МОТИВИ
към присъда №29/05.06.2018 г. по НОХД №428 по описа на Районен съд В.за 2018г.
Районна
прокуратура - В.е внесла обвинителен акт против Д.Ф.Д., за това, че на
23.07.2017. в с.Б.И., обл.В., ул.”***” ** е извършил действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14 годишна възраст, а именно по отношение на малолетния В.В.Г. ***, като е
опипал седалището му и е опрял половия си орган до аналното му отверстие и
деянието е извършено по отношение на лице, което не е могло да разбира
свойството и значението на извършеното - престъпление по чл.149, ал.4, т.2,
вр.ал.1 от НК.
Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по
искане на подсъдимия и на неговия защитник.
По делото е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец М.К. като майка и законен
представител на малолетното дете В.В.Г..
За съвместно разглеждане в настоящия процес е
приет предявения от М.Р.К. майка и законен представител на пострадалото
малолетно дете В.Г. граждански иск за сумата от 5 000,00 лева- обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Участващият в делото прокурор поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните
прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа
обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Моли Районен съд В.да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия Д.Ф.Д.
за виновен по предявеното му обвинение по чл.149, ал.4, т.2, вр.ал.1 от НК.
Пледира при индивидуализация на наказанието да бъде взета предвид обществената
опасност на деянието от една страна, а от друга страна факта, че подсъдимият е
с добри характеристични данни и чисто съдебно минало. Поддържа, че доколкото
производството е по реда на Глава 27 НПК следва да се приложи чл.58а от НК и се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
счита, че условно наказание лишаване от свобода ще изпълни целите на чл.36 от НК. По отношение на гражданския иск счита, че същият е основателен и доказан и
следва да бъде уважен по справедливост.
Повереникът на частният обвинител и граждански ищец - адв.
Т.поддържа, че прокуратурата е доказала обвинението безспорно. Моли на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода между седем и девет години
без приложение на института на условно наказание. Моли за уважаване на
гражданския иск.
Защитникът на
подсъдимия - адв. З. пледира, че от доказателствата по делото се установява, че
подсъдимият действително е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение. По отношение на наказанието се придържа към становището на прокурора.
Моли при определяне размера на
наказанието да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства -
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия, че същия
работи, с лека умствена изостаналост е, съдействал е на органите на досъдебното
производство още с привличането му като обвиняем. Моли да бъде наложено наказание при условията на
чл.66 от НК, а именно: условно, като предвид съкратеното съдебно следствие,
същото бъде редуцирано с 1/3. По отношение на гражданския иск счита, че същият
е основателен, но недоказан относно сумата, която се претендира, като моли да
бъде уважен до сумата от 2500,00 лв.
При
предоставеното право на лична защита подсъдимият Д. изразява съжаление за извършеното от него
деяние.
Въз основа на представеният по делото доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка:
М.Р.К. има две деца - В.В.Г. на 4 години и В.М.К.на 17
години. Същата живее на семейни начала със С.Ц.Т. и двете си деца в къща,
оставена в наследство от баба и дядо й, находяща се в с.Б.И., ул.”***”, **. Грижи
за двете деца осъществява К., а Т. работи като международен шофьор и често
отсъства от къщи.
От месец април 2017г., поне веднъж в месеца, К. и Т. ангажирали
подсъдимия Д.Ф.Д. *** да им коси тревата в двора. По-големият син на К. - В.К.се
сприятелил с Д.Д., поради което последният често посещавал дома им, като
понякога оставал да се храни с тях. К. познавала и брата и сестрата на
подсъдимия. Същият страдал от лека умствена изостаналост, но живеел
преимуществено сам в дома си в с.Б.И..
На 23.07.2017г. около 10.15ч. подсъдимият Д. отишъл в
дома на К., тъй като от предния ден се били разбрали да окоси тревата в двора
им. К. го посрещнала и му показала къде да коси. По-късно през деня, Т. и В.Г.
се събудили, а синът й В.отишъл на работа. След като всички станали, К. направила
закуска и кафе и поканила и подсъдимия. След като закусили, подсъдимият Д.
довършил работата си. Около обяд същия ден К. и Т. предложили на подсъдимия Д.
да се прибере до дома си и да остави косачката, след което да се върне и да
обядва с тях. Подсъдимият се съгласил. След като обядвали Т. заявил, че отива да си легне, тъй
като вечерта трябвало да тръгне на път. Той подканил подсъдимия да си тръгне,
но последния заявил, че ще остане още малко. Т. се качил в къщата и легнал да
спи. В лятната кухня, където обядвали, останали подсъдимият, К. и синът й В..
По някое време, К. пуснала клипчета на телефона си на сина си В. и излязла на
двора да вари нектар. Когато излязла от лятната кухня, В. седял на дивана, а подсъдимият
Д. се намирал на разстояние от него. В. бил облечен само с боксерки. Когато К.
излязла на двора, В. държал телефона и показвал на подсъдимия клипчета.
Възползвайки се от отсъствието на майката, подсъдимият Д. взел детето в скута
си. Докато същото гледало телефона, подсъдимият свалил бельото си и боксерките,
с които бил облечен В.. Както стояло детето в скута му, подсъдимият Д. опипал
дупето му и опрял половия си орган до ануса му. Около пет-десет минути след като
била седнала на стълбите, К. спряла да чува шум от кухнята и погледнала през
прозореца. Видяла, че подсъдимият Д. бил
взел сина й в скута си, като В. бил с гръб към подсъдимия. К. веднага влязла в
кухнята, при което подсъдимият бързо свалил детето от скута си и си вдигнал
бельото. В. също си вдигнал боксерките. К. се усъмнила в действията на
подсъдимия, като веднага започнала да го разпитва какво е направил на сина й.
Последният бил гузен и побързал да си тръгне. Веднага след това, К. събула В.,
измила го и го преобула. Попитала го какво му е направил подсъдимият, но В.
започнал да бяга от нея и да се крие в къщата, като й казал да не казва за
случилото се на Т.. К. събудила Т. и му разказала какво е видяла. Междувременно
в дома се прибрал и по-големият син на К. - В. К.. Тъй като В. много обичал
батко си и му имал доверие, К. помолила по-големият си син да разговаря с В..
Той отишъл с него в друга стая и на него В. разказал, че подсъдимият се опитал
да прави секс с него. Веднага след това, К. и Т. извикали в дома си подсъдимия Д.
и му поискали сметка какво е правил със сина им. На място дошъл и брата на подсъдимия
- К.Д., пред който подсъдимият признал за стореното от него.
На досъдебното производство е назначена комплексна
психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установява,
че подсъдимият страда от лека умствена изостаналост, но същият е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, както
и да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.
Пострадалият В.В.Г. видно от заключението на назначената
на досъдебното производство психологична експертиза заради крехката си възраст
не е способен да възприема и анализира фактите по делото, не е способен да дава
достоверни показания и не разбира свойството и значението на деянието извършено
спрямо него.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл. 27 от НПК.
След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се
подкрепят изцяло от събраните досъдебното производство доказателства- протоколи
за разпити на М.К. /лист от 13-15, лист 40-44,
лист 5/, В.К./лист 16-17, лист 51-52/, К.Д. -/лист 20-21/, М.П. – /лист 22/, С.П.–/
лист 23/, С.Т.-/лист 48-49/, Ц.Ц.-/лист 57/, съдебно-медицинска експертиза –
/лист 28/, Комплексна психолого-психиатрична експертиза-лист /31-35,
удостоверение за раждане/, характеристични данни, психилогична експертиза.
Всички събрани
доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания. Посочените доказателствени
средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията
от процесната дата.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по
делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на
обвиняем), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в
отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото
фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като
производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото
доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният
им анализ.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
По безспорен и
несъмнен начин се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Д.
е извършил деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.149, ал.4,
т.2, вр.ал.1 от НК, а именно блудство.
От обективна страна подсъдимият е извършил действия,
които целят да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетния В.В.Г. ***,
изразиляващи се в опипване на седалището на детето В.Г. и опирането на половия
си орган до аналното отверстие на детето.
Извършването от страна на подсъдимия на описаните
действия по отношение на малолетния Г. следва да се определи именно като
блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и удовлетворяване полово
желание на автора на престъплението. Тук е моментът да бъде изрично отбелязано,
че престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване на
блудственото действие /В тази насока е налице съдебната практика /Решение №
505/1973 г., І н. о. на ВС/. Освен това деянието в настоящия казус се явява
съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната – с други думи и без
извършителят на престъплението действително да се възбуди и да бъде полово
удовлетворен / В тази насока Решение № 34/1979 г., ІІ н. о на ВС и Решение №
77/1981 г. на І н. о. на ВС/. Блудствените действия са извършени по отношение
на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, тъй като
видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява,
че малолетният В.Г. не е способен и не
може да възприеме и анализира фактите по делото.
От субективна страна подсъдимият Д. е действал при
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасните последици на деянието, предвиждал
е тяхното настъпване и е целял именно това. Осъзнавал е, че блудствените му действия
са от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвъкупление,
както и че жертвата му е малолетно лице, което предвид много малката си
възраст не разбира свойството и
значението на извършеното. Видно от заключението на назначената на досъдебното
производство комплексна психолого-психаитричната експертиза се установява, че
подсъдимият Д. страда от леко изоставане в умственото развитие, но е разбирал
свойството и значението на деянието си и е можел да ръководи постъпките си на
датата, на която е извършил престъпното деяние, поради което може да носи
наказателна отговорност.
Доколкото съдебното производство протече по
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение
при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите
на общата част на НК и да намали определеното наказание с една трета.
За престъплението по чл.149, ал.4, т.2, вр.ал.1 от НК,
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на наложеното на подсъдимия наказание
,,лишаване от свобода'' за смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, младата му възраст
и изразеното съжаление за стореното, както и установеното от комплексната
психолого-психиатрична експертиза здравословно заболяване - леко изоставане в
умственото развитие. Тъй като подсъдимият даде съгласие съдебното производство
да бъде проведено по реда на съкратената процедура регламентирана в Глава
ХХVІІ-ма от НПК, съдът намира, че направеното самопризнание и демонстрираното
чрез него съдействие за разкриване на обективната истина не може да се отчита
като смекчаващо вината обстоятелство (в т.см. и т.7 от ТР №1/06.04.2009 г. по
т.д.№1/2008 г. ОСНК). Това е така понеже проведеното съдебно производство
имплицитно включва признанието на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други доказателства за
тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 НПК бонус, изразяващ се в това наказанието му
безусловно да се определи в хипотезата на чл.58а от НК. Съдът не взема предвид
като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че пострадалият е малолетен
към момента на извършване на престъплението, но не може да не се отчете
злоупотребата с момче в крехка възраст, в която физическото му развитие не е
завършено, поради което посегателство срещу половата му неприкосновеност се
характеризира като по-тежко.
С оглед на така изложената по-горе фактическа
обстановка и правна квалификация на престъплението, за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да
бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.
54 НК в размер на четири години и шест месеца при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Съдът намира, че именно с това наказание биха се постигнали
горепосочените цели, визирани в Наказателния кодекс.
Така определеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в размер от четири години и шест месеца, след предвидената в чл. 58а,
ал. 1 НК редукция, следва да остане в краен вариант в размер от три години лишаване
от свобода.
Предвид размера на определеното наказание и чистото
съдебно минало на подсъдимия, настоящият състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от три години
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови
изтърпяването на наказанието ,,лишаване от свобода'' за срок от три години да
бъде отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Д.
граждански иск за неимуществени вреди съдът намира за доказан по своето
основание, тъй като причинените морални болки и страдания на малолетния пострадал
са пряка и непосредствена последица от престъплението му, предмет на делото.
Деянието е извършено от подсъдимия е виновно и съставлява деликт по смисъла на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Извършеното
от подсъдимия деяние е увреждащо за малолетния пострадал.
Предявеният граждански иск в размер от 5000.00лв. с
оглед разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдът намира,
че е справедлив, което обезщетение в случая е съответно на претърпените
неимуществени вреди.
Върху уважената сума от 5000.00 лева на основание чл.
84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите се дължи и законната лихва,
считано от датата на деликта, в случая от 23.07.2017 г. до окончателното й
изплащане.
В полза на М.Р.К. - майка и законен представител на
пострадалото малолетно лице В.Г. следва да се присъдят направените по делото
разноски за повереник в размер на
500.00лв.
Подсъдимият Д. следва да заплати по сметка на Районен
съд – В.сумата от 200.00лв. - държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
В полза на ОД на МВР –В.бяха присъдени направените по
делото разноски в размер на 750.00лв.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: