Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, ІІІ касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян И, изслуша докладваното от
съдията Ганчева, кас.адм.нак. дело № 807 по описа за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ПИАРГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна*****, представлявано от управителя Р.С.Г., подадена чрез адв. Д. Т.,
срещу Решение № 215/10.02.2022г. постановено по НАХД №20213110204338/2021г. на
Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление №
03-012312/26.02.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Варна,
с което на дружеството, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена „Имуществена санкция” в размер на
5000 /пет хиляди/ лева, която е намалена по размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева. Със същото решение са
присъдени разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна в размер на
30 /тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът преповтаря в жалбата възраженията
посочени във въззивната жалба, като твърди, че решението на ВРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че в решението
изцяло липсват мотиви обосноваващи крайния извод на съда. Съдът не е изпълнил задълженията си за
обсъждане на всички събрани по делото доказателства - доводите и възраженията
на страните. Сочи, че АУАН е изготвен на 18.02.2020г., а самото наказателно
постановление е изготвено на 26.02.2020г., като АУАН не е връчван на
представител на дружеството, нито е изпращан по пощата. Намира, че е нарушено
служебното начало, тъй като ВРС не е събрал доказателства относно редовността
на административната процедура, компетентността на актосъставителите относно
издаване на АУАН и НП и не е изследвал нарушенията на административния процес
за опорочена процедура в хода на административнонаказателната преписка. Независимо, че съдът правилно е отчел, че
липсват мотиви на определяне размера на имуществената санкция, неправилно я е
изменил вместо да отмени на това основание обжалваното НП, не е извършена и
проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че имуществената санкция е
наложена в противоречие с целта на закона - не са изложени мотиви относно
определянето на нейния размер от 5000лв. По изложените доводи моли да се отмени
решението на ВРС и потвърденото с него НП. В с.з. процесуалния представител на
касатора поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли де се отмени
решението и потвърденото с него НП и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа,
че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в
сила.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на „ПИАРГ“ ЕООД, против Наказателно
постановление № 03-012312/26.02.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда” гр. Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена „Имуществена санкция” в размер на
5000 лева. За да измени НП съдът е приел от фактическа страна, че при извършена
проверка на 05.02.2021 г. около 09,55
часа в обект „Госип бар“, находящ се в гр. Варна, ул. ****е установено, че И.В.К.е
извършвала трудова дейност като „сервитьор“. К.попълнила декларация, че работи
във въззивното дружество като „сервитьор“, като не е получила копие от заверено
уведомление за сключен трудов договор. При извършената документална проверка се установило, че
действително между "ПИАРГ" ЕООД и работника има сключен на 05.02.2021
год. трудов договор № 00008/ 05.02.2021 г. като уведомлението до НАП било
изпратено на 05.02.2021 год. и било прието в 11:27 часа, т.е. след приключване
на извършената проверка. За нарушението бил издаден АУАН, въз основа на него е
издадено и НП. АНО изцяло възприел констатациите, описани в акта, както и
правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
При постановяване на решението си ВРС е
приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, че събраните в хода на съдебното производство доказателства изцяло
подкрепят обвинителната теза на АНО, като извършването на нарушението е
безспорно доказано. Въззивния съд е приел, че извършеното нарушение не е маловажно,
отчел е наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства – първо по ред
нарушение и липсата на отегчаващи такива, поради което е изменил НП и е
определил имуществена санкция в минимален размер.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Варна намира решението на ВРС за правилно и
законосъобразно – постановено при правилно приложение на материалния закон и
при спазване на съдопроизводствените правила. Изводите на първостепенния съд
напълно се споделят от касационния състав. ВРС е изпълнил задължението си да
събере допустимите и относими към правния спор доказателства. Следва да се
отбележи, че между страните по делото, както в хода на производството пред
административнонаказващия орган, така и в хода на съдебното оспорване на НП,
фактите, послужили като основание за ангажиране отговорността на работодателя,
не са били спорни. Установено е по категоричен начин, че дружеството е
извършило нарушението, за което е привлечено към административнонаказателна
отговорност.
По доводите за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в хода на
административното производство съдът намира същите за неоснователни. Видно от
АУАН №03-012312 от 18.02.2020г. същият е връчен на С.В.В., пълномощник по
силата на нотариално заверено пълномощно рег. №14798/17.10.2019г. Видно от
представеното пълномощно същото е безсрочно и дава права на пълномощника да
представлява дружеството пред Инспекция по труда като подготвя, оформя, подава
и получава необходимите документи и разписва с подписа си там, където е
необходимо. Следователно упълномощеното
лице е разполагало с необходимата представителна власт, както да присъства при
съставянето на акта, така и да го подпише, поради което не е налице нарушение
на разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Изхождайки от тълкуване на волята
на упълномощителя, следва да се направи извода, че получената от управителя на
"Пиарг " ЕООД представителна власт позволява на С.В.да подписва и
получава всякакви книжа и документи от името и за сметка на упълномощителя във
връзка с отношенията му с Дирекция „ИТ“ без ограничения и при липсата на
незабавно оспорване на неговите действия от търговеца по чл. 301 от ТЗ. Въз
основа на това пълномощно, в качеството си на пълномощник и в рамките на
предоставената му представителна власт, същият е подписал АУАН, с което АНО е
изпълнил законовите си задължения по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. След връчване на
АУАН е изтекъл 3-дневния срок, в който не са представени възражения и е
издадено НП. На дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение при
съставянето и връчването на АУАН, то не е от категорията на съществените,
водещи до отмяна на обжалваното НП. Съгласно постоянната съдебна практика
съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на
наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В
настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е
лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да
установи факти и обстоятелства, различни от установените в акта и НП.
Санкционираният търговец е обжалвал своевременно НП по съдебен ред и в
производството пред районния съд, който е инстанция по същество, е могъл да
изложи всички свои доводи и възражения за незаконосъобразност на акта и НП,
както и да представи доказателства за това, с оглед на което не е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото
му на защита. Възраженията за съставянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел са обсъдени от въззивния съд и са приети за неоснователни. Противно на
направеното възражение с оглед разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН актът,
независимо дали е бил съставен в присъствието само на един или на повече от
един свидетели, може да се подпише от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, след което се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си. Ето защо предоставената от закона възможност
актът да бъде подписан и само от един свидетел прави неоснователно възражението
в обратна насока. С посочването на ЕГН и адрес на свидетелите като изискуемо
съдържание на АУАН се цели да се индивидуализират същите, за да могат да дадат
показания за своите възприятия относно фактите по нарушението с оглед
изясняване на обективната истина. В случая посочването на адрес по месторабота
на свидетеля по акта е било достатъчно същия да бъде призован в с.з. на
19.01.2022 и да свидетелства, поради което допуснатия пропуск в акта не
ограничава правото на защита на наказаното лице и не съставлява нарушение.
По отношение на посочените възражения за
наличие на маловажен случай на административно нарушение, съдът прецени
следното: в специалната норма на чл. 415в, ал.2 от КТ е посочено, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2.
Отделно от горното, съдът съобрази и значимостта на обществените отношения,
свързани с правото на труд и неговата защита, отговорността на касатора е ангажирана
за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, което попада в приложното поле на чл. 415в,
ал.2 от КТ, като не на последно място следва да се посочи, че нито в хода на
административното, нито в съдебното производство е установено наличието на
многобройни или само на едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да мотивира квалификацията на случая като маловажен,
напротив – това е типично нарушение, което не се отличава от останалите случаи
на нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е първо такова е
отчетено при определяне размера на санкцията от въззивния съд, който е
индивидуализирал правилно наказанието, като е намалил санкцията в размер на
минимума, предвиден в закона предвид степента на обществена опасност на конкретното
нарушение.
Предвид изложените съображения, касационният
състав намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдените в жалбата
пороци, не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и не констатира такива при извършване на служебна
проверка съгл. чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, поради което
като законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" Варна съдебно-деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.
37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 215/10.02.2022г.
постановено по НАХД №20213110204338/2021г. на Районен съд - Варна, с което е
изменено Наказателно постановление № 03-012312/26.02.2020г. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „ПИАРГ“ ЕООД, ЕИК *****, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, която е намалена по
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪДЖА
„ПИАРГ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна*****, представлявано от управителя Р.С.Г.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: