който
цедентът прехвърля безвъзмездно на цесионера вземането, описано по т.1 от
договора /а именно това, с което съобразно договор за цесия от 22.08.2010г. Д.Б.
а и Н. Б. имат солидарно вземане с
останалите съсобственици срещу И.К.И. в размер на 25 425,79 лв./. Сочи се
изрично, че прехвърлянето се прави единствено и само с цел получената сума да
послужи за довършване на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. ***** 36.
На л.192 до л. 194 от
делото са приложени уведомление за цесия, ведно с известие за доставяне и
служебен бон. От уведомлението за цесия е видно, че същото е изходящо от Д. Б.
Б.и Н. Б. Б. и е адресирано до И.К.И., който се уведомява, че на 08.12.2014г.
са прехвърлили вземането си от И.И. в размер на 25425,79 лв. с договор за встъпване в правата
на кредитор към К.Й.К.. Датата поставена на уведомлението е 08.12.2014г.
Приетото известие за доставяне е адресирано до И.К.И. с подател Д.Б.Б. а, а
датата, на която е получена пратката е 30.03.2017г.
На л. 226 до л. 230 от
делото са приети копия на сведения, снети от петима съсобственици във връзка с
депозирана жалба с вх. No 433000-182 / 2014г. по описа на Първо РУ – Варна.
На л. 231 до л. 235 от
делото са приети доказатеслства за формата и органите на управление на сграда с адрес: гр. Варна,
кв. ***, ул. ***** 36, от които се установява, че в публичния регистър на
Сдруженията на собствениците на сградите в режим на етажната собственост в
Район Приморски – Община Варна съгл. чл. 44 от ЗУЕС, под No 17 /
05.02.2016г. е вписано сдружение на собствениците с наименование:
„Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. *****
36, гр. Варна, район Приморски, кв. ***, ул. ***** 36 и предмет на дейност:
усвояване на средства от фондовете на ЕС и/или държавни или общински бюджет,
безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел
ремонт и обновяване на сгради в режим на етажната собственост, както и други
дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост,
включително да усвоява средства от други източници на финансиране. Управител на
сдружението е К.Ц.Ц. и същото се създава безсрочно, като представените идеални
части от етажната собственост са 86,7305%.
В производството е допуснато изслушване на
вещо лице, като неговото заключение по съдебно техническа и оценителна експертиза е прието като част от доказателствения
материал по делото /л. 236 – л.242/. Видно
от заключението, че сградата е със
завършени общи части и е въведена в екплоатация. Самостоятелният обект,
собственост на ответника също е завършен и може да се ползва. Вещото лице сочи,
че описаните в т.3 и т.4 от молбата на ответника от 09.02.2017г. смр в индивудуалния
обект, собственост на ответника са изпълнени и са на стойност 12 415, 35
лв., като описаните в обстоятелствената част на отговора покривни прозорци,
коминни тела и материали при изграждането на общите части на сградата са на
стойност 2 973 лв. Вещото лице сочи също така, че общата стойност на
описаните в т.3 и т.4 от молба от 09.02.2017г. смр и материали са
15 388,35 лв.
В производството е
допуснато изслушване и на вещо лице по съдебно-почеркова експертиза /л. 312 –
319 от делото/, от което се установява, че подписите, положени за лицето Б. М.
Б. в квитанция към ПКО No 11 / 20.12.2010г., ПКО No 4 / 10.11.2010г. и в разписка от 17.12.2010г. са изпълнени от Б. Б..
По делото са
ангажирани и гласни доказателства от страна на ищеца посредством разпита на
свидетеля – Г.Д.Д. за установяване на датата на съставяне на акт Образец 15.
Във връзка с допуснатите гласни доказателства, съдът намира, че същите са
недопустими за установяване на датата на съставянето на акта. Строежът на процесната сграда е от пета категория и за нея на основание чл.2 ал.2 т.2 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003г. съставянето на акт обр.15 е задължително, като чл.5 от
Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителсвото, регламентира процедурата и реда по който следва да се състави
съответният акт по време на строителството, като във връзка с установявянето на
датата съществува и изрична уредба в цитираната Наредба.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
В случая, в исковата
молба се твърди, че ответникът – етажен съсобственик дължи на ищците - също
етажни съсобственици сумата 25 425,79 лв. Твърди
се също така, че вземането е цедирано в полза на етажните
собственици от бивш етажен собственик и строител – „Риком“
АД, който е поел задължения за довършване и
въвеждане в експлоатация на сградата, която поради финансови
затруднения не успява да довърши. Ответникът спори, че не е налице валидно прехвърляне на вземането, като твърди,
че със споразуемение от 25.08.2010г. са прекратили
договорните взаимооотношения и строителят се е е отказал от каквито и да било
претенции за заплащане на остатъка от цената по процесния нотариален акт. В условията
на евентуалност прави и възражения за прихващане със заплатени от ответника
суми във връзка с довършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, за
които действия самостоятелно бил предприел необходимото.
Предвид
направените оспорвания и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищците следва да установят, че са носители на
вземането, което е валидно прехвърлено със сключения договор за цесия, който е
породил своя ефект.
Действително
от представените доказателства се установява, че ищците са собственици на
самостоятелни обекти в сграда, която е в режим на етажна собственост и се
намира на ул. ***** Nо
36. Видно е и от приетия нотариален акт за покупко-продажба No 180, том I,
рег. No 3599, дело No 147 /
2010г. по описа на Петър Петров – нотариус с район на
действие Варненски районен съд, вписан под рег. No 224 Нотариалната камара – гр. София, че ответникът И.К.И. е закупил от „Риком“
АД самостоятелен обект с идентификатор No
10135.2575.1123.4.16 – друг вид самостоятелен обект в сграда, находяща се на ул.
„*****“ 36 в кв.***, за сумата от 45 821,19 лв., от които 20 395,40
лв. са изплатени преди подписване на нотариалния акт, а остатък в размер на
25 425,79 лв., купувачът И.К.И. се е задължил да заплати в деня на
подписване на Акт обр.15 относно жилищната сграда. Установява се от посочения
нотариален акт, както и от нотариалните актове, представени като доказателства
за собствеността на ищците, че жилищната сграда е била на етап „груб строеж“
към дата 15.05.2009г. /най-ранната дата от представените нотариални актове, в
който е посочено, че сградата е на етап „груб строеж“/. Доколкото в тази връзка
липсва спор между страните, съдът приема и че към 20.08.2010г. /датата, на
която се е състояло първото общо събрание на етажните собственици/ етажната
собственост е била възникнала.
Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от
нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му
до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с
цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата
определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на
собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на понятието „груб
строеж“ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби
това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и
покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От
този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост и в
този момент възниква и самата етажна собственост. / по арг. от Тълкувателно
решение № 1 от 04.05.2012 г. по т.гр.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС/.
Именно след изграждането на сградата на етап „груб строеж“ са свикани и
всички общи събрания на етажните собственици, протоколите от които са представени по делото. След като не
са налице данни за отмяна на тези решения по надлежния законов ред и съдът
следва да ги цени като валидни такива, без да може да изследва
законосъобразността на тези решения. Съобразно протокол от 20.08.2010г. общото
събрание на етажните собственици гласува „за“ избраният управител К.Ц. да
сключи договор за цесия с „Риком“ АД от името на етажната собственост. Именно в
изпълнение на това решение е и сключен договорът за цесия от 22.08.2010г.,
подписан между изпълнителният директор на „Риком“ АД и К.Ц.Ц., като управител
на етажната собственост. От събраните доказателства се установява, че
уведомлението за цесията е получено от ответника - длъжник на 14.07.2014г., от
който момент и тя следва да има действие по отношение на длъжника. За да породи действие, обаче, предмет на
цесията следва да е едно валидно вземане. Съдът не може да направи извод, че
вземането, което строителят „Риком“ АД е прехвърлил на етажната собственост,
действаща чрез управителя е съществувало към датата, на която цесията се счита
за валидна и спрямо длъжника.
Видно от събрания доказателствен материал, на 25.08.2010г. между „Риком“ АД
и Й. В. Й., К.Ц.Ц., И.К.И. и М. М. М. е подписано споразумение, с което „Риком“
АД се задължава да прехвърли собствеността на посочените в споразумението
недвижими имоти, за което собствениците не дължат заплащане на цена, предвид
задължението на „Риком“ АД да завърши строителството на жилищната сграда, за
което е в невъзможност да изпълни. В споразумението изрично се посочва, че
всички отношения между „Риком“ АД и собствениците на отделни обекти в жилищната
сграда, произтичащи от договорите за изпълнение на строителството от „Риком“ АД
се погасяват, а по тези нотариални актове, по които има за получаване оставаща
част от продажна цена, същата няма да бъде получавана от „Риком“ АД, а ще бъде
изплащана от приобретателите на последващия строител и ще служи за довършване
на сградата. С подписването на това споразумение в изпълнение, на което са
съставени и последващи два нотариални
акта / и с което споразумението е
потвърдено от страните по нотариалните актове/, съответно за
покупко-продажба и дарение, „Риком“ АД и И.К.И. са валидно обвързани.
Участие в това споразумение, както и в двата нотариални акта имат и част от
съсобствениците – ищци, които пет дни преди това са гласували и упълномощили
управителя на етажната собственост да подпише договор за цесия. К.Ц., който е
подписал договора за цесия, като управител на етажната собственост е подписал и
представените споразумение от 25.08.2010г. и два нотариални акта от 25.08.2010г.
и от 17.09.2010г, но в качеството му на физическо лице.
Действително, че уведомяването
на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до
отношенията между страните по него - цедента и цесионера. Съобщаването на
цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на
цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му. Цесионерът става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на
осн.чл.99, ал.4 ЗЗД. Междувременно подписаните
споразумения противоречат на клаузите на сключения договор за цесия, а и са
сключени след неговото подписване, като съответно в договора за цесия
ответникът не участва и за него уведомлението се получава едва четири години
по-късно, от който момент евентуално цесията би породила действие в отношенията
между цесионера и длъжника. В подписаните по-късно споразумения /но преди
уведомяването/ участват както цедентът, така и цесионера /въпреки, че участието
му е като физическо лице – собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост/. С оглед на гореизложеното и договорът за цесия не е породил
действие за ответника, доколкото не е било налице валидно съществуващо вземане
към датата на уведомяването му, поради което и претенцията на ищците се явява
неоснователна, както за претендираната главница /заявена като солидарно или
разделно дължима/, така и за акцесорните искове за лихви.
Доколкото съдът приема, че не е налице валидно
изискуемо вземане на ищците на посоченото от тях основание и съдът не следва да
обсъжда и да се произнася дали вземането е при условията на солидарност или
разделност, както и по същество по направеното от ответника възражение за прихващане.
Същото е направено под условие, че съдът намери, че вземането на ищеца
съществува, т.е. ако отхвърли оспорването и другите възражения на ответника.
Дори и да се
приеме, обаче, че договорът за цесия е
произвел своето валидно действие, то претенцията на ищците е неосноватална,
доколкото същите не разполагат с материално-правна легитимация. Те не са
носители на спорното вземане и същото не следва да им се присъжда. Носител на
вземането, ако същото би било валидно такова е етажната собственост, а исковата
претенция е заявена от физически лица / незвисимо, че са част от собствениците
на самостоятелни обекти в етажната собственост/, поради което и претенцията
следва да се отхвърли.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от страните
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да
понесат сторените от ответника разноски
в настоящето производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК / стр. 311
от делото/ или сумата от общо 605 лв., от които 300 лв. – депозит за СТЕ, 300
лв. – депозит за СГЕ и 5 лв. – за
съдебно удостоверение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ субективно
и обективно съединените искове
с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от 1/ К.Ц.Ц., ЕГН **********,***, 2/
П.Т.П., ЕГН **********,***; 3/ Ж.Г.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** No 1A; 4/Е.Н.Л.,
ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** 5 В; 5/ Д.Й.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; 6/ И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***; 7/ Ц.И.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***; 8/
Р.Б.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; и 9/ К.Й.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, срещу И.К.И., ЕГН **********,***,
да бъде осъден ответникът да заплати на ищците в
условията на активна солидарност, а в условията на
евентуалност разделно при равни квоти за всеки един от ищците, сумата от 25 425.79 лв. /двадесет и пет хиляди четиристотин двадесет и пет
лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
остатък от продажна цена, дължима на основание договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА № 180 от 23.06.2010г., сключен с продавача „РИКОМ”
АД, гр. Бяла, което вземане е прехвърлено на К.Ц.Ц., в качеството му на
пълномощник на съсобствениците на сградата, находяща се на административен
адрес в гр. Варна, кв. „***”, ул. „*****” № 36, от кредитора – продавач с договор
за цесия от 22.08.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 05.09.2014г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1 847.34 лв./ хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и четири
стотинки/,
представляваща лихва за забава върху описаната главница за периода от падежа на
задължението – 19.12.2013г. до 04.09.2014г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
1/ К.Ц.Ц.,
ЕГН **********,***, 2/ П.Т.П., ЕГН **********,***; 3/ Ж.Г.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** No 1A; 4/Е.Н.Л.,
ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** 5 В; 5/ Д.Й.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; 6/ И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***; 7/ Ц.И.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***; 8/
Р.Б.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; и 9/ К.Й.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.К.И., ЕГН **********,*** , сумата от 605 лв. /шестстотин и пет лева/, преставляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: