Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр.Пирдоп,
15.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 112 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от С.Д.Ч., ЕГН:********** и В.И.Ч.,*** срещу Г.Х.В., ЕГН: **********, живуща ***
и И.В.Ч., ЕГН: **********, живущ ***, за постановяване на мерки за личните
отношения между ищците и малолетните им внучета С. И. Ч., ЕГН:********** и И.И.Ч.,
ЕГН: **********. Конкретното време, в което ищците желаят да се осъществяват
личните отношения е: всяка четвърта събота и неделя от месеца /от 9ч. в събота
до 18ч. в неделя – с преспиване/, на именния ден на бабата С.Ч. – 27.12. /от
12ч. на тази дата до 9ч. на следващия ден с преспиване/, на рождения ден на
бабата С.Ч. – 21.01. /от 16.30ч. до 20.30ч./, на рождения ден на дядото В.Ч. –
31.03./от 16.30ч. до 20.30ч./, както и във времето на лични отношения на децата
с техния баща И.В.Ч., определено със спогодба по гр.д. №76/2019г. на РС-Пирдоп, съвместно с бащата.
В исковата молба се твърди, че от фактическото
съжителство на двамата ответници, вторият от които е техен син, ищците имат две
внучета- С. И. Ч., родена на ***г. и И.И.Ч., роден на ***г. Сочи се, че в
продължение на около 7 години, с кратки прекъсвания, до 12.12.2018г.
ответниците са живели на семейни начала в дома на ищците – на втория етаж от
къщата в с.Карлиево, където се отглеждали и децата. Според ищците, между тях и
техните внуци се създали отношения на изключителна близост и привързаност;
включвали са се непосредствено като баба и дядо в отглеждането и възпитанието
на децата, а напускането на дома им от ответницата Г.В., заедно с децата, се
отразило изключително негативно и върху ищците и върху техните внуци. Ищците
считат, че внучката им Симона е във възраст, в която у нея вече има изградена
емоционална и родствена свързаност с дома в който е живяла и нейните баба и
дядо и страда от невъзможността да ги вижда. Считат също, че внукът им И. пък е
във възраст. Когато си създава представи за околния свят и лесно може да ги
забрави и да бъде лишен от възможността да развие емоционална връзка с тях. С
оглед на това, ищците заявяват, че интересите на техните внуци налагат да бъде
осигурена възможност връзката по между им да не бъде прекъсвана, а отношенията
им да могат да бъдат развивани във времето. Твърди се, че майката на децата
демонстрира към момента негативно отношение към бабата и дядото, изразяващо се
в препятстване на контактите с децата, неуважително отношение от нейна страна и
то в присъствието на децата, забрани на персонала на училището в с.Челопеч да
позволяват на ищците да виждат Симона. Бабата акцентира на факта, че е педагог
по професия, което ще допринесе в положителна насока за възпитанието на децата
като личности, както и с оглед на това, че и двамата със съпруга и се ползват с
добро име в обществото.
В подадения в срока по
чл.131 ГПК отговор на искова молба Г.Х.В. заявява, че предявеният иск е изцяло
неоснователен, тъй като не е в интерес на децата да се определя самостоятелен
режим на лични отношения на децата с техните баба и дядо. Счита, че право на
лични отношения имат не само бабата и дядото по бащина линия, но и бабата по
майчина линия. Сочи се, че предвид съдебния спор между родителите на децата
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните
отношения с другия родител и издръжката /по гр.д. №76/2019г. на РС-Пирдоп/,
предявяването на настоящия иск недобросъвестно цели да бъде определен
изключително разширен режим на лични отношения на децата с техните баба и дядо
по бащина линия, а и на бащата, като майката на практика ще бъде лишена от
възможността да прекарва време през почивните дни с децата и пълноценно да
общува с тях. Отбелязва се, че през делничните дни детето Симона, като ученичка
в предучилищна група, посещава училище и времето и е ангажирано целодневно, а
детето И. не след дълго ще започне да посещава детска градина, поради което
времето, през което майката ще упражнява родителските права в делничните дни,
не би могло да компенсира контактите през почивните дни. Майката счита, че
исканият режим на лични отношения на бабата и дядото по бащина линия с децата,
би накърнил връзката между майката и децата и би довел до негативни последици
върху тяхната психика, предвид ниската им и незряла възраст. Ответницата В.
категорично оспорва твърдението в исковата молба, че е препятствала контактите
на децата с ищците, както и че е имала неуважително отношение спрямо тях и то в
присъствието на децата. Твърди, че понастоящем ищците пълноценно се ползват от
времето, в което бащата взема децата и че повечето случаи бащата идва дори да
ги взема с тяхната баба, а Симона споделя, че в по-голямата част от времето,
когато с брат си са в с.Карлиево, прекарват времето с баба си и дядо си.
Майката сочи още, че не е поставяла забрани на персонала на училището, в което
Симона учи, да допускат срещи между нея и ищците, като дори бабата е
осъществявала многократни контакти с детето в училище, присъствала е на
коледното тържество в училище, а единствено майката е била против детето да
бъде взимано от бабата и дядото в края на учебния ден, тъй като това е роля на
родителите. Според ответницата В., бащата на децата живее заедно с ищците в
с.Карлиево в техния дом, имат отлични взаимоотношения, поради което няма пречка
ищците да осъществяват контакти с внуците си споделено и съвместно във времето
на тези, определени за лични контакти между бащата и децата. С оглед на това Г.В.
моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск за определяне на
режим на лични отношения на ищците – баба и дядо, с техните внучета.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК, писмен отговор на исковата молба е подал
и ответника И.Ч., който признава предявените искове и допълва, че с отвеждането
на децата от ответницата В. ***, връзката между децата и техните баба и дядо
/ищците/ е била напълно прекъсната, което се оказало стресиращо за децата,
които 7 години преди това живели с баба си и дядо си и в очевиден интерес на децата
е да се осигури възможност за продължаване и развитие на прекъснатите
отношения, с оглед правилното отглеждане и възпитание, с поддържане на
съзнанието им на родствено свързани с техните баба и дядо, за да се избегне
опасността от отчуждаване на децата от тях, което неминуемо би произлязло от
сложилата се ситуация ако мерки по чл.128, ал.1 СК не бъдат постановени.
Ответникът Ч. добавя, че ищците се ползват с авторитет и добро име в
обществото, което сочи, че исканите мерки за лични отношения ще допринесат за
възпитанието им като добри хора, а освен това определените мерки ще се
осъществяват на място и в среда, където децата са живели и са били обгрижвани
от живеещите на същото място техни баба и дядо, което ще бъде в очевиден техен
интерес. Бащата също поддържа твърдението на ищците, че майката умишлено пречи
на контактите на децата с бабата и дядото. Заявява, че не възразява на
заявеното в исковата молба - неговите родители да могат да осъществяват лични
отношения с децата /техните внуци/ освен
във времето, което ще се определи за тях, още и във времето, което би се
определило на него като баща по гр.д. №76/2019г. на РС-Пирдоп.
В проведеното открито съдебно
заседание ищците С.Д.Ч. и В.И.Ч. се явяват лично и с упълномощения си
процесуален представител адв.Стефан Пушкаров от САК, който от името на
доверителите си заявява, че поддържа предявените субективно съединени искове. В
изложението си по съществото на делото АДВ.П.заявява, че исковете по чл.128,
ал.1 СК съдържат молбата на неговите доверители да бъдат определени мерки за
лични отношения с малолетните им внучета, които да им позволят да контактуват с
тях нормално, доколкото при създалата се ситуация, да не бъдат те злепоставени
с откъсването им от средата, в която са израснали до момента на фактическото им
извеждане от там от страна на майката преди около половин година, което би
довело до отчуждение на децата от тази среда и от техните най-близки хора, в
това число и ищците. АДВ.П.поддържа, че определянето на такива мерки е изцяло в
интерес на децата и че определянето на един режим – било този, който те
посочват, било друг, който съдът определи, би било гаранция да не се стигне до
неблагоприятни последици за децата от сложилата се ситуация. Адв.Пушкаров счита
за установено по делото, че децата страдат от раздялата, както страдат и
неговите доверители и това предпоставя определянето на режим на лични
отношения, тъй като ще е в интерес на децата и с това искът е доказан по
основание. Конкретният режим на лични отношения се сочи, че съдът съобразява
какъв да бъде. Адв.Пушкаров заявява, че в действителност съществува практика,
според която когато режимът на лични отношения на децата с родителя, на който
децата не са предоставени за отглеждане и възпитание, е достатъчно разширен, а
отношенията между този родител с бабата и дядото – ищци, са добри и те живеят
на едно и също място, е възможно те да се ползват от този режим. В конкретния
случай обаче се твърди, че режимът не е достатъчно разширен и поради това адв.Пушкаров
се противопоставя на становището на ДСП-Пирдоп и заявява, че този режим не
устройва ищците. По тази причина счита за наложително определянето и на
допълнително време, което да бъде предвидено именно и само за осъществяване на
лични контакти с бабата и дядото, което е било много добре мотивирано от бащата
И.Ч. с посочения от него факт, че времето, през което той контактува с децата,
включва и време, през което те не биха били в дома в с.Карлиево, а биха били на
други места, което пък налага допълнителните мерки. Счита се, че е напълно
обосновано с доказателствата по делото, че за контакти с бабата и дядото,
следва да бъде определен един отделен уикенд – самостоятелен и извън тези,
определени за бащата, както и по половин ден на именния и рождения ден на
бабата и дядото и един ден с преспиване на именния ден на бабата на 27-ми
декември. Адв.Пушкаров заявява още, че с обществената характеристика, която
имат ищците, с контактите си с децата само ще допринесат за тяхното отглеждане
и възпитание като добри хора, свързани родом със средата, в която са израснали
и ще бъде пресечена тенденцията да бъдат „отродени“. При всичко изложено,
адв.Пушкаров моли съда да определи режим на лични отношения на децата с бабата
и дядото в противовес на искането на майката Г.В. за пълно отхвърляне на
исковете, като адв.Пушкаров подчертава, че неговите доверители държат на това,
което са записали и обосновали в писмен вид, но обема на уважаване на иска все
пак остава на преценката на съда. АДВ.П.иска от съда да уважи искането по чл.78 ГПК - да бъдат заплатени на доверителите му направените по делото разноски, за
основателността на което искане цитира съдебна практика на ВКС, според която
дори за производствата по спорна съдебна администрация, при уважаване на иска,
след като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и не е
признал иска, дължи заплащане на разноски, за които се представя списък по
чл.80 ГПК.
Ищците поддържат изцяло заявеното от
техния процесуален представител. Синът им и ответник по делото- И.В.Ч., също
споделя изложеното от адв.Пушкаров.
В съдебното
заседание по разглеждане на делото ответницата Г.Х.В. се явява лично и се
представлява от упълномощената адв.С.Е. от САК, която оспорва исковата молба и
моли съда да отхвърли предявения иск в частта, в която се иска определяне на
самостоятелен режим на лични контакти на бабата и дядото по бащина линия с
двете малолетни деца. Адв. Е. счита, че по делото са събрани доказателства, че
молителите живеят заедно със своя син и споделят режима на лични контакти с
децата такъв, какъвто е определен по гр.д. №76/2019г. по описа на РС-Пирдоп, а и преди това. Адв. Е. сочи, че
контактите на децата с бабата и дядото от страна на бащата, не са били
ограничавани от майката. Установено било, че по време на трудовата ангажираност
на бащата, който работи на двусменен режим на работа, контактите с децата се
осъществявали пълноценно от бабата и дядото. В конкретния случай адв.Е. счита,
че няма пречка и ще бъде в интерес на децата, определеният режим на лични
контакти да бъде споделен с този на бащата, съобразно постигнатата спогодба
между родителите. Адв.Е. счита още, че режимът, определен за контакти с децата
за техния баща, е изключително разширен и няма пречка да се споделя от бабата и
дядото. Адв.Е. заявява, че се е установило, че майката също е трудово
ангажирана и работи през делничните дни, като с оглед пълното работно време, не
би могла пълноценно да осъществява контакти със своите деца. Счита, че
приоритет на родителите е същите да полагат непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на децата си, като никой в конкретния случай не
отрича помощта и ангажираността на бабата и дядото по бащина линия, но не следва
да се пренебрегва и фактът, че децата имат баба и дядо и по майчина линия.
