Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр. Сливен 16.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 207/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С. Ф.“ № ….., пр. от у.С.И.Д. срещу Решение рег. № 32-134884/12.05.2020 г. на Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN № 19BG002002001183R4/24.01.2019г.; 2. Определена е митническата стойност на стока № 1 по същата митническа декларация, както следва: - „С. о. с горна част от текстилни материали и х. от пластмаси : МОД.30212/41-45/-800 ЧИФТА; МОД.30213/36-40/-1200 ЧИФТА; МОД.30472/40-45/-392 ЧИФТА; МОД.30471/36-40/-600 ЧИФТА“ – 1831,87 кг нето тегло в размер на 17922,08 лв. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN 19BG002002001183R4/24.01.2019 г., като за стока № 1 е внесена корекция в ЕД „Митническа стойност“, да се чете 17922,08; в кл. 8/6 „Статистическа стойност“, вместо 11829,07, да се чете 18161,08; в ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1, да се чете: 6 –(Метод за определяне на митническата стойност на основа на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Кодекса), като е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на 1958,72 лв. и ДДС в размер на 2757,56 лв., или дължими суми за доплащане – мито ( А00) 1070,11 лв. и ДДС ( В00) 1480,42 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) №952/2013 г.
В жалбата дружеството излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Твърди се, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 3 от МК, тъй като митническите органи трябвало да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74 параграф 2, и само ако не открият договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно количество от внасяните на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, можело да преминат към определяне на стойност по чл. 74 параграф 3 от МК. Твърди се, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 3 от МК, както и поради обстоятелството, че дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническия орган. Моли съда да отмени атакувания акт.
В с.з.
дружеството се представлява от представител по пълномощие - адв.
С.Ж. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че за да бъде
приложен параграф 3 на чл. 74 от МК, първо Митницата трябва да докаже, че нито
един от резервните способи по параграф 2 на същия член, от букви от „а“ до „г“,
не са налични. Моли съда за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.
В с.з. административният орган се представлява от надлежно упълномощен гл. юрисконсулт А. Ш., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С митническа декларация с MRN 19BG002002001183R4/24.01.2019г., „С. Ко“ ЕООД декларирало данни за доставка на стока 1. С. О. С ГОРНА ЧАСТ ОТ ТЕКСТИЛНИ МАТЕРИАЛИ И Х. ОТ ПЛАСТМАСИ: МОД.30212/41-45/-800 ЧИФТА; МОД.30213/36-40/-1200 ЧИФТА; МОД.30472/40-45/-392 ЧИФТА; МОД.30471/36-40/-600 ЧИФТА“; Код по ТАРИК **********; 1831,87 кг нето тегло; 2992 чифта общо; с държава на износ К. , деклариран произход К. , условие на доставка FOB Xiamen, с фактурна стойност 6402,40 USD; декларирана митническа стойност – 6,33 лв./кг
Към митническата декларация са приложени: коносамент SESZ180683, генерален коносамент *********, фактура № CL-S181215/19.12.2018 и опаковъчен лист към нея, както и фактура за транспорт № 5191.
С писмо рег. № 32-46759/11.02.2020 г. Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ изискал от „С. Ко“ ЕООД за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор на писмото дружеството представило обяснение, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция предшестващи издаването на търговската фактура, представило извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по митническа декларация MRN 19BG002002001183R4/24.01.2019г.
Поради възникнали съмнения относно посочената стока дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в митническата информационна система MIS3A за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член 74, пар. 2 буква а) и б) от МКС. В резултат на проверката органът приел, че не са установени декларирани и приети митнически стойности на стоки със сходни характеристики от други вносители, които не са необичайно ниски.
Прието е, че поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока № 1, по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В хода на съдебното дирене към доказателствата е приобщена МД MRN: 18 BG002002Н0019198 от 05.02.2018 г. използвана като база за определяне на митническата стойност на стока № 1 по процесната декларация, с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение: Д. о. с горни части от изкуствена кожа и долни части от изкуствени материали марка „T.“ - 4 200 чифта, код по тарик **********, с износител ZHEJIANG INTERNATIONAL BUSINESS GRO CN.
По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И., която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото дружество, реално платената цена от „С. Ко“ ЕООД по фактурата, приложена към митническата декларация е в размер на 7 822,40 щатски долари, а цената за пропорционалната част от договорените и декларирани в нея стоки е 6 402,40 щатски долари. Сумата по доставката е платена изцяло на 27.12.2018 г. от разплащателна сметка на дружеството в щатски долари в „П. Б. “ ЕАД с референтен № ********* с валутен превод в размер на 7822,40 USD в полза на QUANZHOU SMILE IMPORT AND EXPORT TRADING CO., LTD по сметка № ……………….. BIC ***…………….. CL-S181215, като платената от дружеството цена за доставката на стоките напълно съответства на декларираната митническа стойност на стоките в ЕАД № 19BG002002001183R4/24.01.2019г.
До дружеството било изпратено Съобщение рег.№ 32-100208/01.04.2020 г. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс, с което адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на митнически орган относно МД № № 19BG002002001183R4/24.01.2019г..
На 12.05.2020 г. Директор на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ издал Решение рег. № 32-134884/12.05.2020 г., с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN № 19BG002002001183R4/24.01.2019г.; 2. Определена е митническата стойност на стока № 1 по същата митническа декларация, както следва: - „С. о. с горна част от текстилни материали и х. от пластмаси : МОД.30212/41-45/-800 ЧИФТА; МОД.30213/36-40/-1200 ЧИФТА; МОД.30472/40-45/-392 ЧИФТА; МОД.30471/36-40/-600 ЧИФТА“ – 1831,87 кг нето тегло в размер на 17922,08 лв. Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN 19BG002002001183R4/24.01.2019 г., като за стока № 1 е внесена корекция в ЕД „Митническа стойност“, да се чете 17922,08; в кл. 8/6 „Статистическа стойност“, вместо 11829,07, да се чете 18161,08; в ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1, да се чете: 6 –(Метод за определяне на митническата стойност на основа на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Кодекса), като е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация, както следва: мито в размер на 1958,72 лв. и ДДС в размер на 2757,56 лв., или дължими суми за доплащане – мито ( А00) 1070,11 лв. и ДДС ( В00) 1480,42 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (EС) №952/2013 г.
По делото са приобщени Доклад рег. индекс 32-136887/14.05.2020 г. на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“ от извършена проверка на оспорващото дружество, Решение № 32-156885/30.05.2019 г. и Решение № 32-136932/10.05.2019 г. издадени от Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановените срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния процес, регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е постановен от материално, териториално и персонално компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение е издадено от Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като постановен от компетентен орган и в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка, допълнително представените такива и с оглед относимите правни норми, съдът преценява атакуваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с начина на мотивиране на акта и в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Разпоредбата на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано.
Следователно митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за следните обстоятелства: наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума (арг. от чл. 140 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице "основателни съмнения") и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г..
В конкретния случай административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на процесната стока и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил констатация, че "поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар.2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока № 1, по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.“ Така административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил каквито и да било конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), в) и б. г). Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
На основание изложените съображения, съдът намира оспореното Решение за постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и като такова се явява незаконосъобразно.
Независимо от гореизложеното съдът намира оспорения акт за постановен и при неправилно приложение на материалния закон.
В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в конкретния случай не се направи.
От събраните по делото доказателства и от заключението по допуснатата ССЕ по делото се установи, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, както и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води до извод за неправилно приложение на закона.
На основание всичко гореизложено съдът намира оспореното Решение за незаконосъобразно – за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о..
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива по делото възлизат общо на 742,00 (седемстотин четирдесет и два) лева, от които внесена държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева, внесен депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 492 (четиристотин деветдисет и два) лева. Същите следва да се възложат в тежест на ответния административен орган. Направеното във връзка с последното възражение за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от
АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN: 19BG002002001183R4/24.01.2019г., съставено с рег. № 32-134884/12.05.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция “Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внасяните от „С. Ко“ ЕООД стоки по MRN 19BG002002001183R4/24.01.2019г., като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС, като е определена сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 1 070,11 лв. и ДДС в размер на 1 480,42 лева, ведно с лихви за забава, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД „Северна морска“ при Агенция “Митници да заплати на „С. Ко“ ЕООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С. Ф.“ № ….., пр. от С.И.Д. разноски в размер на 742,00 (седемстотин четирдесет и два) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :