Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр. Враца, 17 февруари 2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично заседание на 19.01.2017 г. в
състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като
разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 4070 по
описа за
Делото е за съдебна делба и е в първата си фаза – по допускане на делбата.
Образувано
е по искова молба на З.Б.В. с ЕГН ********** *** срещу К.Г.В. с ЕГН ********** ***, за делба на на
съсобствен на страните жилищен имот, а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1021.81.6.62 по
кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес
гр. Враца, ул. „***********, с площ по документи 34,76 кв.м., ведно с
прилежащото му мазе и прилежащите му 1,07% идеални части от общите части и от
правото на строеж.
В
исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, които са сключили
граждански брак на 06.09.1987 г., а бракът им е прекратен с решение от
19.12.2011 г. по гр. дело № 3201/2011 г. на Врачански районен съд, влязло в
законна сила на 12.01.2012 г. По време на брака, на 15.10.1997 г., на името на
ответника К.В., двамата съпрузи закупили от „Орловец” ЕООД жилище-ап. № 58,
находящ се в гр. Враца, ул. „**********което е предмет на делба по настоящото
дело.
Предвид
невъзможността след развода между страните същите да си поделят процесния имот
чрез доброволна делба, се иска съсобствеността върху същия да бъде прекратена
чрез обособяване на отделни дялове на страните, при равни права-по 1/2 идеална
част за всяка от страните.
С
исковата молба е направено и изрично искане с правно основание чл. 344, ал. 2
от ГПК съдът с решението си по допускане на делбата да възложи ползването на
процесното неподеляемо жилище на ищцата З.В., до приключване на производството
за съдебна делба с влязъл в сила съдебен акт, тъй като ищцата не разполага с
други жилищни имоти.
Ответникът
К.В. излага в отговора си по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, че искът за
делба е недопустим, а по същество е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е
налице съсобственост по отношение на процесния имот, а имотът е изключителна
собственост на ответника. Направено е изрично възражение с правно основание чл.
21 от СК от
Искът е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/, във
връзка с чл. 26, ал.
1 от Семейния кодекс от 1986 г.
/отменен/ и е допустим. Направеното от ответника искане
за прекратяване на производството по делото поради това, че липсва
съсобственост между страните по отношение на процесния имот е въпрос, свързан с
материалноправната, а не с процесуалноправната легитимация на страните, поради
което е неоснователно.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.
М.Д., поддържа иска и доразвива изложените в него съображения.
Ответникът се явява лично в
съдебно заседание, оспорва иска и поддържа отговора си.
Съдът
приема за установено следното:
От
фактическа страна.
Видно е от
представеното решение от 19.12.2011 г., постановено по гр. дело № 3201/2011 г.
на Врачански районен съд, влязло в сила на 12.01.2012 г., че страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с развод.
По делото не се оспорва от страните, а се
установява и от приетия като доказателство договор за продажба на недвижим имот
– държавна собственост, че през време на брака същите са придобили от „Орловец“
ЕООД гр. Враца право на собственост върху следния недвижим имот: апартамент №
58, находящ се в гр. Враца, ул. „Вапцаров“, бл. 1, вх. А, с площ 34,76 кв.м., ведно
с мазе и с 1,07% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж.
От
приетата като доказателство по делото схема № 15-475063/29.09.2016 г. на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Враца се установява, че процесният имот
е с идентификатор 12259.1021.81.6.62 и представлява жилище, апартамент с площ
от 34,76 кв.м., с прилежащо избено помещение, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 12259.1021.81.6.61, 12259.1021.81.6.63, под обекта: 12259.1021.81.6.47,
над обекта: 12259.1021.81.6.77.
В
договора е отразено, че към момента на сключването му, купувачът К.Г.В. е заплатил цената от
1 063 080,00 лв. с ДДС с фактура № 2360/30.06.1997 г.. на касата на дружеството-продавач.
При така
описаната фактическа обстановка, съдът счита, че първо следва да се произнесе
по направеното от ответника възражение за пълна трансформация.
Съгласно
чл. 19 ал. 1 от СК от 1986 г. /отм./, съпружеска имуществена общност са вещите,
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време
на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити.
Следователно законът поставя две условия, за да бъде дадена вещ или имот
съпружеска имуществена общност – имотът да бъде придобит през време на брака и
имотът да е придобит с общи средства на съпрузите.
Оборването
на презумпцията в чл. 19, ал. 3 от СК от 1986 г. /отм./ за съвместен принос при
придобиването на процесния недвижим имот може да стане както с писмени, така и
с гласни доказателства, каквато е константната практика на ВКС /в този смисъл
решение № 13/1980 г. на ГО на Върховния съд, решение № 535/17.06.1994 г. по гр.
дело № 403/1994 г. на ГО на ВС, решение № 116/07.02.1991 г. по гр. дело №
1403/1990 г. на ГО на ВС/.
В случая
е безспорно, че процесният недвижим имот – апартамент е придобит през време на
брака на страните. Що се отнася до средствата, с които е закупен имота,
ответникът претендира, че тази сума му е била изцяло дадена от неговите
родители.
Правата
на собствениците – бивши съпрузи се определят към момента на придобиване на
вещното право по съответния юридически способ /Постановление № 5 от 31.10.1972
г. на Пленума на Върховния съд, т. 2/. В настоящият случай правото на
собственост е възникнало със заплащането на сумата от 1 063 080,00
лв. на 30.06.1997 г.
В случая
е безспорно, че процесния недвижим имот – апартамент е придобит през време на
брака между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1986 г. /отм./, тъй като
апартаментът е придобит през време на брака между страните, независимо, че е
придобит само на името на ответника, същият би следвало да бъде семейна
имуществена общност, освен ако по делото се докаже липсата на съвместен принос
на страните при придобиването му.
Посочването
на произхода на личните средства има за цел да потвърди тяхното влагане при
придобиването, но предмет на доказване е самото влагане. /Решение №
116/07.02.1991 г. по гр. дело № 1403/90г., І г.о. на ВС/
По делото
липсват каквито и да било доказателства, въпреки възлагането на
доказателствената тежест относно тези обстоятелства на ответника с определение
от 08.11.2016 г. по делото, че заплатената за закупуването на процесния имот
сума е била дадена на ответника от неговите родители , както и че намерението
на родителите е било да надарят ответника с тази сума.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за изцяло недоказано твърдението на ответника, че
средствата за закупуване на недвижимия имот са му дадени от неговите родители
под формата на дарение, съответно че липсва семеен принос при придобиването на
имота. От събраните доказателства не може да се направи извод нито за
извънсемейния характер на средствата при закупуване на процесния апартамент, нито
за влагането на такива средства при същото.
Принадлежат
общо на двамата съпрузи т.е. са съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 19,
ал. 1 от СК от 1986 г.: вещите
и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие
име са придобити. Съвместният принос на съпрузите може да се изразява във
влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. През
време на брака на страните по делото е придобит на името на съпруга К.В. недвижим
имот, подробно описан в исковата молба. Семейната имуществена общност се
прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или унищожаване на брака. В
настоящия случай имуществената общност между съпрузите е прекратена с развод –
от влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 27 от СК, при прекратяване на имуществената
общност дяловете на съпрузите са равни.
Предвид
недоказаността на възражението на ответника за пълна трансформация съдът
приема, че е налице и съвместен принос на съпрузите. Съобразявайки изложеното
по-горе, съдът счита, че за процесния недвижим имот делбата следва да
се допусне при равни дялове от по 1/2 идеална част за всеки един от двамата
съпрузи.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на ответника К.Г.В. с ЕГН ********** с правно
основание чл. 21 от СК от
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между З.Б.В. с ЕГН ********** *** и К.Г.В. с ЕГН ********** ***, по отношение на следния жилищен имот, а именно апартамент-самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1021.81.6.62 по кадастралната карта на гр.
Враца, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор
на Агенцията по кадастъра, с административен адрес гр. Враца, ул. „***********,
с площ по документи 34,76 кв.м., ведно с прилежащото му мазе и прилежащите му
1,07% идеални части от общите части и от правото на строеж, при дялове, както следва: за З.Б.В. 1/2 идеална част,
за К.Г.В. 1/2 идеална част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на
решението делото да се докладва за продължаване на делбения процес във втората
фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: