ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2262
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502300 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 22615/31.08.2022 год., подадена
от С. К. С., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Д. В. М.,
срещу Определение № 3468/30.03.2022 год., постановено по гражданско дело
№ 12574/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав,
с което жалбоподателката е осъдена да заплати на насрещната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Твърди се, че актът е
неправилен и незаконосъобразен, тъй като районният съд неправилно е
определил възнаграждението за юрисконсулт в размер над максималния
допустим. Освен това, услугите, които юрисконсултът предоставя, следвало
да се заплащат като част от трудовото му възнаграждение. Сочи се, че
присъдените разноски за спечелилата делото страна, в случая не съответстват
на действителната фактическа и правна сложност на дело. Във връзка с
изложеното се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното
определение, като вместо него постанови акт, с който да намали
юрисконсултското възнаграждение от 360 лв. на 100 лв. Иска се и
присъждане на внесената за настоящото производството държавна такса в
размер на 15 лв.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, с изразено
1
становище за недопустимост на същата, доколкото с Определение №
319/22.07.2022 год., по гр. д. № 2392/2022 год., ВКС, III г.о. като последна
съдебна инстанция се е произнесъл окончателно по предявените искове,
чийто акт е влязъл в законна сила. Същевременно е представено платежно
нареждане, видно от което на 25.07.2022 год. от ищцата е заплатено сумата
от 760 лв., равняваща се на сбора от всички присъдени в полза на ВКС
разноски, за разглеждане на делото пред трите съдебни инстанции. В
условията на евентуалност, при разглеждане на жалбата по същество, се моли
същата да бъде приета за неоснователна по подробно изложени в жалбата
аргументи.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени
събраните доказателства намира за установено следното:
Частна жалба се явява процесуално допустима, доколкото е
депозирана в рамките на срока за обжалване, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът намира за неоснователни направените възражения, че
производството в частта за разноските е недопустимо, доколкото е налице
влязъл в сила съдебен акт, с който е прекратено производството по делото,
поради недопустимост на иска. Действително е налице влязъл в сила съдебен
акт по отношение недопустимостта на предявения иск, но производството
касаещо разноски се явява самостоятелно такова и няма пречки съдът да
разгледа депозираната в срок частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран от С. К. С. с иск с правно основание чл.
2б, ал. 1, от ЗОДОВ срещу Върховен касационен съд, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за разглеждане на гр.д. № 7330/2014
год. по описа на ВКС, IV гр. състав, извън разумния срок, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. От
ответната страна е постъпил отговор на искова молба, чрез юрк. З. Х. С.
/упълномощен за представителство по делото, видно от представено
пълномощно, намиращо се на л. 47 от първоинстанционното дело/.
С Определение № 867/25.01.2022 год. районният съд е приел, че в
случая не е изчерпана административната процедура по реда на глава трета
2
„а“ от ЗСВ, поради което липсва една от предпоставките за допустимост на
иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид на което е прекратил производството
по делото. Определението е потвърдено от въззивния и касационния съд , и е
влязло в законна сила.
Междувременно, от страна на ответника е подадена молба по реда
на чл. 248 ГПК, която е уважена от районния съд и във връзка с която е
постановено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Определение
№ 3468/30.03.2022 год, с което първоинстанционният съд допълва
постановеното прекратително определение, в частта за разноските, като
осъжда С. К. С. да заплати на Върховен касационен съд сумата от 360 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
В жалбата е наведено оплакване, че районният съд е излязъл извън
рамките на определяемото възнаграждение, като е присъдил сумата от 360 лв.
Съдът намира възражението за неоснователно. Възнаграждението от 360лв в
настоящия случай е определено от първоинстанционния съд в съответствие с
разпоредбите на чл. 78 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно която за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В тази връзка следва да бъде
отбелязано и че в Наредбата за заплащане на правната помощ, законодателят
е уредил възможността в случай, че материалният интерес по делото
надхвърля 10 000 лв., възнаграждението да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1 от Наредбата. По настоящото дело
материалният интерес е в размер на 20 000 лв., двойно над определения
минимум за преизчисляване, поради което съдът намира, че определеното
възнаграждение е съответно и на фактическата, и правна сложност на
делото.
Неоснователно се явява и оплакването, че поради това, че защитата
се извършва от юрисконсулт, а последният осъществява представителството с
оглед задълженията си по сключен трудов договор, или по служебно
правоотношение, то на ответната страна по спора не се дължат разноски. В
разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ изрично е уредено, че съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска, като „в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не
3
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“. В този смисъл е и
постановеното определение №2/20.04.2021г. по т.д.№1/2021г. на ВКС и ВАС,
съгласно което следва да намерят приложение нормите на чл.78, ал.2 и ал.8
ГПК, които са идентични по смисъл с законодателното разрешение в чл.10,
ал.4 ЗОДОВ.
Мотивиран от гореизложеното частната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно утвърдената съдебна практика, в производството по чл.
248 ГПК разноски не се дължат, поради което направеното искане за
присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 22615/31.08.2022
год., подадена от С. К. С., ЕГН **********,от гр. П., ул. „С.“ № ..., със
съдебен адрес: гр.П.., бул.“П. ш.“ №..., ет..., ап.. - чрез адв. Д. В. М., срещу
Определение №3468/30.03.2022 год., постановено по гражданско дело №
12574/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4