№ 4227
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.ев
при участието на секретаря Д. Пл. И.а
като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело №
20231100107541 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищцата
[1] В искова молба от 29.06.2023 г. Д. К. е заявила, че е имала банкова
сметка при ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД (ОББ), за
която е ползвала електронно банкиране. На 25.05.2023 г. от 18:51 часа до 19:07
часа от сметката са били наредени седем превода за 27 370,00 лева. Тя не е
била извършила нито един от преводите, нито е предавала кодовете си за
електронно банкиране на трето лице, което да извърши преводите. За
извършването на преводите ОББ е събрала такса от 0,80 лева на превод или
5,60 лева и още 2,60 лева за блокиране на картата. Така парите по сметката
са намалели с 27 378,20 лева.
[2] Д. К. е разбрала за извършването на преводите около 19:40 часа на
1
25.05.2023 г. и веднага е уведомила ОББ по телефона, а на следващия ден е
подала и писмено оплакване. ОББ не е възстановил 27 387,20 лева. Затова
Д. К. моли съда да осъди ОББ да заплати 27 378,20 лева, както и законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (искова
молба, л. 3-8).
2. На ответника
[3] ОББ е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:
1. Д. К. е извършила процесните преводи чрез софтуерен токън, а, ако
тя лично не е извършила преводите, то тя не е опазила кодовете за това;
2. ОББ е извършила задълбочено установяване на идентичността на Д.
К. чрез използвания цифров код и изпратено СМС съобщение на нейния
мобилен телефон след активиране на токъна;
3. ОББ е направила необходимото да уведоми клиентите си за
възможни измами при онлайн банкиране;
4. Д. К. е действала при груба небрежност, тъй като не е опазила
персонализираните средства за сигурност за електронното си банкиране.
Затова ОББ моли съда да отхвърли иска (писмен отговор, л. 49-59; молбата, л.
129-131; доклада на делото, л. 161-гръб).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[4] Не се спори, че Д. К. е имала открита банкова сметка в
РАЙФАЙЗЕН БАНК (понастоящем ОББ), като на 03.08.2009 г. тя е подала
искане за ползване на Райфайзен Онлайн (искането за ползване, л. 60). На
12.12.2022 г. Д. К. е подала и искане за ползване на KBC Online Bulgaria за
физически лица, с което е заявила софтуерен токън (искане за ползване, л. 61).
[5] През пролетта на 2023 г. Г.В. е открил своя банкова сметка в
2
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД (БУЛБАНК) по искане на чужди граждани,
които комуникирали с него на английски език с руски акцент. Те поискали
това от него, защото били чужди граждани и нямали право на това, като му
обещали да получи 20% от сумата, преведена по сметката.
[6] През май 2023 г. В.А. и К.К. са консумирали алкохол заедно със З.Х.
в офис, в който З.Х. нощувал. Тогава в офиса дошло трето неизвестно лице,
което поискала срещу възнаграждение от 200,00-300,00 лева да снима личните
карти на В.А. и К.К. във връзка с интернет банкиране. Те му ги дали, но пари
не получили от лицето. Впоследствие се оказало, че те са имали разкрити
сметки в „МАЙФИН“ ЕАД (МАЙФИН) (постановлението за спиране, л. 157-
160. Съдът го цени като частен свидетелстващ документ, който не е оспорен
от ответника ОББ).
[7] На 25.05.2023 г. Д. К. е била заедно със съпруга си в гр. Сливен,
където са присъствали на абитуриентски бал по повод дипломирането на
тяхната племенница. Събитието e започнало около 17:00 часа, като през това
време телефонът на Д. К. е бил у нея. (показанията на свидетеля М.М., л. 161-
164; показанията на Д. К. на досъдебното производство, л. 136-137; формуляра
за рекламация, л. 27).
[8] Не се спори, че от 18:43 часа до 19:07 часа са били извършени седем
превода чрез интернет банкирането на Д. К. от сметката в ОББ. Тези
преводи са били за следните суми и към следните лица:
- 200,00 лева към Г. И. в 18:43 часа;
- 6 000,00 лева към Г. И. в 18:51 часа;
- 6 000,00 лева към Г. И. в 18:52 часа;
- 4 000,00 лева към К.К. в 18:56 часа;
- 5 000,00 лева към В.А. в 19:04 часа;
- 2 000,00 лева към В.А. в 19:06 часа;
- 4 170,00 лева към К.К. в 19:07 часа. За извършването на преводите
ОББ е събрала такса от 0,80 лева на превод или 5,60 лева и още 2,60 лева за
блокиране на картата (вж. и платежните нареждания, л. 15-21).
3
[9] Преводите са били наредени чрез онлайн банкиране от мобилен
телефон, различен от този на Д. К.. Чрез използване на вирус е бил възможен
достъп до личните данни на Д. К. и извършването на преводите от трети лица
(отговори на въпроси шест, седем и едно от заключението на вещото лице д-р
А. К., л. 153-163, както и показанията му, л. 266-270). Д. К. не е извършила
преводите (показанията на свидетеля М., л. 162-164).
[10] Липсват доказателства да е предавала на трети лица данните си за
достъп до онлайн банкирането в ОББ. Затова съдът приема, че тя не го е
направила.
[11] Междувременно, около 19:00 часа е приключило събитието по
повод абитуриентския бал. Д. К. и съпругът са се прибрали в дома на
родителите на съпруга . Около 19:40 часа Д. К. е установила, че са били
извършени описаните седем банкови превода, за които тя е получила
съобщения на мобилния си телефон за вход към електронно банкиране и
активиране на софтуерен токън. Тя не е оставяла без надзор чантата си и
никога не си е губила телефона (показанията на свидетеля М., л. 161-164;
заключението на вещото лице д-р А. К., л. 153-163; показанията на Д. К. на
досъдебното производство, л. 136-137; формуляра за рекламация, л. 27).
[12] Д. К. незабавно се е свързала с ОББ, за да блокират дебитната
карта и онлайн банкирането, с обяснението че извършените банкови преводи
не са били наредени от нея (формуляра за рекламация, л. 27; показанията на Д.
К. на досъдебното производство, л. 136-137; показанията на свидетеля М., л.
161-164). След приключване на разговора с ОББ тя веднага се е свързала и с
РУ на МВР в Сливен, като е подала жалба за източване на всички парични
средства от сметката чрез измамни транзакции и е дала показания
(протокола за разпит, л. 136-137).
[13] На 26.05.2023 г. Д. К. е подала писмено оплакване в клон на ОББ –
гр. Сливен, където е попълнила формуляр за рекламация на
неразпознати/измамни транзакции с карта (формуляра за рекламация, л. 27-
4
28). В този ден Г. И. е изтеглил от банкомат сумата, получена по сметката му в
БУЛБАНК, оставил е за себе си 1 800,00 лева, а останалите е предал на двете
лица, с които е имал уговорка да открие сметката в БУЛБАНК
(постановлението, л 157-160).
[14] На 02.06.2023 г. ОББ е отговорила на Д. К., че, за да бъдат
възстановени парите, е било нужно съгласието на получателите по
неразрешените транзакции (отговора, л. 30 и л. 94). Не се спори, че ОББ не е
възстановила на Д. К. 27 387,20 лева.
[15] Д. К. е заплатила: 1 096,00 лева държавна такса (л. 10); 300,00 лева
за вещо лице (л. 221). Тя е била представлявана от адвокат (л. 9). ОББ е
заплатила 450,00 лева за вещо лице (л. 224). ОББ е била представлявана от
адвокат (л. 98), но липсват доказателства ОББ да е заплатила адвокатско
възнаграждение. Затова съдът приема, че ОББ не е заплащала адвокатско
възнаграждение.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[16] Д. К. е предявила иск по чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС). Искът е основателен и съдът го
уважава.
1. По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС
[17] Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция,
освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
5
1. ОББ да е доставчик на на Д. К. на платежна услуга;
2. от сметката на Д. К. при ОББ да е била извършена неразрешена
операция;
3. ОББ да не е възстановил на Д. К. парите, предмет на неразрешената
операция;
4. ОББ да не е имала основателни съмнения за измама и да не е
уведомила компетентните органи за това.
[18] Съдът установи, че ОББ е била доставчик на Д. К. на платежна
услуга. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[19] Съдът не установи Д. К. да е наредила процесните седем превода.
Това не би могло да стане, след като за нареждането на тези преводи не е бил
използван нейният мобилен телефон, от който тя е ползвала онлайн
банкиране, а не е предавала на трети лица данните си за достъп до онлайн
банкирането в ОББ. В още по-голяма степен това се потвърждава от
обстоятелствата: как лицата, към които са били извършени преводите, са
открили банковите си сметки; на кого и как са предали парите, постъпили по
сметките им. Затова съдът приема, че седемте превода не са били разрешени
от Д. К.. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.
[20] Съдът установи, че ОББ не е възстановила на Д. К. парите по
неразрешените преводи и таксите събрани за тях. Също така съдът не
установи да са налице основателни съмнения Д. К. да е измамила ОББ или пък
да е проявила груба небрежност. Налице са и останалите две предпоставки за
уважаването на иска. Затова съдът осъжда ОББ да заплати на Д. К. 27 387,20
лева.
2. По разноските
[21] Д. К. търси разноски. Тя е направила такива за 1 396,00 лева и е
била представлявана безплатно от адвокат.
6
[22] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда ОББ
да заплати на Д. К. 1 396,00 лева разноски по делото, а на адвокат В. И.
2 840,98 лева адвокатско възнаграждение (27 387,20-25 000,00х0,08+ 2 650,00).
Ето защо съдът
РЕШИ:
[23] ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД да заплати
следните суми:
1. на Д. Г. К.:
- 27 378,20 лева на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС) плюс законната лихва от 29.06.2023 г.
до окончателното изплащане;
- 1 396,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат В. И. 2 840,98 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[24] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[25] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 547,56
лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той
следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи
вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7