Евентуално, адв.Е. счита, че ако въпреки изложеното от нея, съдът прецени, че е
в интерес на децата да бъде определен режим на лични контакти с техните баба и
дядо по бащина линия като самостоятелен и извън този на бащата, то уместно би
било съдът да определи делничен ден в определени часове, в които бабата и
дядото да могат да виждат и вземат децата. Моли съда при определянето на режим,
молителите да имат право да вземат и връщат децата от мястото на тяхното
местоживеене. Адв.Е. също претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на което
възражение адв.Пушкаров отговаря с реплика, според която той представлява двама
ищци и поради това е неуместно такова възражение, тъй като разделено на две
възнаграждението е аналогична цифра, с тази заплатена от ответницата В.. Адв.Пушкаров
заявява още, че по този вид дела дори мерките да са различни от поисканите,
отхвърлителен диспозитив не се постановява.
Ответницата Г.В. поддържа изявлението на своя адвокат и
не добавя допълнителни съображения към него.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, при комплексната оценка на които съдът да получи цялостна
информация за относимите към разрешаване на спора факти.
Установи
се от представените по делото писмени доказателства и по-конкретно: удостоверение за раждане №016639/12.03.1993г., издадено от ТОА „Триадица“ при СГО, а и
не е спорен между страните фактът, че ищците С.Д.Ч. и В.И.Ч., са родители на единия
ответник, а именно: на И.В.Ч., който пък от своя страна е баща на децата С. И.
Ч., ЕГН: ********** и И.И.Ч., ЕГН: **********, а тяхна майка е другата
ответница – Г.Х.В., което пък е видно от удостоверение за раждане №********** от 05.10.2012г., издадено от община Пловдив /за детето Симона/ и
удостоверение за раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане №58 от 11.04.2017г. /за детето И./.
Установи
се още, че с протоколно определение № 60/02.05.2019 г. по гр.д. №
76/2019 г. по описа
на Районен съд-Пирдоп, е одобрена съдебна спогодба между Г.Х.В. и И.В.Ч. като
родители на С. И. Ч. и И.И.Ч., по силата на която съдът е предоставил
упражняването на родителските права относно двете деца на тяхната майка – Г.В. ***
е определено местоживеенето на децата. По силата на същата спогодба бащата И.В.Ч.
е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Симона в размер 200 лв. и
месечна издръжка на сина си И. в размер на 180 лв., считано от датата на
одобряване на спогодбата. По силата на цитираната спогодба е определен режим на
лични отношения между бащата И.В.Ч. и малолетните деца Симона и И. Черневи,
според който бащата има право да ги взема и да бъдат при него, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00ч. в
събота до 18.00ч. в неделя /с преспиване/; 1 месец – 30 последователни
календарни дни /с преспиване/ през лятото по време на лятната ваканция на
учениците, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; 4
последователни дни /с преспиване/ по време на Коледната ваканция на учениците;
4 последователни дни /с преспиване/ по време на пролетната ваканция на
учениците; съботата срещу Великден /с преспиване/ всяка четна година и първия
ден на Великден в неделя /с преспиване/ всяка нечетна година от 09.00ч. на
съответния ден до 09.00ч. на следващия ден; на датата 07 януари - именния ден
на бащата И.В.Ч. - от 16.30ч. до 20.30ч.; на 02 март - рождения ден на бащата И.В.Ч.
- от 09.00ч. /с преспиване/ до 09.00ч. на следващия ден и връщането им
сутринта; всяка нечетна година на датите 09 април – рождения ден на детето И.Ч.
и 05 септември – рождения ден на детето Симона Ч. - на двете дати от 09.00ч. с
преспиване до 09.00ч. на следващия ден и връщането им сутринта; всяка четна
Нова Година от 12.00ч. на 31 декември до 18.00ч. на 01 януари /с преспиване/,
както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите за
всеки конкретен случай, като децата се вземат и връщат от определеното им
местоживеене.
По делото е представено удостоверение №008/09.01.2019г., издадено от директора на ОУ „Св.св. Кирил и Методий“-
с.Челопеч, видно от което детето С. И. Ч. е записана като редовна ученичка в
подготвителна група през учебната 2018/2019г.
Приобщени са като писмени доказателства трудов договор на Г.Х.В. и удостоверение
от НОИ за получените от нея в периода месец януари 2018г. - месец декември
2018г. обезщетения и/или помощи. Видно от трудов договор №38/01.12.2016г., сключен между „Матев Консулт“ ЕООД, като
работодател и Г.Х.В., последната е назначена на длъжност „куриер, служба/офис“
при работодателя на 8-часов работен ден, за неопределен срок, с основно месечно
трудово възнаграждение от 420 лв., изменено на 460 лв. с допълнително
споразумение от 03.01.2017г. Видно от удостоверение №22-00048285/08.01.2019г. за периода от януари 2018г. до април 2018г. Г.Х.В.
е получавала от НОИ обезщетение за бременност и раждане на дете по чл.50 и 51 КСО в размер на 510 лв. месечно, а за периода от май 2018г. до декември 2018г.
е получавала от НОИ обезщетение по чл.53 КСО за отглеждане на дете.
Приети са като доказателства по делото и два броя характеристики за ищците
Стояна Ч. и В.И.Ч.. Характеристиката на ищцата С.Ч. е изготвена от директора на
Аграрно-техническа професионална гимназия - гр.Златица, където ищцата работи
като учител. Според характеристиката лицето е професионален бакалавър,
преподавател от 1996г. по селскостопански дисциплини и е добър и съзнателен
специалист, който спазва трудовата дисциплина, умее да се сработва с учениците
и поддържа много добри отношения с преподавателския екип. Сочи се още, че г-жа С.Ч.
не е конфликтна личност, създава ведра атмосфера за общуване и сплотяване на
учениците, извеждала е ученици до национални състезания и се стреми да се
усъвършенства. Характеристиката на ищеца В.Ч. *** и в нея се сочи, че В.Ч. е
пенсионер от „Дънди Прешъс Металс“ – с.Челопеч, регистриране е като земеделски
производител, занимава се със земеделие, с животни в стопанството си,
трудолюбив, старателен и стриктен е и освен това е уважаван гражданин.
В
приетия по делото социален доклад е посочено, че от
извършеното социално проучване е установено, че майката Г.Х.В. е родителят, който
е пряко ангажиран с грижите за отглеждането и възпитанието на малолетните деца С.
И. Ч. и И.И.Ч., като тя осигурява емоционалните, здравните и образователните им
потребности. Посочено е още, че в обитаваното от майката и малолетните деца
жилище са налице подходящи битови условия за правилното им развитие. Видно било
от извършеното социално проучване, че семейство С.Д.Ч. и В.И.Ч. и техният син И.В.Ч.
живеят в едно и също жилище. Видно било от постигнатата спогодба между
родителите, че е определен разширен режим на лични отношения на малолетните
деца с техния баща. Сочи се в доклада, че във времето, когато децата са при
своя баща, те контактуват и със своите баба и дядо. Социалните служители,
изготвили доклада, считат, че след като И.В.Ч. живее в едно жилище с родителите
си и отношенията между тях са много добри, е необходимо да се постанови режим
на лични отношения между малолетните деца Симона и И. Черневи с техните баба и дядо
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, съвпадащ с този на личните
отношения между децата и техния баща. Счита се, че така едновременно ще бъде
дадена възможност за изграждане у тях на усещане за семейна среда при
посещенията в дома на бащата, а от друга - няма да бъде препятствана
възможността майката да общува с децата си в оставащите почивни дни от месеца.
В обстоятелствената част на доклада са изследвани жилищните условия в дома на
бабата и дядото по бащина линия и в дома, където децата живеят със своята майка
в гр.Пирдоп, като е установено, че и на двете места са създадени необходимите
за децата условия за сън, игра и почивка. Жилището, в което живеят семейство
Черневи се сочи в доклада, че е собственост на дядото на децата - В.Ч., като
първият етаж се ползва от него и съпругата му, а вторият- от бащата И.Ч. и на
този втори етаж има обособена детска стая. Изследвани са още трудовата заетост
на спорещите по делото страни, като е посочено, че С.Ч. работи като учител в АТПГ-
Златица, със средно месечно брутно трудово възнаграждение за периода от май
2018г. до април 2019г. от 1522.71 лв.; В.И.Ч. получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 910 лв.; Г.Х. работи на постоянен трудов договор-
редовна смяна, а И.Ч. работи на постоянен трудов договор при двусменен режим на
работа. Относно възпитанието на децата в доклада е посочено, че И.И.Ч. е
записан да посещава Детска градина „П.и К. Чоконяни“- гр.Пирдоп – филиал „Снежанка“,
а С. И. Ч. е посещавала задължителна предучилищна подготовка в ОУ „Св.св. Кирил
и Методий“ – с.Челопеч през учебната 2018/2019г. Според доклада малолетните
деца имат изградена емоционална връзка с двамата си родители, като са привързани
и към роднините си по майчина и към роднините си по бащина линия.
Разпитани са по делото четирима свидетели, като от
техните показания следва да се възпроизведат само тези, които са относими и
имат значение по делото. От относимите показания съдът изключва тези, касаещи
обстоятелството дали бащата – ответникът И.В.Ч. съжителства с друга жена в дома
на родителите си, доколкото този факт е част от личния живот на родителя,
какъвто несъмнено и двамата родители имат право да изградят след раздялата си и
който няма да повлияе на извода на съда какъв режим да бъде определен за
контакти между бабата и дядото и децата, макар въпроси в тази насока да бяха
задавани на свидетелите в хода на процеса.
Свидетелката Павлина Тодорова Александрова заявява, че
със семейство Черневи са съседи през улицата в с.Карлиево и ги познава, както и
децата Симона и И.. Свидетелката твърди, че бабата и дядото много се грижат за
внуците си, купуват им дрехи, обувки, водят ги на пикници и впечатленията и са,
че бабата и дядото са много привързани към децата. Разказва, че са взели
кученце на Симона, но нещо се е случило с него и детето плачело, а бабата и
дядото веднага и купили заек, за да не бъде разстроена. Свидетелката сочи, че
бабата и дядото гледат агнета и Симона често ходи при тях. Свидетелката
Александрова определя семейство Черневи като работливи и услужливи хора и казва,
че като такива ги знаят всички в селото. Свидетелката знае, че С.Ч. е учителка
в Техникума в гр.Златица и че винаги възпитава и съветва децата. Тази
свидетелка е наясно, че родителят И.Ч. живее постоянно в къщата при родителите
си. Свидетелката твърди, че вижда децата когато идват в с.Карлиево – когато се
„пада“ на бащата да ги взима и че ги вижда и с бащата, и с бабата и дядото. Детето
Симона се било хвалило на свидетелката каква рокля и купила баба и и какво яке
е купил баща и. Свидетелят Иво Божков Цонков също познава семейство Черневи от
много години, тъй като той е от с.Църквище, от където била родом и С.Ч., а с В.Ч.
били дългогодишни колеги. Свидетелят твърди, че е посещавал дома на семейство
Черневи в с.Карлиево, познава сина им И.Ч. и внуците им Симона и И.. Знае, че
към момента родителите на децата не живеят заедно от повече от половин година,
но докато още са били заедно и свидетелят е ходил в дома, децата са се
чувствали много добре. Според свидетеля Цонков В. и С. са невероятни българи-
трудолюбиви, честни и децата ги обичат и имат полза от такива баба и дядо. Знае,
че двамата се ползват с добро име в обществото- бабата е учителка, а дядото - земеделски
производител. Свидетелят Цонков твърди, че С. и В. преживяват много тежко
сегашното положение, тъй като те приемат децата като свои и ги вижда че страдат
и им е мъчно за децата. Този свидетел твърди да е виждал децата два пъти след
раздялата на родителите им - един път на 1-ви юни и единия път на празника на
с.Мирково, като бащата И.Ч. е бил с тях единия път, а другия - не, тъй като
работи на смени. Свидетелят сочи, че децата обичат баба си и дядо си и като ги
види заедно си личи, че децата се чувстват добре. Според свидетеля Цонков С.Ч.
е доказана като педагог и я е виждал как подготвя голямото дете за това, че ще
бъде ученичка – четат заедно, пишат, играят игри.
По инициатива на ответницата Г.В. са разпитани другите
двама свидетели. Свидетелката Цветелина Г. Лилова твърди, че от 12 години живее
в с.Карлиево, през една улица от семейство Черневи, и познава Г.В. и И.Ч. от
около 6-7 години, като самата свидетелка има две деца, близки по възраст до
възрастта на Симона и И. Черневи. Свидетелката Лилова твърди, че докато Г. е
била в с.Карлиево, децата са били гледани предимно от нея, като от средата на
декември 2018г. Г. не е вече в с.Карлиево, а живее с децата в апартамента на
нейната майка в гр.Пирдоп и продължават да поддържат приятелски отношения, а
децата им – да играят заедно. Знае, че приятелката и към момента работи, а
преди това - една година е била по майчинство. Твърди, че децата ги вижда през
седмица в с.Карлиево – главно съботите и неделите и главно с бабата и дядото –
по улицата и по детските площадки. Виждала е децата и на неделния пазар в
гр.Златица с бабата и дядото, като последния път е бил преди рождения ден на
детето И. и те му били купили торта. Свидетелката разказва, че на Коледното
тържество в с.Карлиево Симона е била през цялото време с баба си и са стояли
заедно със свидетелката и нейното дете, а детето И. го е нямало, защото е бил
болен. На това тържество твърди да не е видяла бащата И.Ч.. Според свидетелката
Лилова за малкото дете И. е необходима постоянна майчина грижа, за което съди
от факта, че и тя самата има малко дете и то е постоянно с нея. Другата
разпитана свидетелка – Панка Василева Ангелова живее в гр.Пирдоп, в съседен
апартамент на този, в който към момента живеят децата и тяхната майка - Г..
Според тази свидетелка, бременността с последното дете Г. ***. Познава и бащата
на децата – И.Ч. и знае, че двамата с Г. са живели в с.Карлиево около 6-7
години, макар да не е ходила в дома им в селото. Бабата и дядото на децата
свидетелката познава по „физиономия“ и имена и ги е виждала да идват да вземат
и да връщат децата от гр.Пирдоп. Заявява, че децата обикновено се приемат отвън
и се предават отвън от и на майка им. Свидетелката разказва за случай, при
който, докато пушела пред входа, видяла, че бабата и дядото водят децата да ги
върнат, като момченцето си носело една топка, която бабата му взела от ръцете и
то се разстроило и започнало да плаче, а бабата като видяла свидетелката
започнала да казва „Недей да плачеш, пак ще дойдеш“. Свидетелката Ангелова
твърди, че е засичала и бащата И.Ч. да взема и връща децата, но по-често са
били с бабата и дядото, когато ги е виждала.
Свидетелските показания съдът кредитира в обсъдените
части, доколкото навеждат на еднопосочни изводи по фактите и независимо от
емоционалната приповдигнатост на свидетелите, те излагат свои възприятия, които
в никаква част не противоречат едни на други, а и са логични и последователни.
Логично е и свидетелите да подкрепят позицията на страната, която ги е довела,
но съдът не ползва мненията на свидетелите, а фактите, които те са възприели и
по които съдът счита, че свидетелите излагат истини.
Съдът е изслушал лично и позицията на ищците и тази на
ответниците по реда на чл.59, ал.9 СК, който може да намери приложение по
аналогия в настоящата процедура. Ищцата С.Ч. обосновава желанието си да се
фиксира режимът на лични отношения между тях и децата с обстоятелството, че
децата са родени при тях, израснали са при тях и двамата с дядото са привързани
към тях. С.Ч. заявява, че наистина много обича децата и наистина и липсват, а
времето, в което ги виждат и се струва крайно недостатъчно, за да им се
нарадва. Бабата обяснява как двете със Симона обичат да оцветяват книжки, като
твърди, че всичко, което Симона пожелае на този етап може да и го осигури и
смята, че по-честите срещи ще бъдат „в плюс“ на детето. Сочи, че синът им И.
