РЕШЕНИЕ
№ 9021
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110120587
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „фирма“ АД срещу
ЗАД „фирма“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3498,00 лв. (след допуснато изменение на иска
в проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание), представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на 02.02.2018 г. на паркинг в гр. Н.,
причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Волво ФХ“, с рег. №
*** с прикачено полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано
от 13.04.2023 г. до окончателно плащане.
Ищецът твърди, че на 02.02.2018 г. около 10:30 часа на паркинг в гр. Н., е настъпило
ПТП по вина на водача на товарен автомобил „Волво ФХ“, с рег. № ***, който при маневра
на заден ход с цел паркиране удря със задната част на тегленото ремарке предната част на
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са
причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното
събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при
него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт
застрахователят е платил обезщетение в размер на 6994,75 лв. и е извършил ликвидационни
1
разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно
вземане за платеното обезщетение в размер на 7009,75 лв. спрямо ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала
неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„фирма“ АД, с който оспорва иска по размер. Поддържа, че на 12.06.2019 г. в полза на ЗК
„фирма“ АД било изплатено обезщетение в размер на 3511,71 лв., което покривало изцяло
вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 378 КЗ. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на
риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на товарен автомобил „Волво ФХ“,
с рег. № *** с прикачено полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на
02.02.2018 г. на паркинг в гр. Н. със сочените в исковата молба участници; посоченият в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача на товарен автомобил
„Волво ФХ“, с рег. № *** с прикачено полуремарке „Шмитц“, с рег. № ***.
В открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че чрез извършено прихващане на вземанията между
двете застрахователни дружества е изплатена сумата от 3511,71 лв.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено размера на
2
вредите, причинени на застрахования при ЗК „фирма“ АД лек автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ***, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в
договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 411, ал.
1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от
настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., II ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., II ТО на ВКС и др./ при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че всички увреждания по товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 02.02.2019 г. ПТП в гр. Н., като
стойността, необходима за възстановяване на щетите по товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ***, определен на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 7960,98
лв., а по средни пазарни цени - 7568,35 лв. Така определената от експерта стойност включва
стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на
увредени детайли, боядисване, консумативи (боя и други материали), камера и труд.
Експертът е констатирал, че към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 5 години, 4 месеца и 6 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация – 27.09.2012 г. С оглед изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да
3
се определи по средни пазарни цени, а не по средни цени (стойността на официалния
представител на марката), и възлиза на сумата от 7568,35 лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че чрез извършено прихващане на вземанията между двете
застрахователни дружества, е изплатена сумата от 3511,71 лв., поради което релевираната
претенция се явява изцяло основателна.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 378, ал. 5, изр. 1 КЗ регресните искове на застраховател по
имуществена застраховка срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
се погасяват в срок 5 години от датата на заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по имуществената застраховка. В случая, видно от приетото като писмено
доказателство преводно нареждане от 16.04.2018 г., ЗК „фирма“ АД е заплатил по банкова
сметка на собственика на увредения автомобил сумата от 6994,75 лв. с посочено основание
„по щета № ***“. Исковата молба е подадена в съда на 13.04.2023 г. (видно от пощенско
клеймо ***), към който момент петгодишния давностен срок не е изтекъл. При това
положение наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 539,92 лв., от които 139,92 лв. – заплатена държавна
такса (съобразно размера на иска след допуснато изменение на основание чл. 214 ГПК в
проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание), 300 лв. – депозит за САТЕ, и 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски съразмерно на частта, в която
делото е прекратено след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 20.02.2024 г., в размер на
50,10 лв. (при определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.)
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, ет. ***, да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. , бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 3498,00 лв. (след
допуснато изменение на иска в проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание),
4
представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета № ***, за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие
на 02.02.2018 г. в гр. ***, на паркинг в гр. ***, ***, причинени виновно и противоправно от
водача на товарен автомобил „Волво ФХ“, с рег. № *** с прикачено полуремарке „Шмитц“ с
рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, ет.***, да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 539,92 лв. –
разноски в производството.
ОСЪЖДА ЗК „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 50,10
лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5