Р Е Ш Е Н И Е
№ 1113/14.6.2023г.
гр. Пловдив,
14 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2209 по описа
на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
Образувано е
по жалба на С.Р.В., ЕГН **********, чрез адв. Т.Т.-пълномощник, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-162-6500/1190 от
09.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" /ДФ3/.
Твърди се
незаконосъобразност на акта и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа
становището, че обектът отговаря на всички условия поради което е получил
подпомагане.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т., който поддържа жалбата и
моли съда актът да бъде отменен. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", чрез процесуалния си представител по пълномощие,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди
оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения
акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, видно от отразеното в самия АУПДВ (л. 27 гръб). Жалбата е
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване по отношение на
неговата законосъобразност. Изложеното налага извода, че жалбата е допустима.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Няма спор
между страните, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т.
23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УРН 235933. Няма спор между страните по делото
и, че В. е подал Заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН
16/240620/10215, с което е заявил за подпомагане схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда-зелени директни плащания(ЗДП).
При
извършена проверка на място по заявка № 422899/08.10.2020г. са направени
установявания, които са сведени до знанието на лицето с Уведомително писмо изх.
№ 01-162-6500/1190 от 13.11.2020г. След завършване на проверката е била
установена допустима площ в размер на 51,04ха, от която 31,19 ха е обработваема
земя. За парцел № 62075-1591-1-2 с декларирана площ в размер на 19,85ха и
декларирана култура „люцерна“ при проверката е била установена култура
„Постоянни или временни пасища за паша на животни“, поради което площа на
парцела не е била включена в общата обработваема площ. АО се е позовал на чл.
46, ал. 1 от Регламент(ЕС) 1307/2013, че е необходимо най-малко 5% от
обработваемата земя на стопанството да се счита за екологично насочена площ. По
заявлението на бенефициента е изчислена необходима площ ЕНП в размер на 1.5595
ха, но нито в един парцел от използваните за кампания 2020г. не отговаря на
посочения текст. Така е прието за неспазено условието за ЕНП и е направено
намаление в размер на 15.595ха и е извършена оторизация на финансово
подпомагане по Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания(ЗДП)-
3453,57лв.
От С.В. е
било депозирано Възражение вх. № 02-160-6500/12534 от 26.04.2021г.срещу доклад
за проверка на площи по заявка № 422899/08.10.2020г., по повод на което е била
извършена контролна проверка със заявка № 430762/14.05.2021г. При нея за парцел
№ 62075-1591-1-2 е установено култура „люцерна“ и площа на този парцел в размер
на 19.85ха е включена в общата обработваема площ, която е приета в размер на
51.04ха. при това положение по заявлението е изчислена необходима площ ЕНП в
размер на 2.552 ха, а установената налична площ ЕНП е 0.00ха, понеже
бенефициентът не е заявил за ЕНП нито един от парцелите по заявлението за
кампания 2020. Извършено е било намаление в размер на 25.52ха и лицето е било
уведомено с писмо изх. № 02-160-6500-/12534 от 25.05.2021г., което не е било
обжалвано. Данните са били отразени в ИСАК и въз основа на тях е извършена
повторна калкулация на финансово подпомагане по схема ЗДП за кампания 2020 и е
получена сума за подпомагане в размер на 1657,92лв. Прието е, че разликата от
1795,65лв. е недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена на
ДФЗ.
Във връзка с
гореизложеното и в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо изх. № 02-160-6500/12534#5 от
21.02.2022 г., ДФЗ – РА уведомява кандидата за откриване на административно
производство по издаване на АУПДВ. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ. На бенефициента е дадена възможност да предостави допълнителна
информация в съответствие с чл. 34 от АПК или да възстанови доброволно сума, за
която е извършено недължимо плащане, в случай, че приеме фактическите
констатации за основателни. В указания 14-дневен срок, последният е депозирал в
ДФЗ – РА възражение вх. № 02-160-6500/12534#7 от 04.03.2022г., което не е било
прието от административния орган.
Последвало е
издаването на оспорения в настоящото производство Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-162-6500/1190 от 09.08.2022 г., с който
заместник изпълнителният директор на ДФЗ определил спрямо С.Р.В. публично
държавно вземане в размер на 1795,65 лв., представляващо недължимо платена сума
по схема ЗДП за кампания 2020 във връзка с подаденото от оспорващия Заявления
за подпомагане с УИН 16/240620/10215.
Като правно
основание за издаване на акта, органът е посочил чл. 59, ал.1 и ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 6 и ал. 5 предл. първо във връзка с
ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП.
По делото от
страна на ответника е представена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, с която на П.С.– заместник изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия да издава и подписва
актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
В съдебно
заседание на 12.04.2023 г. е прието заключение по съдебно-агротехническа
експертиза, без възражения от страните. В заключението вещото лице приема, че
ПИ № 441041 с площ от 202 дка е бил заявен/очертан в БЗС/парцел 62075-1591-1-2
с площ 19,85ха, култура код 132021, вид култура-люцерна. По делото от наличната
карта на блокове на земеделско стопанство директни плащания(2020) се
установява, че БЗС/парцел 62075-1591-1-2 с площ 19,85ха, култура люцерна, УРН 235933,
бенефициент С.Р.В.. Люцерната е многогодишна фуражна култура, която се отглежда
на едно и също място в продължение на около 5-6 години и въпросната люцерна е
била засята през пролетта на 2018г. През кампания 2020г. земеделската култура
люцерна е била в период на трета вегетация, т.е. на възраст 3 години. На
следващо място експертизата е установила, че от таблица на използваните парцели
2020 бенефициентът не е заявил за ЕНП нито един парцел по заявление за
подпомагане с УИН 16/240620/10215, УРН 235933. Съдът дава вяра на установеното
от експерта като професионално изготвено.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително, свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както
и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство
и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. Според т. 9 от цитирания текст, за констатираното по т. 8
се дължат и лихви по вземанията.
Съдът счита,
че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, с оглед текста на чл. 20а
ал. 5 от ЗПЗП, според който изпълнителният директор издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. А съгласно чл. 20а ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Посочената разпоредба изрично допуска възможност за делегиране на правомощия за
издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие". В тази връзка от приложената по делото Заповед №
03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
се установи, че на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
– П.С.са делегирани правомощия (в т. 3) да издава и подписва актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като в чл. 1, т. 1
и т. 8 от наредбата е именно схема за единно плащане на площ и агроекологични
плащания.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане е постановен в изискуемата
писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване
на фактическите и правни основания за издаването му.
Не се
установява в производството по издаването му да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното от
жалбоподателя, при издаване на процесният административен акт са спазени
изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК актът да се издаде, след като се
съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за
случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство
в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, като му е дадена
възможност да направи възражение и да представи доказателства. Според
предвиденото в чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията следва да се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1
от ДОПК, адресът за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица,
ако не е посочен писмено друг адрес. В конкретния случай адресът за
кореспонденция, който е даден от страна на В. в рамките на административното
производство както при подаване на заявлението за подпомагане, така и в хода на
издаване на АУПДВ, видно от Възражение вх. № 02-160-6500/12534#7 от
04.03.2022 г., е с. Стряма, п. к. 4142, община-Раковски, област Пловдив, ул.
„Чавдар“ № 9. Именно този адрес е използван от администрацията при
административното производство и при връчването на АУПДВ, с което е спазено
изискването на чл. 29, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл неоснователно е твърдението
на жалбоподателя, че е налице процесуално нарушение, опорочаващо оспорения акт,
тъй като не е уведомен за откриването на административното производство.
По отношение
на съответствието с материалния закон, съдът счита следното:
С
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната
агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, които съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно ал.
5 на същия текст, вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според ал. 7 (действаща
разпоредба, ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл.
46, пар. 1 от Регламен(ЕС) 1307/2013 когато обработваемата земя на стопанството
включва повече от 15 хектара, земеделският стопанин прави необходимото с оглед
на това, считано от 1 януари 2015 г., площ, представляваща най-малко 5 % от
обработваемата земя на стопанството, която земеделският стопанин е декларирал в
съответствие с член 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и ако тя се счита за екологично насочена площ в съответствие с
параграф 2 от настоящия член, включително площите, посочени в, букви в,) г), ж)
и з,) от посочения параграф, представлява екологично насочена площ.
Безспорно е,
че Сл.В. е подал Заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН
16/240620/10215, с което е заявил за подпомагане схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната
среда-зелени директни плащания(ЗДП). И от доказателствата по делото и от
заключението по САгрЕ става ясно, че от таблица на използваните парцели 2020 бенефициентът
не е заявил за ЕНП нито един парцел по заявление за подпомагане с УИН
16/240620/10215, УРН 235933.
Горните
обстоятелства не се обориха в настоящото съдебно производство от страна на
жалбоподателя, независимо дадени указания с определение от 18.11.2022 г., че
носи доказателствената тежест за изложените от него в жалбата факти, прояви
процесуална пасивност в тази насока.
Следователно
фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото
дело акт се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски
стопанин на основание схема за плащане за земеделски практики, които са
благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания
кампания 2020г. и 2. Изпълнени ли са изискванията
на чл. 46, § 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013г.
От събраните
по делото доказателства се установява наличието и на двете предпоставки. Няма
спор по делото, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане по схема за
плащане за земеделски практики, които са благоприятни за климата и околната
среда- зелени директни плащания по Заявление за подпомагане с УИН
16/240620/10215 за кампания 2020 г. в размер на 3453,57 лв. Следва изрично да
се посочи, че жалбоподателят не оспорва размера на установеното задължение.
Налице е и
втората материалноправна предпоставка, необходима за възникване на задължение
за земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово
подпомагане и установена с акта сума, а именно неизпълнение на изискването за
екологично насочена площ(ЕНП). Правилно от страна на ответника е прието, че по
повод депозирано Възражение вх. № 02-160-6500/12534 от 26.04.2021г. срещу
доклад за проверка на площи по заявка № 422899/08.10.2020г. е била извършена
контролна проверка със заявка № 430762/14.05.2021г. При нея за парцел № 62075-1591-1-2
е установено култура „люцерна“ и площа на този парцел в размер на 19.85ха е
включена в общата обработваема площ, която е приета в размер на 51.04ха. при
това положение по заявлението е изчислена необходима площ ЕНП в размер на 2.552
ха, а установената налична площ ЕНП е 0.00ха, понеже бенефициентът не е заявил
за ЕНП нито един от парцелите по заявлението за кампания 2020. Извършено е било
намаление в размер на 25.52ха и лицето е било уведомено с писмо изх. №
02-160-6500-/12534 от 25.05.2021г., което не е било обжалвано. Данните са били
отразени в ИСАК и въз основа на тях е извършена повторна калкулация на
финансово подпомагане по схема ЗДП за кампания 2020 и е получена сума за
подпомагане в размер на 1657,92лв. Прието е, че разликата от 1795,65лв. е
недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена на ДФЗ
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че оспореният в настоящото производство АУПДВ е
постановен при наличието на изискуемите в закона предпоставки и при посочените
в закона параметри относно размера на вземането.
Следователно,
като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с целта на закона, както и без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби, оспореният в настоящото производство АУПДВ е
валиден и законосъобразен акт, жалбата, против който акт, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същата за основателна, поради което оспорващият
следва да бъде осъден да заплати на административния орган, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева, определено по реда на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Ето защо и
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.В., ЕГН **********,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-162-6500/1190 от
09.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
ОСЪЖДА С.Р.В., ЕГН ********** да заплати
на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100.00 (сто) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/