№ 18210
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110120969 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 495/24.01.2025 г. по в.гр.д. № 10840/2023 г. на СГС е
обезсилено частично Решение от 07.07.2023 г. по гр.д. № 8350/2021 г. на СРС –
в частта, с която е отхвърлен предявен от С. С. С. против „*****“ ЕООД иск с
правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 23 875.84 лева – дължимо, но незаплатено трудово
възнаграждение за м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 от 2020 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба.
Делото е върнато в тази част за разглеждане от друг състав на иск с
правно основание по чл. 213, ал. 2 от КТ.
В мотивите на решението на СГС е изложено, че искът за сумата от
23 875.84 лева бил с правно основание по чл. 213, ал. 2 от КТ, доколкото
ищецът твърди, че не бил допускан до работа след връщането си от болничен
отпуск в процесния период от страна на работодателя.
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК
Образувано е по искова молба на С. С. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. К. И. против „*****“ ЕООД, с ЕИК:*****, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
23 875.84 лева /4х 5968.96 лева/ – главница, представляваща обезщетение за
недопускане на ищеца до работа от ответното дружество в периода м. 09, м.
10, м. 11 и м. 12 от 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.02.2021 г. до изплащане на вземането.. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с
ответника в периода от 14.04.2020 г. до 11.01.2021 г., когато трудовото
правоотношение било прекратено – със заповед от 05.01.2021 г., с която на
ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ / исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени с Решение от 07.07.2023 г. по
1
гр.д. № 8350/2021 г. на СРС – влязло в сила в тази му част – като потвърдено
от СГС – като не е депозирана касационна жалба/. Ищецът уточнява и че
заемал длъжността „директор“ с основно месечно трудово възнаграждение от
5968.96 лева.
На следващо място се твърди, че в периода м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 от
2020 г ищецът не бил допускан от страна на работодателя до работното си
място. Уточнява, че поначало такъв достъп се осъществявал с чип за достъп,
който му бил отнет на 13.08.2020 г., когато започнал ползване на отпуск
поради временна нетрудоспособност. На 07.09.2020 г. ищецът се върнал от
отпуск, но чипът не му бил върнат съответно ищецът не могъл да осъществи
контакт с работодателя си. Ищецът направил опити в периода 07.09.2020 г. до
11.09.2020 г. да достъпи до работното си място като бил със свидетели преди
офиса на дружеството, но тези опити останали безуспешни.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „*****“ ЕООД е постъп писмен
отговор, с който предявеният иск се оспорва.
Липсва спор, че между страните съществувал трудов договор в
процесния период. Към м. август 2020 г. обаче страните постигнали договорка
същият да бъде прекратен по взаимно съгласие. Ищецът обаче действително
излезнал в болничен отпуск от 13.08.2020 г. до 06.09.2020 г. След
приключване на този отпуск ищецът не се явил на работа в продължение на
два месеца, а ответникът приготвил документи за прекратяване на
правоотношение по взаимно съгласие. Ищецът бил поканен да подпише
същите още на 15.09.2020 г., но се явил едва на 03.11.2020 г. – като заявил, че
не желае прекратяване на договора му по взаимно съгласие. Поради това на
06.11.2020 г. работодателят уведомил ищеца, че следва да се яви на работа на
09.11.2020 г., доколкото трудовият договор бил действащ и да предостави
трудовата си книжка. Въпреки това ищецът така и не се явявал на работа, като
бил поканен повторно да се яви на 10.01.2021 г.
След като ищецът така и не се явил – трудовото му правоотношение
било прекратено поради дисциплинарно уволнение със заповед, връчена на
11.01.2021 г.
С тези аргументи се иска отхвърляне на претенцията.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Следва да се даде възможност на страните в едноседмичен срок от
съобщението да посочат дали правят доказателствени искания по делото.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
2
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от труводо правоотношение
между него и ответника. Ищецът претендира заплащането на: 23 875.84 лева
/4х 5968.96 лева/ – главница, представляваща обезщетение за недопускане на
ищеца до работа от ответното дружество в периода м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 от
2020 г.
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание по чл.
213, ал. 2 от КТ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – липсва спор, че страните са били в трудово правоотношение в
периода от 14.04.2020 г. до 11.01.2021 г. Липсва спор и че в периода от
07.09.2020 г. до 31.12. 2020 г. ищецът не е полагал фактически труд за
ответното дружество. Липсва спор и относно размера на претендираната сума
от 23 875.84 лева.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника през процесния период, 2/
неправомерно недопускане на работника до работа, следващо по време
началното изпълнение на задълженията на работника и 3/ размера на
обезщетението за недопускане до работа.
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на
дължимото се обезщетение респ. че работникът не е полагал труд по своя
вина.
Всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си.
-факти и обстоятелства, за които не се сочат доказателства – ищецът
не сочи доказателства, че неправомерно не е допуснат до работа от ответното
дружество в процесния период.
Ответникът не сочи доказателства, че работникът не е полагал труд по
своя вина
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора.
УКАЗВА на страните, в едноседмичен срок от съобщението да посочат
с писмена молба дали правят допълнителни доказателствени искания по
делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.06.2025 г. от
11.20 часа за която дата и час да се призоват страните.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него проект за доклад по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на посочените указания в
срок, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4