Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. Габрово, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на двадесет
и девети юли през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов гр. д. № 2323 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:
*********, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., против С.В.Т. ***.
Предявени са искове по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания, за които РС Габрово е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX-12786941 ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да
му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 26.08.2016 г. С.В.Т. е активирал предоставената му от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България кредитната карта № CARD-13201618, с максимален кредитен
лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в
брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2017 г., когато е последното му плащане
по нея, като балансът по същата е в размер на минус 959,03 лв. Това принуждава
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с
длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения
доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от
страна на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване на Заявлението по
чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е размер на 959.03 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 731.35, както и договорна
лихва от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г. върху използваната сума в размер на
227.68 лв. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 37.12 лв. за периода от 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана
за доброволно изпълнение до 11.05.2018 г. (дата на завеждане на дело).
За събирането на посочените суми ищецът е
предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд
-гр. Габрово. По частно гражданско дело № 1052/2018г., е издадена Заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Към
настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница-
731.35 лв., възнаградителна лихва - 227.68 лв., законна лихва за забава – 37,12
лв., общо: 996.15 лв.
При условие, че установителният иск, бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ищецът моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен
иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване
на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Поради посочените обстоятелства ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата 731,35 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; сумата
227.68 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2017
до 10.11.2017; сумата 37.12 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017 до 11.05.2018, или общо дължима сума 996.15 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. При условие на
евенуалност се прави искане за осъждане на ответника да заплати горепосочените
суми на ищеца. Претендират се и направените в съдебното и заповедното
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което моли съда да уважи
предявените искове.
Ответникът се представлява по делото от
назначения му от съда особен представител адвокат Д.П.. В представения писмен
отговор се заема следното становище: Предявени са три иска с основание с
основание чл. 240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 415 и
чл.422 от ГПК, които са допустими, но са неоснователни и недоказани. От
обстоятелствата изложени в исковата молба и приложените към същата писмени
доказателства не се установява твърдението, че С.В.Т. е получил кредитна карта
от ищеца и че същият се е разпоредил със средства, получени от него под формата
на кредит.
Договорът за заем е реален договор с
основание по чл. 240 от ЗЗД и същия възниква единствено при предаване,
съответно получаване на заемната сума. Посоченото не се установява в настоящия
случай.
Предвид на това, че не са налице
обстоятелствата за наличие на получени и невърнат заем, тоест налице е
неоснователност и необоснованост на претенцията за главницата, то акцесорният
иск за обезщетение по реда на чл. 86 от ЗЗД също е неоснователен.
По отношение на исканата възнаградителна
лихва в размер на 277.68 лева: С посочения размер е нарушен принципът на
справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
Този размер, съответно уговорка, противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Налице е явна нееквивалентност на
претенцията. В случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК -
за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като
клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то
договорът, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във
вр. с чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е недействителен.
Поради изложеното се прави искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2868/01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1052/2018
г. по описа на РС – Габрово. Същата е връчена на длъжника-ответник при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице
правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията по
процесния договор за потребителски кредит.
Предявеният иск за установяване на вземане
за главница в размер на 731,35 лв., произтичащо от неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415
във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК. Предявеният при условията на евентуалност
иск за осъждане на ответника да заплати горепосочената сума на ищеца е с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Предявеният иск за установяване на вземане
за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 227,68 лв. по договор за
потребителски кредит е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК. Предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане
на ответника да заплати горепосочената сума на ищеца е с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
Предявеният иск за установяване на вземане
за мораторна лихва в размер на 37,12 лв. по горепосочения договор е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124
ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният при
условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати
горепосочената сума на ищеца е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са
предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по
чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Правосубектността на ищеца се установява от
представеното извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.
Представено е заверено копие на сключен
между страните по делото договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-12786941 от 02.02.2016 г.
По силата на т. 12 от същия ищецът-кредитор
може да предостави за ползване на ответника – кредитополучател кредитна карта с
максимален лимит до 10 000 лв. Кредитополучателят ще може да извършва
трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен
лимит, като всяка трансакция с кредитната карта представлява усвояване на
договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит,
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит.
Съгласно т. 19 от договора, кредиторът може
да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на
новите им размери става след обявяването им от кредитора на интернет страницата
www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването
им на кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените,
кредитополучателят трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по
посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка
трансакция с кредитната карта след влизане в сила на новите лихва и такси
означава, че същите са приети.
Съгласно т. 21 от договора, с доставянето
на кредитната карта на кредитополучателя се доставя и документ – приложение,
което съставлява неразделна част от договора и което съдържа всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към
него.
Договорът носи подписите на двете страни и
не е оспорен от ответната страна.
Представено е и приложение към
горепосочения договор за издаване на кредитна карта CARD-13201618 от 02.02.2016
г., съгласно което ищецът – кредитор отпуска на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер на 1000 лв., при следната годишна лихва и такси за ползването
му: годишен лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите – 44,90 %,
месечна такса за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или задължения в
отчетния период/, такса за администриране на просрочени задължения – 12 лв.,
обезщетение за забава – в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/.
Съгласно приложението, кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Кредиторът
се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до
15-то число на месеца, като до първо число на месеца, следващ издаването на
извлечението се правят месечни погасителни вноски най-малко в размер на 60 лв.
Приложението е подписано от представител на
кредитора.
Представена е и неоспорена от особения
представител на ответника обратна разписка, от която се установява, че на
30.06.2019 г. ответникът е получил лично кредитната карта и приложение
CARD-13201618 към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-12786941 от
02.02.2016 г.
Представена и приета като писмено
доказателство по делото е покана за изпълнение от 16.11.2017 г., изхождаща от
ищеца-кредитор, с която ответникът е уведомен, че след като е използвал
кредитната си карта е преустановил плащане на вноските по договора за
револвиращ потребителски кредит на 01.03.2017 г. С писмото ответникът е
приканен да изпълни доброволно задължението си в седмодневен срок от получаване
на поканата.
От приетото по делото заключение на вещото
лице Д.К., изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че първата трансакция с процесната кредитна карта е осъществена на 17.11.2016
г., а последната – на 01.02.2017 г. Усвоена чрез използването на картата е сума
в общ размер на 772,44 лв., а е извършено едно плащане в размер на 60 лв. Изчислен
е общия размер на задълженията по кредитната карта, както следва: 731,35 лв. –
главница; 191,68 лв. – договорна лихва и 36 лв. – месечна такса за обслужване
/9 месеца по 4 лв./ или всичко – 959,03 лв. Законната лихва за забава върху
главницата за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г. е в размер на 37,18 лв.
При така установените факти настоящият
състав намира, че волеизявленията на страните по делото са били насочени към
пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният
договор е сключен на 02.02.2016 г. и попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., с последна редакция в бр. 57
на ДВ от 28.07.2015 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем,
който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска
сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на
финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният
договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно
чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от
ЗЗП, обн. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005
г., с последна редакция бр. 102 от 29.12.2015 г.
В тази връзка съдът следва да обсъди
наведените от особения представител на ответника възражения за недействителност
на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК. При това следва да
се съобрази, че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е
длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира
и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
При произнасянето си по дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът
следва да съобрази и разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи
нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът
следи служебно.
Особеният представител на ответника е
направил обективирано и в доклада на съда възражение, че от представените от
ищеца доказателства не се установява твърдението, че ответникът е получил
кредитната карта и че чрез нея същият се е разпоредил със средства, получени от
него под формата на кредит. Значението на това възражение е в две насоки:
На първо място, съгласно разпоредбата на
приложимия към момента на сключване на договора текст на чл. 11 ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа: общия размер на кредита и
условията за усвояването му – т. 7; лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна
на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти - т. 9; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.
33а – т. 9а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т. 10;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването – т. 11.
Размерът на револвиращия кредит от 1000
лв., условията за усвояването му /в т.ч. дневните лимити/ и издължаването му
чрез минимални месечни погасителни вноски, лихвения процент /35%/ и ГПР
/44,90%/, размера на дължимите такси и обезщетение за забава, са посочени в приложението
към договора, което е подписано единствено от представител на ищеца-кредитор. Наличието
на подписи на страните по договора не е условие за действителност на същия, а в
т. 21 от договор CREX-12786941 страните са уговорили, че приложението
представлява неразделна част от договора, като задължения за кредитополучателя
ще възникнат след активирането и използването на кредитната карта в
съответствие с договора и приложението към него, т.е. чрез конклудентни
действия от страна на кредитополучателя. За тази цел кредиторът се е задължил
да достави на кредитополучателя кредитната карта и приложението, съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на
картата.
Следователно, за да се приеме, че между страните
по делото е валидно възникнало облигационно правоотношение, е необходимо ищецът
да докаже, че ответникът е активирал и използвал кредитната карта, с което
недвусмислено е изразил съгласието си с предложените от банката условия за
ползване на револвиращия кредит, описани в изготвеното приложение.
На второ място, чрез използването на
кредитната карта от ответника се извършва и реалното предаване на отпуснатата в
заем сума от кредитора – ищец, с което последният изпълнява основното си
задължение по сключения договор.
В доклада си по делото съдът е указал на
страните, че доказването на горепосочените положителни факти е в тежест на
ищеца.
От представената обратна разписка от
30.06.2019 г. по безспорен начин се установява, че ответникът е получил лично
кредитната карта и приложение CARD-13201618 към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-12786941 от 02.02.2016 г. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че първата трансакция с
процесната кредитна карта е осъществена на 17.11.2016 г., а последната – на
01.02.2017 г., като са извършени трансакции в общ размер на 772,44 лв.
При това положение съдът намира
възражението на особения представител за неоснователно, тъй като обсъдените
по-горе доказателства установяват по безспорен начин, че именно ответникът е
получил издадената от банката кредитна карта и чрез използването й ясно и
недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни клаузи
на договора за револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между страните в
т. 21 от договор CREX-12786941 от 02.02.2016 г. Чрез усвояване на сумата от
731,35 лв. чрез използване на процесната кредитна карта е изпълнено и задължението
на ищеца за предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по
процесния договор.
Следващото възражение на особения
представител е свързано с извършване на преценка за неравноправност на
клаузата, в която е уговорена дължимата възнаградителна лихва в размер на 35%,
с оглед евентуалното й противоречие с добрите нрави. По отношение на това
възражение съдът намира следното: Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По
отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ
г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС,
решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.). През годината на сключване на процесния договор за кредит,
законната лихва за забава се определя съгласно Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения на Министерски съвет и е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. През 2016 г. ОЛП на БНБ е 0%, видно от
извършената от съда справка на интернет-страницата https://www.bnb.bg/,
следователно размерът на законната лихва за забава е 10%. Определеният в
приложението към процесния договор лихвен процент надвишава повече от три пъти
този размер. Затова според съда определената в процесния договор
възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави,
следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този
извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на клаузата за
възнаградителна лихва, т.е. да приеме, че тя е породила задължение за заплащане
на такава в претендирания размер.
Отделно от горното, съдът приема за
неравноправна клаузата на т. 19 в приложението към процесния договор за кредит,
според която кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите
всеки месец. В договора не се съдържат условията по кредита, регламентиращи
методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното
погасяване на задължението, които са предпоставка за действилност на договора,
съгласно чл. 21 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. В договора не е посочен никакъв
алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен,
съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент
по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били
основание за промяната.
С оглед на така установената
недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и
невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Като взе предвид, че ответникът е усвоил
сумата 772,44 лв. и е направил една погасителна вноска в размер на 60 лв.,
която не следва да се отнася към погасяване на задълженията за лихви и такси,
поради извода за недължимост на същите. Погасителната вноска следва да бъде
приспадната от задължението за главница, с оглед на което съдът приема, че
задължението за главница на ответника възлиза на 712,44 лв. До този размер
предявеният иск за установяване на вземането ще бъде уважен, а за горницата над
тази сума ще бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поради уважаването
на установителния иск за главница, съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален осъдителен иск за същото вземане.
В
съответствие с изложените по-горе съображения за нищожност на договорните клаузи,
като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени главните
установителни и евентуалните осъдителни искове за договорни и мораторни лихви.
При този изхода на спора и на осн. чл. 78
ал. 1 от ГПК, частично основателна се явява ищцовата претенция за присъждане на
сторените разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №
1052/2018 г. на РС Габрово. Направените в заповедното производство разноски
възлизат общо на 75 лв., от които 25 лв. – д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. От тях ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата
53,64 лв. Направените в исковото производство разноски възлизат общо на 575
лв., от които – 125 лв. довнесена д.т., 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
150 лв. – внесен депозит за особен представител и 200 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице. От тях, съразмерно на уважената претенция
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата 411,24 лв. или общия
размер на разноските, които ще бъдат присъдени в полза на ищеца е 464,88 лв.
Ответникът не е правил и не претендира
разноски
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.В.Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Димитър Димитров - Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., сумата
712,44 лв. /седемстотин и дванадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/ главница по договор за потребителски /револвиращ/ кредит
от 02.02.2016 г. и приложение CARD-13201618, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2868/01.06.2018 г. по ч.гр.д.№
1052/2018 г. на Районен съд Габрово, на осн. чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 731,35 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., против С.В.Т., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и
чл. 9 от ЗПК, за установяване на вземане за вземане за договорна /възнаградителна/ лихва
в размер на 227,68 лв., произтичаща от неизпълнено
задължение по договор за потребителски /револвиращ/ кредит от 02.02.2016 г. и
приложение CARD-13201618, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №2868/01.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1052/2018 г. на Районен съд Габрово, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., против С.В.Т., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, иск с
правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 227,68 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по договор за
потребителски /револвиращ/ кредит от 02.02.2016 г. и приложение CARD-13201618, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., против С.В.Т., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземане за
вземане за мораторна лихва в размер на 37,12 лв. по договор за потребителски
/револвиращ/ кредит от 02.02.2016 г. и приложение CARD-13201618, за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2868/01.06.2018 г. по ч.гр.д.№
1052/2018 г. на Районен съд Габрово, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., против С.В.Т., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, иск с
правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 37,12 лв., представляваща мораторна лихва по договор за потребителски /револвиращ/
кредит от 02.02.2016 г. и приложение CARD-13201618, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Димитър Димитров - Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., сумата
464,88 лв. /четиристотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски
в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 1052/2018 г. на Районен съд Габрово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: