Определение по дело №108/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  98

 

гр.Пловдив, 13.03.2020г.

 

 

Пловдивският апелативен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 13.03.2020г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 108 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 37240/12.12.2019, подадена от И.И.Е., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е.Б., против Разпореждане № 10276 от 03.12.2019г., постановено по възз.гр.дело № 1505/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от него касационна жалба, вх. № 35568/28.11.2019г. против постановеното по делото Решение № 1256/05.11.2019г. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна.Заявено е искане - преди произнасяне по жалбата - за спиране на въззивното производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Не е подаден в срок писмен отговор от въззиваемата страна „М.Б.“ ЕАД.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на въззивна инстанция по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в частната жалба и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намира следното:

С обжалваното разпореждане се връща подадената от въззивника И.И.Е. касационна жалба против постановеното по делото въззивно решение, с което се потвърждава обжалваното от него първоинстанционно за осъждането му да заплати на въззиваемата страна „М.Б.“ ЕАД парично вземане за главница в размер на 11 360.57лв., ведно със законната лихва от 11.01.2019г. до окончателното изплащане, дължимо по договор за банков кредит от 22.05.2008г., сключен между него и „***********“ АД.

Изложените в обжалваното разпореждане мотиви за връщане на касационната жалба са, че е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване, съгласно критерия в чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед търговския характер на спора, който произтича от относителна търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ.

Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения.

По отношение на понятието „търговско дело“, за което липсва легална дефиниция в закона, е формирана противоречива съдебна практика, и е образувано тълк.д.№ 3/2019г.ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“

Неоснователно е заявеното в жалбата искане за спиране на настоящото въззивно производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело, с оглед даденото тълкуване с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014г. на ВКС по т.д. № 8/2013г., ОСГТК, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

По поставения процесуално-правен въпрос в жалбата се приема, че „търговски дела“, по смисъла на чл. 280, ал.3 ГПК, са не само делата по Глава ХХХII на ГПК, но и тези с предмет вземане във връзка с търговска сделка - обективна (286, ал.2, вр.чл.1, ал.1 ТЗ) и субективна (чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ).

В случая, предметът на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение, парично вземане, възникнало от договор за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка по чл. 286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 т.7 ТЗ, обуславя и търговския характер на делото, като този извод не се променя от това, че едната страна по договора за банков кредит е ФЛ, а другата страна по спора е цесионер на вземането.

Ето защо, и, тъй като цената на иска е под минимума за достъп до касационно обжалване за търговски дела по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 20 000лв., постановеното въззивно решение е окончателно.

Следователно, налице е основанието на чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за връщане на касационната жалба против окончателното въззивно решение, каквото законосъобразно е постановено от въззивна инстанция в законен едноличен състав.

Поради изложеното, въззивната частна жалба се оставя без уважение, обжалваното разпореждане, като законосъобразно, се потвърждава.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10276 от 03.12.2019г., постановено по възз.гр.дело № 1505/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от И.И.Е., ЕГН **********, чрез адв.Е.Б., касационна жалба, вх. № 35568/28.11.2019г., против Решение № 1256/05.11.2019г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: