№ 1177
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110213639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. К. М., с адрес гр. София, ж.к. „КР. С.“, кв. „Б.“ № ***,
срещу наказателно постановление № 20-4332-023766/13.01.2021 г., издадено от Началник
Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер
на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата се оспорва заснетата скорост на движение на управлявания от М. автомобил,
и се прави искане за отмяна на НП.
Въззивното разглеждане на делото е второ по ред, след като решение от 16.06.2021 г.,
постановено по НАХД № 2076/2021 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, е отменено с
решение № 5473/28.09.2021 г., постановено по КНАХД № 7309/2021 г. по описа на АССГ,
XII касационен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
За проведеното на 09.11.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателката М. се
явява лично и прави искане НП да бъде отменено, тъй като заснетата скорост не била на
автомобила, който тя управлявала.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
1
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 05.11.2020 г. в 13:05 ч. в гр. София жалбоподателката К.М. управлявала лек
автомобил „***”, ДК № ****, собственост на М. Г. М.. Движела се по „О. П.”, с посока от
„С. Ш.“ към бул. „К.О.“. Преминавайки срещу магазин „Д.“, управляваният от М. автомобил
се движел със скорост от 104 км/ч. /с приспаднат толеранс от - 3 % от измерената скорост/,
която била измерена и заснета от техническо средство за видеоконтрол TFR1-М, № 509,
позиционирано от свид. Д. Ч. в патрулен полицейски автомобил с ДК № СА6413ММ,
позициониран в участъка.
Снимковият материал постъпил в ОПП СДВР, при което на 09.12.2020 г. свид. Г.М.,
младши автоконтрольор при ОПП СДВР, призовал жалбоподателката, запознал я с
материалите по преписката и й предоставил да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП. М.
декларирала, че в процесния ден и час тя е управлявала лек автомобил „***”, ДК № ****,
при което свид. М. пристъпил към съставяне на АУАН.
Предвид обстоятелството, че разрешената скорост за движение в рамките на
съответния участък от „О. П.“ била 50 км/ч., при липсата на пътни знаци, въвеждащи
различно ограничение на скоростта, М. съставил срещу М. АУАН № 086448/09.12.2020 г., в
който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата относно констатираното
нарушение и максимално разрешената скорост на движение в рамките на населеното място -
50 км/ч. Отчел толеранс от - 3 % от измерената скорост в полза на водача, при което приел
скорост на движение от 104 км/ч. Посочил вида и номера на техническото средство, с което
било отчетено и заснето нарушението. Като нарушена законова разпоредба цитирал чл. 21,
ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, предвид обстоятелството, че нарушението
на правилата за движение по пътищата било установено с техническо средство, заснемащо и
записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство. АУАН бил връчен на М., която го подписала и саморъчно отбелязала, че
няма възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и правната квалификация - чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
Началник Група към СДВР, ОПП СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на М. глоба в размер на 700
/седемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Г.М. и Д. Ч., веществени - снет
на хартиен носител клип № 9987, радар № 509 и снимков материал относно
местоположението на техническото средство; и писмени - справка-картон на водача; заповед
№ 8121з-13180/29.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; декларация по чл. 188
2
ЗДвП; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол № 3-
38/2020 г.; протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-53499/06.11.2020 г.; ежедневна
форма на отчет; справка от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика”;
заповед № А-616/11.09.2018 г.; заповед № 2050-4/11.02.2019 г.; заповед № 2050-
10/14.05.2019 г.
Съдът кредитира цитираните доказателства.
На първо място, посредством показанията на свид. Ч. се установяват времето и мястото
на извършеното заснемане, както и разрешената в съответния пътен участък скорост на
движение. Свид. М. от своя страна депозира показания, въз основа на които се изясняват
обстоятелствата по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН. Показанията на
двамата свидетели са обективни и кореспондират помежду си и с останалата част от
доказателствения материал, поради което съдът ги кредитира и използва при формирането
на фактическите си изводи.
Писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-
53499/06.11.2020 г., носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и
мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено
заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за
контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от
общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч. Последното се потвърждава и от
изисканата и представена от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на
трафика” схема на организацията на движението в района на „О. П.“, магазин „Д.“.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 и протокол за последваща проверка № 2-38-2020/30.01.2020 г. се изяснява, че
техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е
одобрено съобразно нормативните изисквания. Срокът на валидност на одобрения тип
действително е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в
употреба и съответства на одобрения тип, което е изводимо от обстоятелството, че
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, сектор
„Управление на собствеността“ - Полицейска техника, ГД „НП“, е била надлежно
оправомощена да извършва последваща проверка, изводимо от заповед № 2050-4/11.02.2019
г. и заповед № 2050-10/14.05.2019 г. на председателя на ДАМТН, приложение намира
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители също са спазени, видно от протокола за използване
на автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
3
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към наказателното постановление снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство, посредством което се установяват видът,
марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, измерената скорост на
движение, мястото, на което е било извършено заснемането, мястото на позициониране на
техническото средство, както и обстоятелството, че към момента на измерването
автомобилът е бил сам на пътното платно. Предвид това възражението, че засечената
скорост не е негова, е неоснователно и настоящият съдебен състав не го споделя.
Материалната компетентност на свид. М. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на НП следват съобразно правомощията,
предоставени им по силата на заповед № 8121з-13180/29.10.2019 г. и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН,
респективно наказателното постановление, следва да се отбележи, че при съставяне на
АУАН и НП е отчетена възможната грешка при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство от +/- 3% над 100 км/ч. Отчетеният толеранс е в полза на водача,
предвид което нарушение на правата му не е допуснато.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и
съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН
реквизити, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по
извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен
ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на
нарушението в АУАН и НП. Мястото на извършване на нарушението е коректно посочено и
обстоятелствата по извършването му са ясно и конкретно описани. С оглед на това съдът
прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на
санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на НП.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката М. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение
на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата
скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Движейки се на
посоченото в наказателното постановление място и време със скорост от 104 км/ч.
/съобразно приспаднатия толеранс/, жалбоподателката е нарушила забраната на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, превишавайки тази скорост с 54 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
4
непредпазливост, доколкото М. е могла и е била длъжна да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразила поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч., глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 54 км/ч., поради
което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното административно наказание е
правилно индивидуализирано - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Предвид това наказателното постановление е законосъобразно и
в санкционната част.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН не се констатират, предвид липсата на факти и обстоятелства, водещи до
извод за занижена обществена опасност на осъщественото нарушение в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от същия вид.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-023766/13.01.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу К. К. М. за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП й
е наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5