№ 225
гр. гр. Добрич , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20203200500690 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба вх.№12594/21.07.2020г. от „Електроразпределение
Север“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В.В.“ №***, В. Т. – Е, чрез адв.Л.М., срещу решението
№526/26.06.2020г. по гр.д.№4292/2019г. на ДРС, с което съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Бул Аква Фиш„ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
село П., община Д. не дължи на „Електроразпределение Север“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.“ №***, В.
Т. – Е сумата от 6436,25 лева, представляващи такса „пренос ниско
напрежение“ (5117,79 лева) и такса „достъп ниско напрежение“
(1318,46 лева), начислени за периода от 01.08.2019г. до 30.10.2019г. по
фактури №********** от 09.09.2019г. (1944,05 лева такса пренос и
500,83 лева такса достъп); №********** от 07.10.2019г. (1834,88 лева
1
такса пренос и 472,70 лева такса достъп); №********** от
06.11.2019г. (1338,86 лева такса пренос и 344,93 лева такса достъп).
„Електроразпределение Север“АД намира решението за
неправилно поради нарушения на материалния закон,
съдопроизводствените правила, и необосновано от събраните в хода
на производството доказателства. Изразява несъгласие с извода на
съда относно приложимостта на чл.14 от ПИКЕЕ и аргументира
нейната неприложимост - разпоредбата уреждала случаите, в които
към трафопоста е присъединен само един обект, която хипотеза не е
налице в случая, обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа в миналото, когато изобщо липсвала
нормативна уредба за условията на присъединяване, в частност за
точката на мерене, което изключвало регламентацията по тези
въпроси на по-късно приетите ПИКЕЕ да бъде приложена към обекта
на ищеца; в случая това било и практически невъзможно, доколкото
липсвала техническа възможност за привеждане на точката на мерене
в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ. Излага и, че самият ищец не
бил поискал такава промяна, като бил наясно с липсата на такава
техническа възможност; нямал възражения срещу начисленото
количество електроенергия, а то било базата за определяне на цената
за достъп и пренос; признал задълженията си, като осчетоводил
фактурите и упражнил правото си данъчен кредит. След като приел, че
ищецът дължи цена за достъп и пренос, но размерът на задължението
му не е доказан, първоинстанционният съд неправилно не приложил
разпоредбата на чл.162 от ГПК. Иска отмяна на решението с
отхвърляне на предявения срещу него иск с присъждане на разноските
за двете инстанции.
В писмен отговор по жалбата на насрещната страна е
изразила становище за неоснователност на жалбата, неоснователност
на тезата на жалбоподателя относно наличие на основание за
събиране на такси достъп и пренос, разгледана на плоскостта на
2
сключените между страните договори, уреждащи отношенията им във
връзка с мястото и нивото на напрежение на мерене на потребената
ел.енергия , правилност на решението , чието потвърждаване иска с
присъждане на разноски.
Жалбата на „Електроразпределение Север“АД, изпратена по
пощата на 20.07.2020г. е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с
начало 09.07.2020г., когато решението е връчено на обжалващия, при
наличие на интерес от обжалване, отговаря на регламентите за
редовно сезиране на въззивната инстанция по чл.260-261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се
в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях
и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ
правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявен е от „Бул Аква Фиш„ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление с.П., общ. Д. , срещу „Електроразпределение Север“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.В.“
№***, В. Т. – Е, за установяване, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 6436,25 лева, представляваща такса „пренос ниско
напрежение“ (5117,79 лева) и такса „достъп ниско напрежение“
(1318,46 лева), начислени за периода от 01.08.2019г. до 30.10.2019г. по
фактури №********** от 09.09.2019г.; №********** от 07.10.2019г.;
№********** от 06.11.2019г.
Няма спор по фактите, че Дружеството-ищец е потребител на
електрическа енергия, присъединен към електропреносната мрежа по
силата на договор за пренос на ел.енергия с изх. № СВП13-
823/18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната
3
мрежа с изх.№ СВП13-823/18.11.2013г., както и договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № П-Д13-120-2013-П-Д14-33-05.03.2014г. по отношение на
Трафопост-командна кабина с площ от 24 кв.м., присъединен за извод
„Керамзит“, разположен в парцел ХІ в кв. 27, при граници и съседи на
поземления имот: изток-път, запад-парцел VІІ, север-път, юг-имот
ХХІІІ, находящ се в землището на село С., община Д., Стопански
двор. Договорите са сключени на осн.чл.104 ал.1 от ЗЕ, съгласно
който заплащането на цената за достъп и пренос се дължи по ред и
условия, определени в Правилата за търговия с електрическа енергия,
в сила от 26.07.2013г. В разпоредбата на чл.29 ал.1 от ПТЕЕ е
предвидено цената за достъп и цената за пренос да се заплаща,
съобразно количеството консумирана електроенергия, измерено в
местата за измерване, които места за измерване се определят от
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия и
договорите за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ установява задължението на
потребителите да заплащат утвърдената от държавния регулатор цена
за достъп до и цена за пренос по електроразпределителната мрежа на
оператора. Именно на основание чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ ответникът е
издал фактура №**********/ 09.09.2019г. за сумата от 1944,05 лева
такса пренос и 500,83 лева такса достъп; фактура
№**********/07.10.2019г.за сумата от 1834,88 лева такса пренос и
472,70 лева такса достъп; фактура №**********/ 06.11.2019г. за
сумата от 1338,86 лева такса пренос и 344,93 лева такса достъп, или
общо за периода от 01.08.2019г. до 30.10.2019г. претендира плащането
на сумата от общо 6436,25 лева, от която общо 5117,79 лева такса
„пренос ниско напрежение“ и общо 1318,46 лева такса „достъп
средно/ниско напрежение“. Няма спор, че процесните суми не са
платени от ищеца. Не се спори и относно верността на
математическите изчисления, в това число относно количеството
отчетена като потребена енергия като база за изчисленията и
4
приложените цени.
Фактурираните суми обаче и настоящата инстанция намира да не
се дължат от ищеца, тъй като цените за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа, не са определени чрез измерване
съобразно договорения между страните начин. Задължението за цена
за достъп и за пренос е пряко свързано със спазването на изискването
за измерване на електроенергията на мястото, което е нормативно
установено или договорено между страните
/решение№277/11.02.2013г. по т.д.№1054/2011г. на 2-ро ТО на ВКС/.
В раздел ІІ чл.1 ал.1 от Договора за достъп е записано, че
предоставянето на достъп до разпределителната мрежа на доставчика
на електрическа енергия се осъществява при спазване на
изискванията,посочени в Правилата за условията и реда за достъп до
електропреносната и елекроразпределителната мрежи, Правилата за
управление на елекроенергийната система, Правилата за управление
на елекроразпределителните мрежи и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия. В чл.4 ал.1 от договора е
записано, че измерването се извършва със средства за търговско
измерване, поставени на границата на собственост на електрическите
съоръжения, съгласно Наредба №6/2004г. Следователно Наредба
№6/2004г. и ПИКЕ, обн.в ДВ бр.98/12.12.2013г. са нормативните
актове, въз основа на които страните са договорили начина на
измерване на консумираната електрическа енергия. Обстоятелството,
че в последствие тези нормативни актове са отменени, не води до
автоматично отпадане занапред, включително за процесния период от
01.08.2019г. до 30.10.2019г., на постигнатите въз основа на тях
договорености между страните. При липсата на последващо
предоговаряне относно начина на измерване на количеството
потребена електроенергия/не се твърди и не се установява обратното/,
при липсата на приета след отмяната на посочените актове нова
подзаконова нормативна уредба, която да обвързва страните по
5
задължителен начин, процесните взаимоотношения следва да бъдат
уредени съобразно уговорките в представените по делото договори
относно начина за измерване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, а те са базирани на действащата към момента на
сключването им нормативна уредба.
