Решение по дело №141/2025 на Административен съд - Монтана

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Русе, чрез пълномощник юрк. И., срещу Решение № 22/12.02.2025 г., постановено по АНД № 20241630200358/2024 г. по описа на РС – Монтана. След дадено разпореждане от съда, касаторът е уточнил, че следва жалбата да се счита подадена от Директора на ТД Митница Русе.

Делото е изпратено повторно за разглеждане от АдмС – Монтана, след като с Определение № 306/21.03.2025 г. по КАНД 114/2025 г. по описа на съда, образуваното дело е прекратено и върнато за администриране на подадената касационна жалба от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Русе, чрез пълномощника юрк. И., срещу решение № 22/12.02.2025 г., постановено по АНД № 20241630200358/2024 г. по описа на РС – Монтана, съгласно дадени указания.

С оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 144/13.02.2018 г. на Началника на Митница Лом, в частта с което на Я. Б. Я., адрес гр. Монтана, [улица], ет. 4, ап. 11, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 230,00 лева на основание чл. 128, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ за извършено административно нарушение на чл. 126 от ЗАДС като незаконосъобразно и е потвърдено в частта, в която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението: чист етилов спирт (етанол) - 500 литра, с измерени 93 алкохолни градуса, получен по синтетичен метод, разделени в 50 броя пластмасови туби, всяка от по 10 литра, предадени с приемо-предавателен протокол от 29.02.2016 г. в сектор УССД към ОДМВР – Монтана.

С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено наложеното административно наказание глоба, като се поддържа, че същото в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се за неправилен изводът на районния съд за недоказаност на вмененото административно нарушение. Твърди се, че Я. Б. Я. е осъществил състава на посоченото административното нарушение, като е държал акцизни стоки етилов алкохол /спирт/, без придружителни документи, удостоверяващи плащане, начисляване или обезпечаване на акциз, с което е осъществил състава на чл. 126 от ЗАДС. Сочи се, че в хода на разследването е установено, че автомобилът е регистриран на името на Н. Д., но реално е собственост и се ползва от Я. Б. Я., както и че по времето на извършване на проверката и откриване на акцизните стоки, Д. не е бил в страната, а е заминал на работа в Германия, а видно от протоколите към воденото досъдебно производство, претърсването на автомобила е извършено в присъствието на Я. Я., който лично е отключил превозното средство. Касаторът излага, че административнонаказващият орган е взел предвид изпратените материали по ДП № 255/2015 по описа на РУ – Монтана, преписка вх. № 2553/2015 г. на РП – Монтана, срещу Я. Б. Я. и Постановление № 221/09.02.2017г. на РП – Монтана, където е установено авторство на деянието. В този смисъл, счита че не следва да се възприема тезата на РС – Монтана, че не могат да бъдат използвани снетите обяснения на свидетеля Д., тъй като са част от доказателствената съвкупност, съответно твърди, че редовно събраните материали от досъдебното производство са допустими и годни писмени доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като НП бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на ответника по КЖ.

В съдебно заседание касаторът се представлява от С. И. – ст. юрисконсулт в Агенция „Митници“, сектор „Административно наказателна дейност и разследващи органи“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница Русе, която поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, и потвърдено в останалата част относно отнемането на стоката – предмет на нарушение. Излага аналогични на тези в КЖ съображения.

От ответника Я. Б. Я. е постъпило писмено становище по делото, с която заявява, че оспорва касационната жалба, като счита въззивното решение за правилно и законосъобразно. Моли да бъде даден ход на делото. Поддържа защитата си пред първоинстанционния съд. Счита за установено, че процесният автомобил „Опел Комбо“ с peг. № [рег. номер], паркиран на паркинг зад бл. 58 на [улица]в гр. Монтана, не е негова собственост и той няма нищо общо нито с този автомобил, нито с намерената в него стока. Сочи, че никога не е имал ключ от този автомобил и, че разследващите полицай извикали ключар да го отключи. Моли касационният съд да не приема показанията на собственика на автомобила, който счита, че няма да признае, а в случая се цели той да понеса тази висока глоба. Моли оспореното въззивно решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП – Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило.

Пред касационната инстанция са представени и приети по делото Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 г. и Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021 г. издадени от Министъра на финансите на Република България с оглед настъпилото правоприемство в хода на производството.

Настоящият касационен състав, след като прецени данните по делото и обсъди наведените с касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Касационният състав намира за необходимо да изложи следното:

Процесното НП 144/13.02.2018 г. е издадено от Началник на Митница Лом, упълномощен със заповед на Директора на Агенция „Митници“. По подробно изложени във въззивното решение обстоятелства, същото е надлежно връчено на Я. чак на 06.03.2024 г., който го обжалва пред районен съд с жалба от 11.03.2024 г., съответно в законово определения срок.

Следва да се обърне внимание, че в хода на производството са настъпили промени в структурата на АНО, а именно съгласно приложената по делото Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, считано от 00:00 ч. на 07.01.2019 г. в структурата на Агенция „Митници“ се закриват изрично изброени митници и митнически учреждения в структурата на митниците и се създават териториални дирекции. В т. II, 3. от заповедта е посочено, че се създава ТД Дунавска. В т. V от заповедта е записано, че започнатите от компетентните органи и длъжностни лица в митниците и митническите учреждение по т. I производства, се довършват от компетентните органи и длъжностни лица от структурите по т. II и III, съобразно т. VI и VII, съгл. действащото законодателства. Съгласно т. VI, 1.3. дейността, компетентността, правата и задълженият на митниците по т. I преминават съответно: На Митница Лом, Свищов и Русе – към ТД Дунавска. И в т. VII, 3.2. e посочено, че дейността, компетентността, права и задълженията на митническите учреждения – териториални митнически управление, митнически бюра и митнически пунктове по т. I преминават съответно: на Териториално митническо управление Лом, код [рег. номер], Митница Лом – към Териториално управление код [рег. номер], Териториална дирекция Дунавска.

Следва да се има предвид и приложената по делото Заповед № ЗМФ-642/28.07.2021 г. на министъра на финансите, съгласно която в разделите на гореописаната заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г., считано от 00:00 ч. на 31.07.2021 г., думите „Териториална дирекция Дунавска“ се заменят с „Териториална дирекция Митница Русе“.

Текстът на чл. 153, ал. 1 от АПК гласи, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно разпоредбата чл. 154, ал. 1 от АПК страните се конституират служебно от съда.

В съответствие с настъпилото през времето на протеклото административно производство правоприемство, а именно закриване на Митница Лом и преминаването на дейността, компетентността, права и задълженията й към Териториална дирекция Митница Русе, то следва да се разбира, че функциите на органа издал процесното НП № 144/13.02.2018 г. – Началник Митница Лом, с оглед извършените структурни промени в А. М. считано от 07.01.2019 г., са преминали в правомощията на правоприемника, а именно Директор на ТД Митница Русе, който се явява компетентен да вземе участие в настоящото производство.

Настоящият състав намира, че оглед изложеното не са нарушени правата както на административния орган, така и на административнонаказаното лице, с оглед процесуалното производство. Съответно и процесуалният представител на касатора ст. юрк. С. И. следва да се счита за надлежно упълномощена да представлява АНО Директор на ТД Митница Русе по настоящото производство явяващ се правоприемник на издателя на НП – Началник на Митница Лом, съгласно приложено пълномощно на л. 9 от делото.

РС – Монтана от фактическа страна е приел, че производство се е развило въз основа на Постановление на РП – Монтана от 06.02.2017 г., с което са отделени материалите по преписка вх. № 221/2017 г. и са изпратени на Митница Лом с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност срещу Я. Б. Я.. AУAH № 141/07.09.2017 г. е съставен изцяло по изпратените от РП – Монтана писмени доказателства за извършено от нарушителя деяние по чл. 126 от ЗАДС. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил редовно поканен чрез връчване на покана в Затвора гр. Враца, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и впоследствие препис от акта му е връчен срещу подпис. Издадено е процесното НП № 144/ 13.02.2018 г., което е изпратено на Началник митническо бюро Монтана за връчване на наказания Я.. НП не е надлежно връчено на наказания, поради което и не е влязло в сила на основание чл. 107д, ал. 2 от ЗАДС, а подадената срещу него жалба е в законоустановения срок от датата на връчването му, 06.03.2024 г., като отбелязване за това се съдържа на чл. 64 от въззивното делото.

Въззивният съд е възприел, че при извършено претърсване и изземване в гр. Монтана, на 05.12.2015 г., в автомобил О. К. с рег. № [рег. номер], паркиран на паркинг зад блок 58 на [улица], ползван от Я. Б. Я., били намерени и иззети 50 бр. пластмасови туби от по 10 литра всяка, съдържаща безцветна течност с мирис на спирт, общо 500 литра От назначената физикохимическа експертиза е установено, че течностите в намерените бутилки представляват чист етилов спирт (етанол), получен по синтетичен метод с измерени 93 алкохолни градуса. Районният съд е установил, че собственик по регистрация на автомобила, в който са открити акцизните стоки, товарен автомобил О. К. с рег. № [рег. номер], е Н. В. Д.. Същият е разпитан в качеството на свидетел по ДП № 255/2015 г., при който е заявил, че е собственик само по документи, а в действителност не е ползвал никога посочения автомобил, а последния е ползван от Я. Б. Я.. Установено е, че въпросният автомобил е бил паркиран на паркинг в гр. Монтана, зад блок 58, като не се съдържат данни при извършеното претърсване и изземване кой е отворил/отключил автомобила, към този момент кое лице е ползвало автомобила, както и не е установено по несъмнен начин, че именно Я. Б. Я. е ползвал МПС.

За да отмени процесното НП в частта по отношение на наложеното административно наказание глоба, въззивният съд е възприел в мотивите на решение си, че в настоящата хипотеза наказаният е привлечен към отговорност за държане на акцизни стоки, което е част от фактическия състав на процесното нарушение. Съдебният състав развива, че в теорията и съдебната практика законодателя е вложил в понятието „държане“ упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, а за другиго (за владелеца или собственика), от когото е получил фактическата власт на правно основание, което изключва намерението вещта да се държи като своя. Въззивният съд приема, че не се доказва в производството Я. да е установил фактическа власт върху процесиите стоки, в случая върху 50 броя пластмасови туби, находящи се в автомобил, паркиран на обществен паркинг и който автомобил, районният съд намира, че не се установява да се е ползвал от наказания Я.. Също така е счел, че няма доказателства, че Я. към момента на откриване на акцизната стока, е бил ползвател на автомобила, както и че намерените стоки са били негови, т.е. бил е установил фактическа власт върху предмета на нарушението. Развива мотив, че в приложения протокол на л. 23 от въззивното делото е отразено в графа 1, че автомобилът е без ключ. Съответно е приел, че от приобщените протоколи от досъдебното производство, в т.ч. протоколи за претърсване и изземване, не може да бъде изведен категоричен извод по какъв начин е отключен автомобила, кой го е отключил, у кого се е намирал ключът и защо не е иззет ведно с автомобила, в случай, че е бил наличен. Районният съд сочи, че разпитаните в съдебното производство свидетели не са присъствала при извършване на проверката и констатиране на нарушението, а вписаните са свидетели при съставянето на АУАН. В заключение въззивният съд е приел, че административното нарушение на чл. 126 ЗАДС не е установено по несъмнен начин, досежно извършването на нарушението и вината на нарушителя, съответно издадено наказателно постановление е счел за незаконосъобразно, тъй като е ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е осъществило от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС.

При извършената проверка съобразно чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Така постановеното решение е правилно. В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление в отменената му част. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема като мотиви към решението си и не следва да ги преповтаря. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на Я., който се с възползвал от възможността да се запознае с неговото съдържание и съответно е направил възражения по него, като е записал „Даденото нещо не е мое и не зная за какво става въпрос“. Законосъобразността на наказателното постановление следва да е разглежда не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая касационният състав намира, че именно такова нарушение е допуснато в хода на проведеното административнонаказателно производство. Като не е установен по безспорен начин извършителят на установеното административно нарушение – държане на акцизни стоки, за които не е наличен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, настоящият състав намира, че не може да се приеме, че от субективна страна е осъществен съставът на чл. 126 от ЗАДС.

В процесния случай безспорно са открити общо 500 литра етилов алкохол, чието алкохолно съдържание и вид е доказано чрез назначени експертизи, и който представлява акцизна стока по смисъла на чл. 4, т.1 от ЗАДС и подлежи на облагане с акциз, съгласно чл. 2 от ЗАДС. Формата на изпълнителното деяние в случая е държането на акцизната стока, за която и до настоящото съдебно производство не са представени безспорни доказателства, че именно административнонаказаното лице Я. Я. е осъществил.

Настоящият състав приема, че дадените показания в хода на проведеното досъдебно производство от Н. Д., че автомобилът, в който е открита акцизната стока, само е регистриран на негово име, но се ползва от Я., не се подкрепят от никакви други било то писмени или устни доказателства, поради което правилно въззивният съд не ги е кредитирал с доверие.

От касационната инстанция се споделя и становище на районния съд, че не са налични и безспорни доказателства, че ключовете от процесния автомобил са се намирали у Я., нито че както се твърди, той е отключил автомобила. Същото отново дава основание да се приеме, че няма категорични доказателства, че именно административнонаказаното лице е ползвало или изобщо е имало достъп до процесния автомобил, съответно че именно той е държал в него откритата акцизна стока.

С оглед изложеното, касационният състав намира, че процесното НП е издадено без по безспорен начин да е установен деецът на извършеното административно нарушение, съответно същото е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

В мнозинството си касационния състав намира, че правилно е конституиран от въззивния съд издателя на НП – Началник на Митница Лом, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, представляван в хода на производството от пълномощника на правоприемника си.

В обобщение на изложеното касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, както и други такива не се установяват при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/12.02.2025 г., постановено по АНД № 20241630200358/2024 г. по описа на РС – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на докладчика по делото Мария Ницова:

Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласна с направените от мнозинството от съдебния състав правни изводи, относно допустимостта на постановеното решение.

Аргументите ми за това са следните:

Неправилно конституирана страна в производството, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /в действащата редакция изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.

Преди изменението влязло в сила от 23.12.2021 г. разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН е гласяла: При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели. "

Намирам, че систематичният анализ на разпоредбата, в действащата редакция в сила от 23.12.2021 г., макар и непрецизно формулирана от законодателя, налага следния извод: Когато предмет на делото пред Районния съд е издадено наказателно постановление, като страна следва да бъде конституиран и призован наказващият орган, стига същият да може да участва в производството, т.е. ако същият е закрит или преструктуриран, то задължение на съда е да установи кой е негов правоприемник или учреждението или организацията, чиито орган е издал акта, за да го конституира и призове в производството.

Опора, за да направя този извод ми дават и разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, в които е посочено, че обжалването и протестирането на актовете по чл. 58д от ЗАНН става чрез наказващия орган, който изпраща цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания или протестиран акт, както и електронен адрес, на който да бъде призоваван, т.е. органът следва да съществува към момента на обжалването.

Намирам, че разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуална разпоредба, тъй като с нея се определя редът, по който се развива производството пред Районния съд, съответно се определя процесуалната легитимация, която определя надлежните страни в процесуалното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Това налага извода, че разглеждането на касационните жалби се извършва по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, но по касационните основания в чл. 348 от НПК.

Този законодателен подход, смесващ институти на двата основни процесуални закона, регламентиращи провеждането на производствата в наказателния и административния процес, налага на първо място да бъде направен сравнителен анализ между касационните основания, посочени в НПК и тези посочени в АПК.

Разпоредбата на чл. 209 от АПК сочи като касационни основания три порока на решението (нищожност, недопустимост или неправилност), като относно последния (неправилността) са посочени и три конкретни нарушения, на които може да се дължи този порок на решението - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК сочи като касационни основания три конкретни нарушения (нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила или явна несправедливост на наложеното наказание (всяко едно от тях подробно пояснено в самостоятелни алинеи на чл. 348 от НПК)) без обаче в НПК да е посочено конкретно какъв е порокът на съдебното решение, до който наличието на някое от тези нарушения води. Очевидно различен е законодателният подход при формулирането на касационните основания по НПК и АПК, но могат да бъдат направени следните два извода относно допускането на съществени процесуални нарушения:

1) Съществено нарушение на процесуалните правила е както касационно основание по чл. 348 от НПК, така и нарушение, обосноваващо наличието на касационно основание по АПК.

2) От своя страна същественото нарушение на съдопроизводствените правила може да бъде както основание за неправилност на съдебното решение (например при несъбиране на относими и необходими доказателствени средства), така и основание за недопустимост на съдебното решение (например при неправилно конституиране на страните в производствата).

Другият въпрос е какви са правомощията на административния съд при осъществяването на касационен контрол по реда на чл. 63в от ЗАНН в случаите, когато бъде установено съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение от страна на Районния съд, считам както за касационно основание по чл. 348 от НПК, така и нарушение, обосноваващо наличието на касационно основание по АПК.

Отговорът на този въпрос намирам, че се съдържа в разпоредбата чл. 63в от ЗАНН, който с изключение на касационните основания, безусловно препраща към реда по глава дванадесета от АПК. В този смисъл законодателят не е изключил приложимостта на нито едно от правомощията на касационната инстанция по АПК. Този законодателен подход е опит за отчитане на спецификите на административния и наказателния процес и представлява визията на законодателя за административнонаказателен процес, който ползва както институтите на наказателното право и процес, така и тези на административното право и процес.

С оглед на тези съображения считам, че могат да бъдат направени следните изводи: При касационната проверка по реда на глава дванадесета от АПК, административният съд следи служебно за допустимостта на решението на Районния съд, която допустимост обаче се основава на наличието или липсата на касационните основания по чл. 348 от НПК. В случаите когато административният съд установи наличието на касационните основания по чл. 348 от НПК, съставляващи недопустимост на решението, следва да упражни правомощията си по чл. 221, ал. 3 от АПК и да обезсили решението на Районния съд.

С оглед на така изложените съображения, в конкретния случай считам, че въззивният съд неправилно е конституирал, призовал наказващия орган – началник Митница Лом, същият през 2024 г. не е съществувал, видно от представените пред касационната инстанция писмени доказателства митница Лом е закрита – заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите и заповед № ЗМФ-642/28.07.2021 г. на министъра на финансите. Не е ясно кой всъщност е участвал в производството пред РС Монтана, т.к. веднъж е пълномощник на началник отдел при ТД митница Русе, а има и становище от пълномощника на директора на ТД митница Русе. РС Монтана въобще не е изяснил въпроса коя е надлежната страна в производството, не изяснил след като вече е закрита митница Лом, кой е правоприемник, след което да конституира надлежната страна в производството. Видно от делото на РС, като страна е конституиран и призован началника на митница Лом, а в производството е участвал пълномощника на началник отдел“ Митническо разузнаване и разследване“ в ТД на митница Русе, който е и подател на касационната жалба, като впоследствие с допълнение е уточнено, да се счита, че касационната жалба е от директора на ТД на митница Русе, т.е. въобще не става ясно при конституирана страна началника на митница Лом, кой е участвал в производството пред РС, за да приемем, че е допустима касационната жалба.

Като е конституирал началник митница Лом, без да установи кой всъщност е правоприемник на наказващия орган, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като това е довело до невъзможност за надлежната страна в процеса да упражни своите процесуални права. От друга страна провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на един недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса.

По тези съображения считам, че решението на Районния съд е недопустимо и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.