№ 717
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220100876 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът АТ. Л. Ш., редовно призован не се явява. За него се явяват адв.
Г. и адв. Л., редовно упълномощени да го представляват, с пълномощно
приложено по делото.
От ответниците лично се явява АТ. Н. СП.. Не се явява ответницата ИВ.
ХР. СП.. Двамата ответници са редовно призовани на посочения съдебен
адрес в писмените отговори и чрез пълномощникът им адв. К.. За двамата
ответници се явява адв. В.К., редовно упълномощена да ги представлява, с
приложени пълномощни към писмените отговори.
Не се явява вещото лице инж. С.Б.. Същата е нередовно призована за
днешното съдебно заседание. До вещото лице не е изпратена призовка, тъй
като съгласно определението на съда от 02.06.2021 г. вещото лице е следвало
да бъде призована след внасянето на определения депозит. Депозитът е
внесен от ищеца и е представена вносната бележка на 18.06.2021 г., като от
момента на представянето на депозита времето не е било достатъчно за
запознаване с делото, изготвяне на заключение и представянето му в срока по
чл. 199 от ГПК.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба, изложените в нея факти
обстоятелства. Относно направените доказателствени искания, единият ни
свидетел - Т. Г. Ш.а е болна, а другият ни свидетел се казва Г. А. Ш.а, която е
глухоняма и за разпита ще е необходимо на основание чл. 583 от ГПК да й се
назначи тълковник. Затова този свидетел не го водим в днешното съдебно
заседание. Т. е майка на Г. й се грижи за нея.
АДВ. Л.: Държим на експертизата. На основание чл. 193 от ГПК искам
да оспоря представеното Удостоверение № 35/01.04.2019 г., издадено от
Кметство с. Юнаците относно посочената обща площ на двата парцела 262 и
166. Общо е посочено, че те са 1200 кв.м и за него е издаден Нотариален акт,
впоследствие № 15/19.05.2000 г., придобит имот по давност. Ние твърдим, че
размерът на тези два имоти трябва да бъде намалена със 158 кв. м, тъй като
твърдим че регулацията е приложена чрез съдия изпълнител, има въвод и
затова служебно, съгласно изискванията на ТР № 3/2013 г. по тълк. дело №
3/2013 г. следва да бъде отменен и този нотариален акт само за тези 158 кв.
метра. Това удостоверение е послужило за издаването на този нотариален акт.
АДВ. Г.: Искам да изложа становище във връзка с възражението за
недопустимост считам, че е неоснователно по отношение на ответницата
И.С., тъй като тя се легитимира като ползвател с учредително право на
ползване върху имота и сме изложили твърдения, че фактически е преместена
оградата и са завзети, респ. от нейния баща, И.С., а по-късно и с
прехвърлянето на нейния син на тези 158 кв.м.
2
Отделно от това по доказателствените искания, във връзка с
възраженията, че не е приложена на място дворищната регулация между
двата имота, моля да допуснете още един въпрос към експертизата, а именно:
Приложен ли е, след като се запознае вещото лице с плановете от 35-та до
настоящия момент по действащия към 1982 г. регулационен план на място
дворищната регулация между имота на А.Ш., респ. на наследодателя на И.С..
Това са УПИ XIV 165 по действащия план към 1982 г. и УПИ I 166 и
комбинирана скица, макар че по същество съгласно тълкувателно решение,
посочено в исковата молба самото записване по план не поражда вещното
право на собственост, във връзка с възражението.
АДВ. К.: Поддържам и двата подадени писмени отговори от
ответницата и ответника. Поддържам становището си, че по отношение на
И.С. иска е недопустим с оглед, че не е мотивиран коректно от завеждането
на такъв иск, именно срещу нея. В исковата молба е посочено и се твърди
фактическо изместване на границите на два съседни имота - този на А.С. и
този на ищеца А.Ш., с оглед на което към настоящия момент ищеца, т.е.
процесуалните представители на ищеца, въвеждат твърдения за оспорване
юридическите граници на имота. В самата искова молба се твърдеше само
фактическо преместване на съответната ограда, която дели имотите, с оглед
на което действително И.С. е ползвател на имота, но в качеството си на такъв
го ползва в юридическите граници на имота, така както е посочено в
съответния нотариален акт С оглед оспорването на Удостоверение
№35/01.04.2019 считам, че същото в качеството си на официален документ
следва да бъде оспорен по специфичен ред, посочен в ГПК и до тогава същото
има силата на доказани в него факти и обстоятелства, с оглед на което моля
да бъде прието по делото, както и удостоверените в него факти и
обстоятелства да се считат за удостоверени. Ще се ползваме от това
удостоверение, ще се ползваме от всички факти и доказателства, като
евентуално и след като бъдат изготвени заключенията бихме могли да
зададем допълнителни въпроси. Твърдим, че няма фактическо преместване на
оградата между двата имота и обстоятелствата в отговорите на исковата
молба, които сме посочили.
Допуснати ни са двама свидетели. Към настоящия момент лицето Г. Н.
С., който е единият ни свидетел е ангажиран, поради служебен ангажимент и
3
не може да присъства днес, поради което молим да го разпитаме в
следващото съдебно заседание. Водим за свидетел лицето С. З. К., което
молим да бъде разпитано днес.
АДВ. Г.: За какви обстоятелства ще се разпитва този свидетел, тъй като
може да се наложи съвместен разпит, ако се касае за преместване на
оградата?
АДВ. К.: Да касае се за фактите и обстоятелствата посочени в исковата
молба. С оглед на горното и ако се наложи такъв разпит той ще бъде допуснат
и в следващото съдебно заседание. Стига съдът да допусне, нямаме против
съдът да го разпитаме и в следващото съдебно заседание.
Съгласно удостоверението, квадратурата е в общ размер на 1245 кв. м,
като включва имот УПИ I 162 и УПИ IX 292 в кв. 20 по обезсиления от 1931
г. план на с. Юнаците. Допустимо и практиката сочи, че може да има
разминаване в квадратурата. Считаме, че квадратурата е много по-голяма от
1200 кв.м., съгласно констативния нотариален акт от 2000 г. Четиридесет и
пет квадратни метра, предвид във времето, в което са изготвени
регулационните планове са съвсем допустими като разминаване. Има и
допусната експертиза.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която е предявени иск с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Подадена е искова молба от ищеца, в която се твърди, че по силата на
договор за дарение, оформен с НА № 36, том II, нот.дело№ 439/1978г. на
Пазарджишки районен съдия, е придобил собствеността върху недвижим
имот /дворно място/ от 820 кв.метра, съставляващо парцел Х-91 в кв. 20 по
обезсиления план на с.Юнаците от 1935г., окръг Пазарджишки, при съседи на
имота: А. Л. Ш., Х. Б. Т. и улица. След като придобих описания по-горе имот
предприел действия по снабдяването му със строителни книжа, за да построи
жилищна сграда в имота, като по повод поисканите строителни книжа се
установило, че следва да се измени действащия, към онзи момент,
регулационен план на с. Юнаците от 1935г, тъй като бяха налице непълноти и
4
грешки в кадастралната основа, поради което със заповед № 44 от
18.ХП.1979г. на председателя на общинския народен съвет гр. Пазарджик на
основание чл. 32,ал.1,т.2 от ЗТСУ /отм/ във връзка с чл. 86 от ППЗТСУ/отм./
се одобри технически протокол за попълване на кадастралната основа с верни
имотни граници на имот с пл. № 91- моя собственост и имот пл. № 262 —
собственост на Х./Х./ Б. Т.. След нанасяне на вярната кадастрална основа по
действащия регулационен план на с. Юнаците от 1935г. се придаде по
регулация част от имот с пл. № 262, собственост на Т. в размер на 158
кв.метра към моя имот - парцел XI -91 и след като заплатих на собственика
стойността на придаваемото място и стойността на подобренията и
насажденията върху предадената част се снабдих и с титул за собственост -
НА за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 33, том
VI , нот .дело № 1783/1981г. на пазарджишки районен съдия, който прилагам
като доказателство към ИМ. Отделно от това, на 02.03.1982г. бях въведен във
владение от съдебен изпълнител, съгласно приложения протокол за
принудително отнемане на вещи по ИД № 837/81г. по описа на I ви район на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр.Пазарджик. След
извършения въвод от съдебния изпълнител поставих между моя имот, ведно с
предадената по регулация част и имота на Х. Б. Т., ограда от телена мрежа
захваната на циментови колове. Непосредствено след въвеждането ми в
придаваемото място от съдебния изпълнител се снабдих и със строително
разрешение № 20 от 04.05.1982г. за построяването на жилищна сграда в
имота, а по-късно и за построяването на гараж и сайвант до жилищната ми
сграда.
Сочи се, че съгласно т.1 от ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС,
дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента,
когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници
при хипотезите на чл. 33 ал. 1 и 2 от ЗТСУ (отм.). На основание чл. 110 ал.1
от ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към
парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на
собственост настъпва още от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на
5
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена - а това става
или със заплащане на придадените към парцела части от съседни имоти или
със завладяването им и с упражняване на владение върху тях в продължение
на 10 години.
Твърди се, че в настоящия случай, от една страна, ищецът е заплатил на
Х. /Х./ Б. Т. придаваемото място и съм се снабдил с титул за собственост/ НА
за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 33, том VI,
нот. дело № 1783/1981г. на пазарджишки районен съдия/ и поддържам, че по
този начин съм придобил собствеността върху 158 кв.метра по силата на
приложения дворищнорегулационен план, още с издаването на НА , а от
друга , съм го и заел, чрез извършения въвод от съдебния изпълнител, като
съм и осъществил владение от 02.03.1981г до 1998г.
Твърди се, че извършените от ищеца правни и фактически, действия в
това число и извършения въвод от съдебния изпълнител довело до влошаване
на отношенията му със собственика на поземлен имот с пл.№ 262 по рег.план
на с. Юнаците от 1935, Х. Б. Т., а след смъртта му и с неговите наследници,
като и до настоящия момент отношенията им са крайно обтегнати.
Твърди се, че към настоящия момент имотът му е заснет като УПИ XIV
- 165 с площ от 820 кв.метра , в квартал 17 -ти, съгласно действащия
регулационен план на с. Юнаците, одобрен със Заповед № 102 от 25.01.2001г.
на кмета на община Пазарджик, при съседи на имота : УПИ XIII - 165, УПИ
1-166, УПИ IV - 168, УПИ III - 167 и улица, а съгласно одобрената КККР на
с.Юнаците със Заповед № РД -18-198/19.05.2020г. на Изпълнителния
директор на АГКК посочения по-горе урегулиран поземлен имот е заснет като
поземлен имот с идентификатор 86074.501.620, с адрес на поземления имот :
с.Юнаците, п.к. 4478, ул. „*******” № * , с площ от 888 кв.метра , трайно
предназначение на територията: урбанизирана , с начин на трайно ползване:
ниско застрояване ( до 10 м), при съседи на имота: 86074.501.165;
86074.501.778, 86074.501.168; 86074.501.167; 86074.501.166.
Твърди се, че ответницата по иска ИВ. ХР. СП. е законен наследник
/дъщеря/ на Х. Б. Т., като последният заедно със съпругата си, С. И. Т.а, през
2000г., веднага щом са се снабдили с КНА за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 15, том I, рег. № 1963, дело № 89/2000г. на нотариус
6
П.М. за имота, а именно : дворно място от 1200 кв.метра , съставляващо имот
с пл. № 262 в кв. 20-ти , за който са били отредени парцели I -262 с площ от
610 кв.м и IX - 262 с площ от 590 кв.метра по рег.план на с. Юнаците от 1935,
при съседи посочени в КНА ведно с жилищната сграда и подобренията в
имота - навес и лятна кухня, са го дарили на дъщеря си , ИВ. ХР. СП., съгл.
НА да дарение на недвижим имот № 92, том I, рег. № 1963, дело № 90/2000г.
на нотариус П.М., а последната през 2019г., съгл. НА за дарение на недвижим
имот № 196, том I, рег. № 1921, дело № 166/2019г. на нотариус М. Д., го е
дарила на своя син, АТ. Н. СП., но е запазила пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху имота. Към настоящия момент имотът на
ответниците е заснет в КККР на гр. Пазарджик като : поземлен имот с
идентификатор 86074.501.166 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД - 18-198/19.05.2019г.на Изпълнителния директор на АГКК гр.
София с адм.адрес на имота: с. Юнаците,п.к. 4478, ул. „******” № *, с площ
на имота 1273 кв.метра , вид територия: урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), стар номер по предходен план: 166,
кв.17, парцел I, с. Юнаците, при съседи на поземления имот: 86074.501.167;
86074.501.173; 86074.501.620; 86074.501.778; 86074.501.791, а по действащия
към настоящия момент регулационен план /дворищна и улична регулация/ на
с. Юнаците , одобрен със Заповед № 102 от 25.01.2001г. на Кмета на община
Пазарджик, имотът представлява УПИ 1- 166 в кв.17 , целия с площ от 1245
кв.метра при съседи на урегулирания поземлен имот: изток - улица; на запад -
УПИ XIV-165; на север -улица и на юг- УПИ III-167 и УПИ II-173 ;
Твърди се, че през 1998 г., използвайки обстоятелствата, че към онзи
момент работил в чужбина и отсъствал ищецът и семейството му от
с.Юнаците , Х. Б. Т. , самоволно и не по установения ред е преместил
телената ограда навътре в неговия имот, по цялата дължина на имота от улица
до имот с идентификатор 86074.501.167, като по този е заградил част от имота
му и му е отнел фактическата власт върху 158 кв.метра, които същият
считаше за свой независимо, че му ги бил платил и се легитимирал с НА за
имот придобит по регулация, като собственик на 158 кв.метра. След
самоволното преместване на оградата се е снабдил и с посочените по-горе
документи за собственост. Няколко години след преместване на оградата Х.
починал, а в имота му, независимо че по документ е бил собственост на
7
дъщеря му И., до 2019 г. никой не е живял. През 2019г. се установил да живее
внукът на Х. и ответник по иска - АТ. Н. СП., който също отказвал да му
предаде доброволно завзетите от дядо му, Х. Т., чрез преместване на телената
ограда в навътре в моя имот, 158 кв.метра. Считаме че по действащата КК на
с. Юнаците, одобрена със Заповед № 18-198 от 19.05.2020г. на ИД на АГКК е
допусната грешка в кадастъра досежно площта на поз.имот с идентификатор
86074.501.166, доколкото тази площ не отговаря на правата на собственост
установени с НА за дарение на недвижим имот № 196, том I, рег. № 1921,
дело № 166/2019г. на нотариус М. Д..
Поддържа, че Х. Б. Т. не е придобил по давност, след преместване на
оградата предаденото ми по реда на чл. 33,ал.1 от ЗТСУ/отм/ във връзка с чл.
32,ал.1,т.2 от ЗТСУ /отм./ придаваемо място от 158 кв.метра, тъй като
разпоредбата на чл.181, ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /отм./, която предвижда
възможност за придобиване на идеална част от парцел по давностно владение,
осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите
на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./, тоест до
1973 г. За придобивката давност, започнала да тече преди влизане в сила на
ЗТСУ /отм./, но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ /отм./ и в
последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми,
предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по
давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част
от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ /отм./ е съществувала изрична
забрана за придобиване на част от парцел по давност /в този смисъл чл.59 от
ЗТСУ/отм./ в редакцията му до изменението с ДВ бр.34 от 2000 г., в сила от
01.01.2001 г./, а в чл.59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му след изменението с
ДВ бр.34 от 2000 г. и в чл.200 от сега действащия ЗУТ е предвидено, че
владението върху определена реална част от парцел може да доведе до
придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия
парцел, и то само при определени условия /ако са спазени изискванията на
действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на
парцелите/.Решение № 185 от 01.03.20Юг. по гр.д.№ 280 по описа за 2009 г.
по описа на ВКС , I -во отделение на ГК и др./
Счита, че процесиите 158 км.метра, представляващи част от дворно
място с идентификатор 86074.501.620 са моя собственост и затова имам
8
правен интерес от предявяване на настоящия иск при спазване на
изискванията на т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016г. по ТД № 8/2014г. на ОСГК на
ВКС.
Моли се съдът да постанови решение, с което приеме за установено по
отношение на ответниците - АТ. Н. СП., ЕГН ********** и ИВ. ХР. СП., ЕГН
**********, че аз ищецът - АТ. Л. Ш., ЕГН **********, съм собственик на
158 кв.метра, представляващи част от УПИ XIV - 165 с площ от 820 кв.метра,
в квартал 17-ти, по регулационния план на с. Юнаците, одобрен със Заповед
№ 102 от 25.01.2001г. на кмета на община Пазарджик, при съседи на имота :
УПИ XIII - 165, УПИ 1-166, УПИ IV - 168, УПИ III - 167 и улица, а съгласно
одобрената КККР на с.Юнаците със Заповед № РД -18- 198/19.05.2020г. на
Изпълнителния директор на АГКК, че съм собственик на 158 кв.метра
представляващи част от поземлен имот с идентификатор 86074.501.620, с
адрес на поземления имот : с. Юнаците, п.к. 4478, ул. „*******” № *, с площ
от 888 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана , с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на имота:
86074.501.165; 86074.501.778, 86074.501.168; 86074.501.167; 86074.501.166,
като ги осъдите да отстъпят собствеността и предадат владението върху
посочения имот от 158 кв.метра, които се намират по цялата дължина на
имота от улица № 12 до имот с идентификатор 167 , на ищеца - собственика.
Претендират се разноските по делото.
Към молбата са приложени писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
ИВ. ХР. СП., с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен.
Сочи се, че видно от исковата молба и приложените към нея документи,
ищецът се идентифицира като собственик на недвижим имот /дворно място/
от 820 кв.м., съставляващо парцел Х-91 в кв. 20 по обезсиления план на с.
Юнаците, обл. Пазарджик, при съседи на имота А. Л. Ш., Х. Б. Т. и улица,
съгласно НА за дарение на недвижим имот № 36, том 2, дело 439/1978г. на
Пазарджишки районен съдия. Твърди се, че след придобиването на имота и по
9
повод снабдяване със строителни книжа се е установило, че следва да се
измени действащия към онзи момент регулационен план на с. Юнаците от
1935г., поради което със Заповед № 44 от 18.12.1979г. на председателя на
общинския народен съвет гр. Пазарджик на основание чл. 32 ал. 1 т. 2 от
ЗТСУ/отм./ във връзка с чл. 86 от ППЗТСУ /отм./ се е одобрил технически
протокол за попълване на кадастрална основа с верни имотни граници на
имот с пл. номер 91 и имот с пл. номер 262 - собственост на Х. Б. Т..
Цитираната заповед не е приложена от ищеца. Информация за същата се
извлича обаче от друг, приложен към ИМ документ, който видно от данните в
същия е изхождал от Окръжен Народен съвет Бюро „Жалби“ гр. Пазарджик
№ М-130/16.01.1981 на КАБ и № 26 от 30.01.1981 г. на ОНС с копие до А.Ш.
по повод подадената от ищеца молба, отразена в КАБ относно даване на
линия за ограда. С цитирания документ, ищецът е уведомен, че е одобрен
технически протокол за попълване на кадастралната основа с верни имотни
граници на имоти с пл. № 91, собственост на А.Ш. и имот с пл. № 262,
собственост на Х. Б. Т.. Съответно след нанасянето на вярната кадастрална
основа по действащите регулационни планове се установява, че от имот с пл.
№ 262 една част от имота става придаваема към имот XI-91. Имот XI-91 обаче
не е собственост на ищеца. Видно от приложената скица, цитираният имот е
собственост на трето за делото лице, а именно А. Л. Ш., а ищецът, съгласно
нотариалния си акт за собственост № 36, том 2, дело 439/1978г. е собственик
на друг имот, а именно имот Х-91. Освен, че е цитиран друг имот, към който
следва да се придадат части от имота, собственост на Х. Т., от така
представения документ по никакъв начин не става ясно каква именно
квадратура и при какви имотни /дворищни/ граници следва да се придаде, с
оглед на което оспорвам, че така представения документ, удостоверява
твърдяното в ИМ.
Сочи се, че към исковата молба е приложен и НА № 33, том IV. дело
1783/1981 на пазарджишки районен съдия, съставен на 04.11.1981 г., съгласно
който ищецът АТ. Л. Ш. е признат за собственик по регулация на 158 кв.м.
дворно място при съседи Х. Б. Т., А. Л. Ш., улица и Л. (не се чете фамилията),
което се взема от парцел с пл. номер 262 в кв. 20 на с. Юнаците, собственост
на Х. Т., като стойността на придаваемото място е описано да е 474лв., а на
подобренията и насажденията в него - 196,80лв., които суми, съгласно НА, са
10
внесени с вносни бележки в ДСК Пазарджик. Няма данни от така
представените доказателства за площта на имот с пл. номер 262, собственост
на Х. Т., от който се придават спорните 158кв.м. Представен е документ -
Протокол за принудително отнемане на вещи от 02.03.1982г. по ИД 837/81 г.,
съгласно който е извършен въвод във владение в гореописаните 158кв.м. и са
направени измервания. Видно от приложените от ищеца документи обаче,
това не е бил единствения въвод във владение, като се твърди, че именно от
тази дата - 02.03.1982г., ищецът владее придадените 158кв.м. Същото обаче
не отговаря на реалната фактическа обстановка. Видно от приложената от
ищеца Жалба от 15.04,1982г.. депозирана от Х. Т. по ИД 837/81г., последния
обжалва извършен на 09.04.1982г. въвод във владение - вероятно втори по
ред. Съгласно изложеното в жалбата, при направения втори въвод, е поискано
назначаването на следващ такъв, поради навлизане в имота на жалбоподателя
с квадратура, по-голяма от посочената в НА № 33, том IV, дело 1783/1981г. и
засягане на насаждения и подобрения, подробно описани в пункт 2 и 3 към
жалбата, които не са заплатени от ищеца и не фигурират в оценъчния
протокол и НА по регулация. След така подадената жалба, са извършени
измервания от вещо лице и е поставена граница между имотите, съобразно
платеното от ищеца обезщетение, която не е променяна и досега. Именно и
след извършения последен въвод във владение (след подадената на
15.04.1982г. от Х. Т. жалба), ищецът се е снабдил с разрешение за строеж от
04.05.1982г. и фактическата имотна граница между двата съседни имота,
поставена при самия въвод, не е променяна нито от Х. Т., нито от неговите
наследници. С оглед на горното, оспорваме твърдяното от ищеца преместване
през 1998г. на изпълнената между имотите телена ограда и неправомерно
навлизане в неговия имот.
Няколко години по-късно, съгласно НА № 15, том I, рег. 1963 дело №
89/2000г. от 19.05.2000г. на Нотариус П. М. с район на действие PC гр.
Пазарджик, вписана под № 168 НК Х. Б. Т. и съпругата му С. И. Т.а са
признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200кв.м. съставляващ имот пл. № 262 по
обезсиления план на село Юнаците, за който са отредени: Парцел I - 262 с
площ от 610кв.м. при съседи парцела на ищеца, а именно парцел Х-91, парцел
IX-262, парцел VIII-263 и улица и Парцел IХ-262 с площ от 590кв.м.. при
11
съседи парцел Х-91, парцел I - 262 и от две страни улици в квартал 20 по
плана на село Юнаците, при съседи на целия имот: парцел Х-91, парцел VII1-
263 и от двете страни улици, ведно с построената в парцел IX-262 двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 64кв.м. и др. постройки - лятна кухня и
навес. С НА № 92, том 1 рег. № 1964 дело № 90 от 2000г. на Нотариус П. М. с
район на действие PC гр. Пазарджик, вписана под № 168 НК гореописаният
имот е дарен на доверителката ми ИВ. ХР. СП. - дъщеря на праводателите.
като дарителите са запазили пожизнено правото на ползване върху имота.
Правото на ползване е упражнявано пълноценно от ползвателите, като Х. Т. и
съпругата му са живели в имота до смъртта си. С. Т.а е починала на
06.07.2000г., а Х. Т. седем години по-късно - на 02.03.2007г., видно от
приложените към отговора смъртни актове. През целият този период - от
1982г. до смъртта си, праводателите на доверителката ми са ползвали имота
при така описаните в НА № 15, том 1. рег. 1963 дело № 89/2000г. и НА № 92,
том I рег. № 1964 дело № 90 от 2000г. граници и квадратура без да бъдат
обезпокоявани. След смъртта на родителите си, И.С. е владяла имота в
гореописаните граници, като въпреки че не е живеела в същия, го е
обработвала и е ползвала плодовете му - грижила се е за насажденията и е
извършвала неотложни ремонти в жилищната постройка. През 2019г. с НА за
дарение на недвижим имот № 196, том 1, рег. № 1921, дело № 166 от 2019г.
на Нотариус М. Д. с район на действие PC гр. Пазарджик, вписан под № 693 в
НК, доверителката ми е дарила имота на сина си - АТ. Н. СП. - ответник в
настоящия процес. Към момента на изповядване на сделката и съобразно
промените в плана на с. Юнаците, имотът е със следното описание: УПИ 1 -
166 в квартал 17 по плана на с. Юнаците, одобрен със Заповед №
102/25.01.2001 г. за дворищна и улична регулация, целият с площ от 1245
кв.м., при съседи на урегулирания поземлен имот: изток: улица, на запад:
урегулиран поземлен имот XIV -165, на север - улица, на юг - УПИ 111-167 и
УПИ II-173, заедно с построените в имота сгради, подробно писани в акта.
Видно от представения НА - имотът, обект на прехвърлянето, е образуван от
бившите имоти 1-262 и IX-262 в квартал 20 по плана на с. Юнаците /отменен/.
Същото е видно от Удостоверение № 35/01.04.2019г. на Кметство Юнаците,
Община Пазарджик, което прилагаме. Съгласно същото, 1-262 и IX-262 в кв.
20 по обезсиления план на с. Юнаците, собственост на доверителката ми,
съответстват на имот с пл. № 166 в кв. 17 по действащия регулационен план.
12
За пл. пл. № 166 в кв. 17 е отреден УПИ 1-166 в кв. 17, проектиран по имотни
граници с площ от 1245кв.м., графично измерен по действащия регулационен
план на селото и идентичен с имота, предмет на НА № 25, т.IV, Д-№
983/2000. При извършеното дарение в полза на сина си, доверителката ми си е
запазила пожизнено право на ползване върху имотът, предмет на дарението.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и съобразно
определените с ИМ процесуалноправни субекти - ищец и ответници, твърдим,
че искът е недопустим по отношение на доверителката ми И.С.. Искът е
предявен като такъв по чл. 108 от ЗС, като независимо, че съдът не е обвързан
с дадената от ищеца правна квалификация, то е обвързан с исканата защита,
определена в петитума. В настоящия случай, е поискано съдът да се
произнесе по ревандикационен иск. Ревандикационният иск съдържа в себе
си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота.
Сочи се, че видно от представения НА № 193, т.1, рег. № 1921 по д. №
166/2019г., ответницата е носител на право на ползване на имот, съседен на
този на ищеца, чийто собственик се твърди да е завладял неправомерно
спорните 158кв.м. Съгласно легалната си дефиниция, правото на ползване е
ограничено вещно право върху чужда вещ/имот, като титулярът (наречен
ползвател) има право да я ползва, съгласно нейното предназначение и да
получава добивите от нея, без да я променя съществено. В ИМ обаче по
никакъв начин не е обоснован правния интерес от предявяването на иска
именно срещу доверителката ми. В действителност всеки има право да търси
защита на правото си собственост срещу всяко лице, което счита, че го
нарушава. Нарушението може да е юридическо - напр. ответника да се е
снабдил с акт за собственост на имот, който ищеца твърди да притежава или
фактическо - с фактически действия ответникът да пречи на ищеца да
упражнява правото си. Именно тогава, последния би имал правен интерес от
предявяване на иск срещу конкретния ответник. В настоящата хипотеза
ищецът не е обосновал такъв. По отношение на доверителката ми той не
твърди нарушение от юридическа гледна точка, а именно, че доверителката
ми се е снабдила с акт за собственост за спорните 158кв.м. и/или че имотът, в
13
граници и с площ подробно описан в НА за дарение от 2019г., съгласно който
тя е ползвател, включва от юридическа гледна точка и спорните 158кв.м.
и/или друго, с което да удостовери правния си интерес за предявяване иска за
собственост срещу И.С.. От фактическа гледно точка също не се сочат
твърдения, че именно доверителката ми ползва и/или владее спорните
158кв.м. Предвид изложеното и пречупено през призмата на така предявения
иск. доверителката ми има право да ползва имотът, собственост на другия
ответник - А.С., съобразно и в имотните граници, в които го притежава
собственика. Считам, че не се твърдят, още по-малко удостоверяват, факти и
обстоятелства, от които да е видно, че именно доверителката ми нарушава
твърдените права на собственост на ищеца. Предвид качеството й на
ползвател на съседен имот, същата има териториално ограничено право на
ползване до границите на правото на собственост на имота, така както е
описан в НА № 193, т.1. рег. № 1921 по д. №, 166/2019г.- като не са налице
оспорвания на юридическите граници на същия. Предвид факта, че ищецът
може да претендира правото си срещу този, който съобразно твърденията му,
го нарушава, считаме, че такива твърдения спрямо доверителката ми не са
наведени в ИМ, съответно не е обоснован правен интерес за предявяване на
иск срещу нея. Същото не следва и от направените от ищеца искания в
петитума, като от съда е поискано: 1) Да се приеме за установено по
отношение на ответниците А.С. и И.С., че ищецът е собственик на спорните
158кв.м.. Същото е некоректно с оглед абсолютния характер на правото на
собственост, установяването на което е по отношение на всички, а не на
конкретни лица и не дава основание за конституиране на доверителката ми
като ответник. 2) На второ място е поискано двамата ответника да предадат
владението на спорните 158кв.м. като, както подробно описах по- горе, не се
твърди нито от фактическа, нито от юридическа гледна точка, че
доверителката ми ги владее. Именно напротив, твърди се, че е налице
фактическо преместване на телена ограда, съставляваща фактическата
граница между имотите. Същата обаче не определя границите на правото на
собственост на всеки от собствениците на съседните имоти, тъй като същото
се определя - в граници и площ съобразно посоченото в нотариалния акт.
Именно и в тези юридически и фактически граници, доверителката ми има
право да упражнява правото си на собственост, като не се твърди, нито
установява обратното.
14
Счита се, че искът е недопустим по отношение на ответницата, като не е
налице правен интерес от предявяването му срещу нея, поради което се моли
да се прекрати делото по отношение на ИВ. ХР. СП., ЕГН **********, както
и да й се присъдят сторените разноски.
Твърди се, че предявеният иск по същество е неоснователен. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че след извършения
въвод във владение от 02.03.1981г. до 1998г., ищецът е владял спорните
158кв.м. Видно от гореизложеното обаче и представените документи, въвод
във владение е извършван повече от веднъж във връзка с депозирани от Х. Т.
жалби, като последния е направен края на април 1982г. При така извършения
въвод и в присъствието на вещи лица, които са извършили необходимите
измервания, е била поставена фактическа граница (телена ограда) между
двата съседни имота, която не е променяна и до днес.
Ищецът твърди, че през 1998г., той и семейството му са отсъствали от
с. Юнаците, поради това, че същият е работил в чужбина. Именно тогава,
твърди че Х. Т. в преместил поставената между двата имота фактическа
граница, като е навлязъл в неговия имот и му е отнел фактическата власт
върху 158кв.м. В ИМ не се сочат данни кога именно през 1998г. е заминал
ищеца и колко време е бил в чужбина, нито се представят доказателства за
горното. Предвид изложеното, оспорваме твърдените в ИМ факти и
обстоятелства, а именно, че 1998г. е била премествана фактическата граница
(ограда) между двата имота. Същото не отговаря и на житейската логика.
Житейски логично е, в случай че се установи преместване на фактическа
граница (ограда) между два съседни имота, правоимащият да потърси правата
си непосредствено след като го установи. Видно от представения смъртен акт
- Х. Т. е живял в имота си до 2007г. - девет години след твърдяното
преместване и по никакъв начин ищецът не е правил подобни твърдения, нито
е предявил претенциите си до настоящия момент - повече от 20г. по-късно.
През целият този период, ищецът е осъществявал реално ползване на имота си
в сегашната му граница по отношение имота на ответниците и не е имал
претенции.
Междувременно и след твърдяното преместване на оградата, което се
оспорва, на 19.05.2000г., Х. Т. (баща и праводател на доверителката ми) се е
15
снабдил с KHA № 15, том I, рег. 1963, дело 89/2000г., съгласно който той и
съпругата му са признати за собственици на 1200кв.м. на имот с пл. номер
262, образуван от парцели 1-262 и IX-262, при подробно описани в акта
граници на отделните парцели и граници на общия имот. Твърди се, че така
описания КНА № 15, том I, рег. 1963, дело 89/2000г. отразява вярната
квадратура и граници между двата имота и в същите не фигурират
придадените преди това, по регулация 158кв.м.
Твърди се, че неправилно ищецът счита, че е придобил собствеността
на спорните 158кв.м. от една страна с издаване на НА по регулация, а от
друга с извършения въвод във владение. Именно напротив - ясно в
практиката е направено разграничение между 1.) влизане в сила и
2.)прилагане на дворищнорегулационните планове по ЗТСУ /отм./. Съгласно
чл. 110. ал. 1 ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и
съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се
придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Видно от Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под
прекратително условие, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86,
ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващия
дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на
част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване
на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се
създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение
на недвижимите имоти. Прилагането на дворищната регулация, съгласно
текста на ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се
извършва след уреждане на сметките по регулация т.е. в случай, че сметките
по регулация не са уредени, то същата не е приложена макар и да в влязла в
сила. С оглед на горното, с влизане в сила на Заповедта с която
регулационният план е одобрен, регулационния план се отразява във всички
скици по отношение на имота, предмет на регулацията. Същото се извършва
по правилата на Инструкция за геодезическите работи по прилагане на
подробните градоустройствени планове на населените места и други селищни
16
територии, издадена през 1978 г. от Комитет по архитектура и
благоустройство - Главно управление по геодезия, картография и кадастър.
Съгласно инструкцията за дворищната регулация се съставя трасировъчен
карнет и се пренася върху работния кадастрален план. Предвид горното,
твърдим че дворищната регулация, в случай че сметките по същата са били
уредени, е била приложена към 19.05.2000г. - датата на снабдяване с КНА за
собственост от страна на Х. Т., с оглед на което той е придобил по давност
обособен имот с пл. номер 262 (съставляващ парцел 1-262 и IX-262) с обща
квадратура 1200кв.м. и при имотни граници, описани в КНА, в която пе
фигурират спорните 158кв.м.. като това са действителните квадратура и
граници на имота. Планът на населеното място е изменен със Заповед №
102/25.01.2001г. във връзка с отмяната на ЗТСУ. С приемането на ЗУТ през
януари 2001г., парцелните граници стават имотни. Същото се случва обаче
ако дворищнорегулационния план е приложен, както подробно описахме по-
горе. Приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа,
при която следва да се изработи новият план. В случай, че предшестващият
план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен
план или положението на имотите към първия одобрен
дворищнорсгулационен план на населено го място. При пренасянето на
данните се взема предвид данните в планове! е, а не фактическото
местоположение на оградата между имотите. Предвид това и видно от
Удостоверение с изх. Номер 35/01.04.2019г., издадено от Кметство Юнаците
община Пазарджик, УПИ 1-262 и УПИ IX- 262 с обща площ 1200кв.м. в кв.
20 по обезсиления план на селото и предмет на КНА от № 15, т. I, рег. 1963 д.
№ 89/2000г. на праводателя на доверителката ми, са съответстват на имот
УПИ 1-166 в кв. 17 по действащия регулационен план на с. Юнаците, като
последния е проектиран по имотни граници с площ от 1245кв.м.
Твърди се, че имотът, подробно пописан в KHA № 15, том I, рег. 1963,
дело 89/2000г. с площ от 1200кв.м. и граници, подробно описани в акта,
съставлява действително притежавания имот от праводателя на доверителя
ми и в същия не фигурират спорните 158кв.м., които са придадени към ищеца
по-рано. Така описаният имот е идентичен с УПИ 1-166 в кв. 17 по
действащия съгласно Заповед № 102/25.01.2001 г. план на с. Юнаците, на
който към настоящия момент отговаря на имот с идентификатор
17
86074.501.166 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-198/19.05.2020г. Така
описания имот е владян във фактическите си граници, които не са променяни
от 1982г., когато е извършен въвода на владения по отношение на
придадените по регулация 158кв.м. На второ място, оспорваме твърдяното
преместване на фактическата граница (ограда) между двата имота.
В случай, че по делото се установи, че регулационния план не е
приложен и същият не е взет предвид при приемането на новия план на
с.Юнаците през 2001г., то се твърди, че са налице условията за прилагане на
§6, ал.2 и 3 и §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. С § 6, ал.2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6
месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни
планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за
изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за
заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - §8, ал.2 ПЗР на
ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ
дворищнорегулационен план има придаваеми части от един имот към съседен
парцел. ЗУТ запазва действието на заварените дворищнорегулационни
планове - § 6, ал.1 ПР ЗУТ, но е предвиден срок за прилагането им - ал.2 на §
6 ПР ЗУТ, което може да стане само чрез изплащане на обезщетението и след
изтичането на който срок не могат да се извършват сделки с парцели с
неуредени сметки по регулация, т.е. с неприложена регулация - § 6, ал.5 ПР
ЗУТ. Условията за прилагане на плана по § 6 ПР ЗУТ са определени в § 5, ал.2
ПЗР ЗКИР - Дворищнорегулационният план е приложен за гези части от
парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към
парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица,
съответно когато частите на съсобствениците в образуван по регулация общ
парцел са изравнени. Изискването на § 6 ПР ЗУТ за прилагането на
дворищнорегулационните планове в конкретните срокове е израз на
основното правило на ЗУТ, че на урегулиране полежат поземлените имоти,
като се съобразяват имотните им граници, а регулационните граници,
установени с план, не водят до промяна на границите на правото на
собственост. Възприет е следният подход: - действащите към деня на влизане
в силна ЗУТ дворищнорегулационни планове се прилагат по реда на ЗТСУ в
6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001 г. За
прилагането е необходимо в посочения 6-месечен срок да е подадено
18
заявление до общинската администрация с искане за прилагане на плана.
Условията за прилагане на плана по § 6 ПР ЗУТ са определени в § 5, ал.2 ПЗР
ЗКИР.
Сочи се, че съгласно § 8 ПР ЗУТ след изтичане сроковете по § 6 ПР ЗУТ
отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т.д. № 3/2010 ОСГК - условията на § 8, ал.1 ПР ЗУТ
отчуждителното действие се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждане на административна процедура по § 8, ал.2 ПР ЗУТ за изменение
на неприложения дворищнорегулационен план.
Предвид изложеното и в случай, че се установи че е налице
неприложена регулация по отношение на части от парцела, за които е не е
платено дължимото обезщетение (по аргумент на § 5, ал.2 ПЗР ЗКИР), то
ищецът е загубил правото си на собственост по отношение на същите и те са
върнати в патримониума на първоначалния им собственик - Х. Т..
В отношение на евентуалност се моли съдът да се произнесе за
приложението на чл. 200 от ЗУТ, респективно чл. 59 ЗТСУ /ост./ в редакцията
му след изменението с ДВ, бр. 34 от 2000г. Твърдим, че Х. Т., праводател на
ответницата, е владял имота си с пл. номер 262, образуван от парцели 1-262 и
IX-262, считано от края на април 1982г., когато е поставена фактическата
граница - ограда до смъртта си през 2007г., като към неговото владение се
прибавя и владението на доверител ката ми и нейният приобретател - А.С.,
осъществявано и до настоящия момент.
Иска се от съда да отхвърли предявения от АТ. Л. Ш. иск срещу
ответницата иск като недопустим, а по същество неоснователен, както и да й
присъди сторените в производството разноски, за които се представят
необходимите доказателства, ведно със списък с разноски но чл. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника АТ.
Н. СП., с който оспорва предявения иск.
Сочи се, че видно от исковата молба и приложените към нея документи,
ищецът се идентифицира като собственик на недвижим имот /дворно място/
от 820 кв.м., съставляващо парцел Х-91 в кв. 20 по обезсиления план на с.
19
Юнаците, обл. Пазарджик, при съседи на имота А. Л. Ш., Х. Б. Т. и улица,
съгласно НА за дарение на недвижим имот № 36, том 2, дело 439/1978г. на
Пазарджишки районен съдия. Твърди се, че след придобиването на имота и по
повод снабдяване със строителни книжа се е установило, че следва да се
измени действащия към онзи момент регулационен план на с. Юнаците от
1935г., поради което със Заповед № 44 от 18.12.1979г. на председателя на
общинския народен съвет гр. Пазарджик на основание чл. 32 ал. 1 т. 2 от
ЗТСУ/отм./ във връзка с чл. 86 от ППЗТСУ /отм./ се е одобрил технически
протокол за попълване на кадастрална основа с верни имотни граници на
имот с пл. номер 91 и имот с пл. номер 262 - собственост на Х. Б. Т..
Цитираната заповед не е приложена от ищеца. Информация за същата се
извлича обаче от друг, приложен към ИМ документ, който видно от данните в
същия е изхождал от Окръжен Народен съвет Бюро „Жалби“ гр. Пазарджик
№ М-130/16.01.1981 на КАБ и № 26 от 30.01.1981 г. на ОНС с копие до А.Ш.
по повод подадената от ищеца молба, отразена в КАБ относно даване на
линия за ограда. С цитирания документ, ищецът е уведомен, че е одобрен
технически протокол за попълване на кадастралната основа с верни имотни
граници на имоти с пл. № 91, собственост на А.Ш. и имот с пл. № 262.
собственост на Х. Б. Т.. Съответно след нанасянето на вярната кадастрална
основа по действащите регулационни планове се установява, че от имот с пл.
№ 262 една част от имота става придаваема към имот XI-91. Имот XI-91 обаче
не е собственост на ищеца. Видно от приложената скица, цитираният имот е
собственост на трето за делото лице, а именно А. Л. Ш., а ищецът, съгласно
нотариалния си акт за собственост № 36, том 2, дело 439/1978г. е собственик
на друг имот, а именно имот Х-91. Освен, че е цитиран друг имот, към който
следва да се придадат части от имота, собственост на Х. Т., от така
представения документ по никакъв начин не става ясно каква именно
квадратура и при какви имотни /дворищни/ граници следва да се придаде, с
оглед на което оспорвам, че така представения документ, удостоверява
твърдяното в ИМ.
Сочи се, че към исковата молба е приложен и НА № 33, том IV. дело
1783/1981 на пазарджишки районен съдия, съставен на 04.11.1981 г., съгласно
който ищецът АТ. Л. Ш. е признат за собственик по регулация на 158 кв.м.
дворно място при съседи Х. Б. Т., А. Л. Ш., улица и Л. (не се чете фамилията),
20
което се взема от парцел с пл. номер 262 в кв. 20 на с. Юнаците, собственост
на Х. Т., като стойността на придаваемото място е описано да е 474лв., а на
подобренията и насажденията в него - 196,80лв., които суми, съгласно НА, са
внесени с вносни бележки в ДСК Пазарджик. Няма данни от така
представените доказателства за площта на имот с пл. номер 262, собственост
на Х. Т., от който се придават спорните 158кв.м. Представен е документ -
Протокол за принудително отнемане на вещи от 02.03.1982г. по ИД 837/81 г.,
съгласно който е извършен въвод във владение в гореописаните 158кв.м. и са
направени измервания. Видно от приложените от ищеца документи обаче,
това не е бил единствения въвод във владение, като се твърди, че именно от
тази дата - 02.03.1982г., ищецът владее придадените 158кв.м. Същото обаче
не отговаря на реалната фактическа обстановка. Видно от приложената от
ищеца Жалба от 15.04,1982г.. депозирана от Х. Т. по ИД 837/81г., последния
обжалва извършен на 09.04.1982г. въвод във владение - вероятно втори по
ред. Съгласно изложеното в жалбата, при направения втори въвод, е поискано
назначаването на следващ такъв, поради навлизане в имота на жалбоподателя
с квадратура, по-голяма от посочената в НА № 33, том IV, дело 1783/1981г. и
засягане на насаждения и подобрения, подробно описани в пункт 2 и 3 към
жалбата, които не са заплатени от ищеца и не фигурират в оценъчния
протокол и НА по регулация. След така подадената жалба, са извършени
измервания от вещо лице и е поставена граница между имотите, съобразно
платеното от ищеца обезщетение, която не е променяна и досега. Именно и
след извършения последен въвод във владение (след подадената на
15.04.1982г. от Х. Т. жалба), ищецът се е снабдил с разрешение за строеж от
04.05.1982г. и фактическата имотна граница между двата съседни имота,
поставена при самия въвод, не е променяна нито от Х. Т., нито от неговите
наследници. С оглед на горното, оспорваме твърдяното от ищеца преместване
през 1998г. на изпълнената между имотите телена ограда и неправомерно
навлизане в неговия имот.
Няколко години по-късно, съгласно НА № 15, том I, рег. 1963 дело №
89/2000г. от 19.05.2000г. на Нотариус П. М. с район на действие PC гр.
Пазарджик, вписана под № 168 НК Х. Б. Т. и съпругата му С. И. Т.а са
признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200кв.м. съставляващ имот пл. № 262 по
21
обезсиления план на село Юнаците, за който са отредени: Парцел I - 262 с
площ от 610кв.м. при съседи парцела на ищеца, а именно парцел Х-91, парцел
IX-262, парцел VIII-263 и улица и Парцел IХ-262 с площ от 590кв.м.. при
съседи парцел Х-91, парцел I - 262 и от две страни улици в квартал 20 по
плана на село Юнаците, при съседи на целия имот: парцел Х-91, парцел VII1-
263 и от двете страни улици, ведно с построената в парцел IX-262 двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 64кв.м. и др. постройки - лятна кухня и
навес. С НА № 92, том 1 рег. № 1964 дело № 90 от 2000г. на Нотариус П. М. с
район на действие PC гр. Пазарджик, вписана под № 168 НК гореописаният
имот е дарен на доверителката ми ИВ. ХР. СП. - дъщеря на праводателите.
като дарителите са запазили пожизнено правото на ползване върху имота.
Правото на ползване е упражнявано пълноценно от ползвателите, като Х. Т. и
съпругата му са живели в имота до смъртта си. С. Т.а е починала на
06.07.2000г., а Х. Т. седем години по-късно - на 02.03.2007г., видно от
приложените към отговора смъртни актове. През целият този период - от
1982г. до смъртта си, праводателите на доверителката ми са ползвали имота
при така описаните в НА № 15, том 1. рег. 1963 дело № 89/2000г. и НА № 92,
том I рег. № 1964 дело № 90 от 2000г. граници и квадратура без да бъдат
обезпокоявани. След смъртта на родителите си, И.С. е владяла имота в
гореописаните граници, като въпреки че не е живеела в същия, го е
обработвала и е ползвала плодовете му - грижила се е за насажденията и е
извършвала неотложни ремонти в жилищната постройка. През 2019г. с НА за
дарение на недвижим имот № 196, том 1, рег. № 1921, дело № 166 от 2019г.
на Нотариус М. Д. с район на действие PC гр. Пазарджик, вписан под № 693 в
НК, доверителката ми е дарила имота на сина си - АТ. Н. СП. - ответник в
настоящия процес. Към момента на изповядване на сделката и съобразно
промените в плана на с. Юнаците, имотът е със следното описание: УПИ 1 -
166 в квартал 17 по плана на с. Юнаците, одобрен със Заповед №
102/25.01.2001 г. за дворищна и улична регулация, целият с площ от 1245
кв.м., при съседи на урегулирания поземлен имот: изток: улица, на запад:
урегулиран поземлен имот XIV -165, на север - улица, на юг - УПИ 111-167 и
УПИ II-173, заедно с построените в имота сгради, подробно писани в акта.
Видно от представения НА - имотът, обект на прехвърлянето, е образуван от
бившите имоти 1-262 и IX-262 в квартал 20 по плана на с. Юнаците /отменен/.
Същото е видно от Удостоверение № 35/01.04.2019г. на Кметство Юнаците,
22
Община Пазарджик, което прилагаме. Съгласно същото, 1-262 и IX-262 в кв.
20 по обезсиления план на с. Юнаците, собственост на доверителката ми,
съответстват на имот с пл. № 166 в кв. 17 по действащия регулационен план.
За пл. пл. № 166 в кв. 17 е отреден УПИ 1-166 в кв. 17, проектиран по имотни
граници с площ от 1245кв.м., графично измерен по действащия регулационен
план на селото и идентичен с имота, предмет на НА № 25, т.IV, Д-№
983/2000. При извършеното дарение в полза на сина си, доверителката ми си е
запазила пожизнено право на ползване върху имотът, предмет на дарението.
Оспорва се предявеният от А.Ш. иск като неоснователен и недоказан.
Видно от обстоятелствената част на ИМ, ищецът твърди, че след извършения
въвод във владение от 02.03.1981г. до 1998г.. Ш. е владял спорните 158кв.м.,
след което владението му е било отнето от Х. Т., като се твърди отнемането
да се е случило чрез преместване на физическата граница между имотите,
съставляваща телена ограда. Предвид така изложените твърдения, на първо
място твърдим, че края на април 1982г., когато е извършен последния въвод
във владение, са направени измервания от вещи лица и е поставена ограда
между двата имота в присъствието на вещи лица. Така поставената ограда
никога не е премествана - пито от Х. Т., нито от неговите наследници и
правоприемници.
Ищецът твърди, че през 1998г. той и семейството му са отсъствали от с.
Юнаците, поради това, че същият е работил в чужбина. Именно тогава,
твърди че Х. Т. в преместил поставената между двата имота фактическа
граница, като е навлязъл в неговия имот и му е отнел фактическата власт
върху 158кв.м. В ИМ не се сочат данни кога именно през 1998г. е заминал
ищеца и колко време е бил в чужбина, нито се представят доказателства за
горното. Оспорваме твърдението, че 1998г. е била премествана фактическата
граница (ограда) между двата имота. Същото не отговаря и на житейската
логика. Житейски логично е, в случай че се установи преместване на
фактическа граница (ограда) между два съседни имота, нравоимащият да
потърси правата си непосредствено след като го установи. Още повече и ако
такова преместване е в действителност направено, то оградата следва да е
поставена на изградената вече къща в имота на ищеца, което не отговаря па
действителното фактическо положение. Към настоящия момент, оградата
между имотите е на около 3м. отстояние от изградената от А.Ш. еднофамилна
23
къща.
Сочи се, че видно от представения към настоящия отговор смъртен акт -
Х. Т. е живял в имота си до 2007г. - девет години след твърдяното
преместване на фактическата ограда. През целият този период, до настоящия
момент А.Ш. не е предявявал каквито и да е претенции по отношение на
поставената между имотите ограда.
Твърди се, че след твърдяното през 1998г. преместване на оградата, на
19.05.2000г., Х. Т. се е снабдил с KHA № 15, том I, рег. 1963, дело 89/2000г.,
съгласно който той и съпругата му са признати за собственици на 1200кв.м.
на имот с пл. номер 262, образуван от парцели 1-262 и IX-262. при подробно
описани в акта граници на отделните парцели и граници на общия имот.
Твърдим, че така описания KHA № 15, том I, рег. 1963, дело 89/2000г.
отразява вярната квадратура и граници между двата имота и в същите не
фигурират придадените преди това, но регулация 158кв.м.
Сочи се, че неправилно ищецът счита, че е придобил собствеността на
спорните 158кв.м. от една страна с издаване на НА по регулация, а от друга с
извършения въвод във владение. Именно напротив - ясно в практиката е
направено разграничение между влизане в сила и 2.)прилагане на
дворищнорегулационните планове по 31 СУ /отм./. Съгласно чл. 110, ал. 1
ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и
собствеността върху придаденото се придобива по силата на самата
регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Видно от Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г.
на ОСГК па ВС. това придобиване е под прекратително условие, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86. ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до
влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът,
предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен
парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два
маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на
първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите
имоти. Прилагането на дворищната регулация, съгласно текста на ТР № 3 от
24
28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се извършва след
уреждане на сметките по регулация т.е. в случай, че сметките по регулация не
са уредени, то същата не е приложена макар и да в влязла в сила. С оглед па
горното, с влизане в сила на Заповедта е която регулационният план е
одобрен, регулационния план се отразява във всички скици но отношение на
имота, предмет на регулацията. Същото се извършва по правилата на
Инструкция за геодезическите работи по прилагане на подробните
градоустройствени планове на населените места и други селищни територии,
издадена през 1978 г. от Комитет по архитектура и благоустройство - Главно
управление по геодезия, картография и кадастър. Съгласно инструкцията за
дворищната регулация се съставя трасировъчен карнет и се пренася върху
работния кадастрален план. Твърди се, че дворищната регулация, в случай че
сметките по същата са били уредени, е била приложена към 19.05.2000г. -
датата на снабдяване с КНА за собственост от страна на Х. Т., с оглед на
което той е придобил но давност обособен имот с пл. номер 262 (съставляващ
парцел 1-262 и IX-262) с обща квадратура 1200кв.м. и при имотни граници,
описани в КПА, в която не фигурират спорните 158кв.м„ като това са
действителните квадратура и граници на имота. Планът на населеното място е
изменен със Заповед № 102/25.01.2001г. във връзка с отмяната на ЗТСУ. С
приемането на ЗУТ през януари 2001г., парцелните граници стават имотни.
Същото се случва обаче ако дворищнорегулационния план е приложен, както
подробно описахме по-горе. Приложението на плана е понятие относимо към
вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В
случай, че предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния,
докато се установи приложен план или положението на имотите към първия
одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. При пренасянето
на данни те се взема предвид данните в плановете, а не фактическото
местоположение на оградата между имотите. Предвид това и видно от
Удостоверение с изх. Номер 35/01.04.2019г., издадено от Кметство Юнаците
община Пазарджик. УПИ 1-262 и УПИ IX- 262 с обща площ 1200кв.м. в кв.
20 но обезсиления план на селото и предмет на КНА от № 15, т. I. рег. 1963 д.
№ 89/2000г. на праводателя на И.С., съответстват на имот УПИ 1-166 в кв. 17
по действащия регулационен план на с. Юнаците, като последния е
проектиран по имотни граници с площ от 1245кв.м. и прехвърлен на
доверителя ми.
25
Твърди се, че имотът, подробно пописан в KHA № 15, том 1. рег. 1963,
дело 89/2000г. с площ от 1200кв.м. и граници, подробно описани в акта,
съставлява действително притежавания от Х. Т. и съпругата му имот и в
същия не фигурират спорните 158кв.м., които са придадени към ищеца по-
рано. Така описаният имот е идентичен с УПИ 1-166 в кв. 17 по действащия
съгласно Заповед № 102/25.01.2001 г. план на с. Юнаците, на който към
настоящия момент отговаря на имот с идентификатор 86074.501.166 по КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-198/19.05.2020г., собственост на доверителя
ми. Така описания имот е владян във фактическите си граници, които не са
променяни от 1982г., когато е извършен въвода на владения по отношение на
придадените по регулация 158кв.м. На второ място, оспорваме твърдяното
преместване на фактическата граница (ограда) между двата имота.
Независимо от гореизложеното и в случай, че по делото се установи, че
регулационния план не е приложен (поради неуредени сметки по регулацията)
и същият не е взет предвид при приемането на новия план на с. Юнаците през
2001 г., то твърдим, че са налице условията за прилагане на §6, ал.2 и 3 и §8.
ал.1 от ПЗР на ЗУТ. С § 6, ал.2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за
прилагане на заварените от ЗУ Г дворищнорегулационни планове. Ако този
срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на
образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите
имоти или части от имоти отпада - §8, ал.2 ПЗР на ЗУТ. Изброените
разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ
дворищнорегулационен план има придаваеми части от един имот към съседен
парцел. ЗУТ запазва действието на заварените дворищнорегулационни
планове - § 6. ал.1 ПР ЗУТ. но е предвиден срок за прилагането им - ал.2 на §
6 ПР ЗУТ, което може да стане само чрез изплащане на обезщетението и след
изтичането на който срок не могат да се извършват сделки с парцели с
неуредени сметки по регулация, т.е. с неприложена регулация - § 6, ал.5 ПР
ЗУТ. Условията за прилагане на плана по § 6 ПР ЗУТ са определени в § 5, ал.2
ПЗР ЗКИР - Дворищиорегулационният план е приложен за тези части от
парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към
парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица,
съответно когато частите на съсобствениците в образуван по регулация общ
парцел са изравнени. Изискването на § 6 ПР ЗУТ за прилагането на
26
дворищнорегулационните планове в конкретните срокове е израз на
основното правило на ЗУТ, че на урегулиране полежат поземлените имоти,
като се съобразяват имотните им граници, а регулационните граници,
установени с план, не водят до промяна на границите на правото на
собственост. Възприет е следният подход: - действащите към деня на влизане
в силна ЗУТ дворищнорегулационни планове се прилагат по реда на ЗТСУ в
6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ. т.е. до 30.09.2001 г. За
прилагането е необходимо в посочения 6-месечен срок да е подадено
заявление до общинската администрация с искане за прилагане на плана.
Условията за прилагане на плана по § 6 ПР ЗУ Г са определени в § 5. ал.2 ПЗР
ЗКИР.
Сочи се, че съгласно § 8 ПР ЗУТ след изтичане сроковете по § 6 ПР ЗУТ
отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т.д. № 3/2010 ОСГК - условията на § 8. ал.1 ПР ЗУТ
отчуждителното действие се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждане на административна процедура по § 8, ал.2 ПР ЗУТ за изменение
на неприложения дворищнорегулационен план.
В случай, че се установи че е налице неприложена регулация по
отношение на части от парцела, за които е не е платено дължимото
обезщетение (по аргумент на § 5. ал.2 ПЗР ЗКИР), то ищецът е загубил
правото си на собственост по отношение на същите и те са върнати в
патримониума на първоначалния им собственик - Х. Т..
В отношение на евентуалност моля съда да се произнесе за
приложението на чл. 200 от ЗУТ. респективно чл. 59 ЗТСУ/оет./ в редакцията
му след изменението с ДВбр. 34 от 2000г. Твърдим, че Х. Т., е владял имота
си с пл. номер 262, образуван от парцели 1-262 и IX-262. считано от края на
април 1982г., когато е поставена фактическата граница - ограда между двата
имота до смъртта си през 2007г., като към неговото владение се прибавя и
владението на И.С. и на ответника.
Иска се от съда да отхвърли предявения от АТ. Л. Ш. срещу ответника
иск като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените в
производството разноски.
27
Към отговора са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства.
С Определение № 1008/02.06.2021 г. по реда на чл. 140 от ГПК съдът се
е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е уважил
същите. Указал им е и разпространението на доказателствената тежест, а
именно по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че ще следва да се приемат
представените от страните и приложени по делото писмени доказателства.
За следващото съдебно заседание ще следва да се призове вещото лице
инж. С.Б., предвид на това че ищцовата страна е изпълнила задължението си
за внасяне на определения от съда депозит.
Ще следва да се допусне към назначената вече СТЕ, днес поставения от
адв. Г. и отразен по-горе въпрос към същата.
Ще следва да се допуснат поисканите от страните свидетели поименно,
а така също и да се приеме експертното решение, касаещо здравословното
състояние на свидетелката Г. Ш.а и предвид заявеното, че същата е глуха ще
следва да се осигури присъствието на тълковник за следващото съдебно
заседание, който да присъства при разпита на този свидетел.
Ще следва са се определи депозит за тълковника в размер на 50 лв.,
вносими от ищцовата страна в едноседмичен срок от днес.
Във връзка с направеното оспорване на приложеното към писмения
отговор удостоверение и и на основание разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК
ще следва да се открие производство по оспорването му, в посочените от адв.
28
Л. части.
По така изложените съображения и по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложените към
исковата молба на ищеца и към писмените отговори на ответниците писмени
доказателства, както и Експертно решение № 2137/03.11.2008 г. на ТЕЛК
Общи заболявания състав 2 – Пловдив.
ДОПУСКА назначената по делото СТЕ с вещо лице инж. С.Б. да
отговори и на въпроса, поставен от пълномощника на ищеца адв.Г. в
днешното съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ инж. Б. за следващото съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата Т. Г.
Ш.а и Г. А. Ш.а.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ответната страна Г. Н. С. и С. З.
К..
За разпита на свидетелката Г. Ш.а за следващото съдебно заседание да
се осигури присъствието на тълковник.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на тълковника в размер на
50лв., вносим от ищцовата страна, в едноседмичен срок от днес.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 193, АЛ. 1 ОТ ГПК ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на приложеното към писмения отговор на
ответниците Удостоверение, изх. № 35/01.04.2019 г., издадено от Кметство с.
Юнаците общ. Пазарджик, в частта на отразяването, че УПИ I 262 и УПИ IX
262, в кв. 20 са с обща площ 1200 кв. м.
На основание разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК и предвид, че се
касае за официален документ указва на страните, че тежестта за доказване
29
пада върху страната, която го оспорва, в случая на ищцовата страна.
АДВ. К.: Считам, че съвместното разпитване не е уредено в ГПК. ГПК
допуска очна ставка при разминаване на показанията, а такова нещо не е
установено. Би била допустима очна ставка, тогава когато се установи
разминаване в показанията на свидетелите. По принцип нямаме против да
разпитаме свидетеля, който водим днес и в следващото съдебно заседание, но
той е тук и може да го разпитаме и сега.
АДВ. Л.: По-добре е следващия път да го разпитаме, но ако държи адв.
К. да го разпитаме и сега.
АДВ. К.: Свидетелят е възрастен и работи. Да го разпитаме днес.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Човекът работи и не се знае как ще бъде с
работното време за следващото съдебно заседание. Така и така сме го довели,
нека да бъде разпитан.
С оглед изявленията на ответната страна, че държат на разпита на
доведения в днешното съдебно заседание свидетел съдът счита, че няма
пречка същия да бъде разпитан. В случай, че се наложи провеждане на очна
ставка свидетелят ще бъде доведен, съответно призован за следващото
съдебно заседание за провеждането на евентуална такава
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С. З. К., и снема самоличността
му, както следва:
С. З. К. – роден на 01.05.1949 г., в гр. Пазарджик, живущ в с. Юнаците,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с И.С. сме втори
братовчеди, работи като охранител във фирма „Джи Ес Ди“. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Познавам имота на И. и А.С.и и съседния имот на А.Ш.. С
А.Ш. даже сме набори. Доколкото си спомням А.Ш. като правиха неговата
къща границата между двата имота беше почти до къщата, но те водеха
някакви дела и имаше стопански сгради – кокошарници, за отглеждане на
30
свине на дядото на Наско и се наложи да ги развалят, защото оградата беше
почти до сградата на А.Ш.. Х. и С. Т.и много се ядосаха. Те са роднини на
Наско С. - дядо му и баба му. Наложи се те да отстъпят, защото А.Ш. нямаше
откъде да влиза. Не мога да уточня колко, поне три метра три и нещо се
отстъпи оградата между двата имота. Преместиха, такова, но развалиха тези
стопански сгради и преместиха оградата. Това не си спомням кога стана. Аз
бях младеж още. Те - сестра му и леля му са набори, затова се е налагало да
ходя до тях, затова ми е познато това. Мисля, че оградата не е преместена
успоредно, защото в долния ъгъл между къщите мисля че не е пипана, а
просто между двете къщи се измести. Изместването е три метра от страната
на новопостроената сграда на А.Ш., а в останалата част беше съвсем малко
изместване, като по диагонал. По средата имаше нещо като кладенец си
спомням и оградата между двата имота минаваше кладенец, така съм
запомнил. Аз винаги съм живял в с. Юнаците. Мисля, че А.Ш. ходи в
чужбина но не мога да кажа кога и за колко време. Не сме много близки, за
да знам. След като беше изместена оградата от три метра, между оградата
както беше преместена и къщата на А.Ш. и другите пристройки. Стопанските
сгради бяха почти до къщата, там развалиха оградата да не пречи при
строежа, но после стигнаха до съд и Х. трябваше да бутне част от тези
стопански сгради. Където сложиха новата мрежа там си построиха нов
птичарник за птици, пуйки, кокошки. Новата ограда беше непосредствено до
новия кокошарник на Х.. След това съм посещавал имота на Х.. Тази ограда
не ми е направено впечатление да е местена повече оградата и да има
навлизане в имота на А.Ш.. Тя беше близо до новопостроения птичарник.
Към настоящия момент не съм ходил там и не съм обърнал внимание дали
птичарника е там, вероятно е там. Там нямаше външна порта за изход на А.Ш.
към уличцата и там си направи метална врата и взе си да влиза оттам. Селски
двор е и трябва да се влиза с машина, с каруци, за да се обработва. А.Ш. с мен
не е разговарял на тема да е местена оградата, след като е отишъл в чужбина.
Съществуващата ограда в момента между двата имота е с мрежа.
Мисля, че заедно я правиха тази вече новата ограда, където изместиха
мрежата. Когато се местеха оградите винаги идваха от Пазарджик, за да се
чукнат колчета идваха от Пазарджик от общината, от строителния отдел.
Кладенеца мисля, че остана в двора на А.. Така мисля. Те бяха в много добри
31
отношения. Х. и отчето – попа – на А.Ш. баща му, бяха приятели. Ходеха си
на гости. Майка му на А.Ш. също с леля С. се уважаваха. Даже Х. ходеше да
пее в църквата. Църквата е близо. Двата имота, понеже като ги разделиха,
единия остана на едната улица, другия на другата. Те са между двата. На А.Ш.
– брата е точно срещу църквата. В имота на С. и Х. мисля, че в момента А.
/свидетеля сочи ответника/ строи, пристроява къщата. Майка му живее в
Пазарджик. Тук се виждаме с И.. И. не идва много често в Юнаците. А.
пристроява къщата, може би втора година. Той доста голям ремонт е започнал
като гледам, тя беше с външно стълбище, направи вътрешно.
АДВ. Г.: Моля да предявите на свидетеля скицата, приложена към
исковата молба и да посочи къде са тези допълнителни постройки, направени
след оградата.
АДВ. К.: С оглед предявяването на скицата твърдим, че свидетеля не е
техническо лице и не може да се ангажираме дали коректно може да посочи.
СВИД. К.: Мога да се ориентирам по скици, все пак съм техник.
СЪДЪТ намира искането за основателно, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля С. К., приложената към исковата молба
скица от 07.08.2020 г. в заверено копие.
Свидетелят К. посочи имота на ищеца и на ответниците, като за
ответниците посочи имот № 166, а за ищеца № 165. Уточни, че след
преместването на оградата новият пилчарник е поставен на оградата към пътя
и към Ш. и се намира между оградата и паянтовата сграда отразена на
скицата.
СВИД. К.: На Ш. в имота си вкарва буса, има покрив нещо, но за какво
го ползва не знам. Ищец е А.Ш., а ответника е А.С.. До смъртта си Х. и С.
живяха в същия имот. Преди да купят този имот живееха съвсем близо до
32
нас, но тогава бях дете. След като го закупиха до смъртта си живяха в този
имот. След 2000 г. в имота живееше майката на А.С. със съпруга й. Те после
си купиха апартамент. Не си спомням коя година си купиха апартамента.
След като И. си купиха апартамент, стопанисваха имота – садиха зеленчуци
за собствени нужди и си обслужваха имота.
За разпит на допуснатите останали трима свидетели и за изслушване
заключението на допуснатата СТЕ съдът счита, че делото ще следва да бъде
отложено за друга дата. Предвид предстоящата съдебна ваканция, както и
графика на настоящия съдебен състав, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 05.10.2021 г.
АДВ. Г.: От 01-ви до 10-ти октомври няма да съм тук.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 12.10.2021 г. от 13:30 часа, за
която дата и час страните и техните процесуални представители уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. С.Б.
ДА СЕ ОСИГУРИ присъствието на тълковник за разпита на
свидетелката Г. Ш.а.
Свидетелите при довеждане от страните.
АДВ. К.: Моля протокола да ми бъде изпратен на имейла посочен в
писмения отговор.
33
След изготвяне на протокола и подписването му същия да се изпрати на
адв. К. на посочения от нея електронен адрес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:59 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
34