РЕШЕНИЕ
№ 7836
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110162466 по описа за 2022 година
Предявени са от „У.К АД обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правни основания чл. 415ал.1, т.3 от ГПК, вр. с чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 79 ЗЗД, и по чл. 86 ЗЗД относно осъждането на Р. А. Л.,
ЛНЧ: *** да заплати на ищеца сумата от 3223,89 лв., представляваща главница
по договор за кредитна карта № ***** г., 1683,15 лв. – договорна лихва за
периода 18.09.18 г. – 14.12.2021 г., законна лихва върху главницата, считано от
15.12.21 г. до изплащане на сумата, както и 72 лева – разноски за връчване на
покана до длъжника.
Ищецът основава исковете си с твърденията, че между него и ответника е
бил сключен Договор за кредитна карта, по смисъла на който е предоставил
на кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на
5000 лв., като е открил на името на картодържателя и му е издал една основна
карта. Поддържа, че кредитът е бил надлежно усвоен под формата на
клиентски плащания, извършвани чрез кредитна карта № ***** г. ,
обслужвана от посочената картова сметка **** на името на
кредитополучателя съгласно т. 3 от договора за кредитна карта. Уговореният
между страните период на погасяване бил от 1-во до 15-то число на всеки
месец, следващ периода на клиентските плащания. Съгласно договора
1
минималната погасителна вноска била в размер на 150 лева, увеличена с
изискуемите невнесени суми от предходни периоди и непогасени лихвени
плащания. Съгласно договора срокът за ползване на разрешения кредитен
лимит бил до 30.06.2017 г. Поддържа, че съгласно т. 7.2 от Договора за
кредитна карта, когато или до или на датата на издължаване
кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния
лимит през предхдония ПКП, той дължи на банката лихва за целия дълг ,
формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на трансакцията до
окончателното погасяване, лихва върху целия дълг, формирана от безкасови
плащания до датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената
част от датата на частичното погасяване до последния ден на текущия ПКП.
Твърди, че към 18.09.2018 г. кредитополучателят е изпаднал в просрочие, като
в периода след това не са били заплатени 3 броя вноски за главница за м. 09,
10 и 11.2018 г. , както и три броя вноски за договорна лихва. Вследствие на
необслужване на дълга в рамките на повече от 61 дни, банката обявила на
21.11.2018 г. остатъка от кредита за изцяло изискуем, ведно с дължимите
лихви и неустойки. Поддържа, че кредитът е обявен надлежно за предсрочно
изискуем, с връчване на покана до длъжника, както и че крайният срок на
договора е изтекъл още на 30.06.2019 г. – преди подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Претендира присъждането
на съдебни разноски.
В законоустановения срок за отговора на исковата молба на дата 30.10.2019 г.
такъв постъпи от назначения на ответника особен представител А. П., с който
по същество оспорва предявените искове като недопутими и неоснователни.
Излага съображения, че ищецът не установява при условията на пълно и
главно доказване твърдението си, че е предоставил реално кредита на
ответника, че ответника реално е получил сума в посочения размер Твърди се ,
че липсва подписан от ответника погасителен план, че липсват общи условия
към договора, както и че не е представен договора в оригинал. Твърди се
липсата на доказателства , ангажирани от ищеца, за получаване на кредитна
карта от страна на ответника , с каквато ищецът поддържа, че сумите са били
усвоявани от ответника. Счита, че при липсата на категорични доказателства
за предаване на кредитната карта на картодържателя, само фактът на нейното
издаване и тегленето на пари в брой чрез нея от терминални устройства, не
може да обоснове извода, че именно ответникът е теглил сумите , отразени в
2
извлеченията на банката. На следващо място, счита, че банката не е
упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се и нищожност на договора за кредит и на отделни негови клаузи.
Моли за цялостно отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцовата банка е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за процесните суми, въз
основа на което е образувано частно гр.д. № 71820/21г. по описа на СРС, 69
състав. С Разпореждане № 9796/31.01.22г. , потвърдено с Определение №
3604/20.04.22г. по въззивно ч. гр.д. № 3853/22г. на СГС, е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на
банката поради това , че длъжникът по заповедното производство Р. А. Л.К
няма регистриран настоящ и поС.ен адрес на територията на Република
България, на осн. чл. 411, ал.2, т.4 от ГПК.
С Разпореждане №89176/23.09.22г. , постановено по ч. гр.д. № 71820/21г.
по описа на СРС, 69с-в, на заявителя е указано, че на осн. чл. 415, ал.1, т.3 от
ГПК може да предяви осъдителен иск за вземанията си срещу Р. А. Л. , за
които е подадено заявлението по чл. 417 ГПК , което е отхвърлено от съда с
влязло в сила разпореждане . В указания от съда срок ищцовата банка е
представила доказателства за предявяване на иска по реда на чл. 415, ал.1, т.3
от ГПК .
По исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. чл. 79 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че между банката като кредитодател и
ответника е налице валидно сключен договор за кредитна карта, по силата на
който е предоставил на кредитополучателя кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 5000 лв., като е открила на името на картодържателя и му е
издала една основна карта и за ответника е възникнало задължение да върне
отпуснатата сума под формата на кредитен лимит заедно с възнаградителна
лихва. В тежест на ищеца също така е да докаже, че ответникът не е изпълнил
поетото задължение да погасява месечните си вноски в срок, поради което е
възникнало правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем,
че е упражнила надлежно това свое право, като волеизявлението й е
3
достигнало до длъжника, евентуално, че понастоящем е настъпил крайният
падеж на всички задължения, както и какъв е точният размер на
претендираните вземания за главница и лихви по предявените искове. Ищецът
следва да докаже и валидността на клаузите от договора, на които основава
исковите си претенции.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По делото от страна на ищеца са представени и приети като
доказателства: Договор за кредитна карта № ****** от19.06.15 г., ведно с
формуляр за предоставяне на информация относно кредитен лимит – заверени
копия, Договор за предоставяне на платежни услуги – заверено копие,
Информация за сметка за периода 19.06.2015 г. – 15.12.2021 г. – заверено
копие, Справка за движението по кредитната карта за периода 19.06.2015 г. –
15.11.2018 г. – заверено копие, лихвен лист за кредит от 15.11.2022 г., контракт
950L902192241590, за период 19.06.2015 г. – 15.12.2021 г. – заверено копие,
извлечение от счетоводните книги на банката от 15.12.2021 г. – заверено
копие, покана до кредитополучателя – заверено копие, Молба до ЧСИ Ренета
Милчева с вх. № 2639 от 05.02.2020 г. – заверено копис, Фактура за връчване
на покани за събиране на вземания, възложени през месец януари 2020 г. –
заверено копие, Приложение № 1 – опис по фактура за м. януари 2020 г. –
извлечение – заверено копие, Документ за продължително пребиваване на
картодържателя – заверено копие, оригинал на Удостоверение, издадено от
МВР Дирекция „Миграция“, рег. № ***** от 19.09.2024 г.
В отговора на исковата молба ответникът е направил оспорване по реда на чл.
190 ГПК на представените от ищеца с исковата молба преписи на документи ,
като на осн. Чл. 183 ГПК съдът е задължил ищеца да предостави всички
намиращи се у него документи и всички други документи, съдържащи се в
досието на картодържателя в оригинал, като такива не са представени от
ищеца .
По делото е изготвена и приобщена съдебно-счеотводна експертиза.
Същата е изготвена въз основа на електронните записвания в счетоводната
система на банката. Съгласно експертизата действително е налице отпусната
сума и съответно нейно усвояване, доколкото е видно движение на средства
към и от кредитната карта, както и фактът, че впоследствие отпуснатите
средства не са били възстановени. Експертизата обаче не може да даде
4
отговор на въпроса за договорна обвързаност между страните. Същата е
изготвена на база заверен препис на кредитното досие, което не е било
представенопо делото в оргинал.
Доколкото кредитното досие не е представено от страната, която се позовава
на него, в оригинал , същото е изключено от доказателствения материал,
поради неизпълнено процесуално задължение от ищеца, по реда на чл.183
ГПК да го представи в оригинал. Завереният препис следва да не съставлява
приобщено към делото доказателство, върху което да се формират фактически
и правни изводи.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното:
Съдът приема, че не се доказва наличието на валидно сключено
облигационно правоотношение между страните с твърдяното в исковата
молба съдържание , като не се доказва сключения между страните договор за
кредитна карта с посоченото съдържание .
Според съществуващата практика, когато оригиналът на договора за
банков кредит е изгубен или не може да бъде представен, установяването на
съществуването на такъв договор може да се извърши и чрез други писмени
доказателства, които не противоречат на закона. При липса на оригинала на
договора , доказателствената тежест за установяване на факта на сключване на
договора пада върху страната, която се позовава на него- в настоящия случай
върху ищеца . В Решение № 91/01.04.2015 г. по гр.д. № 5960/2014 г. на ВКС,
IV г.о. / по повод непредставяне на оригинал при оспорване на автентичността
на частен документ/ е посочено, че при оспорване автентичността на частен
документ, чийто оригинал е загубен, доказателствената тежест да установи
съдържащите се в него факти се носи от страната, която се е лишила от него.
Допуснатата по искане на ищеца и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза , основава констатациите си, както и самото вещо лице
неведнъж заяви при изслушването му, върху електронните записвания на
банката в електронната й система , при липсата на представени първични
счетоводни документи от страна на банката . В настоящия случай ,
съобразявайки, че страната, която се позовава на договора, разполага само с
копие, но не и с оригинала, който е загубен или унищожен, съдът намира в
тази хипотеза, че заключението на счетоводната експертиза се основава на
5
вероятни предположения , а не на категорични констатации. Доколкото
липсват други относими доказателства за договорната обвъзраност между
страните , като такива не са представени от страната , която носи
доказателствената тежест за това- ищецът, изслушаната експертиза не може
да служи като единствено доказателство за наличието на договорно
отношение между страните с твърдяното в исковата молба съдържание.
На следващо място съдът намира и , че при оспорване автентичността на
частен диспозитивен документ , чийто оригинал е загубен или унищожен,
доказателствената тежест да установи съдържащите се в него благоприятни
факти, се носи от страната , която се е лишила от него.
Доколкото ищецът не успя да докаже наличието на главното вземане с
оглед на изложените по-горе съображения , недоказани по делото останаха и
акцесорните такива. Поради недоказаност на исковите претенции предвид
разпределената между страните доказателствена тежест, исковете подлежат на
цялостно отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ответника. За исковото
производство на страната на ответника е назначен особен представител на
разноски на ищеца, поради което на ответника не се следват разноски за
производството, доколкото такива не са направени, а ищецът вече е заплатил
дължимия депозит за назначаване на особен представител.
На ищеца по делото не се следват разноски по производството.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно и кумулативно съединените осъдителни искове,
предявени от „У.К АД, ЕИК: **** с правни основания чл. 415, ал.1, т.3 от
ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 79 ЗЗД, и по чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника Р. А. Л., ЛНЧ: *** да заплати на „У.К АД ЕИК:
**** сумата от 3223,89 лв., представляваща главница по договор за кредитна
карта № ***** г., 1683,15 лв. – договорна лихва за периода 18.09.18 г. –
14.12.2021 г., законна лихва върху главницата, считано от 15.12.21 г. до
изплащане на сумата, както и 72 лева – разноски за връчване на покана до
6
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7