Р Е Ш Е Н И Е
№ 260150
гр.Пловдив, 01.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4526 по описа за 2020 година на ПРС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство на основание чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № Е – НП – 11 от 10.06.2020г. на Т.П.П.– министър
на енергетиката, с което на основание чл.53, вр. чл.27 и чл.83 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.93, ал.2 от ЗПБ, чл.95, ал.3 от ЗПБ на
„ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Дунав“ № 76, представлявано от А.К.С.и М.И.П. – *** е наложена
имуществена санкция в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за нарушение
по чл.4, ал.2 от ЗПБ.
Дружеството
жалбоподател, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К.З. обжалва издаденото
наказателно постановление, излага съображения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени
процесуални нарушения. С жалбата се иска отмяна на издаденото НП. В жалбата се
представят доводи за съставен АУАН при неясна фактическа обстановка, непълно
описание на обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението в
противоречие с разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Представят се доводи че
дружеството не е добивало твърдените природни богатства, както и че констатираните
депа не са от нерегламентиран добив а от кариери с действащи концесии, както и за
извършени взривни работи по искане на наемателя в изпълнение на договор за наем и осигуряване на
условия за поставяне на нови съоръжения и приспособяване съществуващите терени
за складиране на материали. С жалбата се представя твърдение, че документите
установяващи извършването на взривни дейности не могат да обосноват твърдяното
нарушение, тъй като добивът не се свежда единствено и само до пробивно взривни
дейности, а редица съпътстващи и последващи дейности, както и че
актосъставителят не е направил анализ на технологичния процес на „добива“, съгласно §1, т.4 от ДР на ЗПБ
тъй като цитираните в акта и НП имоти се използват за осъществяване на
търговска дейност, в частност производствена дейност от наемателя „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД ползващи ги за депо на материали закупени от „Европейски
пътища“ АД и от „Холсим“ АД. Представя се твърдение за липсващо в
действителност установено нарушение.
Дружеството
жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от
процесуалните си представители гл.юристконсулт К.З. и адв.К.Б. които поддържат
жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. Ангажират събирането на
допълнителни гласни доказателства. В пледоариите си гл.юристконсулт З. и адв.Б.
представят доводи в подкрепа основателността на искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.Й.представя становище да неоснователност
на жалбата. Ангажира събирането на гласни доказателства. В пледоарията си
представи доводи за законосъобразност и правилност на издаденото НП и за
неговото потвърждаване.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок, изхожда от страна разполагаща с това право и е
насочена, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, Съдът намира
същата за ОСНОВАТЕЛНА.
„ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД
с ЕИК ********* е собственик на терен до с.Шишманци,
върху който е разположена Асфалтова база с.Шишманци. По силата на договор за
наемно ползване базата е предоставена на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД за
нейното ползване.
На 05.09.2019г. от служители на
министерството на околната среда и водите извършили извънредна проверка на Асфалтова
база Шишманци, за което бил съставен Консативен протокол № 0009038 от
05.09.2019г.
На основание чл. 90, ал. 1 от Закона
за подземните богатства /ЗПБ/ и получено от РИОСВ-Пловдив писмо вх. №
Е-92-00-728/09.09.2019г. относно нерегламентиран добив на подземни богатства в
имот в землището на с.Шишманци, общ.Раковски представляващ обект „Асфалтова
база“ на фирма „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД на 12.09.2019 година Х.К. и Г.Л.- служители от Министерство на
енергетиката извършили проверка на
място. В проверката участвали и М.С.– полицейски служител и Н.Н. – ръководител
производствена база „Шишманци“. Проверката е започнала в 12:30 часа. При
пристигането на проверяващите и започване на проверката проверяващите
установили че наличната механизация е в неработещо положение. При проверката
единствена механизация в работещо положение е била сонда TAMROCK прокарваща взривни дупки за бъдещо
взривно поле. Било извършено заснемане на координатите на характерните
точки при използване на координатна
система WGS UTM 35T
на 36 точки и направени 39 снимки. Било е установено че всички лица
работещи с наличната механизация са в трудови правоотношения с работодател
„Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД. Били направени и други констатации надлежно
отразени в съставен Констативен протокол както следва: за извършване в обекта
на добив на подземно богатство в големи размери, че добивът се извършва без
надлежно предоставена концесия, че добивът засяга имоти в землището на с.Шишманци,
както и че в имот № 83380.0.194 частично засегнат от добива се намира депо от
преработен материал от кариерата, че добивът се извършва чрез пробивно-взривни
работи, последващо използване на автосамосвали и претрошаване и сортиране в
стационарна ТСИ, че в момента на проверката се подготвя бъдещо взривно поле,
обхващащо цялата източна част на кариерата, с размери 200м.х50 м. и височина на
стъпалото 16 м., със засечено второ стъпало в северозападния край на кариерата,
констатирани четири депа със складиран, добит от кариерата и преработен
материал, всички установени лица са служители на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД.
Към протокола са били приложени извадка от специализираните карти и регистри,
сателитна снимка на района и снимков
материал. За нуждите на проверката с
констативен протокол от 16.09.2019г. били изискани от „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД необходимата документация за
извършваната дейност.
Изисканата документация била
представена на проверяващите.
На 10.12.2019г. против „ЕВРОПЕЙСКИ
ПЪТИЩА“ АД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 30
съгласно който при проверка на 12.09.2019г. на Асфалтова база с.Шишманци са
направени констатации за: 1. В обекта се извършва добив на подземно богатство в големи размери; 2. След направена
справка в специализираните карти и регистри, поддържани в Министерството на
енергетиката е установено, че добивът се извършва без надлежно предоставена
концесия; 3. направена справка в специализираните карти и регистри, поддържани
в Министерството на енергетиката е установено, че добивът засяга имоти с №
83380.0.338 и с № 83380.0.195 в
землището на с.Шишманци, като частично е засегнат имот № 83380.0.194, като в него се намира
депо от преработен материал от кариерата; 4. Добивът се извършва чрез
пробивно-взривни работи, последващо използване на автосамосвали и претрошаване
и сортиране в стационарна ТСИ; 5. В момента на проверката се подготвя бъдещо
взривно поле, обхващащо цялата източна част на кариерата; 6. Кариерата е с приблизителни
размери 200м.х50 м. и височина на стъпалото 16 м., със засечено второ стъпало в
северозападния край на кариерата; 7. Констатирани четири депа със складиран,
добит от кариерата и преработен материал; 8. Всички установени лица са
служители на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД.
В акта е посочено че на основание
установеното и представени писма, изрично посочени са направени изводи:
Извършваните на 24.06.2019г.
пробивно-взривни работи в обект Асфалтова база „Шишманци“, с.Шишманци, общ.Раковски,
при които е взривено поле с площ 1681,15
кв.м., като взривената минна маса е в размер на 17309,25 куб.м.представлява
добив по смисъла на т.4 от ДР на Закона за подземните богатства. В акта е
посочено че добивът е осъществен от търговско дружество „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“
АД без надлежно предоставена концесия за
добив, което е в нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства и
подлежи на налагане на административно наказание съгласно чл.93, ал.2, пр.първо
от ЗПБ.
В акта е посочено че нарушението е
за първи път.
Актът е съставен в присъствието на
пълномощник на представляващите дружеството, който е саморъчно вписал в акта че
възразява срещу вмененото нарушение, както и че дружеството не е извършило
твърдения незаконен добив, фактите и обстоятелства не обосновават извършване на
описаното деяние.
На датата на съставянето на акта е
връчен препис от него на пълномощника на представляващите дружеството, надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
На основание констатациите в съставения
АУАН е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е направено
описание на нарушението и е посочена нарушената правна норма.
В издаденото НП е посочено че
нарушението е извършено повторно.
Издаденото НП е връчено на
01.07.2020г. на пълномощник на представляващите дружеството.
В срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан актосъставителят Х.Д.К. който потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на този свидетел, без частта от тях в която
заявява, че дружеството жалбоподател е извършвало ,,добив‘‘, тъй като това не
се установява от останалите събрани по делото доказателства.
В съдебни заседание по делото се разпитаха
допуснатите по исканите от страните свидетели: Е.Ш.И., Ж.С.З., Д.Й.М., Н.Х.Н., В.Л.К..
Показанията на свидетел М., като
полицейски служител потвърдиха неговото участие в проверката извършвана от
служителите на Министерство на
енергетиката, както и че в изпълнение на законовите изисквания е присъствал при
извършването на взривни дейности на територията на „Асфалтова база“ Шишманци и
проследявал движението и употребата на взривните вещества. Свидетелят посочи,
че за всички дейности се изготвят докладни записки които се представят на
неговите ръководители – на началника на служба КОС и на началника на полицията.
С показанията на свидетелите Ердинч
Ибрям, Д. М., Н.Н. и в.л.к. се установи тяхната ангажираност към
дейността на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, както и че извършването на
взривните работи са били с цел разширяване и подравняване на терена на базата с
цел монтирането на нови съоръжения за разширяване обема на производството.
Свидетелите посочиха че скалната маса след взривните дейности е използвана за
насипване на терена и не е преработвана и влагана в производство. Свидетелите
посочиха че установените депа са с материали от други кариери, с които имат
надлежно договаряне. Свидетел И.и свидетел Н. като ръководители дейности в
„Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД посочиха че договора за взривните работи е
сключило „Европейски пътища“ АД, като наемодател в изпълнение на договор с който е нает обекта
към наемателя „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД относно разширяване дейността на
„Асфалтова база“ Шишманци“. Свидетел Ж.З.посочи
че е ***на лицензирана фирма за извършване на взривни дейности, и същите са
били извършени по договор с „Европейски пътища“ АД като собственик на обекта,
във връзка с инвестиционните намерения на наемателя „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на така разпитаните свидетели доколкото същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се
установява, че АУАН е издаден от компетентен орган, поради което неоснователно
се явява наведеното от страна на дружеството жалбоподател възражение за липсата
на материална компетентност на актосъставителя.
От намиращия се по
административно-наказателната преписка снимков материал, се установява, че е
налице заравнен участък с разположена върху него техника без данни за отнети количества.
Въз основа на така установената от
Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Преди да обсъди спора по
същество, съдът следва да посочи, че и АУАН, както и НП са съставени от
длъжностни лица, в кръга на правомощията им и в съответствие с разпоредбите на Закона за подземните богатства и оправомощителни заповеди №
Е-РД-16-220/15.02.2017г. и № Е-РД-16-77/31.01.2019г. на министъра на
енергетиката.
Атакуваното НП е издадено в срок но
при неговото издаване съдът счита че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила определящи и неговата отмяна като незаконосъобразно:
В хода на настоящето производство се
установи, че при съставянето на АУАН № 30/10.12.2019г. не е посочено че нарушението извършено от
дружеството касае случай на повторност. Установи се че този факт е въведен от
АНО за първи път при издаването на НП. Съдът счита, че установеното в хода на
настоящето производство несъответствие между съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП, относно факта за извършване на нарушението в условията на
повторност, представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на нарушителя. Това е така, тъй като в АУАН извършването на
нарушението в условията на повторност не е било установено, без наличието на
обективни причини за това. Съгласно съставения АУАН и издаденото НП нарушението
е било извършено на 24.06.2019г. и установено на 27.09.2019г. Актът с който се поставя началото на
административнонаказателното производство е съставен на 10.12.2019г. – период
достатъчно дълъг за установяване на всички относими факти и обстоятелства, в
т.ч. и обстоятелството за наличие на повторност.
Констатацията за повторност за пръв
път е извършена от наказващия орган, който в мотивите на издаденото НП е
посочил наличието на друго издадено НП през 2016 година.
Със съставянето на АУАН се поставя началото на едно
административно – наказателно производство, като се повдига едно
„административно обвинение” срещу санкционираното лице и се поставят
фактическите и правни рамки на това „обвинение”. Те следва да бъдат конкретни и
ясни, за да може нарушителят да разбере в какво точно е обвинен, за да му бъде
гарантирано, че ще може да организира своята защита. Още повече, че
законодателят изрично предвижда, че в тридневен срок от връчването на АУАН,
санкционираното лице има право на писмен отговор, писмено възражение срещу
съставения АУАН, в което има възможността да изрази своята позиция по
повдигнатото му обвинение и евентуално да представи доказателства в подкрепа на
своята позиция, както и да обори доказателствата, въз основа на които е съставен
АУАН, респективно му е повдигнато „обвинение”. Образуваното
с АУАН административно – наказателно производство приключва с издаването на
наказателно постановление, което по своята същност представлява властнически
акт, който решава въпросите за авторството, виновността и отговорността на
лицето, посочено като нарушител. На практика наказателното постановление е
окончателния акт, с който се слага край на образуваното административно –
наказателно производство и според съда е неприемливо и незаконосъобразно с този
окончателен акт да се въвеждат нови обвинения срещу санкционираното с АУАН лице
или да се разширяват фактическите и правните рамки на вече повдигнатото с АУАН
„обвинение”, както де факто се е случило в конкретното административно –
наказателно производство, предмет на разглеждане по настоящето дело. Защото на
практика твърдения, че нарушението по чл.4, ал.2 от ЗПБ е извършено от жалбоподателя в условията
на повторност се появяват едва в наказателното постановление. Повторността е квалифициращ признак на
деянието от обективна страна и на практика този признак е включен в обвинението
срещу санкционираното лице едва с издаването на окончателния властнически акт,
поради което и грубо е погазено правото му на защита в административно –
наказателното производство. В АУАН
липсват каквито и да е било факти, които да бъдат квалифицирани под
квалифициращия признак „повторност”, а фактите по отношение „повторността” се
появяват едва в приетата от административно – наказващия орган фактическа
обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление и така да се
каже „допълват” фактическата обстановка, приета от актосъставителя, тъй като извършвайки такова описание,
административнонаказващият орган се занимава с неприсъщата за него функция -
установяване на нарушение което той самият следва да санкционира. Непосочването на повторността в АУАН може да бъде санирано по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН в издаденото НП.
Поради тези
съображения съдът намира, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно
в частта, с която на жалбоподателя е възведен квалифициращия признак
„повторност” за извършено нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ респективно – и в частта, с която е определена
приложимата санкционна норма – чл.93,
ал.2 от ЗПБ.
При така установеното съдът счита, че при тези данни по
делото не може да се приеме за безспорно установено, че дружеството
жалбоподател към момента на проверката е извършвало дейности, които биха могли
да се окачествят като добив на подземни богатства.
Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗПБ добивът представлява
"цялостен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни
изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им
състояние". Такива действия, попадащи сред тези посочени в цитираната
норма, не са установени от наказващия орган и липсват конкретни преки
доказателства за фактически извършен добив на подземни богатства - поради което
липсва съставомерност на деянието, а от тук не следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на ответното дружество. Това е така,
защото под добив, при предоставена концесия, в закона се има предвид именно
правото на концесионера да добие право на собственост върху подземните
богатства, за които му е предоставена концесия, в който смисъл е изричната
разпоредба на чл.34 от ЗПБ. Затова и субектът на нарушението на чл.4, ал.2 от
ЗПБ следва да е именно това лице. В конкретния случай извършването на изкоп и
последващото заравняване на терена не е равнозначно на добив по смисъла на
горепосочената разпоредба.
От представения снимков материал, а и от събраните по
делото гласни доказателства не би могло да се достигне до извод, че са били
добити подземни богатства, или отделената земната маса е била разтлана в рамките на Асфалтова
база Шишманци и по този начин е бил заравнен теренът. От приетите по делото
доказателства не се установи влагане на скална маса от терена в производството
на асфалтови смеси в базата.
Предвид гореизложеното обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, тъй като не се установи по
безспорен и категоричен начин дружеството жалбоподател да е извършило вмененото
му нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От
изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая
е представен договор за правна защита в
които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора по банков
път.
По
делото не е направено възражение за прекомерност. Предвид на това, адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в
посочения като платен размер в договора за правна помощ а именно 2000
лева. Този размер е под законодателно
определения минимум съгласно чл.8, ал.1,
т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
по административни дела с правен интерес от 100000 до 1000000 лева е предвижда минимален размер от 3530 лева
плюс 1 % за горницата над 100000 лева. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди Министерство на енергетиката да заплати направени от
дружеството – жалбоподател в настоящото производство разноски, в размер на 2000
лв. по съображенията, изложени по-горе.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е – НП –
11 от 10.06.2020г. на Т.П.П.– министър на енергетиката, с което на основание
чл.53, вр. чл.27 и чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, чл.93, ал.2 от ЗПБ, чл.95, ал.3 от ЗПБ на „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ № 76,
представлявано от А.К.С.и М.И.П. – *** е наложена имуществена санкция в размер
на 200 000 /двеста хиляди/ лева за нарушение по чл.4, ал.2 от ЗПБ.
ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ № 76,
представлявано от А.К.С.и М.И.П. – изпълнителни директори сумата от 2000 / две хиляди / лева представляваща съдебни разноски –
заплатен адвокатски хонорар пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.