По делото не е спорно, установено е от заключението на вещото
лице, изслушано от районния съд, че измерването на доставяната
електроенергия се извършва от страната на ниво ниско напрежение.
Вещото лице е констатирало и, че от процесният трафопост, изграден
през 1978г., се захранват обекти на четирима потребители,
включително ищцовото дружество, всички присъединени преди 2005г.
Съоръженията за присъединяване са трифазни четирипроводни
кабелни линии ниско напрежение. През процесния период
измерването на ел.енергията, потребявана в обекта на ищеца, се е
извършвало чрез трифазен статичен електромер с ид.
№1125091110066563. СТИ е монтирано в електромерно табло на
южната страна на трафопоста. Измерването е на ниво ниско
напрежение, индиректно посредством токови трансформатори, а
мястото на измерване е на входа на табло ниско напрежение. Мястото
на присъединяване зависи от собствеността на присъединителните
съоръжения - когато е на мрежовия оператор – към ЕРМ-НН /след
трафопоста/, а когато е собственост на клиента – към ЕРМ-СН. На
страна средно напрежение може да се измерва само електроенергията,
постъпваща в трафопоста. Разпределението на ел.енергията към
отделните клиенти се извършва на страна ниско напрежение /след
силовия трансформатор/, на страна ниско напрежение, поради което
измерването на индивидуалното потребление е възможно само на това
ниво на напрежение. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ относно
мястото на измерване е приложима, когато трафопостът захранва
само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване
на трафопоста за снабдяване с ел.енергия на повече клиенти поради
6
изложените причини. На страна средно напрежение се измерва
ел.енергията, постъпваща в трафопоста. Тя включва енергията,
потребявана от консуматорите и загубите в трафопоста.
При така установеното, измерването на доставяната електроенергия в
обекта на ищеца е извършено в отклонение на правилото на чл.14 от
ПИКЕЕ /сега отм./ за измерване от страната с по-високо напрежение,
при което следователно, с оглед изложеното по-горе, и в отклонение
на уговореното между страните в сключените между тях договори
относно начина на измерване на количеството електроенергия. Дали
този начин на присъединяване е заварен и дали фактическото
положение позволява неговата промяна е въпрос, който е
ирелевантен. Задължение на електроразпределителното предприятие е
да присъедини обекта на клиента, съобразно сключения помежду им
договор, препращащ към предвиденото по този въпрос в чл.14 от
ПИКЕЕ /сега отм./. За процесния период това не е налице и
количеството електроенергия не е измервано правилно. При
отклонение от нормативно установените или уговорени между
страните правила за поставяне на средството за техническо измерване,
измереното количество електроенергия не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и пренос, т.е. след като СТИ не е
поставено на необходимото място, съобразно чл. 120 от ЗЕ, не е
доказано задължението на ищеца към ответника по договора между
тях. Вярно е, че цената за достъп не се влияе от начина на
присъединяване/тя е една и съща при измерване на страната на ниско
и на средно напрежение/, а зависи от количеството измерена
ел.енергия /което би било по-голямо при мерене на ниво средно
напрежение/, но когато измерването на ел. енергия е неправомерно,
изобщо не е възникнало задължение за заплащане и на двата
компонента - цената за достъп и цената за пренос, и разпоредбата на
чл. 162 от ГПК е неприложима/в този смисъл решение №
227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на ВКС-ІІ-ро т. о./.
7
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК
вэззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разходите за водене на въззивното производство- 500лева адвокатско
възнаграждение, реалното извършване на който разход е удостоверено
с представения договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020г.
с характер на разписка в частта на отразеното плащане в брой на
горната сума..
Мотивиран от горното, Добричкият окръжен съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №526/26.06.2020г. по гр.д.
№4292/2019г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град В., бул. „В.В.” №***, В. Т.-Е, да
заплати на „Бул Аква Фиш”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. П., общ. Д., Стопански двор, съдебно-деловодни
разноски в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8