взима децата в 09.00 ч. в събота и в неделя ги връща в 18 часа, което е една
нощ и два дни, като бабата смята, че когато има повече свободни дни, т.е. през
уикендите, ще може да им обърне повече внимание и ще бъде по-пълноценна. Казва,
че е обещала да ги заведе на зоологическа градина и на почивка. В.Ч. подкрепя
изцяло съпругата си в направеното изявление. Ответникът И.Ч., който е син на
ищците, заявява че все пак той е отделен родител и събота и неделя ги води и на
други места, освен в дома си в с.Карлиево и поради тази причина му се иска
децата да се виждат повече и с неговите родители, тъй като и те имат право да
им се радват. При личното изслушване на ответницата Г.В., тя заявява становище,
че това, което се цели от ищците, е нейните почивни 4 уикенда в месеца да се
ограничат до минимум, което означава, че тя ще полага грижите, отглеждането и
отговорността за децата, а през почивните дни, когато и тя е свободна, децата
няма да са при нея. Г.В. сочи, че сега предстои на семейство Черневи да вземат
децата за 1 месец през лятото и не вижда проблем в това време да ги водят на
почивка и където още пожелаят. Твърди, че никога не е правила проблем за това
къде ги водят, но я притеснява факта, че тя няма да има достатъчно свободно
време с децата. Заявява, че спазва режима на лични контакти на децата с бащата.
Смята, че дните, които са определени за бащата през коледните, априлските
ваканции и останалото време, са напълно достатъчни и за бабата и дядото.
Ответницата В. сочи, че работи всеки ден на 8 часа и това е причината през
седмицата да не може да отдели достатъчно време на децата си, като допълва, че
Симона сега ще тръгне първи клас, а малкият от есента е на детска градина и
поради това не разбира кога точно и тя ще има свободно време за децата си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.128, ал.1 СК за определяне на мерки за лични отношения с дядото и
бабата по бащина линия на малолетните деца Симона Ч. и И.Ч., като процесът по
същността си е такъв на спорна съдебна администрация.
От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин, а и съдът го намира за безспорно между страните, че ищците С.Ч. и В.Ч. са легитимирани да предявят настоящия иск, тъй като са баба и дядо по бащина линия на малолетните Симона Ч. и И.Ч., каквато
легитимация им дава разпоредбата на чл.128, ал.1 СК. Предмет на изследване и преценка от съда в хода на
настоящото производство е преди всичко интересът на децата от лични контакти с техните възходящи по бащина линия – С.Ч. и В.Ч. и ако такъв интерес е
налице, в какъв обем и периодичност да бъдат определени личните контакти, пак
според интереса на децата, така че същите да прекарват достатъчно време с всеки
от своите близки роднини и да не губят контакт с тях, но и да не бъдат „разкъсвани“
между тях, а определеният режим да не е за сметка на обучителната им програма и
неотменимите ежедневни занимания, които всяко едно дете има у дома си.
Безспорно, от събраните по делото гласни доказателства и изготвения от
ДСП - Пирдоп социален доклад се установи, че от
раждането на Симона и И.
Черневи ищците
са полагали грижи за децата, интересували
са се от развитието и възпитанието на внуците си, а и изразяват искрено желание и готовност да участва в тяхното отглеждане. Установено е по несъмнен начин и че децата са живели от
раждането си в къщата, собственост на техния дядо по бащина линия и този дом им
е познат, като там те имат усещане за спокойствие. От събраните доказателства
съдът не намери основание да счете, че ищците - баба и дядо на децата, биха
оказали негативно влияние върху тях – върху психиката и развитието им, поради
което няма и основание да се счете, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Напротив - бабата и дядото са близки родственици на децата, които те обичат и
към които са привързани и готовността, която двамата ищци Черневи са
изразили в процеса за участие в грижите по децата, няма само декларативен характер, а е
намерила израз и в полаганите до момента грижи спрямо техните внуци. Установи се, че в жилището им са създадени всички необходими условия, за да се обезпечи приятна и здравословна среда за Симона и И. при техните посещения. При тези данни, съдът намира, че в интерес на децата е да поддържат
лични отношения с ищците, като тяхната баба, която е и педагог по професия, ще способства за правилното формиране и изграждане на децата като личности. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува не само с родителите си, а и с роднините си от майчина и бащина
страна, като по този начин получава приемане и подкрепа, наблюдава и има
възможност да придобива опит в различни житейски ситуации и по отношение на
различни възрастови групи. Никое дете няма интерес да се отчужди от близките
си, освен в случаите, когато те вредят на развитието и възпитанието му, какъвто не е настоящият случай.
Съдът намира, че горните обстоятелства
не се оспорват от ответницата Г.В., която е майка на децата Симона и И., като в
нито един момент тя не е твърдяла, че бабата и дядото по бащина линия нямат
право да виждат децата или имат негативно влияние върху тях. Спорът между нея и
останалите страни в процеса е относно факта дали режимът, който бащата - И.Ч.,
има определен за лични отношения с децата, не може да е споделен с този на
бабата и дядото и това да е достатъчна гаранция за поддържане на здрави
отношения в семейството по бащина линия. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка
съдът приема, че са налице предпоставки за
определяне по съдебен ред на мерки относно личните отношения, доколкото
страните не могат без намесата на съда да уредят въпроса за продължителността и
интензивността на контактите между ищците и децата и той не може да бъде разрешен по друг начин.
При индивидуализиране конкретните
мерки на лични отношения между баба и дядо
и внучета, съдът намира за необходимо да отчете няколко
значими обстоятелства, които се установяват.
Бащата на децата
Симона и И. – И.Ч. е доказано, че живее в една къща със своите родители С. и В.
Черневи, макар и не в едно домакинство. Местоживеенето им е едно и то е в
с.Карлиево. Също така е доказано, че тримата са в много добри отношения и дори
нещо повече - бабата и дядото са лицата, които помагат на бащата да се справя с
грижите по децата, които той трудно би упражнявал сам във времето, което му е
разпределено за срещи с децата, тъй като работи на смени. След раздялата на
родителите на децата, до настоящия момент, децата са виждани многократно от
свидетели в компанията на своите баба и дядо по бащина линия, което означава,
че бащата се доверява на своите родители и им поверява и децата без колебание,
както и че този начин на съвместно общуване от бащата, бабата и дядото с
децата, е вече наложен като модел и не поражда проблеми между тримата. Майката -
Г.В., също не се възпротивява бабата и дядото да виждат децата именно в този
период, в който те биват предоставени на бащата. В този смисъл, съдът
категорично намира, че запазване на така или иначе сложилите се отношения, чрез
определяне на споделен режим, е в интерес на децата.
По отношение на обстоятелството следва
ли в режима на лични отношения между децата и бабата и дядото по бащина линия,
да се включат допълнителни дни, извън тези, съвпадащи с режима на лични
отношения на бащата, съдът намира, че е целесъобразно да се осигури на ищците
да споделят своите лични празници – рождени и именни дни, със своите внуци за
определени часове от деня, а именно: на рождения и именния ден на бабата С.Ч. /21.01
и 27.12/ и на рождения ден на дядото В.Ч. /31.03/ от 16.30 часа до 20.30 часа.
Това е така, тъй като споделянето на семейните празници е положително за приучването
на децата към уважение на традициите за единност в семейството, а за ищците
присъствието на децата на техните поводи би донесло емоционална
удовлетвореност. Удачно е обаче режимът по време на личните празници да включва
няколко последователни часа, а не цели дни, тъй като рождените дни на бабата и
дядото биха могли да съвпаднат с делници, през които децата са на училище и
детска градина и имат необходимост от подготовка на уроците за следващия ден, а
именният ден на бабата се пада през коледната ваканция, с което би се отнел цял
един ден от времето на майката през тази ваканция, ако се случи денят да е
определен за нея в съответната година.
По отношение искането на ищците за тях
да се определи един отделен уикенд за срещи с децата – всяка четвърта събота и
неделя от месеца, съдът категорично го намира за неоснователно и неподходящо за
интересите на децата. Безспорно бе прието, че децата трябва да споделят свое
свободно време с баба си и дядо си, но не и ако това е за сметка на
пълноценното общуване с родителя, който осъществява родителските права, в
случая- майката Г.В.. Разбираема и напълно логична е нейната позиция, че
предоставянето на един цял уикенд, различен от двата уикенда в месеца,
определени за лични отношения с бащата, би я затруднило в ролята и на майка,
тъй като нейната роля не е единствено да полага ежедневните грижи по децата
през седмицата, но и да им засвидетелства любов в свободното си време.
Безспорно се установи, че ежеседмично както майката, така и децата са заети с
работен и учебен процес, тъй като Г.В. работи на пет дневна работна седмица,
при пълно работно време, а децата посещават и ще посещават занапред училище и
детска градина. При това положение, майката следва да е в равностойна позиция с
бащата и да разполага със своите два уикенда в месеца, които се явяват нейно и
на децата свободно време. Нещо повече - майката е родственикът, от чието
присъствие и любов децата, особено с оглед възрастта си, имат най-голяма нужда
и именно тя би следвало най-активно да ги обгрижва. Предвид необходимостта децата да посещават съответно учебно заведение, както и родителят да
работи, за този родител също е потребно време за осъществяване на освободени от
напрежението на ежедневието, контакти с децата, през което
разностранно да се въздейства на тяхното развитие. Интересът на децата диктува определения режим на лични отношения с
близките да е съобразен с наложителността от установен техен личен режим на обучение, почивка и забавления,
включително и с родителя, комуто е възложено упражняването на родителските
права. Самата ищца - С.Ч.
заявява, че претендира да вижда децата през уикенда, защото тогава е свободна,
като следва обаче същото да се съотнесе и към майката - Г.В., която също е
свободна само през уикендите. Несъпоставима е нуждата на едно дете от майчина
грижа с нуждата от грижи от страна на бабата и дядото. Важно за развитието на
децата е да контактуват със своите баба и дядо и от двете страни, но за
правилното им развитие най-открояващата се необходимост е да бъдат възпитавани
от своята майка, за която също се установи, че е грижовна и всеотдайна към тях,
поради което не се налага бабата и дядото да компенсират някаква липса на грижа
от нейна страна. Определянето
на по - разширен режим, включващ един
самостоятелен уикенд в месеца,
между ищците и децата, какъвто същите претендират, на практика би затруднил контактите в почивните дни между
детето и родителя, който полага непосредствените грижи за тях. От друга страна – споделянето от
страна на ищците на режим с родителя, който не осъществява непосредствените
грижи, не би затруднило съществено контактите на децата с този родител, тъй
като той и ищците живеят на едно и също място и извън времето, когато бащата
реши да води децата на почивка или други забавления извън дома, именно това е
мястото, където децата ще пребивават. Тук съдът счита
за уместно да отбележи, че противно на становището на процесуалния представител
на ищците, че режимът на лични отношения между техния син- баща на децата и
самите деца, не е достатъчно широк, според съда той е именно такъв - достатъчно
широк, тъй като включва освен два уикенда и съответни дни от ваканциите на
децата, както и цял един летен месец. В този смисъл, с определянето на споделен
режим, съдът спазва практиката на Върховния касационен съд, която допуска режимът на лични отношения на дядото
и бабата с внуците им да съвпада с режима на лични контакти
на родителя, но при условие, че родителят е с разширен режим, живее заедно с
бабата и дядото и е в добри отношения с тях /напр. Решение №139 от 16.04.2014 по гр.д. 6998/2013г. ІV ГО ВКС/. Съдът се
солидаризира със заявеното от ищцата В., че летният месец, в който бащата има
право да вземе децата без прекъсване, позволява те да бъдат водени на почивка и
да бъдат забавлявани и от своите баба и дядо. За да се осигури обаче пълноценно
общуване на децата с бабата и дядото, съдът намира за подходящо да предвиди и
по един делничен ден през седмица, в който те да имат право на лични отношения,
като най-целесъобразно е това да е петъкът всяка първа и трета седмица от
месеца от 17.00 часа в петък до 09.00 часа в събота с преспиване, тъй като така
ще се слее делничният ден с уикенда, в който децата следва да посетят своя баща
и няма да се получава разкъсване в програмата на самите деца, предвид че следва
да бъдат заведени в друго населено място, а и ще се допринесе и за единност в
програмата на самите родители. Децата следва да имат чувство за дом, като
техният дом в случая е домът, където майката живее и там те трябва да
пребивават приоритетно, поради което изключително неподходящо би било децата да
се взимат и връщат по средата на седмицата и така да се внася объркване в
обучителния им процес, а и в съзнанието им. Интересите на децата се свеждат най-вече до това те да се отглеждат и възпитават
по начин, който им осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, което пък изисква през седмицата
децата да са на мястото, където се обучават и се подготвят за обучението си, а
срещи с останалите родственици, различни от майката, да осъществяват в края на
седмичния обучителен процес. Поради това петък всяка първа и трета седмица от
месеца би бил удобен делничен ден за срещи между бабата и дядото и децата и
същевременно – предпоставка за по-пълноценен уикенд с бащата и неговите
родители.
При определяне на подходящия режим на
лични отношения съдът съобрази
възрастта на децата, учебния процес, който е част от графика им и местоживеенето на страните, както и всички останали относими
фактори- нивото на физическо и емоционално развитие на децата, отношението им към бабата и дядото, техните качества да отглеждат и
възпитават децата, влиянието,
което те могат да оказват на развитието на тяхната личност, но и нуждата отглеждането на децата от родителя, комуто е възложено това, да се установи
в съответния ред /така напр. Решение № 176 от 16.06.2014 г. по гр.д. 5735/2013г., IV г. о., ГК ВКС/.
При осъществяване на определения режим
децата следва да бъдат вземани и връщани от определеното им местоживеене ***.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждане
на разноски съобразно изхода на спора. АДВ.П.– процесуален представител на
ищците, цитира съдебна практика на ВКС, според която в отношенията по спорна
съдебна администрация по чл.128 СК, се прилага чл.78 ГПК. Настоящият съд е
наясно с цитираната практика, като обаче намира на първо място, че тази
практика не е задължителна и на второ място – че е противоречива, доколкото
съществуват определения и решения на ВКС, постановени във време, близко до това
на цитираното определение, които са на обратното становище, а именно: че
разноски не следва да бъдат присъдени на никоя от страните в производство по
спорна съдебна администрация, каквото е настоящото. Такова разрешение е
възприел ВКС в Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на
ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова. Този съдебен акт на ВКС касае производството по чл.127, ал.2 СК, което
обаче е аналогично по характер на това по чл.128 СК и в него е посочено, че правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение по тези дела пред първа инстанция. Съдът споделя виждането, че за
разлика от исковите производства, в настоящото производство не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
мерките, свързани с децата, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник, макар тези термини да се използват.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетните деца,
ползва и родителите и бабата и дядото и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. Нещо
повече – това разрешение в настоящия случай е и справедливо, тъй като даденото с
решението разрешение е в обща полза на страните, като част от исканията и
оспорванията им са уважени и съдът е приложил вариант на разрешение на спора,
различен от заявения и от двете страни /така и Решение №140/10.07.2015
по дело №3356/2014 на
ВКС, ГК, IV-то ГО/.
Воден от гореизложеното, РС-Пирдоп
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ по исковете на С.Д.Ч., ЕГН: ********** и В.И.Ч., ЕГН: **********
срещу Г.Х.В., ЕГН: ********** и И.В.Ч., ЕГН: **********, режим
на лични отношения
между бабата и дядото
по бащина линия - С.Д.Ч., ЕГН: ********** и В.И.Ч., ЕГН: **********, двамата с
адрес в с.Карлиево, и малолетните им внуци - С. И. Ч., ЕГН: ********** и И.И.Ч., ЕГН: **********, както следва:
-
съвместно с бащата И.В.Ч., ЕГН: **********, през времето на определения му режим на лични отношения съобразно съдебна спогодба по гр.д.№ 76/2019 г. на РС-Пирдоп, а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето
от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя /с преспиване/; 1 месец – 30
последователни календарни дни /с преспиване/ през лятото по време на лятната
ваканция на учениците, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; 4 последователни дни /с преспиване/ по време на Коледната ваканция на
учениците; 4 последователни дни /с преспиване/ по време на пролетната ваканция
на учениците; съботата срещу Великден /с преспиване/ всяка четна година и
първия ден на Великден в неделя /с преспиване/ всяка нечетна година от 09.00ч.
на съответния ден до 09.00ч. на следващия ден; на датата 07 януари - именния
ден на бащата И.В.Ч. - от 16.30ч. до 20.30ч.; на 02 март - рождения ден на
бащата И.В.Ч. - от 09.00ч. /с преспиване/ до 09.00ч. на следващия ден и
връщането им сутринта; всяка нечетна година на датите 09 април – рождения ден
на детето И.Ч. и 05 септември – рождения ден на детето Симона Ч. - на двете
дати от 09.00ч. с преспиване до 09.00ч. на следващия ден и връщането им
сутринта; всяка четна Нова Година от 12.00ч. на 31 декември до 18.00ч. на 01
януари /с преспиване/, както и по всяко друго време след предварителна уговорка
между родителите за всеки конкретен случай;
-
самостоятелно всеки първи и трети петък от месеца за времето от 17.00ч.
в петък до 09.00ч. в събота, с преспиване;
-
самостоятелно на именния ден на бабата С.Ч. – 27.12. /от 16.30ч. до
20.30ч./, на рождения ден на бабата С.Ч. – 21.01. /от 16.30ч. до 20.30ч./, на
рождения ден на дядото В.Ч. – 31.03. /от 16.30ч. до 20.30ч./.
При осъществяване режима на лични
отношения бабата и дядото се задължават да взимат и връщат децата С. И. Ч. и И.И.Ч.
от тяхното местоживеене на адреса на майката Г.Х.В., ЕГН: ********** ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски в производството.
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/