и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 32 от 05.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 810/2003 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Мюмюн Юсуф Мехмед от с.Божурци, общ.Черноочене, обл.Кърджали против Шехрие Ибрям Мустафа от с. Нови пазар, общ.Черноочене, обл.Кърджали, иск с правно основание чл.97 от ГПК, за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ имот с пл.№ 11, кв.22 по ПУП на с.Черноочене с площ от 139 кв.м., както и иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 118, том І, н.дело № 113/2003 г. на нотариус Мария Даскалова с район на действие РС – Кърджали, като неоснователни. С решението си съдът е осъдил Мюмюн Юсуф Мехмед да заплати на Шехрие Ибрям Мустафа направените по делото разноски в размер на 200 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Мюмюн Юсуф Мехмед, който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че постановеното решение е незаконосъобразно, като съдът постановил своя съдебен акт при непълнота на доказателствата. Моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Въззиваемата Шехрие Ибрям Мустафа, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Счита жалбата за неоснователна, като в представено по делото писмени становище излага подробни съборажения. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: По делото е предявен от Мюмюн Юсуф Мехмед против Шехрие Ибрям Мустафа установителен иск за собственост, с правно основание чл.97 от ГПК, за имот с площ от 139 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 11 в кв.22 по кадастралния план на с.Черноочене, както и иск, с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 118, нот.дело № 113/2003 г. на нотариус с район на действие РС – Кърджали. Видно от нотариален акт за собственост № 117, том І, дело № 112/2003 г. по описа на нотариус с район на действие РС – Кърджали, въззиваемата Шехрие Ибрям Мустафа, заедно с Шюкрие Мурадова Халилова, Сами Ибрям Халил, Сакъб Ибрам Халил, Сафет Ибрямов Халилов и Рахиме Ибрям Юмер, са били признати за собственици на незастроен поземлен имот с площ 139 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 11 в кв.22 по кадастралния план на с.Черноочене, допълнен със заповед № 17/ 14.01.2003 г. на кмета на общината, всеки от които собственик на по 1/6 идеална част от имота. Видно от нотариален акт № 118, том І, дело № 113/2003 г. по описа на нотариус с район на действие РС – Кърджали, Шюкрие Мурадова Халилова, Сами Ибрям Халил, Сакъб Ибрам Халил, Сафет Ибрямов Халилов и Рахиме Ибрям Юмер са продали на въззиваемата Шехрие Ибрям Мустафа притежаваните от тях общо 5/6 идеални части от процесния имот, описан по – горе. От представената по делото като доказателство преписка № 346/17.12.1991 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Черноочене се установява, че с решение на поземлена комисия с.Черноочене на наследодателя на въззиваемата – Ибрям Халилов Халилов е признато правото на възстановяване на нива от 1.000 дка в м.”Кьопрю алтъ”, представляваща имот № 15, от която му е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 0.339 дка, находяща се в строителните граници на с.Черноочене. От назначената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза се установява, че процесния имот е бил земеделска земя, включена в ТКЗС, който терен е включен в строителните граници на с.Черноочене по силата на одобрен кадастрален и регулационен план със заповед № 394 от 12.04.1982 г. Вещото лице в своята констативно – съобразителна част установява също така, че последващото изменение на плана на с.Черноочене е одобрено със заповед на кмета на общината № 518/28.12.2001 г., когато процесния имот № 11 в кв.22 по плана на с.Черноочене за първи път е идентифициран с планоснимачен номер, като в разписния лист срещу него не е вписан собственик на имота. Експертизата установява също, че имот с пл.№ 11 в кв.22 по ПУП на с.Черноочене, одобрен със заповед № 17/14.01.2003 г. е записан на името на наследниците на Ибрам Халилов Халилов /наследодател на въззиваемата Шехрие Ибрям Мустафа/ на основание цитираната заповед, издадена въз основа на процедура по одобряване на помощния кадастрален план по реда на ЗСПЗЗ и по искане на ответницата /въззиваема пред настоящата инстанция/. В тази връзка в своята констативно – съобразителна част експертизата установява, че с оглед изпълнение на разпоредбата на чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ и в съответствие с разпоредбите на ЗСПЗЗ, ЗТСУ и указания на МРРБ, е изработен и приет помощен кадастрален план, като с протокол на комисия по заповед № 555 от 04.12.2002 г. е направено предложение за имотите по помощния план и със заповед № 17/14.01.2003 г. процесния имот е записан на името на наследниците на Ибрам Халилов Халилов. Във връзка с цитираната по – горе преписка, вещото лице установява, че имот № 15, описан в решението на поземлена комисия – Черноочене, е застроен частично и именно от него свободната площ е 0.339 дка, която включва както процесния имот с пл.№ 11, така и имот с пл.№ 12, като останалата му част е застроена с път. Настоящата инстанция възприема изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като същото се подкрепя и от останалите доказателства по дело‗о – преписка № 346/17.12.1991 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Черноочене, в това число скица № 104/11.06.2003 г. и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ на Община Черноочене, решения на поземлената комисия. Впрочем, констатациите на единичната експертиза се подкрепят и от назначената пред настоящата инстанция тройна съдебно – техническа експертиза, която установява че имот с № 15 е създаден с помощния план, както и че част от него обхваща имот с пл.№ 11 с площ 139 кв.м. и пл.№ 12 с площ 200 кв.м., записани в разписния лист към него на наследниците на Ибрям Халилов Халилов, като разликата до 1.000 дка, според Опис – Декларация за полските имоти на наследодателя на въззиваемата, попада под пътя Кърджали – Хасково. При така събраните по делото доказателства предявения от Мюмюн Юсуф Мехмед против Шехрие Ибрям Мустафа установителен иск за собственост, с правно основание чл.97 от ГПК, за имот с площ от 139 кв.м., съставляващ имот с пл.№ 11 в кв.22 по кадастралния план на с.Черноочене, е неоснователен. По делото липсват каквито и да са доказателства, че въззивникът Мюмюн Юсуф Мехмед е собственик на процесния имот. Напротив, установи се, че с решение на поземлена комисия с.Черноочене на наследодателя на въззиваемата – Ибрям Халилов Халилов е признато правото на възстановяване на нива от 1.000 дка в м.”Кьопрю алтъ”, представляваща имот № 15, от която му е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 0.339 дка, находяща се в строителните граници на с.Черноочене. Установи се също, че имот с № 15 е създаден с помощния план, изработен и приет с оглед възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираната територия на с.Черноочене, както и че част от него обхваща процесния имот с пл.№ 11 с площ 139 кв.м. и пл.№ 12 с площ 200 кв.м. С други думи, от гореизложеното се установява, че процесния имот е бил възстановен на наследодателя на въззиваемата Шехрие Мустафа като земеделска земя, попадаща в границите на урбанизираната територия на с.Черноочене, с решение на компетентния за това орган. Въз основа на така възстановеното им право на собственост, наследниците на Ибрям Халилов Халилов, в това число и въззиваемата Шехрие Мустафа, са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, а впоследствие с нотариален акт № 118/2003 г. са прехвърлили притежаваните от тях части от имота на въззиваемата Шехрие Мустафа. Или, от гореизложеното се установи, че собственик на процесния имот, представляващ имот с пл.№ 11 в кв.22 по кадастралния план на с. Черноочене е Шехрие Мустафа. В тази връзка довода на Мюмюн Юсуф Мехмед за придобиване на имота по давност е неоснователен. Това е така, тъй като от горното се установи по един безспорен начин, че процесния имот е бил земеделска земя, включена в ТКЗС, който терен е включен в строителните граници на с.Черноочене през 1982 г. Като такъв същият подлежи на възстановяване по специален ред, а именно - при условията и по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с решение на компетентния за това орган - поземлена комисия /понастоящем Общинска служба по земеделие и гори/. Независимо от последното, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че не установяват изтекла в полза на въззивника придобивна давност и разпитаните по делото свидетели. Така от показанията на същите не може да се установи по никакъв начин идентичността на обработвания от въззивника имот и процесния такъв, като свидетелят Боспачиев говори за имот от около 50 кв.м. Ето защо като е приел, че предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК е неоснователен и го е отхвърлил, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на предявения установителен иск за собственост, неоснователен се явява и иска по чл.431, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 118/2003 г., поради което решението на районния съд следва да бъде потвърдено и в тази му част. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 05.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 810/ 2003 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |