Присъда по дело №1694/2015 на Районен съд - Шумен

П  Р И  С  Ъ  Д  А

 63/3.11.2015г.

гр. Шумен

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд в публично заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯН АНГЕЛОВ

                                                            Съдебни заседатели: Е. З.

                                                                                                   П.П.

           

при участието на секретаря В. С. и прокурор Големанова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов НОХД № 1694/2015 г. по описа на Шуменски районен съд

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Х.Н., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянно местоживеене ***, с основно образование, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2012 г. в град Хамме, Кралство Белгия, в Служба за гражданско състояние, находяща се в същия град Хамме /Hamme/, общ. Хамме на административен адрес „Marktplein 1 a 9220 Hamme“, пред съответното длъжностно лице в Службата за населението, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – българско свидетелство за управление на МПС с № *********/27.02.2011 г., на който е бил предаден вид, че е издаден на името на Б.Х.Н. /на 27.02.2011 г./ от ОПП – СДВР, с цел подмяната му с автентично белгийско свидетелство за управление на МПС, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК,  му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ месеца.

На основание чл. 66 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ години.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.Х.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОСлО – гр. Шумен направени деловодни разноски в размер на 36.00 /тридесет и шест/ лева.

 

На основание чл. 53 от НК, отнема в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства, а именно: СУМПС № *********/27.02.2011 г., на което е бил придаден вид, че е издаден на името на Б.Х.Н.  от ОПП – СДВР.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.

      

 

Съдебни заседатели: 1.                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

 

                                    2.

 

 

                                   

Мотиви към присъда по НОХД № 1694 по описа за 2015г. на ШРС

Подсъдимият Б.Х.Н.  е предаден на съд за извършено престъпление по чл.316  вр. чл.308 ал.2  НК , като ход на делото е даден при условията на чл.269 ал.3 т.4 б “б” НПК, тъй като от данните по делото е видно, че Н. се намира извън пределите на Република България и не може да бъде призован, както и  отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина. В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение  поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за налагане на наказание близо до предвидения в закона минимум, което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. В съдебно заседание се явява и адв.К. от ШАК-упълномощен представител на Н. от досъдебното производство, който също моли за налагане на минимално наказание, чието изпълнение да бъде отложено също за минимален срок.

           

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Н. никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, но въпреки това се свързал с неустановено по делото лице, което му помогнало да се сдобие с такова , в което било вписано, че притежава категория  „В” и „М”, като на свидетелството било придаден вид, че е издадено от ОПП СДВР . Тъй като подсъдимия от дълго време живеел и работел в Кралство Белгия,  решил и да смени неистинското си свидетелство за управление на МПС с такова издадено от белгийските власти. По тази причина, на 08.12.2012г. се явила в  компетентния отдел в гр.Хамме, където представил неистинското свидетелство и получил в замяна истинско такова. На 22.01.2013г., съгласно директивите на Съвета на европейските общности /влезли в законна сила на 15.02.1983г./, българската шофьорска книжка, издадена на името на подсъдимия била изпратена до Министерство на вътрешните работи, като впоследствие от назначената в хода на досъдебното производство  съдебно-графологическа експертиза се установило, че Н. е използвал неистински документ. От заключението на посочената експертиза/приета без възражения от страните в съдебно заседание/ се установява, че свидетелството за управление на името на подсъдимият  е неистинско, като е направено на основа  на истинско свидетелство за управление на МПС №*********, издадено на 13.05.2002г. от ОД на МВР гр.Пловдив на името на  А.С.Т..

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимият дадени в хода на досъдебното производство ,  заключението по съдебно-графологическата експертиза , както и приетите в съдебно заседание писмени доказателства представени от страните и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. От събраните доказателства безспорно се установи престъпното участие на подсъдимата в посоченото в обвинителния акт деяние. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Б.Х.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл. 316  вр. чл.308 ал.2  НК, тъй като съзнателно се ползвал от неистински официален документ /СУМПС № *********, на който е придаден вид, че е издаден на името на Н. от ОПП-СДВР/, като от него за самото съставяне не може да  се търси наказателна отговорност.

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият умишлено

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на Н. на реда за ползване на документи.

 

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние,  отчете смекчаващите отговорността обстоятелства / пълни самопризнания в хода на досъдебното производство, чисто съдебно минало/, липсата на отегчаващи  такива , поради  което и намира, че в процесния случай е адекватно на подс.Н. да се наложи наказание в  близък до минимално предвиденият в разпоредбата на чл.316 вр. чл.308 ал.2 НК размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от  четири месеца , като счита, че изпълнението на наказанието, следва да бъде отложено  за минимално предвидения в чл.66 НК срок от три години.

 

По този начин и с това  наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

 На основание чл.189 ал.3 НПК, осъди подсъдимият Н. да заплати направените по делото  разноски .

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия: