№ 572
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102704 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
и. В. твърди в исковата си молба, че на - г., около 20.20 ч., в Община С., на път -, -+-,
настъпило ПТП между ППС марка -, модел -, с ДКН -, собственост на М. и управлявано от
Х. и ППС марка -., модел -, с ДКН -, собственост на и управлявано от Н.. Механизмът на
ПТП бил следният: л.а. -, управляван от Х., се движел с несъобразена с релефа на местността
скорост и при извършване на маневра ляв завой водачът му загубил контрол над МПС, като
се завъртял и навлязъл в лентата за насрещно движение, където по това време се движел л.а.
-., управляван от Н.. Настъпил удар между двата автомобила, като контактували дясната
странична част на л.а. - и предната част на л.а. -.. Вследствие на ПТП, и., която пътувала в
л.а. „А.“, получила следните травматични увреждания: контузия на гръден кош,
кръвонасядане по долната устна на устата, кръвонасядания по дясна слабинна област и
долна трета на коремна стена в ляво. Причина за настъпилото ПТП било виновното
поведение на водача на л.а. - Х., който не бил съобразил скоростта на движение на
автомобила с релефа на местността и пътните условия. Поради това навлязъл в лентата за
насрещно движещи се автомобили и настъпил удар с л.а. -.. За увреждащият л.а. била налице
сключена задължителна за-овка „гражданска отговорност“ с ответника, която била
обективирана в за-ователна полица -22/- със срок на валидност от 13:50 ч. на - г. до 23:59 ч.
на - г. /погрешно изписано - г./, тоест, към момента на настъпване на ПТП на - г., за същия
имало валидно сключена за-овка „гражданска отговорност“. По силата на този договор за-
ователят покривал отговорността на за-ованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в
размер на 10420000 лева за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди
1
вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица,
която сума представлявала максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди
по задължителна за-овка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
настъпване на ПТП. В ОД на МВР С., по повод настъпилото ПТП, било образувано ДП №-
/-- г. по описа на С. С., пр.пр. №-/- г. по описа на РП С.. Получените от нея телесни
увреждания били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение
на водача Х.. След настъпване на ПТП и получените травми била прегледана в ЦСМП С..
Оплаквала се е от силни болки в областта на гърдите. Направени й били необходимите
изследвания и установено наличието на контузия на гръдния й кош. След инцидента
започнала да поддържа високи стойности на кръвно налягане, което било нетипично за нея,
което състояние продължавало и към днешна дата. При извършените впоследствие
контролни прегледи съобщавала за спонтанни и палпаторни болки в гръдния кош и около
него. Два месеца след настъпване на инцидента била в болничен поради временна
неработоспособност. Освен претърпените физически болки и страдания, търпяла и морални
такива. Не само заради отраженията на нейните увреждания, но и поради обстоятелството,
че по време на ПТП загинал нейният домашен любимец. Имала -, -, на име -, което със - й
отглеждали с голям ентусиазъм и приемали за член от семейството. Преживеният - оказал
влияние върху психическото и емоционално й състояние. След инцидента била силно
притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Непрекъснато мислела за случилото се,
което провокирало чести -ови изживявания. Трудно се концентрирала, разсеяна била. Рязко
ограничила социалните си контакти. Нямала желание да извършва обичайните си дейности
и контактува с хора, което било изключително нетипично за човека, който била преди
инцидента. Известен период от време имала проблеми със съня. Изпитвала и - от
автомобили. Всички тези обстоятелства и лошото й психично здраве наложили посещение
при -, където било установено, че вследствие на произшествието била преживяла силен
емоционален - и настъпило разстройство в адаптацията. Загубата на -т й любимец довела до
допълнителни отрицателни емоции, дискомфорт, лабилност, тревожност и чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията. В резултат на получените телесни увреждания и
претърпените морални вреди извършила и разходи в размер на 550 лева за изследване от - и
издаване на заключение и становище, за което й била издадена фактура № 9/03.09.- г.
Съгласно чл. 380 КЗ с претенция от 08.09.- г. предявила претенции за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред ответника, като му представила
всички налични у нея документи, в това число констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и медицински документи, като посочила и банкова сметка за превеждане на
обезщетението. С писмо от 06.10.- г. той я уведомил, че представените документи били
разгледани от негова комия, която й определила обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000 лева, което според нея било занижено спрямо действително претърпените
вреди и не било годно да компенсира преживените от нея физически и морални болки и
страдания. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на и. сумата от 3000
лева за обезщетение на причинените й от ПТП неимуществени вреди - болки и страдания от
травматичните й увреждания, -, сумата от 1000 лева за обезщетение на неимуществени
2
вреди – болки и страдания от загубата на домашния й любимец при ПТП, сумата от 550 лева
за обезщетение на причинените й имуществени вреди от същото ПТП, за направени разходи
за изследване от - и издаване на заключение и становище, за което била издадена фактура №
9/03.09.- г., и законна лихва върху тези обезщетения от 06.10.- г. до изплащането им, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът З. заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор
и писмени становища, и в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
От представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от - г. и план – схема на ПТП към същия протокол, протокол за оглед на ПТП и съставения
албум по д.пр. № 207/- г. на Сектор ПП – ОД на МВР С. (л. 9-23), преценени съвкупно с
показанията на свидетелите С. (-) и С. (-), които съдът кредитира, тъй като са
непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят и допълват от
останалите доказателства по делото (чл. 172 ГПК), представените в първото заседание в
заверен от пълномощника на ответника препис материали по негова за-ователна преписка
по щета № Р00001000-04-20-7490/19.08.- г. (л. 110-131), заключението на назначената по
делото съдебно – автотехническа експертиза (ЗСАТЕ), което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, и
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (ЗСМЕ), което
съдът също възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява несъмнено, че на - г., около 20.00 часа, на път - -+-,
между селата - и -, при сухо време, на смрачаване, в посока север, към с. - се е движил със
скорост около 90 км/ч л.а. М. с рег. № -, собственост на М. и управляван от Х., а по същото
време в обратна посока към с. - се е движил със скорост около 40 км/ч л.а. - с рег. № -,
собственост и управляван от - на и. – Н., като на предната дясна седалка в същия автомобил
се е возела с поставен обезопасителен колан и и. по делото (св. С., л. 187, т. 1 и 3 ЗСАТЕ, л.
и 144 и 146, и ЗСМЕ, л. 207). Времето е било ясно, пътната настилка – суха, видно от план-
схемата към протокола за ПТП (л. 10). Поради управление на л.а. - с несъобразена с релефа
на местността (остър ляв завой с радиус от 60 м – т. 4 ЗСАТЕ, л. 146) скорост от 90 км/ч,
водачът на този автомобил е загубил управлението му докато описвал дъгата на завоя, което
го -нало и той задействал спирачките на автомобила в момент, когато вече е навлязъл в
завоя, което предизвикало загуба на странично сцепление и настъпило странично плъзгане
на управляваният от него автомобил, който се завъртял обратно на часовниковата стрелка и
с дясната си странична част навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил удар
с движещият се в същата лента л.а. -., управляван от - на и.. При това ПТП управляваният от
3
последния автомобил контактувал с предната си челна лява част със страничната дясна част
на л.а. -, който след удара продължил ротационното си движение в същата посока и спрял с
предна част насочена на изток, а л.а. -. останал в попътната си лента с предна част насочена
на юг (т. 1-4 ЗСАТЕ, л. 144-146). Водачът на л.а. М. е имал техническа възможност да
предотврати това ПТП, като избере скорост на движение, съобразена с радиуса на завоя и
степента на неговата квалификация, а водачът на л.а. -. не е имал техническата възможност
да предотврати същото ПТП (т. 5-7 ЗСАТЕ, л. 147). Тъй като горепосочените доказателства
подкрепят протокола за ПТП, съдът намери за недоказано оспорването от ответника на тези
удостоверени в него и установени по делото обстоятелства и причини за това ПТП. Този
протокол е официален свидетелстващ документ и се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с
обвързваща съда материална доказателствена сила и за този описан в него механизъм на
ПТП, защото никога не е съществувал спор в доктрината и практиката, че определението,
което чл. 179, ал. 1 ГПК дава на официалния документ, е твърде тясно, защото отразява само
свидетелстващите документи, удостоверяващи направени изявления пред удостоверителния
орган – тоест само нотариалните актове. Това обаче съвсем не означава, че само последните
са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, защото чл. 179, ал. 1 ГПК сочи само общите изисквания, на които тези
документи следва да отговарят, за да се ползват с такава сила и доказват, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на издалият ги орган, са се осъществили така,
както се твърди в тях. Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос, която винаги е
приемала, че съставеният от органите на КАТ, след посещение на място и оглед, протокол за
ПТП, е официален свидетелстващ документ, който се ползва с предвидената в чл. 179, ал. 1
ГПК материална доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му по чл. 125, т. 1 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП и чл. 3 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009) – форми и ред. Поради това
съставлява изцяло официален свидетелстващ документ, който доказва описания в него
механизъм на ПТП (Р 73-2012-I т.о. и Р 24-2011-Iт.о.).
В пряка причинна връзка от същото ПТП и. е получила не само посочените в
показанията на свидетелите С. и С. -, -, повишено кръвно налягане и силни болки в гърдите,
предизвикали и силни затруднения в дишането й, но и следните посочени в същото ЗСМЕ
телесни увреждания – -, причинили й временно разстройство на здравето, неопасно за
живота (л. 206-207). От тези й травматични увреждания от ПТП, и. е изпитвала болки, които
са били по-интензивни в началото и стихвали в следващите 1-2 седмици. Възстановяването
й е траело не повече от 30 дни, което кореспондира и с представените болнични листове за
разрешен й отпуск при временна неработоспособност за общо 29 дни. Тези й телесни
увреждания не се нуждаят от специално лечение, освен покой и евентуално прием на
обезболяващи лекарства при нужда, като се възстановяват без остатък за не повече от 30 дни
и не причиняват усложнения и остатъчни явления (ЗСМЕ, л. 206-207). Според ЗСМЕ, в
делото няма данни и. да е пътувала без обезопасителен колан, като уврежданията й нямат
специфичен характер и поради това е невъзможно да се получи релефа на травмиращия
4
фактор, въпреки което е напълно възможно тези й увреждания да се получат от самия
обезопасителен колан, който придобива свойствата на твърд тъп предмет при челен удар с
високи скорости, като друг травмиращ фактор е въздушната възглавница, в подкрепа на
който извод е и липсата на по-тежки нейни травматични увреждания, като например
черепно-мозъчна травма, счупени кости на гръдната клетка, ако евентуално не е била
фиксирана с предпазен колан (л. 207).
Според ЗСМЕ, след ПТП и. е постъпила в - на - с лист за преглед на пациент и
оплаквания от болки в гърдите, без загуба на съзнание, ориентирана, движи крайници (л.
205). Извършен й е преглед и направени ехографии и рентгенографии на - – без патологични
находки. Поставена й е диагноза: -, с която са й издадени болнични листове за общо 29 дни.
Има приложен И амбулаторен лист от -- г. с тази диагноза и обективно установена -. На -- г.
е прегледана по нейно желание и в кабинета по Съдебна медицина, където е
освидетелствана и издадено представеното по делото СМУ (ЗСМЕ, л. 205).
След ПТП имало периоди, в които и. гледала в една точка, не говорела с близките си
и плачела за - си любимец - -, порода „-“, което било нейна и на - й собственост, и за което
тя много се грижела и била привързвана, като към член от семейството, който й любимец
загинал при ПТП, а загубата му тя все още не могла да преодолее. Тези обстоятелства се
установяват от съвкупната преценка на показанията на свидетелите С. и С., преценени
съвкупно с представените по делото паспорт на същия любимец и писмо от - в С. (л. 125-
126). От показанията на същите свидетели се установява още, че към момента и. не
изпитвала болки и страдания от телесните си увреждания, но все още не е преодоляла -а и -а
от ПТП, каквито тя все още изпитва при качване в лек автомобил, като продължавала да
възпроизвежда в съзнанието си самото ПТП, а в случаите, при които й се налагало да
премине отново през мястото му, -. След ПТП станала -, започнала да - с -, -, че след ПТП -
(св. С. и С.). Поради невъзможността й да преодолее тези си -, същата посещавала и -, по
настояване на свидетелката С., който й изготвил представеното с исковата й молба
експертно -ическо становище, за което и посещения тя заплатила 550 лева на същия -, видно
от същото становище, касова бележка и показанията на свидетелите С. и С. (л. 37-40 и 186-
187).
Страните не спорят, а се установява и от протокола за ПТП и от представените по
делото в заверени от страните преписи проверки за сключена за-овка „гражданска
отговорност“, че към датата на ПТП е имало сключена със за-ователна полица --, между
собственика на л.а. - и ответника - договор за задължителна за-овка „гражданска
отговорност” на автомобилистите (л. 9, 52 и 127). Според чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, обект на тази
за-овка е гражданската отговорност на за-ованите (в случая на водача на управлявания при
ПТП л.а. -, за който е налице валидно сключен със същата полица за-ователен договор за
такава за-овка), за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди
свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които за-ованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Срокът на действие на тази за-овка е от - г. до - г., като в рамките му е
5
настъпило на - г. и процесното ПТП. Причинените в случая от за-ования при същото
имуществени и неимуществени вреди на и., са свързани с управлявания от него при това
ПТП горепосочен л.а., тъй като именно с него те са причинени и настъпили в срока на
действие на тази за-овка. Следователно. Гражданската му отговорност по чл. 45, във вр. с чл.
51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за обезвредата им, е била покрита от тази за-овка, респективно от
ответника, който е за-овател по нея (чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените преки
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от и. имуществени и
неимуществени вреди, са доказани напълно в своето основание, с изключение на прекия иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от и. болки и страдания от загубата при
ПТП на - й любимец, който й иск е недоказан още в своето основание, поради което следва
да се отхвърли изцяло, като неоснователен, без преди това да бъде обсъждан по отношение
на неговия размер, защото това се явява безпредметно. Според нормата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на
движение, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая за-
ованият при ответника горепосочен водач на л.а. - – Х. е нарушил при ПТП именно тази
законова норма, управлявайки при същото л.а. - с несъобразена с релефа на местността
(остър ляв завой) скорост. В пряка причинна връзка от това му противоправно и виновно
съгласно необорената по делото презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД деяние, е настъпило и
процесното ПТП по смисъла на §1, т. 47 от ДР на ППЗДвП. В пряка причинна връзка от
същото, возещата се на предната дясна седалка, с поставен обезопасителен колан, ищца,
видно от показанията на свидетелката С. и потвърждаващото ги ЗСМЕ, е получила не само
посочените -, - и телесни увреждания, които са предизвикали горепосочените й болки и
страдания, представляващи по своя характер причинени й неимуществени вреди, но и
посочените загуби в размер на 550 лева, платени за становище, диагностика и лечение от -,
необходими за преодоляване на същите причинени й - от същото ПТП (т. 7 ППВС 4/1968 г.),
за обезвредата на които, техният виновен причинител/деликвент – управляващото
горепосочения л.а. - трето лице Х., носи гражданска отговорност да заплати обезщетение, за
да ги поправи (чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД). Тази му отговорност е била покрита от
ответника, като за-овател по сключения със собственика на този управляван от него
горепосочен л.а. договор за задължителна за-овка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, действал към датата на процесното ПТП (493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ). При това
положение увредената при същото ищца, има право да получи обезщетение за причинените
й при същото ПТП горепосочени имуществени и неимуществени вреди, пряко от ответника,
като за-овал тази отговорност на причинилият й ги деликвент (чл. 432, ал. 1 КЗ). Ето защо
съдът намери, че предявените от и., против ответника, преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, са
доказани напълно в своето основание, с изключение на предявения от нея пряк иск за
6
обезвреда на причинените й болки и страдания от загубата при ПТП на - й любимец.
Въпреки, че от съвкупната преценка на представените от и. паспорт и писмо за
смъртта на този й любимец при ПТП, и показанията на свидетелите С. и С., че от същата тя
продължава да търпи твърдените от нея множество страдания, защото е била много
привързана към този си любимец, те не представляват неимуществени вреди, за обезвреда на
които да й се присъди обезщетение. Както се посочи и по-горе, според нормата на чл. 477,
ал. 1 и 2 КЗ, обект на сключената от ответника със собственика на управляваният от за-
ованият деликвент при ПТП л.а. - задължителна за-овка, е гражданската отговорност на
последния за причинените на и. имуществени и неимуществени вреди, свързани с
използването на същото МПС при ПТП, за които обаче този за-ован - деликвент отговаря
пред нея съгласно българското законодателство. А според нормата на чл. 52 ЗЗД от
последното, по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, но и естеството и характерът на страданието, за което може да се
присъди такова обезщетение. Трайна е в тази насока практиката на ВКС, че по
справедливост се определя съгласно чл. 52 ЗЗД не само размерът на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди, но и всичко, което е свързано с обезщетяването. Така
по справедливост се определя кръгът на лицата, които са активно легитимирани да предявят
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (ППВС №№ 4/1961 г. и № 5/1969
г., ТР № 1-2018-ОСНГТК ). При телесна повреда например такова обезщетение може да се
иска само от непосредствено пострадалия, но не и от неговите близки роднини, макар те да
преживяват тревога във връзка със страданията му. При смърт, активно легитимирани са
също определени близки и роднини на загиналия, макар че и други негови роднини или
нероднини са депримирани от гибелта му (ТР № 1-2018-ОСНГТК). Най-сетне по
справедливост се определя естеството и характерът на страданията, които подлежат на
обезщетяване. Защото не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна
депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само
тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. При това, както по въпросите за
размера на обезщетението и кръга на активно легитимираните да искат заплащането му за
неимуществени вреди, така и по въпроса за естеството и характера на подлежащите на
обезщетяване страдания, съдът прилага не строго субективен критерий, а отразява
обществените схващания за справедливост. От тази гледна точка не би могло да се счете за
справедливо присъждането на обезщетение за неимуществени вреди и за преживените в
случая от и. страдания от загубата при ПТП на - й любимец ( в този смисъл и Р 1102-1981–I
г.о.). Ето защо прекият й иск за присъждане на обезщетение от 1000 лева за същите вреди,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, защото е недоказан още в своето основание
(чл. 52 от ЗЗД).
По отношение на размера на предявения от нея пряк иск за обезщетяване на
причинените й имуществени вреди, същият е доказан до заплатената от нея сума от 550 лева
за изготвяне на становище, заключение и посещения при -, необходимостта й от които е
доказана по делото с опитите й да преодолее -а и -а, причинени й от ПТП, а размера на тези
7
заплатени от нея парични средства за това, се доказа от представената от същата касова
бележка за плащането им. Поради това съдът го намери за доказан до тази заплатена от нея
сума (т. 7 ППВС 4/1968 г.).
По отношение на размера на прекият й иск за заплащане на обезщетение от 3000 лева
за неимуществени вреди, съдът намери, че причинените й при ПТП телесни горепосочени
увреждания, по своя характер представляват леки телесни повреди (чл. 130, ал. 1 НК). По
брой обаче те са множество - -, причинили й временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. В пряка причинна връзка от същите и лечението им през 29-те дни разрешен й
отпуск при временна неработоспособност, и. е търпяла в началото силно изразени болки,
които са стихвали в следващите 1-2 седмици. В пряка причинна връзка от ПТП се е
повишило и кръвното й налягане, като същата е получила и -, и -, имало периоди, в които - -
при качване в лек автомобил, продължила да възпроизвежда в съзнанието си ПТП, а в
случаите, при които й се налагало да премине отново през мястото му, -, станала след ПТП -,
започнала да - с -, -, че след ПТП и -. Към момента същата не изпитва болки и страдания от
телесните си увреждания, но все още не е преодоляла предизвиканите от ПТП горепосочени
-. При определяне размера на обезщетението за тези претърпени от същата неимуществени
вреди, следва да се вземе предвид и възрастта й към датата на увреждането, както и начина,
по който са й били причинени вредите - при ПТП, като пътник в лек автомобил на дясната
предна седалка, с поставен обезопасителен колан, видно от показанията на свидетелката С. и
потвърждаващото ги ЗМСЕ (р. II от ППВС № 4/1968 г., Р 93-2011-II т.о., Р 238-2008-II т.о.).
Ръководен от тези установени по делото обективни обстоятелства, съдът намери, че
справедливо обезщетение за тези претърпени от и. неимуществени вреди, е сумата от 3000
лева, в който размер и тя претендира обезщетение за същите с този си пряк иск. Поради това
до този размер същият следва да бъде уважен, като основателен.
По делото няма данни за намаляване на тези обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а възраженията за противното на
ответника в отговора му са неоснователни. За да е налице съпричиняване, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Следователно. Релевантен за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен по делото негов принос, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането му. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за наличие на такова съпричиняване с
вероятности или предположения. Поради това във всички случаи на предявен иск по чл. 45
ЗЗД срещу деликвента или на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу за-ователя,
съпричиняването подлежи на несъмнено доказване от ответника, който с позоваване на
същото цели намаляване на отговорността си към увреденото лице (Р 54-2012-II т.о., Р 99-
2013-II т.о., Р 76---II т.о., Р 1-2021-II т.о.).
8
В случая ответникът твърди по същество в отговора си, че и. допринесла за
увреждането си, защото в нарушение на чл. 137а ЗДвП нямала поставен обезопасителен
колан. Тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено това обстоятелство, лежи по
делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 54-2012-II т.о., Р 99-2013-II т.о., Р 76---II т.о.,
Р 1-2021-II т.о.). По делото обаче същият не представи и не само липсват доказателства, от
които да се установява несъмнено и. да не е била при ПТП с поставен обезопасителен колан,
но и тъкмо обратното се установява от показанията на свидетелката С. и потвърждаващото
ги ЗСМЕ. Поради това съдът намери за недоказано възражението му да е налице
съпричиняване на и. на увреждането й при ПТП (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради това съдът
намери, че предявените от нея преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на
причинените й имуществени вреди от 550 лева и неимуществени вреди от 3000 лева, следва
да бъдат уважени до тези им размери, в които са и предявени, без тези дължими й се по тях
обезщетения, да бъдат намалявани на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на акцесорния иск за законна лихва, съдът съобрази, че в
задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу за-овател по за-овка „гражданска отговорност“, в за-ователната сума по чл. 429 КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото от за-ования на увреденото лице обезщетение
за забава за периода от уведомяване на за-ователя, респективно предявяване на претенцията
пред него от увреденото лице, а не и от момента на увреждането (Р 128---I т.о.). Според
нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, за-ователят дължи законната лихва за забава върху размера на
за-ователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от за-ователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая процесното ПТП е настъпило на - г., а и. е поискала от ответния за-овател
обезщетения за причинените й при същото вреди на 19.08.- г. (л. 110). Със същото си искане
обаче не е представила никакви данни за банковата си сметка, по която да се извърши
плащането съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ, нито доказателства, с които разполага, каквито и
посочена банкова сметка пълномощникът й е изпратил на ответния за-овател едва с
писмената си за-ователна претенция на 08.09.- г. (л. 111-112). На 06.10.- г. ответникът й е
изпратил полученото от нея на 09.10.- г. уведомление, че й предлага 1000 лева обезщетение
за причинените й неимуществени вреди при ПТП, с което и. не е била съгласна, което
обуславя съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на преките й искове по делото. При това
положение обаче, по ранната от двете дати по чл. 497, ал. 1 КЗ, в случая изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства и банкова сметка от
пълномощникът й на 08.09.- г., е настъпила на 23.09.- г.(л. 114 и 131). Поради това на 24.09.-
г. ответникът е изпаднал в забава да определи и й изплати процесните за-ователни
обезщетения (чл. 497, ал. 1 КЗ). С този си иск за законна лихва обаче и. претендира
присъждането на такава върху за-ователните обезщетения от по-късната дата 06.10.- г., от
9
която съгласно диспозитивното начало в процеса този й иск следва да се уважи до
изплащането им (чл. 497, ал. 1 КЗ, Р 128---I т.о.). Същите дължими й се от ответника суми
следва да й се присъдят, но не по посочената от пълномощника й в исковата молба негова
банкова сметка по чл. 39 ЗА, защото, въпреки неоснователните му доводи за противното,
същият е упълномощен от и. с т. 6 от представеното пълномощно да посочва пред съда не
такава негова сметка по чл. 39 ЗА, а банкова сметка на упълномощеното от нея със същото
пълномощно адвокатско дружество, каквато обаче не е посочена в исковата молба (л. 4 и
55).
По отношение на разноските, при този изход на делото, сторените от и. разноски по
същото в общ размер на 422 лева (от които 182 лева внесена държавна такса за
производството и 240 лева внесени депозити за възнаграждения на вещите лица), следва да
се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете, или сумата
329.25 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). С исковата молба пълномощникът на и. е поискал да му се
присъди адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие
е уговорено безплатно процесуално представителство на и. от същия пълномощник на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (л. 183). При наличието на такъв договор, с който е уговорено
процесуално представителство на ищеца при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатското
възнаграждение се дължи и следва да се присъди на пълномощника му (Опр. № 257-2018-II
т.о.). Според чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съдът определя това възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Според приложимия чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 64/2004 г.),
минималното адвокатско възнаграждение за защита на и. по делото е 548.50 лева и 109.70
лева ДДС, който следва да се прибави към същото съгласно §2а от ДР на същата Наредба,
тъй като в представения договор е вписано, че пълномощникът на и. е регистриран по
ЗДДС, или общо 658.20 лева, като съразмерно с уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден за плати на този пълномощник на и. 513.54 лева адвокатското
възнаграждение. При този изход на делото, сторените от ответника разноски по същото в
общ размер от 595 лева (от които общо 445 лева внесени депозити за възнаграждение на
вещите лица и дължимо му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева по
чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от
юрисконсулт), следва да се възложат в тежест на и., съразмерно с отхвърлената част от
исковете, или сумата от 130.77 лева (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати на В., с ЕГН
**********, с адрес -, сумата от 550 лева за за-ователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на
претърпени имуществени вреди – загуби от заплатени разходи за - и сумата от 3000 лева за
за-ователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на претърпени неимуществени вреди – болки,
10
страдания, - и -, причинени й виновно при ПТП на - г. на път - -+- в О. от за-ования Х. по
сключен със за-ователна полица № --/- г. договор за задължителна за-овка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, и законна лихва върху тези суми от 06.10.- г. до
изплащането им, както и сумата от 329.25 лева за разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В. пряк
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждането на З. да й заплати и сумата от 1000 лева за за-
ователно обезщетение по същата за-овка на претърпени от същото ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания от загуба на домашен любимец, и законна лихва върху тази сума
от 06.10.- г. до изплащането й.
ОСЪЖДА З. с п.а., да заплати по банкова сметка с -: --, на адвокат П., с ЕГН
**********, с адрес -, сумата от 513.54 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за оказано по
делото безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на и. В., съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. с п.с., да заплати на З. с п.а., сумата от 130.77 лева за разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11