Р E
Ш Е Н
И Е
№
……………./17.02.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7468/2020
г.
Производството е образувано по предявен от М.П.П.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 720,62 лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК/, представляваща разликата между
изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на
имуществени вреди на л.а „М.ЦХ 7“, с рег. № *********- калник преден ляв, врата
предна лява, врата задна лява, настъпили вследствие на реализирано на
15.03.2020 г. застрахователно събитие по договор за застраховка «К.», полица № ***************************,
със срок на действие 20.03.2019 г.- 19.03.2020 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
С ответника се намират в договорни отношение по силата на сключен между тях
договор за застраховка „К.“, клауза „Пълно К.“ относно личния му автомобил „М.ЦХ
7“, с рег. № *********, със срок на действие 20.03.2019 г. до 19.03.2020 г.
Твърди, че цялата застрахователна премия по договора е заплатена. Посочва, че
на 15.03.2020 г. отивайки към паркирания на ул. „С.“ автомобил установил, че са
увредени преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата. На 16.03.2020
г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, с оглед на
което бил извършен оглед на л.а., изготвен снимков материал и опис заключение,
в което са описани горепосочените увредени детайли. От страна на застрахователя е определено и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 348,42 лева. Счита, че същото
е крайно недостатъчно за покриване на претърпените от него вреди. След
извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на 1122,36 лева. След приспадане на заплатената от страна на
ответника сума, счита, че оставащата дължима сума е в размер на 773,94 лева.
Искането е за уважаването на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че застрахователят е изпълнил точно поетите от него
договорни задължения, поради което се явява изправна страна. Оспорва претендирания размер на обезщетението като счита, че същият
е завишен. Твърди, че самият ищец е поискал обезщетението да бъде изчислено
съобразно експертната оценка по методика на застрахователя. Заявява, че
страните са възприели определен начин за обезщетяване и са посочили как ще
бъдат изчислявани вредите на конкретното МПС, а именно предвид неговата възраст
и състояние, посочени в застрахователната полица. Поради това ищецът не следва
да претендира действителен размер на вредите. Моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при
който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва:
наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „К.”,
с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ
датата на застрахователното
събитие, обстоятелството,
че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието
е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване.
Съдът приема за доказани следнити факти, които са
обявени за безспорни с изготвения доклад по делото, а именно - че ответникът е заплатил на ищеца сумата от
348,42 лева, представляща заплатено обезщетение; че между страните
е сключен договор за застраховка “К. на МПС”, клауза „Пълно К.“ от 19.03.2019 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „М.ЦХ 7“ с рег. № *********и период на застрахователно покритие от 20.03.2019 г. до 19.03.2020
г., застрахователната премия
по който е заплатена; че на 15.03.2020 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в неправомерни действия на трето (неизвестно) лице спрямо паркирания
застрахован автомобил – паркиран на ул. „С.“; че в резултат от
застрахователното събитие са нанесени щети
по автомобила, описани по вид
и степен в съставеното от застрахователя опис-заключение и изразяващи се в увреждане на следните детайли: калник преден ляв,
врата предна лява и врата задна
лява; че ищеца своевременно е уведомил застрахователя за събитието, за
което е образувана щета.
Прието като писмено доказателство по делото е свидетелство за регистрация
част първа от 14.03.2018 г., от което се установява, че М.П.П.
е собственик на лек автомобил „М.ЦХ 7“ с рег. № *********.
От полица № *************************** г. се установява, че е налице
сключена застраховка „К. на МПС“ между М.П.П. и „Д.З.“
АД, ЕИК ********* относно лек автомобил „М.“ с рег. № *********с покритие
„Пълно К.“
Прието като писмено доказателство е опис заключение на щета на МПС,
издадено от ЗД „Д.З.“ АД от 16.03.2020 г., от което се установява, че по процесния автомобил са налице следните щети – калник преден
ляв, врата предна лява, врата задна лява.
Като писмено доказателство е прието искане за оценка на вреди по
застраховка „К. МПС“ от 16.03.2020 г., отправено от М.П.П.,
с което заявява, че е реализирано застрахователно събитие от 15.03.2020 г. в
резултат на злоумишлени действия от страна на трети лица по отношение на
паркирания лек автомобил в град Варна, ул. „С.“.
От ликвидационен акт № 935015/16.03.2020 г. се установява, че на М.П.П. е изплатено обезщетение в размер на 348,42 лева във
връзка с настъпилото застрахователно събитие по отношение на лек автомобил „М.“
с рег. № *********.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че увредените детайли по процесното МПС
са калник преден ляв, врата предна лява и врата задна лява. Вещото лице е
посочило, че уврежданията са в почти права линия, разположени перпендикулярно
или косо на земната повърхност. Обичайно такъв тип увреждания се получават при
умишлено нараняване на лаковото покритие на детайлите с твърд и остър предмет
от неизвестно лице. Реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт, при който превозното средство е в покой
и обект преминаващ в близост или механично умишлено нараняване на детайла с
твърд предмет от неизвестен извършител. Според вещото лице е налице причинно –
следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите увреждания по лек автомобил „М.ЦХ 7“ с рег. № 3311 ВТ. В
заключението е посочено, че общата стойност на щетите на автомобила поотделно и
като обща сума и като се вземе предвид стойността на ремонта по средни пазарни
цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество,
възлиза на 1069,04 лева. Общият размер на вредите по методиката на
застрахователя е в размер на 348,42 лева. Размерът на вредата, изчислен по
метода на обезщетяване, посочен в т. 54.3.1 /доверен сервиз/ от Общите условия
на застрахователя е 366,42 лева. Размерът на вредите по МПС, изчислен,
съобразно методиката по Наредба 24 с отчитане на овехтяването на МПС е в размер
на 454,22 лева. Общата стойност на необходимия труд за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени за труд към датата на събитието в сервизи
притежаващи съответния сертификат за качество е 1297,20 лева, а в такива
непритежаващи сертификат за качество – 840,88 лева.
Видно от представената и приета
като писмено доказателство по делото застрахователна полица № ***************************
г. е, че между страните е налице валидна имуществена застраховка „К.“ с покрит
риск „Пълно К.“ на територията на страните ЕС и Турция. От същата е видно, че
ищецът е изправна страна по застрахователното правоотношение като е заплатил
дължимата застрахователна премия, който факт не се оспорва от ответника.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за
безспорни между страните факти се установява, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за
застраховка “К.
на МПС”, клауза „Пълно К.“ от 19.03.2019 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „М.ЦХ 7“ с рег. № *********и период на застрахователно покритие от 20.03.2019 г. до 19.03.2020 г. По същият ищецът е изправна страна, тъй като застрахователната
премия е заплатена. Доказва се, че на 15.03.2020 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в неправомерни действия на трето (неизвестно) лице спрямо паркирания
застрахован автомобил – паркиран на ул. „С.“. Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото
застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото
производство САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено се установява,
че настъпилите увреждания по процесния автомобил са
както следва: калник преден ляв, врата предна лява и врата задна лява и
кореспондират с такива получени в паркирано състояние. От гореизложеното следва
изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените имуществени
вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат.
Спорен между страните е въпроса относно размера на дължимото обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата
на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но относими в след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите
за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни
пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с
това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента,
респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така
ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
Неоснователно е възражението на ответника, че дължимото
обезщетение следва да се определи по експертна оценка към датата на събитието,
съобразно методиката на ЗД „Бул инс“ АД. Определянето
на обезщетението по експертна оценка на застрахователя противоречи на императивната
норма на закона, разписана в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ
т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.,
решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010
г., I т. о. и др. /. С оглед даденото разрешение съдът не споделя възражението
на застрахователното дружество относно приложимост на методиката при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение. Последното следва да се определи по
дадената стойност от вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на
коефициент за овехтяване, съгласно изготвеното заключение по първоначалната
САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо на останалия
събран по делото доказателствен материал в каквато
насока са и гореизложените мотиви.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и заключението на САТЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено се установява, че общата
стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума и като се вземе
предвид стойността на ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи
отговарящи на съвременните изисквания за качество ISO и такива, които не
притежават сертификат за качество, възлиза на 1069,04 лева. Предвид признатия
неизгоден факт от страна на ищеца и с оглед наличието на представено писмено
доказателство, от тази сума следва да се приспадне заплатената сума от страна
на ответника в размер на 348,42 лева като оставащото дължимо застрахователно
обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 720,62 лева.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата
от 50 лева, заплатена държавна такса; 150 лева – депозит вещо лице и 360 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за
извършените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение е в минималните размери,
поради което възражението следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от
горното съдът следва да присъди в полза на ищеца разноски в размер на 560 лева,
които следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.П.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 720,62 лева, представляваща разликата между изплатеното
застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществени вреди на
л.а „М.ЦХ 7“, с рег. № *********- калник преден ляв, врата предна лява, врата
задна лява, настъпили вследствие на реализирано на 15.03.2020 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка «К.», полица № ***************************,
със срок на действие 20.03.2019 г.- 19.03.2020 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.П.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 560 лева, представляващи сторени
в производството разноски, на основание
чл. 78 ГПК
УКАЗВА на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че
може да заплати присъдените в полза на М.П.П., ЕГН **********, адрес: *** суми чрез пощенски запис
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: