№ 1519
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Р. Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260056 от 12.10.2021 г., постановено по търг.д. № 12/2020
г. от Окръжен съд Кюстендил, ответникът – Сдружение „Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да
заплати на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 511, ал. 3 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, поотделно на Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН
**********; Ж. Д. С., ЕГН ********** и Л. Д. К., ЕГН **********, сума в
размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща Д. С. К., ЕГН **********,
настъпила на 20.08.2017 г. при ПТП на Главен път Е - 79, км 400, в гр. Кресна,
за което водачът Н. Х. М., гражданин на Р. Гърция, управлявал лек автомобил
„Рено Сценик“ с гръцка регистрация № ******* е признат за виновен с влязла
в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 46/2019 г. от Окръжен съд
Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2019 г. за първите
трима от ищците и считано от 18.06.2019 г. по отношение на Л. Д. К., като е
отхвърлил всеки един от главните искове, за разликата над уважения /7 000
лв./ до пълния предявен размер от 87 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
1
- ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение
на адв. Р. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в размер на сумата от
3 264 лева с начислен ДДС;
- ищците Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН **********; Ж. Д. С.,
ЕГН ********** и Л. Д. К., ЕГН ********** да заплатят на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 14 700.83 лева.
С определение № 260445 от 30.11.2021 г., постановено по търг.д. №
12/2020 г., по реда на чл. 248 от ГПК, от Окръжен съд Кюстендил е изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските по молба на ответника
– Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, като съдът е намалил адвокатското
възнаграждение на адв. Р. М. от 3 264 лева на 2 720 лева.
Решението на първоинстанционния съд се атакува с въззивна жалба,
подадена от ответника – Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че по заведената щета е заплатил на всеки един от ищците
сумата от 63 000 лева, с което в пълна степен ги е обезщетил.
Поддържа, че справедливото обезщетение на всеки един от ищците
възлиза на сумата от 100 000 лева, но починалият наследодател на ищците в
степен, много по - висока от приетото съотношение на съпричиняване от
първоинстанционния съд е допринесъл за настъпване на ПТП и на
вредоносния резултат, тъй като в тъмната част на денонощието е предприел
внезапно пресичане на Главен републикански път на място, което не е било
обозначено за тази цел, не е съобразил скоростта и разстоянието до
приближаващия се лек автомобил.
Поддържа, че правилното съотношение на съпричиняване е по ½ за
водача на лекия автомобил и ½ за пешеходеца.
Доколкото всеки един от ищците е обезщетен със сумата от 63 000 лева,
т.е. със сума по - голяма от дължимата моли да се отмени изцяло обжалваното
решение и вместо това да се отхвърлят предявените искове.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещните страни – ищците Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН
**********; Ж. Д. С., ЕГН ********** и Л. Д. К., ЕГН **********, чрез своя
процесуален представител са подали общ отговор, с който оспорват
основателността на въззивната жалба и молят да се потвърди решението в
2
осъдителната част.
Молят да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците – Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН **********; Ж. Д. С.,
ЕГН ********** и Л. Д. К., ЕГН ********** са предявили против Сдружение
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 във с чл. 506, ал. 3 от
КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
20.08.2017 г., около 21:15 часа на Главен път Е - 79, км 400, в гр. Кресна е
настъпило ПТП, при което Н. Х. М., гражданин на Р. Гърция при
управлението на лек автомобил „Рено Сценик“ с гръцка регистрация №
******* е ударил пресичащия пътното платно пешеходец Д. С. К., ЕГН
**********, който починал на 20.08.2017 г.
Ищците твърдят още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил, който с
влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 46/2019 г. от Окръжен съд
Благоевград е бил признат за виновен в това,че при управлението му е
допуснал нарушение на правилата за движение /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. С. К., ЕГН ********** –
престъпление по чл. 343 от НК;
- Д. С. К., ЕГН ********** е техен баща и вследствие на неговата смърт
са претърпели болки и страдания;
3
- лекият автомобил, управляван от виновния водач е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП,
покрита от гръцко застрахователно дружество, на основание Полица
№1019/12026737, за периода от 17.08.2017 г. до 24.12.2017 г.;
- кореспондент на гръцкото застрахователно дружество на територията
на Р. България е ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД;
- претенцията за обезщетяване е заведена с вх. № 94-Р-26/14.02.2019 г.
по регистъра на ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, който писмо изх. №-92-
2532 от 18.02.2019 г. ги уведомил да заявят претенциите си пред Сдружение
„НББАЗ“;
- с молба вх. №2-1131/01.03.2019 г., подадена от Н. Д. К., ЕГН
**********; К. Д. С., ЕГН ********** и Ж. Д. С., ЕГН **********, както и с
молба вх. №2-1458/19.03.2019 г., подадена от Л. Д. К., ЕГН ********** са
заявени претенциите пред Сдружението;
- Сдружението е изплатило на всеки един от тях обезщетение, в размер
на сумата от 63 000 лева, която намират за недостатъчна да обезщети
претърпените от тях неимуществени вреди;
С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от
тях допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 87 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня
на смъртта на техния наследодател - 20.08.2017 г.
Поискали ответникът да понесе отговорността за разноски и да заплати
адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ подал отговор на исковата молба /л. 37/, с който
оспорил основателността на главните и акцесорни искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че по заведената щета е обезщетил в най-пълна степен
всеки един от ищците със сумата от 63 000 лева.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
наследодателят на ищците в тъмната част на денонощието е предприел
4
внезапно пресичане на Главен републикански път на място, което не е било
обозначено за тази цел, не е съобразил скоростта и разстоянието до
приближаващия се лек автомобил, с което поведение пряко и непосредствено
е допринесъл изключително много за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.08.2017
г., около 21:15 часа на Главен път Е - 79, км 400, в гр. Кресна е настъпило
ПТП, при което Н. Х. М., гражданин на Р. Гърция при управлението на лек
автомобил „Рено Сценик“ с гръцка регистрация № ******* е ударил
пресичащия пътното платно пешеходец Д. С. К., ЕГН **********, който
починал на 20.08.2017 г.
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието в населеното място
при функциониращо улично осветление.
Лекият автомобил се е движел в колона в лентата за движение на МПС
от гр. Сандански за гр. Благоевград.
Пешеходецът е навлязъл внезапно и перпендикулярно на платното за
движение отляво за водача Н. Х. М. и движещият се пред него лек автомобил.
Пешеходецът изчакал да премине лекия автомобил, движещ се пред
автомобила на Н. Х. М. и навлязъл в лентата за движение на МПС.
Последният се движел със скорост малко по-висока от разрешената за
населено място / 50 км/ч / и не могъл да предотврати удара на пешеходеца.
Предотвратяването на удара със заобикаляне на пешеходеца отляво е
свързано с навлизането в лентата за насрещно движение, крие опасности и е
5
забранено от ЗДвП.
Пешеходецът е имал възможност да възприеме лекия автомобил на Н.
Х. М. от разстояние повече от един километър.
Пешеходецът е можел да предотврати настъпването на ПТП, ако е
изчакал да премине и лекия автомобил, управляван от Н. Х. М..
Пешеходецът е можел да предотврати настъпването на ПТП, ако е
предприел пресичането на пътното платно на Главния път на обозначеното
мястото за пресичане, което е отстояло на малко повече от сто метра от
мястото на инцидента.
Пешеходецът не е ползвал светлоотразителна жилетка.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП, причините които са
способствали за неговото настъпване и обстоятелствата, при които ПТП е
било предотвратимо се установяват от писменото заключение на вещото
лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза – л. 325.
С влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 46/2019 г. от
Окръжен съд Благоевград е признал Н. Х. М. за виновен в това, че при
управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на
Д. С. К., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343 от НК - л. 17.
Приложеното на л. 19 от първоинстанционното производство
удостоверение за наследници разкрива, че Д. С. К., ЕГН ********** е оставил
седем броя низходящи наследници.
Четиримата ищци по настоящото дело имат постоянен адрес в гр.
Кюстендил.
6
Починалия Д. С. К., ЕГН ********** е имал постоянен адрес в гр.
Петрич, считано от 12.02.2002 г. – л. 122.
Лекият автомобил, управляван от виновния водач Н. Х. М. е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на
ПТП, покрита от гръцко застрахователно дружество, на основание Полица
№1019/12026737, за периода от 17.08.2017 г. до 24.12.2017 г.
Кореспондент на гръцкото застрахователно дружество на територията
на Р. България е ЗД „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД.
Претенцията за обезщетяване е предявена с молба вх. № 94-Р-
26/14.02.2019 г. по регистъра на ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД / л. 21/,
който с писмо изх. №-92-2532 от 18.02.2019 г. уведомил ищците да заявят
претенциите си пред Сдружение „НББАЗ“ – л. 23.
С молба вх. № 2-1131/01.03.2019 г., подадена от Н. Д. К., ЕГН
**********; К. Д. С., ЕГН ********** и Ж. Д. С., ЕГН **********, както и с
молба вх. № 2-1458/19.03.2019 г., подадена от Л. Д. К., ЕГН ********** са
заявени претенциите пред Сдружението – л. 24 и л. 26.
Сдружението е изплатило на всеки един от ищците обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 63 000 лева – л. 44 – л. 47.
Първоинстанционният съд в съдебното заседание на 27.10.2020 г. е
разпитал осем броя свидетели, които установяват, че ищците имат постоянни
адреси в гр. Кюстендил, създали са семейства, имат деца и внуци.
Адресите на ищците са посочени в исковата молба и удостоверението
за наследници.
От правна страна:
7
Предметът на делото е очертан с подадената от ответника въззивна
жалба, като спорът се концентрира до размера на обезщетенията за
неимуществени вреди и до процентното съотношение на съпричиняване на
вредните последици от пострадалия пешеходец.
Главните искове имат своето основание в разпоредбата на чл. 515, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 506 от Кодекса на застраховането,
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е сдружение
с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона за
юридическите лица с нестопанска цел.
Бюрото е представително национално бюро на застрахователите за
Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение.
Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган - като
извършва плащания в случаите по чл. 515. Дължимите плащания от
компенсационния орган се извършват със средствата от гаранционния фонд
на бюрото.
Законодателят в разпоредбата на чл. 515, ал. 1 от КЗ е установил, че
Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на
увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато:
1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за
уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор
по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която
увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя
или представителя, или
2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за
уреждане на претенции в Република България.
8
Съгласно алинея 2, право на обезщетение има увреденото лице, което
пребивава в Република България, ако са налице следните условия:
1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач
обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;
3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна
от Република България или когато произшествието е настъпило на
територията на трета държава, чието бюро участва в системата "Зелена карта"
- при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и
обичайно се намират на територията на държави членки.
Съгласно алинея 3, Бюрото в качеството си на Компенсационен орган
заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България,
и когато:
1. не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е
причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от
Република България, или
2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в
държава членка, различна от Република България, не може да се определи
застрахователят на виновния водач.
Отговорността на Бюрото като Компенсационен орган е заместваща
отговорността на застрахователя и само в посочените по –горе случаи
заплаща обезщетения, докато разпоредбата на чл. 511 от КЗ урежда в кои
случаи Бюрото е задължено да обработва претенциите, но не и да отговаря
като компенсационен орган.
Водачът на лекия автомобил „Рено Сценик“ е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на настъпване на ПТП,
по силата на полица, сключена с гръцко застрахователно дружество, което
има за свой представител /кореспондент/ на територията на Р. България ЗД
9
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като представител за уреждане на
споровете, след като е бил надлежно сезиран от ищците в двумесечен срок е
изпратил претенцията на Сдружение „НББАЗ“, което е приело своята
компетентност и неговия управителен орган е взел решение и обезщетил
всеки един от заявителите /ищците/ със сумата от 63 000 лева.
Основателността на иска предполага наличието на всички елементи от
посочения фактически състав:
- увредено лице, пребивава в Република България;
- виновният водач има валидна застраховка Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със застраховател, установен в държава членка,
различна от Република България;
- застрахователят на виновния водач или неговият представител за
уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор
по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която
увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя
или представителя;
- деянието на застрахования водач да е извършено виновно и да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
По делото има приложен съдебен акт - влязла в сила осъдителна
присъда, постановена от наказателен съд, който е задължителен за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това,
дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300
от ГПК.
Водачът на лекия автомобил при неговото управление е допуснал
нарушение на правила за движение, посочени в акта на наказателния съд,
поведението му осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и е станал
причина, но не единствената за настъпване на ПТП и вредите.
10
Доказателствата установяват, че пешеходецът е навлязъл внезапно на
пътното платно при положение, че е имал възможност да възприеме лекия
автомобил на Н. Х. М. от разстояние повече от един километър и тяхната
скорост на движение; можел да предотврати настъпването на ПТП, ако е
изчакал да премине и лекия автомобил, управляван от Н. Х. М. или ако е
предприел пресичането на пътното платно на Главния път на обозначеното
мястото за пресичане, което е отстояло на малко повече от сто метра от
мястото на инцидента.
Посочените обстоятелства обосновават извод, че пешеходецът е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1, т.
1 и 2, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, с което пряко и непосредствено в равна
степен ( ½ ) с виновния водач е станал причина за настъпване на ПТП и на
вредоносния за него летален изход.
Събитието е настъпило на територията на Република България и
увредените лица също пребивават на тази територия.
Предявените искове са доказани по основание, като размерът на
обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от ПТП следва да се определят от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение, което се
следва на всеки един от ищците за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на техния баща възлиза на сумата от 100 000 лева, който е съобразен
с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено
положение; възрастта на ищците, които са пълнолетни лица, създали свои
семейства с деца и внуци; починалият, считано от 2002 г. има постоянен адрес
в гр. Петрич, област Благоевград, докато четиримата ищци имат постоянни
адреси, регистрации и работа в гр. Кюстендил; обществено икономическите
11
условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на
настъпване на ПТП.
Така определеното обезщетение на всеки един от ищците следва да се
намали с прието процентно съотношение на съпричиняване ( ½ ), т.е. до
сумата от 50 000 лева.
Ищците признават обстоятелството, че ответникът е заплатил на всеки
един от тях обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от
63 000 лева.
На практика всеки един от ищците е обезщетен в повече от дължимото
се със сумата от 13 000 лева.
Ето защо предявените главни искове са изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Приетата правна квалификация на предявените искове се различава от
дадената от въззивния съд, но е съобразена с фактическите твърдения на
ищците, поисканата защита, доклад на съда по делото и разпределена
доказателствена тежест.
Неоснователността на главните искове влече неоснователност и на
акцесорните искове за заплащане на законната лихва, които също подлежат на
отхвърляне.
Ответникът, като Компенсационен орган в случаите на пълна или
частична основателност на главните исковете дължи законната лихва върху
обезщетенията, считано от изтичането на двумесечния срок за произнасяне от
датата на предявяване на претенцията пред него - чл. 516 от КЗ.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
изцяло основателна, поради което следва:
12
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща, до размер на сумата от
7 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2019 г. за първите
трима ищци и считано от 18.06.2019 г. за Л. Д. К. и вместо това да се
отхвърлят предявените искове;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските и определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в което
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 720 лева с
начислен ДДС;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ищците са осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски, в
размер на сумата от 14 700.83 лева;
Решението на първоинстанционния съд в останалата част
/отхвърлителна/ не е обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и промененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на предявените искове, всеки един от ищците
поотделно следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски за въззивното производство, в размер на сумата от 956
лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 12.10.2021 г., постановено по търг.д.
13
№ 12/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил в ЧАСТТА, в която ответникът –
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати на основание чл. 511,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 511, ал. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поотделно на Н.
Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН **********; Ж. Д. С., ЕГН **********
и Л. Д. К., ЕГН **********, сума в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
баща Д. С. К., ЕГН **********, настъпила на 20.08.2017 г. при ПТП на
Главен път Е - 79, км 400, в гр. Кресна, за което водачът Н. Х. М., гражданин
на Р. Гърция, управлявал лек автомобил „Рено Сценик“ с гръцка регистрация
№ ******* е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по
н.о.х.д. № 46/2019 г. от Окръжен съд Благоевград, ведно със законната лихва,
считано от 01.06.2019 г. за първите трима от ищците и считано от 18.06.2019
г. по отношение на Л. Д. К. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН
**********; Ж. Д. С., ЕГН ********** и Л. Д. К., ЕГН ********** против
Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* главни и акцесорни искове с правно
основание чл. 511, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 511, ал. 3 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
от смъртта на техния баща Д. С. К., ЕГН **********, починал при ПТП на
20.08.2017 г. при ПТП, до размер на сумата от 7 000 лева за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2019 г. за първите трима
от ищците и считано от 18.06.2019 г. за четвъртия ищец, които искове да се
считат предявени на основание чл. 515, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ
и по чл. 86, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 12.10.2021 г., постановено по търг.д.
№ 12/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил и изменено с определение № 260445
от 30.11.2021 г., постановено по търг.д. № 12/2020 г., по реда на чл. 248 от
ГПК, от Окръжен съд Кюстендил В ЧАСТТА за разноските, с което
ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да заплати адвокатското
възнаграждение на адв. Р. М., в размер на сумата от 2 720 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056 от 12.10.2021 г., постановено по
търг.д. № 12/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил в ЧАСТТА, в която ищците
Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН **********; Ж. Д. С., ЕГН
14
********** и Л. Д. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Сдружение
„Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 14 700.83 лева.
Решението на първоинстанционния съд в останалата необжалвана от
ищците част /отхвърлителна/ е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищците Н. Д. К., ЕГН **********; К. Д. С., ЕГН
**********; Ж. Д. С., ЕГН ********** и Л. Д. К., ЕГН **********,
поотделно да заплатят на Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, деловодни разноски за въззивното производство, в размер на сумата от
956 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15