№ 152
гр. Варна, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. С.а
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500130 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК.
С решение № 50025/20.03.2023г., постановено по гр.д. № 1811/2022г. на
ВКС, ІІІ ГО е отменено решение № 14/28.01.2022г., постановено по в.гр.д. №
527/2021г. на ВАпС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както
и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производството е образувано по две въззивни жалби, срещу
решение № 260136 от 21.06.2021г., поправено с решение № 260151 от
23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 136/2020 г. по описа на Добричкия
окръжен съд, както следва:
-Въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, срещу
решението в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на
„Албена“АД на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 45 320 лева обезщетение за
ползването в периода 15.06.2019г.- 12.02.2020г. на поземлен имот с
идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.Кр. с площ от 30,809 дка и
построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка,
включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от имота,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-12.02.2020г. до
окончателното плащане, както и 3 160,04 лв. разноски по делото. Наведени са
оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение
на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост.
Твърди се, че е приет за разглеждане иск срещу ненадлежен ответник – ВИК
оператор, който само стопанисва пречиствателната станция и същата му била
1
предадена от община Балчик като публична общинска собственост и по
силата на сключен договор. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал иска
като такъв по чл. 59 от ЗЗД, като при липса на доказателства за обогатяване и
обедняване, необосновано е прието, че е налице фактическия състав по чл. 59
от ЗЗД; не е извършена съпоставка коя от двете стойности обогатяване или
обедняване е по-малка, като не са обсъдени наведените от ответника
възражения и установеното от приетото по делото първоначално
заключението по СОЕ, че за конкретния имот няма пазарни аналози за наем,
поради спецификата му, специалното му предназначение и изчерпания
потенциал за развитие. Въпреки оспорването на повторното заключение,
съдът игнорирал и не обсъдил първоначалната експертиза, в която е приет
начин на изчисляване на обезщетението чрез съпоставка с наем на земеделска
земя предвид невъзможността имота да се преустройва и да се променя
предназначението; неправилно е прието, че обстоятелството, че „ВИК
Добрич“ АД е изключителен ВИК оператор не му дава основание и право да
използва имота при осъществяване на предмета на своята дейност. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено, като предявения
иск се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноските
по делото.
Въззиваемото дружество „Албена“АД, е подало писмен отговор, с
който е оспорило въззивната жалба като неоснователна.
Въззивна жалба на „Албена“ АД, срещу решението, в частта, с която е
отхвърлен, предявения срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД
иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването от ответника
в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на описания имот ПИ с идентификатор
39459.4.154 по КККР на с.Кр., за горницата над сумата от 45 320 лв. до 200
000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от датата на исковата
молба до окончателното плащане, както и в частта на осъждането му за
разноските. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в тази част. Посочва, че не отчетена уникалността на имота, който
не е земеделски, а урбанизиран, поради което и „аналогия на закона“ в случая
следва да се приложи Тарифата на Община Балчик, приета с решение №
238/2009 г. на ОбС Балчик за базисните наемни цени на помещения и терени.
С писмен отговор „ВИК Добрич“ АД, е оспорило въззивната жалба,
като неоснователна и моли същата да се остави без уважение, като се
потвърди решението в обжалваната част. Претендира присъждане на
разноски.
Третите лица помагачи на страната на ответника- Асоциация по
водоснабдяване и канализация в обособена територия, обслужвана от „ВИК
Добрич“ АД и Община Балчик, не са подали отговор на въззивната жалба.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част
за разликата над 200 000 лв. до претендираните 399 182лв.
При извършената проверка по реда на 269 от ГПК, настоящият въззивен
състав, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. ОС Добрич е
разгледал и произнесъл по предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу
надлежен ответник.
2
Съдът като съобрази предметните предели на въззивната производство,
очертани в жалбите, и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235 ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическите твърдения, на които се основава иска са в следния
смисъл: ищецът „Албена“АД е собственик на недвижим имот с
идентификатор 39459.4.154 по КККР на с.Кр. с площ от 30,809 дка и
построената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка,
включваща сгради и съоръжения: административна сграда с лаборатория с
идентификатор 39459.4.154.1 по КККР със застроена площ 152кв.м.;
трафопост с идентификатор 39459.4.154.2 по КККР със ЗП 21кв.м.; сграда-
помпена станция за активна утайка с идентификатор 39459.4.154.3 по КККР
със ЗП 106кв.м; сграда-хлораторно с идентификатор 39459.4.154.4 по КККР ;
оперативна сграда с идентификатор 39459.4.154.6 по КККР ; сграда-помпена
станция за активна утайка с идентификатор 39459.4.154.7 по КККР, две
технологични линии за пречистване на отпадни води; 2 броя
пясъкодържатели; 4 броя изсушителни полета; 2 броя биобасейни тип „К.“ ;
окислително езеро с площ от 3708кв.м.;помпена станция за регенерирана
утайка с кладенец и 2 броя потопяеми помпи; изсушителни полета за сушене
на излишната активна утайка с площ от 1.900дка; помпена станция за отпадни
води, идващи от с.Кр. с 2 броя кладенци и 2броя потопяеми помпи; вторични
радиални утаители- 2броя; камери за регенерирана активна утайка; емшери -
5групи по 4броя; измервателно устройство-дебитомер; метален напорен
канал/тласкател/; метален заустващ колектор в Черно море. Собствеността е
придобита по силата на договори за приватизационна продажба на акции от
17.11.1997г. и от 24.06.1998г. С влязло в сила на 15.06.2019г. съдебно
решение №279/12.12.2018г. е установено правото на собственост на
„Албена“АД върху имота, ведно с изградените в него съоръжения и
постройки, като в изпълнение на решението с приемо-предавателен протокол
от 11.10.2019г. Община Балчик е предала на ищеца владението на имота. В
периода от 15.06.2019г. до подаване на исковата молба имотът се ползвал от
ответника „ВиК Добрич“ АД без основание, като ищецът е бил лишен от
ползването му и пропуснал да реализира доходи от отдаването му под наем в
размер на сумата от 399 182 лева. Предвид изложеното е предявил и
претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода
15.06.2019г.-12.02.2020г. в размер на 399 182 лв., определено по размер от
месечeн наем от имота, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131
ГПК, ответникът „ВиК Добрич“ АД оспорва иска. Излага, че в качеството си
на ВиК[1]оператор с предмет на дейност в обособена територия, включваща
територията на общ.Балчик, осъществява стопанисване и експлоатация на
процесния имот, ведно с находящите се в него пречиствателна станция и
съоръжения по силата на договор с АВиК-Добрич от 07.03.2016г. по 5
чл.198п, ал.1 от ЗВ, при наличие на окончателен протокол между МРРБ и
Кмета на Община Балчик за разпределяне собствеността на активите- ВиК
системи и съоръжения, между държавата и общината, съгласно чл.13, чл.15 и
чл.19 от Закона за водите; ПСОВ –Албена била предадена на „ВиК
3
Добрич“АД за стопанисване и експлоатация, като дружеството не е било
конституирано като страна в производството по гр.д. № 462/2017г. на ДОС.
Оспорва, че ищеца е собственик на имота, като твърди, че ПСОВ обслужва и
потребители извън к.к.Албена – с.Кр., с. О., поради което собствеността
върху същото не може да се придобие от юридически лице, което не е
участвало в извършване на СМР и не е направило разходи по пречистване и
отвеждане на отпадни води, нито е ВиК оператор. В одобрената за
регулаторния период цена за предоставените ВиК услуги от регулаторния
орган КЕВР не е било включено като разход за оператора заплащането на
наем за ПСОВ. Като експлоатационно дружество и в изпълнение на
нормативните изисквания ответното дружество има утвърден с решение
№БП-Ц-1/28.02.2018г. на КЕВР на основание чл.10 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационни услуги бизнес план, при приемането
на който КЕВР е отчел съответствието между цени на услугите и
действителните разходи, при съобразяване на нормите на Наредбата за
регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги. За
дейността по пречистване на отпадни води на потребителите дружеството е
извършвало разходи, които надхвърлят размера на получените суми, поради
което не е налице обогатяване.
От представените по делото НА №195, том І, рег.№754, дело №178 от
01.03.2001г. на нотариус № 190 от регистъра на НК, вписан под акт № 63, том
І, дело № 251/2001г. вх.рег. №473/01.03.2021г. на СВп – Б. и писмени
доказателства за правоприемство от „Албена“ ЕАД с държавно имущество,
приватизационните договори от 17.11.1997г. и 24.06.1998г. се установява, че
„Албена“ЕАД е собственик на процесния недвижим имот - ПИ 39459.4.154 по
КККР на с.Кр. с площ от 30,809дка заедно с построената в него
пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща сгради
и съоръжения.
Не се спори между страните, че ответното дружество „ВиК Добрич“АД
е ползвало процесния имот в претендирания период от 15.06.2019г.-
12.02.2020г. в качеството на ВИК оператор.
Като основание за ползването ответникът е посочил договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 07.03.2016г.,
сключен по реда на чл. 198п от ЗВ с Асоциация по водоснабдяване и
канализация в обособена територия, обслужвана от „ВиК Добрич“АД. По
този договор Асоциацията по ВиК Добрич е действала от името и за сметка на
собствениците на публичните активи - държавата и общините в
административните граници на област Добрич. Процесната пречиствателна
станция (земя, сгради и съоръжения) е фигурирала като публична общинска
собственост и е била предадена за стопанисване и управление на „ВиК
Добрич“АД като такава.
С влязло в сила на 15.06.2019г. решение №279/12.12.2018г. по гр.д.
№462/2017г.на Добрички окръжен съд е признато за установено по
отношение на Община Балчик, че процесният имот е собственост на
„Албена“АД.
При разглеждането на делото от ДОС съд са проведени две съдебно-
4
технически експертизи относно определяне размера на средния пазарен наем
за имота, като съдът е кредитирал повторната СТЕ, съгласно която средния
пазарен наем за имота е в размер на 45 320лв. за периода 15.06.2019г. –
12.02.2020г.
При настоящото разглеждане на делото пред ВнАС са проведени две
съдебно – оценителни експертизи. Съгласно първоначалното заключение
пазарния наем за имота общо за претендирания период е определен в размер
на 15 000лв.
Съгласно заключението на повторната СОЕ изготвено от вещото лице
К. – оценител, специалист „ВиК“ и „Промишлено и гражданско
строителство“, средномесечния пазарен наем е определен при комбинирано
прилагане на използване на подхода на пазарното сравнение и подход на база
доходите /приходен подход/. В заключението е посочено, че средния пазарен
наем за имота за претендирания период общо е в размер на 28 671,88лв., като
в приложение 10 и 12 е посочен размера на наема за всеки един от месеците
от периода. Пазарния наем за сградите и съоръженията към тях е определен в
размер на 8 544,28лв., а за земята и съоръженията – 20 742,59лв.
По делото са приети представените от „Албена“АД финансов отчет за
печалбата на „ВиК Добрич“АД към 31.12.2019г. и пояснителни приложения
към него, от които се установява, че е налице увеличение на приходите на
дружеството за 2019г., в сравнение с 2018г. от услуги по пречистване на
отпадни води и отвеждане на отпадни води, както и в общия размер на
приходите, както, че и за периода дружеството е реализирало печалба.
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. Съгласно посочената
разпоредба, извън хипотезите на чл. 55 - 58 от същия закон, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да
докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и
общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването
/причинната връзка/.
В случая от доказателствата по делото се установява, че ищецът е
собственик на процесния имот, който се е ползвал от ответника в процесния
период. Не се установява основание за ползването на имота от страна на „ВиК
Добрич“АД, Предоставянето на ползването по договор по чл. 198п от ЗВ от
07.03.2016г., сключен с Асоциацията по ВиК Добрич, не е противопоставимо
на собственика на пречиствателната станция - „Албена“АД, включително и за
периода от 15.06.2019г.-12.02.2020г. Този договор не създава основание за
ползване на процесния имот поради качеството на ответника на изключителен
ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги на обособената територия,
поради това, че не е сключен със собственика на имота и липсва законово
задължение за последния да предостави обекта за безвъзмездно ползване на
определена категория лица, в т.ч. и на ответника - ВиК оператора на
обособената територия. За ответника, като изключителен ВИК оператор, не
съществува нормативно предоставено му право да използва безвъзмездно
имота на ищеца при осъществяване на предмета на своята дейност. Затова и
5
без значение за иска по чл. 59 от ЗЗД е, че ответникът е ползвал обекта като е
предоставял на потребителите услуга по пречистване на отпадни води по
регулирани цени, че не са предвидени средства за заплащане на наем на
съоръжението, както и че пречиствателната станция се ползва за обслужване
и на населените места в съседната на к.к. Албена територия. Следователно
ответникът е ползвал процесния имот за период 15.06.2019г.-12.02.2020г. без
да има правно основание за това, като по този начин е лишил ищеца от
възможността да ползва спокойно собствения си имот и да получава блага от
него. В трайно установената съдебна практика и в теорията се приема, че
обедняването може се изразява не само в изгубване на имуществени блага, но
също и в пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото. Тази
втора проявна форма на обедняването е осъществена в случая. Предвид
уредения съгл. чл. 198о от Закона за водите монопол за извършване на
дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане ищецът, като собственик на процесната пречиствателна станция,
не може да използва самостоятелно същата без да е ВиК оператор. Тази
дейност могат да извършват само В и К оператори (според чл. 198 от ЗВ,
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и
съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги),
какъвто статут има ответното дружество, като допустимо при условията на
чл.198, ал. 6 ЗВ е в границите на една обособена територия да има повече от
един оператор, включително юридически лица, осъществяващи ВиК услуги,
когато не обслужват цялата територия. Процесният имот може да бъде
предоставян от собственика за възмездно ползване на такива оператори,
предвид липсата на забрана от закона в тази връзка. Така собственикът на
имота може да получи доходи от същия и да увеличи имуществото си.
Реализирането на тази полза е реално предвид, че и понастоящем
пречиствателната станция се ползва по предназначението й от лицензиран В и
К оператор, който видно от представения отчет реализира приходи и печалба
от тази дейност. По изложените съображения, съдът намира, че в случая
ищецът е лишен от получаването на една сигурна имуществена облага, т. е.
налице е обедняване на същия по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Това обедняване е
довело съответно до обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на
необходими разходи, които той следва да стори за ползването на
пречиствателната станция. В тази насока е приетото с решението на ВКС по
т.д. № 789/2009, II т.о., че предпоставките на чл. 59 ЗЗД могат да бъдат
осъществени и в случаите, когато се касае за специфичен обект на ползване -
част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на
субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на
собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна
забрана същият да бъде предоставян за възмездно ползване на други правни
субекти, респ. че не е установено законово задължение за собственика да
предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица. В
този смисъл неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на „ВиК
Добрич“ АД, че имотът не може да се отдава под наем и „Албена“ АД не
може да получава наем за него. В случая обогатяването на ответника е със
6
спестения наем за ползването на имота, който съставлява и обедняването на
ищеца. Предвид безспорно установеното ползване от ответника на процесния
имот без правно основание, за него възниква и отговорността да обезщети
собственика за тава, че е бил лишен от възможността да ползва имота си,
включително да получава и доходи от него. Обогатяването за ответника се
изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползването./ Така,
Решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК).
Това разрешение съответства на и приетото с Постановление № 1/28.05.1979
г. на Пленума на ВС, че обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. Такъв е случая, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Съгласно
задължителната практика на ВКС, когато собственик на имот е лишен от
неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице
несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от
него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на
имота. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи
имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем,
който би плащал за ползване на имота през този период. В случая съдът взема
предвид и обстоятелството, че ответното дружество е осъществявало
дейността си като е ползвало имота и е реализирало приходи и печалба от
предоставяните услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води. По
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че иска за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание за
периода 15.06.2019г. – 12.02.2020г.
По размера на обезщетението: По отношение на размера на иска съдът
намира, че в случая обедняването на ищеца е базирано на пропуска да
увеличи патримониума си, като ползва гражданските плодове от имота си -
например да го отдаде под наем. Същевременно ответникът е увеличил
своето имущество, защото не е заплащал възнаграждение на собственика за
ползването на имота му и на изградените в него съоръжения, във връзка с
осъществяваната от него многостранна дейност, от която е получавал
приходи и реализирал печалба, без да има правно основание за това ползване
/ договор за наем или учредяване на право на ползване, др./, като по този
начин го е лишил от възможността да ползва спокойно собствения си имот и
да получава блага от него.
За определяне размера на обезщетението, в изпълнение на указанията,
дадени с решение № 50025/20.03.2023г. по гр.д. № 1811/2022г. на ВКС и по
искане на страните при новото разглеждане на делото от Апелативен съд
Варна, са назначени първоначална СОЕ с вещо лице Н. А., която е оспорена
от „Албена“АД като необоснована, и повторна такава и с вещо лице инж. В.
К. - приета от съда в съдебно заседание от 12.07.2023г., оспорена от „В и К
Добрич“АД, по съображения, че е изготвена от лице, което не е вписано в
Камарата на независимите оценители и не е съобразена заложената инфлация,
съгласно калкулатор на инфлацията в сайта на НСИ.
Съдът кредитира заключението на повторната СОЕ, като обективно и
компетентно дадено. Експертът изготвил заключението притежава
необходимите знания и квалификация за изпълнение на поставените задачи,
7
вписан е в одобрения и публикуван списък на вещите лица; отговорил е на
поставените въпроси, като е извършил е оглед на имота, сградите и
съоръженията и при определяне на оценката е включило всички ДМА,
включително и в цялост отвеждащия канал / суха част и дълбоководно
заустване/; оценил е имота, сградите и съоръженията и е определил размера
на месечния наем като е използвало комбинация от два базисни подхода /
пазарен и приходен подход/, основани на икономическите принципи на
равновесие на цените, очаквани ползи или заместванe, отчитайки
специфичните особености на имота, както и подробно е мотивирало,
включително с последователните стъпки на изследванията и изчисленията, с
приложени данни в табличен вид. При определяне на размера на пропусната
полза вещото лице е отчело спецификата на имота, настъпилите амортизации
на съоръженията, както и обстоятелството, че същите се ползват от ответното
дружество като част от пречиствателната станция. Според повторната
експертиза на вещото лице инж.К. средният пазарен наем за периода
15.06.2019г.-12.02.2020г. е в размер на 28 671,88 лева (сбор от 8 544,28 лв. -
пазарен наем на сгради и съоръжения към тях и 20742,59 лв. – пазарен наем
на земя и строителни съоръжения). Обсъждайки даденото заключение, във
връзка с направеното оспорване от страна на „ВиК Добрич“АД, съдът
констатира, че при сумирането на стойностите на определените за всеки един
от месеците от периода наеми са допуснати технически грешки в ред 5 от
приложение №10 и ред 3 от приложение №12, което не съставлява основание
за назначаване на трета експертиза, тъй като същите могат да бъдат
коригирани от съда, чрез извършване на прости математически изчисления по
сумиране на посочените стойности, за които не се изискват специални знания
и компетентност. След отстраняване на допуснатите технически грешки в
посочените приложения, чрез извършване на съответните изчисления чрез
сумиране на посочените в ред 5 от приложение №10 и ред 3 от приложение
№12 от заключение, съдът приема, че коректните стойности в ред 7 от
приложение №10 – общо за периода наем за ползване на имот със съоръжения
е 18 441,40лв., съответно в ред 5 на приложение №12 – 28 180,50лв. Горното
налага извода, че обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е в размер на сумата от
28 180,50лв.
Съдът счита, че не следва да се кредитира заключението на
първоначалната експертиза на вещото лице Н. А., тъй като при определяне на
пазарната стойност на имота и размера на пропуснатата полза е използван
единствено метод, свързан с разходния подход, като е определена текущата
пазарна стойност на база на разходите за придобиване на нова, аналогична на
оценяваната сграда или строително съоръжение с отчитане на отстранимите и
неотстраними обезценки, морална и физическа годност; Изградените
съоръжения са оценени като подобрения поради силната им амортизация; в
заключението не е изложен анализ на сградите и съоръженията; като не е
посочена отделна цена за всяко подобрение и сгради; от заключението не
става ясно дали е отчетено обстоятелството, че от осъществяваната от
ответното дружество дейност при ползването на процесната пречиствателна
станция, същото е реализирало приходи и печалба от същата; всички
съоръжения са оценени общо като подобрения в имота с коефициент 30 %,
без да е отчетено обстоятелството, че тези съоръжения като част от
8
пречиствателната станция се ползват от ответното дружество за
извършваните от него дейности по пречистване и отвеждане на отпадни води.
Затова съдът счита, че това заключение е необосновано и не го кредитира.
Съдът счита за неоснователни възраженията на въззивника „Албена“АД
за определяне на обезщетението в размер на нормирания наем съобразно
Тарифа за определяне базисните наемни цени на помещения и терени, приета
с решение №238/2009г. на Общински съвет-Балчик, изм. и доп. с Решение
№748 от 17.02.2011г., изм. и доп. с Решение №531 от 27.02.2014г., тъй като
процесния имот не е общинска собственост и правоотношението не е по реда
на чл.14 във вр. с чл.8 от Закона за общинската собственост.
С оглед на изложеното, съдът приема, че искът по чл. 59 от ЗЗД е
основателен до размер на сумата от 28180,50лева, ведно със законните лихви
от датата на исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане и в този
размер той следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните суми и
съобразно обжалваната част до размер на 200 000 лв. – отхвърлен
Предвид изложените съображения, решението на ОС Добрич следва да
се отмени в частта, с която е уважен предявения от „Албена“ АД иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за разликата над сумата от 28180,50лв. до присъдените
45 320лв. представляващи обезщетение за ползването в периода 15.06.2019г. –
12.02.2020г. на притежавания от ищеца недвижим имот, като за тази част иска
се отхвърли като неоснователен.
Решението следва да се отмени и в частите, с които в полза на ищеца и
ответника са присъдени разноски.
В останалите обжалвани части, с които искът е уважен до размера на
28 180,50лв. и отхвърлен за разликата до размера от 200 000лв. решението е
правилно и следва да се потвърди.
По разноските: При общ размер на направените от ищеца съдебни
разноски за трите съдебни инстанции в размер на 80 344лв., съобразно изхода
от делото и съгласно представения списък и доказателства за извършено
плащане, в полза на ищеца са дължими и следва да бъдат присъдени съдебни
разноски от общо 5671лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
При общ размер на разноските направени от ответника за трите съдебни
инстанции в размер на 16 290лв., съобразно изхода от делото, дължимите от
ищеца в полза на ответника разноски са в размер на 13 995 лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260136 от 21.06.2021г., поправено с решение №
260151/23.07.2021г., постановено по гр.д. № 136/2020г. по описа на ОС
Добрич, в частите, с които:
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъдено да заплати на
9
„Албена“ АД на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползване в периода
15.06.2019г.-12.02.2020г. на поземлен имот с идентификатор 39459.4.154 по
КККР на с. Кр. с площ от 30,809 дка и построените в него пречиствателна
станция с площ от 22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с
месечния наем от имота за разликата над сумата от 28 180,50лв. до
присъдените 45 320 лева и разноски в размер на 3160,04лв.;
„Албена“ АД е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД съдебни разноски в размер на 13995 лв., на основание чл.78, ал.3
ГПК
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Албена“ АД срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на поземлен
имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с. Кр. с площ от 30,809 дка и
построените в него пречиствателна станция с площ от 22,500 дка, включваща
сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от имота за разликата над
28180,50лв. до 45320лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260136 от 21.06.2021г., поправено с
решение № 260151/23.07.2021г., постановено по гр.д. № 136/2020г. по описа
на ОС Добрич, в частите, с които:
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъдено да заплати на
„Албена“ АД на основание чл.59 ЗЗД сумата от 28180,50лв. обезщетение за
ползването в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на притежавания от
„Албена“АД поземлен имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с. Кр. с
площ от 30,809 дка и построените в него пречиствателна станция с площ от
22,500 дка, включваща сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от
имота, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.02.2020г.
до окончателното плащане.
е отхвърлен предявения от „Албена“ АД срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването в периода 15.06.2019г.-12.02.2020г. на поземлен
имот с идентификатор 39459.4.154 по КККР на с. Кр. с площ от 30,809 дка и
построените в него пречиствателна станция с площ от 22,500 дка, включваща
сгради и съоръжения, съизмеримо с месечния наем от имота за разликата над
45320лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва върху разликата от датата
на исковата молба-12.02.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Албена“ АД да заплати на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД сумата от 13 995 лв., представляваща направените по делото
разноски за трите инстанции, съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД ЕИК * да
заплати на „Албена“ АД,ЕИК * сумата от 5671лв. представляваща на
направените по делото разноски за трите инстанции, съобразно уважената
част от иска в размер на 5671лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
10
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11